1930_08_01 Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

[Ани]

Учителя провежда на Рила (Езерата)

лятна духовна школа, 1 август

 

През 1930 г. от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа. Тези дни са най-добре описани в спомените на Теофана Савова и Олга Славчева. Ето описанието на този ден в:

 

 

1.Спомени от Теофана Савова  "Летопис на изгрева - Том 2" - глава "Животът".

 

2.Спомени от Олга Славчева  Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]  - Изгревът - Том 26

[Ани]

1.Спомени от Теофана Савова

 

ЖИВОТЪТ

1930 г.

„Понеже аз живея и вие ще живеете".

„ От душата излизат мисли, възвишени и светли".

Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.

С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана". И започнахме да се приготовляваме.

Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.

Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.

При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.

Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!

20 юли

Събуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила.

Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.
Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли".

Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи!

*

Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да застудява. Пак се събираме около огъня. Той пращи и ни весели.

21 юли, понеделник

Събуждам се. Чувам огъня как гори. Някой пее. Величествена картина! Посрещаме изгрева на каменната веранда при входа на лагера. Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."
Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това! И колко неописуемо!

А ръцете! - Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.

Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света! Силните, мощните ръце, които така невидимо лекуват болните души!

*

Часът е 18. Откъм долината се чува шум. Пристига нова група от София. Посрещаме ги тържествено. Каква радост, като че ли не сме се виждали години.

Вечерният огън, с песни, стихове и радост, е незабравим. Но часът става 22. Учителя казва: „Ще ви чакат горе". С усмивка и със сърце, изпълнено с радост, всеки се прибира в своята бяла палатка.

 

*

22 юли, вторник

Преди изгрев се събуждам. Учителя е вече до огъня. Помагам му да се измие. Той се мие внимателно с топла вода.
Пак посрещаме слънцето от каменната тераса. А то е жив пламък.

 

*

Днес ходихме на гости на петото езеро, което Учителя кръсти Махабур. След хубавите упражнения на поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна на поляната - Сърцето и Златното изворче. Измихме се всички и слязохме пак при любимата чешмичка. Направихме мост на реката. Денят е хубав. Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.
Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога!

23 юли, сряда

Започнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.

На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.

Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.

Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.

24 юли, четвъртък

Стихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.

25 юли, петък

В класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.

През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха. И все пак при нас е хубаво.

26 юли, събота

Сутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно.

*

27 юли, неделя

Денят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.

28 юли, понеделник

Заедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения.

После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е". Велик и силен е Господ! - Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна. Камъкът мина покрай тях.

Към 16 часа пристигнахме в лагера.

29 юли, вторник

Изгревът беше прекрасен! Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога. Небето е чисто, синьо и ясно. Седнал на висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се на дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."

Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета. Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.

1 август, петък

Посрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда. После чухме хубава беседа от Учителя. След закуска отново работихме по пътя от бивака за хижа Скакавица. Имахме задачата да наредим по сто камъка. Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.

2 август, събота

В 4,30 часа съм на чешмичката, а в 5,30 часа отивам на изгрев. Днес слънцето изгря два пъти. Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно.

Продължихме работата около чешмичката. Ентусиазирани 16 братя донесоха там един голям камък. Нарекохме го Царицата.
Учителя поясни: „Планът на цялата чешмичка е продължение на работата на природата - тя е отглас на строежа на горната височина. Двата първенци са вече съединени. Има Ʃ = единство между тях. А тази линия представлява Любовта.

 

"Летопис на изгрева - Том 2"

глава "Животът".

[Ани]

2.Спомени от Олга Славчева 

 

1 август 1930 г., четвъртък [петък]

Горещо е. 35° на сянка. Какво ли е из низините! Трудовата продължава. Пак изравняване пътеки, пак мостове и безопасни бродове. Сега конярите не бият вече добичетата си... Идват и с широко усмихнати лица казват: -Ето, това се казва хора! Дали добичетата схващат промяната около нашия бивак!? Дали забелязват подсушените тресавища, бродове, изравнени пътеки? Или „глупави добичета, те нищо не разбират?” Дали е така, един Господ знае, който ги е създал. С известна цел, но тази цел, навярно не е за да ги мъчим.

Почивам си по цветните благоуханни хълмове. Хе, далече - едвам се забелязва Стара планина, а по-насам - Витоша се синее. Вече съм студентка и със себе си мъкна коли... Не ми остава време да ги погледна. Падащите води шумят, сякаш се радват, че ще слезнат към долината да служат на човека. В чиста ведрина и покой диша планинският Дух и пръска от своята сила из въздух и потоци, и крепи света. Колко е хубаво, хубаво тук! Какво необикновено щастие е да дишаш този въздух и да пиеш от кристално чистия извор на Бялата царствена чешма! Какво неописуемо щастие е да сме с Учителя, при чието присъствие и най-трудната задача става леко разрешима.

Слагам главата си върху възглавница от летни теменуги. Тялото ми почива върху разкошна постеля от мащерка. Пак змия! Колко е отвратителна! С дълбока погнуса и ужас я гледам как се гърчи и изправя върху отсрещната скала и се спуща в своята дупка. Боже мой! Как чудно си създал света, че до прекрасното, ти си поставил и омразното, еднакво да се радват на твоите блага. Радостта ми е помрачена. Блаженството ми е помътено пред този потаен враг на човека... Прибирам дрехата си и бягам от разкошното свърталище на грозната гадина... А може би, тая проклета гадинка, няма никакви зли намерения към човека. Но случайността - някое неочаквано външно дразнение, я прави да изсипе отровата си на ръката или ногата, които са я притиснали.

Отдалече по хребета пътници. Навярно, конярите с провизии. Слизам към чешмичката. Там събрани чужди туристи, правят снимка. Те не скриват възхищението си от чудноватата му, самобитно красива гледка. Толкоз много и разновидни бели камъни, събрани тук, и така хубаво наредени! Правят закуска, и после си наливат от ледено студената вода и пият, пият.

 

Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

1 август 1930 г

Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)