1930_08_03 Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 3 август

[Ани]

Учителя провежда на Рила (Езерата)

лятна духовна школа, 3 август

 

През 1930 г. от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа. Този ден е описан  в спомените на Теофана Савова:

 

 

Спомени от Теофана Савова  "Летопис на изгрева - Том 2" - глава "При Ръцете, които дават".

 

3 август

Чухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.

 

[Ани]

Спомени от Теофана Савова

 

ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"

(2230 м надморска височина)

Величествена Рила! Низ от разнообразни картини се редуват пред погледа. Седемте часа път не ни измориха. Нагоре ни тегли мистичната красота на езерата, която блика из „Ръцете, които дават". Отиваме при тях, за да чуем новата приказка, която ще ни разкажат.

Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена. Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища.

Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.
Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават!

Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.

И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:

„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!"

И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.

Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.

3 август

Чухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.

4 август

Падна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.
Времето е променливо, но остава студено.

18 август

Много групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените". Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли?

След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:

Името Ти е Любов! В лъчезарна утрин те срещнах. Твоят царствен ход ме привлече и тръгнах напред. Без нито миг колебание, тръгнах след теб.
Изведнъж стъпките ми станаха по-твърди, погледът просветна. Светлината ти навлезе в моя ум, изобилна топлина разшири сърцето ми. Твоята усмивка докосваше всичко. Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път.

Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов.

*

Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа. Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта!
Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа! На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа.

21 септември
Първо Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев.

 

Летопис на изгрева - Том 2

Глава: ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"