Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1925_02_27 Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Втори ден - 27 февруари.Среща с цар Борис


Ани

Recommended Posts

Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици.

Втори ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

 

 

Тази екскурзия е описана от Св. Няголов, Борис Николов и Теофана Савова. Последните двама са участвали в нея. Има обаче някакво объркване в датите. Датата дадена от Няголов -  25 февруари е трудно да се приеме тъй като на този ден Учителя изнася лекция пред ООК в 19ч. - София. Има посочена дата - 8 февруари 1925 г. от Борис Николов, но тогава Учителя е изнесъл две беседи в София. Най-вероятна е датата (но не и годината), дадена от Теофана Савова. В интервала от 26 февруари до 1 март няма лекции и беседи от Учителя в София. Затова слагаме 26 февруари, като първи ден на екскурзията. Интересното на това събитие е, че тогава се е състояла единствената среща на Учителя с цар Борис.  Ето източниците:
 
1. Паневритмия на небето на връх Мусала
Светозар Няголов

Сутринта стават, раздвижват се, закусват. Подемат разговор с Учителя. Към 10  часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници. Най-отпред върви цар Борис. Войниците му докладвали, че вечерта група хора тръгнали нагоре в дълбокия сняг. Той веднага нарежда на другия ден да отидат с десет коня и да намерят и спасят закъсалите в планината. Царят вижда хубавия лагер на братята и сестрите и се усмихва: „Вие сте били много опитни екскурзианти, имате ли нужда нещо да ви помогнем?" Братята и сестрите отговарят, че са добре и нямат нужда от нищо. Те заобикалят царя и започват да му задават най-различни въпроси. Учителят остава сам от другата страна на огъня и мълчаливо присъства на дългия разговор. След приключване на разговора Борис и неговият адютант изваждат от раниците си по един чифт снегоходки, обуват ги и тръгват към хижа „Ястребец". Брат Борис Николов и брат Г. Радев като виждат това, след завръщането на групата в София отиват в града и си купуват снегоходки. Следващата неделя двамата отиват със снегоходките до връх Мусала и се връщат.

 
 

2. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА
БОРИС НИКОЛОВ
 

В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя.

 
 

3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
БОРИС НИКОЛОВ

Сутринта станахме рано. Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора. Напред върви човек с калпак. Висок селски калпак. Зад него следват няколко човека и 7-8 коня един след друг. Като се приближиха към нас гледаме цар Борис III с неговите хора. А той беше с калпак. Дойде при нас. Като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врат и ние сме в най-добро разположение.
...

 

4. 26 февруари 1927 г.

Спомени на Теофана Савова

 

На сутринта, разположени около огъня като в най-луксозната страноприемница, ние пеехме и благодаряхме за необикновените и неповторими преживявания тук, когато внезапно се чу шум от коне. Някой каза: „Негово Величество".

И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха. И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.

Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас.

....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 weeks later...

Не е възможно Учителя да е тръгнал на 25 февруари, тъй като на този ден е имал лекция пред ООК - 19ч.

 

6. Паневритмия на небето на връх Мусала



 

Учителят работи усилено върху създаването и пренасянето на Паневритмията от духовния в нашия, физическия свят. При честите посещения на Рила някои наши приятели с отворени духовни очи виждат, че възвишените същества играят някакви особени упражнения в ранните зори преди изгрев слънце.

Учителят прави специална екскурзия с голяма група приятели, които достигат до новопостроената малка хижа „Мусала" и преспиват там. На сутринта всички стават рано и тръгват към върха, за да го изкачат и да посрещнат изгрева на слънцето. Учителят нарежда на брат Методи Шивачев да остане в хижата да пази багажа и поддържа огъня, за да има гореща вода и чай, когато групата се върне*.

Братята и сестрите се качват на Мусала и посрещат един хубав изгрев. Учителят изнася кратка беседа, закусват, почиват си известно време и тръгват надолу. Следобед те стигат до хижата, където Методи ги посреща с приготвен чай и гореща вода. Учителят предлага на Методи да си легне веднага, за да си почине, защото на другата сутрин трябва сам да отиде на Мусала и да посрещне изгрева на слънцето. Обяснява му, че трябва да тръгне много рано, за да стигне горе преди изгрева на слънцето.

На Методи му се вижда трудна задачата, но щом Учителят му я дава, той е готов да я изпълни. Ляга и бързо заспива, а през нощта някой го събужда. Той става, оглежда се наоколо и вижда, че всички спят и няма друг станал като него. Идва му на ум да потърси фенер, с който да си свети по пътя, но решава да не вдига шум и излиза навън. Очите му постепенно свикват с тъмнината и той намира пътеката. Вървейки бавно нагоре над него се появява една светлина, която му осветява пътя. Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира, кой му свети. Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива.

Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва. Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си. По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика. Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц. Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни.

Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение. Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава на изток в пространството.

*Вж Изгревът, т. I, с. 204-206, 208

Зазорява се. Методи посреща хубавия изгрев, но музиката продължава да звучи ясно в ушите му. Той започва да вижда във всеки лъч от изгряващото слънце по едно същество, което продължава да играе видяния от него особен танц. След изгрева и наряда, който изпълнява, той отива към наблюдателницата и влиза в нея. Вътре няма никой, но на масата има чайник с гореща вода и храна. По интуиция Методи разбира, че тази закуска е за него. Сяда, нахранва се и тръгва надолу, към хижата. Следобед той пристига до хижата, поздравява Учителя и му целува ръка. Учителят го пита: „Е, Методи, какво видя горе?" Шивачев подробно и вдъхновено разказва през събралите се братя и сестри за особения танц, който е видял на върха. След разказа му настава пълно
мълчание.

Учителят повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което ти си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу, на Земята. Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу на Земята."

Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно геройство - през февруари да отидат на Мусала*. Те нямат представа за условията горе на планината и са слабо и неподходящо екипирани. Решават и отиват при Учителя да споделят своето желание. Той им казва: „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда."

На 25 февруари 1925 г. групата с камион пристига в Чамкория. Една шейна ги превозва до двореца Царска Бистрица и в колона по един тръгват нагоре. Войниците, които пазят двореца, ги гледат уплашено. Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите. Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук."

Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. Сутринта стават, раздвижват се, закусват. Подемат разговор с Учителя. Към 10  часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници. Най-отпред върви цар Борис. Войниците му докладвали, че вечерта група хора тръгнали нагоре в дълбокия сняг. Той веднага нарежда на другия ден да отидат с десет коня и да намерят и спасят закъсалите в планината. Царят вижда хубавия лагер на братята и сестрите и се усмихва: „Вие сте били много опитни екскурзианти, имате ли нужда нещо да ви помогнем?" Братята и сестрите отговарят, че са добре и нямат нужда от нищо. Те заобикалят царя и започват да му задават най-различни въпроси. Учителят остава сам от другата страна на огъня и мълчаливо присъства на дългия разговор. След приключване на разговора Борис и неговият адютант изваждат от раниците си по един чифт снегоходки, обуват ги и тръгват към хижа „Ястребец". Брат Борис Николов и брат Г. Радев като виждат това, след завръщането на групата в София отиват в града и си купуват снегоходки. Следващата неделя двамата отиват със снегоходките до връх Мусала и се връщат.

 

Изгревът - Том 22
6.Паневритмия на небето на връх Мусала
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Датата 8 II 1925 г., дадена от Борис Николов е под съмнение тъй като на този ден Учителя изнася в София неделна беседа и лекция пред общия окултен клас.

 

 

15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА


В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче. Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения.

Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя. Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие.

В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3.

Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера. До това езеро - третото в ляво има клекове и скали. Тук много пъти сме престоявали и сме прекарвали до запалени огньове и през деня и през нощта с Учителя. Защо ли? Защото от тук ни беше изходния пункт за тръгване за връх Мусала. Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя на две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев на слънцето.

След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото".

Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното? Голям е този въпрос за нас и за вас. След изгрева, след молитвите и песните, които се подават шепнешком от Учителя се пие гореща вода. Всеки си вади термоса от раницата и пие гореща вода налята още вечерта при големите огньове, където винаги чайниците задължително вряха. Задължително бе да се пие гореща вода след като се преоблечем и се отморим. Учителят държи тук кратка беседа.

След това се спускаме от Мусала до езерото „Окото". Това е първото езеро под Мусала. Там имаше хубава полянка, беше на завет. Та на полянката на „Окото" почивахме. Там на горната полянка прекарвахме целият ден. Запалвахме огньове, пиехме чай, закусвахме тук. Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете. Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме на гърбът си дърва, укривахме ги, за да можем на следващия ден с тях да запалим огньове. Това се правеше всеки път, когато се качвахме с Учителя на Мусала. Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна. Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса. Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме.

После слизахме на дълбокото езеро, а това е третото езеро броено от горе. Тук сме спали през 1927 г., един път до малките клекове. Беседата „Малкия стрък" е държана до полянката при „Окото" и Учителят даде на всички по едно стръкче от цвете и си измихме лицата след това на ручея, който излизаше от езерото.

При хижа Мусала започва траверс по западния венец на Мусаленския циркус. При хижата, като се обърнем с лице към връх Мусала, в дясно се очертава един връх. Този връх бе наречен от Учителя „Незнайния връх". Той бе магнетичен връх и Учителят често се качваше на върхът му през онези години когато бяхме на палатки около езерото. Спомням си веднъж две сестри - Мария Тодорова и сестра Маркова - французойката се качиха на „Незнайния връх". Учителят им бе дал една задача. Та този връх остава в дясно, когато се върви към подстъпите на връх Мусала.

Ходехме и до „Сфинкса" с групи с Учителя. При хубаво време обикаляхме там където можеше да се отиде. А до връх Мусала изпитанието бе с особено значение и Учителят определяше точно деня, датата, часа и минутата, когато трябваше да тръгнем. Така че нямаше случайни работи и неща, когато трябваше да се качим на Мусала. Незабравими са тези дни за нас с Учителя. А за вас също могат да бъдат незабравими ако минете след стъпките на Учителя. Това е и целта на това описание.

 

Изгревът - Том 3
15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА
БОРИС НИКОЛОВ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА


То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари. Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук!" Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер. То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва. Без брадва не ходя в планината. Тя ни услужи много. Сечем сухи клони и запалихме огън. Натрупахме клони от клекове върху снега, за да можем да седнем и лежим. Направихме за Учителя едно хубаво място покрито от клекове, като гнездо. С каквито платна имахме заградихме така наоколо да не духа, като се засили огъня стана приятно. А времето беше тихо, ясно и студено. Студът се засилва след залязване на слънцето. Първата ни грижа бе да набавим главно сухи клекове. Сечем или къртим клека, носим и натрупваме дърва. Натрупахме много сухи дърва. Хем ни пазеха завет, хем ги използвахме за огъня. Огънят гори непрестанно. Всеки подклажда, а чайниците врат. Затоплихме се в тази зимна нощ така, като че ли бяхме в стая. Дойде доброто разположение, изпяха се песни, водеха се разговори. Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства. Никой не усети студ, а някои подремнаха. Групата не спа. След като бяхме направили от клонки хубаво гнездо на Учителя Той седна върху него и така прекара цялата нощ. Сутринта станахме рано. Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора. Напред върви човек с калпак. Висок селски калпак. Зад него следват няколко човека и 7-8 коня един след друг. Като се приближиха към нас гледаме цар Борис III с неговите хора. А той беше с калпак. Дойде при нас. Като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врат и ние сме в най-добро разположение. Тогаз се разбра, че са му докладвали, като сме минали покрай двореца и понеже не сме се върнали до вечерта, то той помислил, че сме закъсали е снеговете. Тръгва със своя адютант и няколко човека и с осем коня, за да ни спасяват. Но като видя как сме се разположили той върна конете назад, а той остана с двама придружители. Размени някоя дума с Учителя и повечето разговори бяха с нас, понеже сестрите непрекъснато го разпитваха. Като ни видя както сме се устроили, той се учуди много, защото бяхме закътани в заслон от платнище. Говорихме с него, пихме чай и разговаряхме за разни неща. Ние имахме възможност да видим за първи път царя непосредствено до нас и да разговаряме като с обикновен човек. Царят бе до нас, а ние бяхме в присъствието на Учителя. Учителят седеше спокойно, пиеше чай и се усмихваше. Размениха с царя по няколко обикновени думи на учтивост. Разговорите бяха повече между сестрите и царя, които го запитваха за най-обикновени неща, при което той се учудваше на въпросите им, но им отговаряше. А това не бяха глупави въпроси. Всички сестри бяха студентки по онова време. Нямаше неуки и прости хора между нас. Според мен това бе единствената среща на цар Борис III с Учителя. Повече те не се срещнаха на физическото поле. В това съм напълно сигурен и точен. А разговорът бе на общи теми за времето, за планината, за чая, за туризма и т. н. След това царят и придружаващите го войници с конете тръгнаха нагоре към Мусала. Ние се сбогувахме. След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола.

Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г.

Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя. Това не е вярно. Той, царят не можа да прескочи тази бариера. А това бе тежката карма на Кобургите, за тях Учителят нямаше добро мнение. Когато царят трябваше да замине за Берлин за среща с Хитлер, за да му бъде искано включване на България във войната на Източния фронт за изпращане на български войски да се бият срещу Русия, то Учителят бе казал: „Царицата не трябва да напуща кошера, когато кошера не се рои. А когато кошера се рои царицата пак остава в кошера, а онези, които напущат кошера и създават нов рояк, то те си създават сами царица." Ето едно изказване, на което може да се умува столетия наред, като се сравнява с историческите събития по това време. Не послушаха съвета на Учителя. Царят напусна кошера, замина за Германия, върна се оттам и след няколко дни царят почина. На Изгрева имаше пчелин с 20-30 кошера. Ние знаехме, че когато царицата напусне кошера си, то тя загива. Така стана и в този случай. На деня на смъртта му, Учителят държа една беседа и спомена за цар Борис, че той в Невидимия свят е тръгнал по Пътя на Любовта, че той там е простил на всички свои врагове и е тръгнал по един нов път. Така че ние научихме много неща в тази Школа. Видяхме събития на човеци, царе, папи, патриарси и видяхме как велики империи се сгромолясваха. А това не е малко да се види в един човешки живот. Дори е много. Чак сега оценявам това. Много е.

При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него.

Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка.

 

Изгревът - Том 3
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
БОРИС НИКОЛОВ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Има голямо разминаване с годината. Но най-вероятната дата първи ден на екскурзията е 26 февруари.

 

 

26 февруари 1927 г.

 

Тръгваме за връх Мусала с Учителя. Кои тръгват с Учителя за Мусала? - Ние. Една малка група, която се беше излъчила от специалния (младежкия) клас.
Групата се състоеше от 16 сестри и братя и имаше своите занимания в неделя сутринта преди беседата на Учителя в 10 часа. Решихме един ден да изпитаме своите сили и през месец февруари, снежен и студен, да отидем на Мусала.
Слънчев беше този февруарски ден. Цялата земя беше покрита със сняг. И то какъв! Но ние се качихме на автобуса и потеглихме. Не сме добре екипирани. Имаме екип като за Витоша, а отиваме на Рила, на Мусала.
Учителя прие нашето предложение и нашите сърца затупкаха от радост. С Учителя е и хубаво, и интересно, изпълнено е със смисъл!
Въртят се колелетата на автобуса, той шуми, плъзга се по снежното шосе, а ние със стоплени сърца гледаме към заснеженото поле и планините отвъд и се радваме. Защо се радваме? Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето.
Рила, Мусала! Всичко е покрито със сняг. В Чамкория боровите дървета разсипваха сняг. Но шосето беше чисто. В този ден Н. В. цар Борис III беше отишъл в двореца си в подножието на Рила и по този случай шосето, по което вървяхме, беше идеално изчистено.
Ние вървяхме смело, радостно, неподозирайки каква е дълобочината на снега отстрани. На един пост стражарят ни спря: „Не може - каза - да отидете по-нагоре, защото пътят е запазен".
Разбрахме защо пътят е запазен и телефонирахме в двореца за разрешение. Негово Величество веднага разреши, щом разбра, че Учителя пътува с група ученици. И когато минавахме покрай двореца, видяхме на балкона хора, които ни гледаха.
Ние отминахме изчистеното шосе, поехме нагоре пътя през боровата гора и потънахме в сняг, висок до метър. Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи на втори, после вторият се смени с трети и т. н.
А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки. И Учителя между нас.
Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека. Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката. По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава? Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон. Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън.  Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата. Край този голям огън и сред сняг до пояса, това беше най-топлата нощ, която можеше да се очаква. Чудесно прекарахме. Дали беше 3° под нулата или 3° над нулата, това нямаше никакво значение за нас. Беше ни топло, защото присъствието на Учителя ни стопляше по-силно от всичко.
Попяхме си, поговорихме си, пихме чай и си сварихме топли картошки. Колко беше мил Учителя, когато ни даваше по парченце от предложените нему картофи. Обикновено той режеше картошките на колела, по време на екскурзии, разбира се. Посоляваше резенчето, слагаше му малко чер пипер и така го предлагаше на случаен присъствуващ на неговата трапеза. Незабравимо по вкус остана онова парченце, което получих през тази вечер на Рила.
На сутринта, разположени около огъня като в най-луксозната страноприемница, ние пеехме и благодаряхме за необикновените и неповторими преживявания тук, когато внезапно се чу шум от коне. Някой каза: „Негово Величество".
И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха. И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.
Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща:
- Вие сте свободни, а аз!
Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."
Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете.
Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки.
Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория.
И там беше хубаво. Топлата печка в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.
Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.
На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта. Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали.
Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден. Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати на шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите. Забелязахме, че пликът беше празен. А когато тръгвахме, всички дадохме по свобода, кой колкото имаше и кой колкото можеше. Дадохме само за път, защото според нашата програма нямаше къде да ни трябват. А платихме за хотел и за други непредвидени неща и въпреки това парите пак така точно ни стигнаха.
Това е счетоводство. Това е велико божествено счетоводство.
Да бъдеш с Учителя, значи да бъдеш свободен. И в планината, и в гората при сняг повече от метър. Свободен навсякъде, защото знаеш, че няма да ти се случи нищо: няма да се простудиш, няма да останеш гладен, няма да закъснееш.
Велики Учителю! Колко много ти благодарим!
Велико е твоето знание! Необикновени са твоите възможности!
Благодарим!



ИМАМ СВЕТЪЛ ДОМ

Аз имам дом прекрасен,

светъл дом, красив и чист,

в него вдъхнах от живота

нов, и смислен, и добър.

В него аз разбрах какво е

обич, Мъдрост и Любов;

в него пак разбрах какво е

Истина, какво е Свобода.

Там, в този дом разбрах,

че има много красота,

Любов в живота земен,

който се откри пред мен.

Този дом се казва Изгрев,

във България е той,

пред Витоша издигнат в полето -

от София на юг.

Той е тъй прекрасен, светъл,

земен и небесен дом,

най-топлия и най-уютен,

изпълен с Мъдрост и Любов!

Тук за първи път открих

коя съм аз, какво човек е.

Тук за първи път усетих

що е туй Любов на брат!

 

 

 

Летопис на изгрева - Том 1

26 февруари 1927 г.1927 г.

Спомени на Теофана Савова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...