Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1940_08_09 Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел


Ани

Recommended Posts

Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел

 
на 9 август 1940 г., 9 ч. сутринта

– Моля, Учителю, дайте ни наставления как и върху какво да медитираме?

– Медитирайте върху любовта. Човешката любов почва с добро и свършва със зло. Духовната любов почва със зло и свършва с добро. Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер.

Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет. Излиза от там и пак отива в Ханаан. И там имаше между тях раздори. И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет. Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото.

Водата се пречиства по два начина: или чрез изпарение, или чрез филтриране. И човек трябва така да пречиства своята душа.

Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото. Новото е винаги ново.

– Майката на брат Азриел има язва на стомаха си, за която някои се опасяват да не би да е рак. Учителят препоръчва следното:

– Ще се вземе 150 гр. чист зехтин. Ще се вземе и чесън. Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица.

Човек може да напредва през вечерта и през деня. През вечерта трябва да има повече светлинаи и ако не вижда светлината, той ще се спъва, а пък през деня не се спъва. През вечерта – значи при страданията, противоречията, невежеството той трябва да има повече светлина.

Съвременните хора търсят щастието чрез материалистичното разбиране на живота и за това казват: „Аз искам да бъда това.” Всеки човек и всеки народ иска да бъде ръководител, той да диктува и за това не могат да се разрешат нещата.

Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи. Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти. Мойсей е бил винаги вегетарианец. Той е искал  да научи еврейския народ да бъдат вегетарианци, но те казали: „ Ние искаме месо.”

Еврейският народ има 1/12 от Любовта. От 12-те сина на Якова само един имаше любов. Това беше Йосиф. Трябваше да има повече от синовете  с любов – 6,7,8,9 и пр. Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата.

________________________________________
  Благодарим на Мария Митовска за съхранения и споделен разговор с Учителя!

 
 
Източник: РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ
 
 
За главния равин Даниел Цион може да се прочете по-подробно в:
 
1. Даниел Цион (1883–1979) - равин и християнин, статия от Хари Салман в Списание Житно зърно бр.20, 2009 г.
 
2. Спомени на главния равин Даниел Цион за Учителя, записани от Сава Калименов
 
3. Даниел Цион - равин християнин в Израел, от д-р Стефан Кадиев, Изгревът - том 17

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Даниел Цион (1883–1979) – равин и християнин

 

Хари Салман

 

ravin_Daniel_Sion.jpg

 

Даниел Цион

 

Настоящата статия допълва с някои съществени щрихи сложната картина на социално-политическия и духовен живот в България в трудния и важен исторически период на 40-те години на 20. в.

 

Публикуването є е израз на възхищението и почитта ни към един велик човек, чийто личен духовен подвиг на дълбока вяра и безусловна преданост към Истината повлиява върху съдбата на десетки хиляди хора. Ние сме убедени, че в основата на този подвиг стои онова, което е в основата на всички религии, на всеки живот – Любовта. Животът и делото на равин Даниел Цион ни учат, че за човека на Вярата няма религиозни бариери. Истинската вяра не разединява, а обединява хората.

 

ред. колегия на сп. Житно зърно

 

По време на Втората световна война в България има еврейска общност, състояща се от около 50 000 души, половината от които живеят в София. В по-голямата си част българските евреи имат сефарадски произход, предците им са дошли от Испания след 1492 г. и говорят ладино – испански диалект. Главната синагога, построена в София между 1905 и 1909 г., е най-голямата сефарадска и изобщо третата по големина синагога в Европа.

 

След Балканските войни (1912–1913 г.) хиляди евреи се стичат към България от различни краища на дотогавшната Отоманска империя и поради тази причина еврейската общност в София иска от сефарадската общност в Солун да им изпрати равини. Солун по онова време е центърът на еврейската култура в Югоизточна Европа, той е най-големият еврейски град в света и е наричан „Майката на Израел“. В него се наброяват около тридесет синагоги.

 

През 1915 г. главата на равинската семинария „Бет-Йосиф“ в Солун изпраща своя син Даниел Соломон Цион в София.1 Той започва дейността си като хазан* в Ючбунарската синагога. Извършва активна педагогическа и социална работа и пропагандира каузата на ционизма – една идеология, първоначално защитаваща правото на родина на палестинските евреи. За две години е съветник в Кюстендил. След завръщането си в София е назначен за равин и става председател на Еврейския религиозен съд в София. През 1931 г. е председател на Върховния религиозен съд при Централната консистория (общностния съвет) на евреите в България и е с прерогативи на главен равин на България, а през 1938 г. той става председател на Еврейския религиозен съд в България.

 

През 30-те години Даниел Цион, който дотогава е говорел ладино, вече е научил български и започва да пише и публикува на този език. През 1938 г. той основава списание „Светлина“ и публикува „Пътят на живота“ – поредица от беседи за обществеността. Следва сборникът „Еврейско брачно и бракоразводно право“, написан заедно с Алберт Варсано. През 1940 г. написва книгата си „Кабалата“, а през 1941 г. публикува нов сборник с беседи „Из нов път“. Даниел Цион превежда и публикува текстове от Талмуда (1938 г.) и книга с еврейски молитви. След войната той публикува още три книги: „Пет години под фашистки гнет“ ( 1945 г.), „Тройният път на новия човек“ (1946 г.) – възгледи и съвети за здравето, и „Еврейски празници и традиции“ (1946 г.)

 

Даниел Цион проявява задълбочен интерес към другите религии и философията. Книгите му разкриват, че е изучавал творбите на значими философи, запознат е и с някои духовни учения (вероятно теософия), включително и с учението на Бялото братство. Той е поддържал приятелски отношения с духовните лидери на България по това време, нещо, за което е бил атакуван от някои членове на еврейската общност. Около 1934 г. и след това, през 1942, са го наричали „дъновист“ и са го обвинявали, че се е „похристиянчил“ и че е станал сектант.2

 

Във уебсайта на Софийската синагога Даниел Цион е споменат като един от двамата равини, които са служели като проповедници.3 Официално няма главен равин на България за периода между 1925 и 1945 г.; последният такъв е Ашер Хананел, който е бил затворен от комунистическите власти заради отказа му да затвори Софийската синагога и след като е бил освободен, умира в Израел през 1964г.4

 

В началото на 1930 г. Даниел Цион е поканен да посети Учитeля Петър Дънов. Впечатлен от начина на живот в общността на Бялото братство, той възприема – както пише Йозеф Шулам – някои съществени елементи от учението на Петър Дънов като вегетарианството, навика да посреща игрева на слънцето с медитация и молитва и някои физически упражнения. Петър Дънов е първият, който говори с него за Исус. „Дънов говорел за Исус като за Месия и Спасител. Той говорел също за простия начин на живот на първите ученици на Исус. Тези разговори отворили очите на равин Даниел“ – пише Й. Шулам.5 В продължение на 4 месеца Даниел Цион посещава лекциите в духовната школа на Бялото братство.6 Според Борис Николов Даниел Цион често идва на „Изгрева“, за да разговаря с Петър Дънов и чете томчетата с неговите беседи. Той е прекарал известно време и на летния лагер на Братството на Рила, където е участвал в братския живот. „Той прие християнството – коментира Борис Николов – в дух и истина от Учителя Петър Дънов.“7 В една от книгите си Даниел Цион пише „Бог е любов“ – една концепция, която може би, заедно с други идеи, е възприел от Петър Дънов.

 

Един ден, при медитацията си по време на изгрева, Даниел Цион вижда пред себе си образа на Исус. Като не знае как да тълкува това, той се обръща за съвет към други равини. Когато образът му се явява за трети път, Даниел Цион го заговаря. Изглежда му, че фигурата се явява директно от слънцето и назовава себе си Йешуа (Исус). Според Йозеф Шулам тогава той се обръща към Софийския митрополит Стефан, който му дава мъдър съвет – да не влиза в нито една от християнските църкви, а да се концентрира върху самия Исус. След този разговор двамата стават близки приятели.

 

Даниел Цион не се обръща към християнството, а остава верен на Тората. Той възприема Исус като Месия и изучава Новия завет. След като са присъствали на сутрешната служба в синагогата, в събота следобед десетки хора, сред които и лидери на еврейската общност, се събират в дома му в София, за да изучават Новия завет. Мнозина са знаели за вярата на Даниел Цион в Исус като Месия, въпреки което е бил дълбоко уважаван и със стриктното си придържане към Тората той е бил образцов пример на истински юдеин.

 

Има сведения, че в началото на 1942 г. Даниел Цион посещава Петър Дънов, за да обсъди опасността, надвиснала над евреите, в един шестчасов разговор. Приятелството между двамата води и до една специална поръчка. Трима представители на еврейската общност на София (между които Даниел Цион) идват при Петър Дънов с молба да вземе на съхранение ценностите на общността (между които няколко диаманта), използвани изглежда при службите в Софийската синагога. Това са вероятно ритуални предмети, свързани със закона на Мойсей. След войната (и след смъртта на Петър Дънов), те са върнати на евреите.8

 

След един разговор с министъра на финансите Божилов през юли 1942 г., отнасящ се до преследването на евреите, Даниел Цион получава послание от Бога. Един вътрешен глас му казва, че Божието Царство идва на Земята и че всички, които му се противопоставят, ще пострадат. Той отпечатва 200 копия от това послание: за българския цар Борис III, за висшите политически лидери и държавни служители, включително министрите, правителството, парламента и началника на Софийската полиция. Някъде в началото на 1943 г. той пише писмо специално до българския цар, отнасящо се до преследването на евреите. Предупреждава го с библейските думи, че всеки ще бъде измерен със същата мярка, с която мери другите.

 

Митрополит Стефан не се съмнява в автентичността на Божието послание, получено от Даниел Цион и обещава да говори по еврейския въпрос с царя и с министър Божилов.9 Уплашени, лидерите на еврейската общност не подкрепят политическите действия на равина. На 2 август 1942 г. те го свалят от поста председател на Върховния религиозен съд в София. Опитват се и да го дискредитират, както вече са се опитали преди осем години.

 

Със своите действия в полза на еврейската общност Даниел Цион се проявява като истински духовен водач на българските евреи, правещ всичко, каквото е по силите му, за да облекчи изключително тежката ситуация и да ги спаси от надвисналата опасност. Той отказва да бъде религиозен началник, подчиняващ се на уплашените лидери на общността, той говори и действа като истински, смел Божий служител.

 

В началото на март 1943 г. започва депортирането на евреите от териториите на Югославия и Гърция, окупирани от България, към Полша. Сред българските евреи властва страхът, че и те ще бъдат депортирани – нещо, което наистина е планирано от българското правителство. Това бива предотвратено в крайна сметка от успешните съвместни действия на членове на парламента, висши служители на Православната църква, еврейските организации и може би е решаваща – макар и останала скрита – намесата на Петър Дънов, използвал посредничеството на Любомир Лулчев (един от най-приближените до царя съветници).

 

В официалната литература за спасяването на българските евреи липсва епизодът за това, че когато Петър Дънов е информиран (вероятно на 6 март 1943 г.) от своя ученик Методи Константинов, висш правителствен служител, че е взето решение за депортирането на всички български евреи, той, чрез Лулчев изпраща до царя следното предупреждение: „Ако изпратиш дори един евреин в Полша, от теб и династията ти и помен няма да остане.“10 Лулчев не можел да намери царя следващите три дни и накрая се върнал при Петър Дънов, който му казал да го търси в двореца в Кричим. Така три дни по-късно, както пише Методи Константинов, (вероятно на 9 март), царят получава предупреждението на Учителя. Той незабавно се връща в София заедно с Лулчев и в кабинета на министър Габровски скъсва на парчета заповедта за депортирането.

 

Историята не е разказана много прецизно от Методи Константинов, но тя дава липсващото звено за внезапната намеса на царя и как „заповедта от най-висша инстанция“11 е могла да достигне до министър Габровски на 9 март 1943 г. Историкът Бар-Зохар потвърждава, че Димитър Пешев, виден член на парламента, на същия този ден късно сутринта разговаря с министър Габровски, след което насрочва добре разгласена среща с Кюстендилската делегация в 15:00 ч. на същия ден. В това време министър Габровски вече е получил инструкцията „да прекрати планираното депортиране на български евреи в рамките на старите граници на България“. 12

 

През май 1943 г. се подготвят нови действия срещу българските евреи. На 21 май евреите в София са призовани да се приготвят за депортиране след три дни. Цар Борис е имал смелостта да се противопостави на план А, предвиждащ депортирането им в Полша, в полза на план Б, според който те остават като работна сила по пътищата. Но това се е разбрало впоследствие.

 

На националния прaзник 24 май е била предвидена голяма еврейска демонстрация, която да призове обществеността да се застъпи пред царя и правителството в полза на евреите. В 5 ч. сутринта Даниел Цион и Менахем Мушанов, член на парламента, пристигат на „Изгрева“, за да се посъветват с Лулчев, който им казва, че демонстрацията трябва да се състои. Страхувайки се от сблъсък с млади националисти, лидерите на еврейската общност са против демонстрацията и затварят централната синагога, чийто равин е Даниел Цион. Заедно с равин Хананел той повежда хиляди молещи се евреи към синагогата в Ючбунар. Митрополит Стефан, който живее наблизо, посреща равините Даниел Цион и Ашер Хананел и отива в двореца, където написва писмо до царя, предупреждавайки го, че ако преследва евреите, самият той ще бъде преследван. Митрополитът казва на Даниел Цион, че още преди това царят му е дал тържествена клетва, че нито един евреин няма да бъде депортиран от България. С тази новина Даниел Цион се връща при очакващите го евреи. В това време няколко хиляди от тях вече са преминали пред двореца. Като един от лидерите на демонстрацията, Дaниел Цион е арестуван и интерниран в лагера в Сомовит.

 

След края на войната Любомир Лулчев е осъден на смърт от комунистическия cъд. Даниел Цион има смелостта да напише писмо до народния съд на 16. декември 1944 г., в което подчертава помощта, оказана от Лулчев за българските евреи.13

 

След септември 1944 г. и особено в периода между 1949 и 1952 г. мнозинството от българските евреи емигрират в Израел. Остават само няколко хиляди, предимно в София и Пловдив. В началото Даниел Цион не иска да емигрира, но след като насън получава послание от Бога да го направи, напуска страната през 1949 г. Той става равин на еврейската българска общност в Яфа. Но скоро напуска този пост и отива в Ерусалим, където прекарва цял месец в пост, молитва и усамотение, молейки Бога да му покаже правилния път. През пролетта на 1950 г. „Светият Дух ми разкри, че Исус наистина е Месия, който е страдал заради нас и се е пожертвал заради нашите грехове. Палещият огън в сърцето ми не ми даваше мира, докато публично не признах вярата си.“14 На другата сутрин той отива във висшия равинат в Тел Авив и признава какво преживява.

 

Публичното признание на Даниел Цион, че вярва в Исус като Месия става голям въпрос в Израел и предизвиква дълги дискусии в пресата. Различни християнски мисионери идват при него, за да получат подкрепата му за своята мисия, но той остава верен на юдаизма. Той е призован обаче да се яви пред Върховния равински съд, който го отстранява от поста равин през 1954 г. Той отстоява пред съда вярата си в Исус.

 

Руски евреин, който също признава Исус за Месия, дарява на Даниел Цион една сграда в Яфа, която той ползва за синагога на българската общност. Той не говори често за Исус, но както в София, събира в дома си хора след службата на Сабат и им проповядва за Йешуа. Той написва стотици песни, посветени на Йешуа, Сабат и Добрия живот. Публикува много книги. До 1973 г. той служи като неофициален равин на българските евреи. Умира през 1979 г. на 96 години и е погребан с почести.

 

В Израел и извън него има много групи месиански юдеи, които възприемат Исус като Mесия. През 1993 г. по света е имало около 350000 месиански юдеи, а сега съществуват повече от 400 месиански синагоги по цял свят. Израел сега има около 10–15 000 месиански юдеи.

 

По мое мнение българските евреи са имали изключителната съдба да бъдат спасени благодарение на сътрудничеството на трима големи духовни водачи на България в този период – Даниел Цион, митрополит Стефан и Петър Дънов. Ролята на Петър Дънов не се признава в официалните изследвания, може би защото по време на комунизма не е било позволено да се публикува нищо за него. Не е много известно и влиянието на Петър Дънов в духовните преживявания на Даниел Цион, вследствие на които той разпознава Исус като Месия.

 

Може да се твърди, че Петър Дънов заема специално място в биографията и жизнената мисия на равин Даниел Цион. Този образован равин се явява голям юдейски духовен водач с отворен ум, благодарение на което е поддържал приятелство с християнските водачи. Благодарение на вярата си в своята духовна връзка с Йешуа, той е повел българските евреи по нов път към Месията.

 

Послание от Бога получено от Даниел Цион през юли 1942 г.

 

Излизайки от министерството, аз бях обладан от едно вдъхновение свише. Един вътрешен глас говopеше в мене:

 

Царството Божие идва на земята. То наближава и ще ликвидира с всички ония, които вървят по кривия път. Ще останат да се радват на живота и благата само ония, които вървят по правия път.

 

Човеците и нaродите, които живеят и дават живот и свобода на другите, ще живеят и те. Няма да има вече ограничения. Всяко едно чедо Божие има право да живее и да се развива свободно.

 

Това е Божията воля! Който се противопоставя на тази воля, ще страда и ще изчезне. Божествената любов, която обгръща цялото битие и всяко същество, ще вземе мястото на омразата и недоразумението. Братството ще замести дисхармонията.

 

Който приеме това и го приложи, ще бъде осигурен завинаги. Онзи народ, който започне да прилага това Слово Божие, ще успее, защото всичките му политически и икономически дела щe се наредят в негова полза. И обратно. Внимавайте, народи!

 

Бог говори! Каквото казва, става!

 

Иди и напиши това Слово Божиe, и раздaй го на цар и управници. Нека се стреснат всички, които вървят по тъмните пътеки!

 

От равин Даниел Цион, Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., 38–39 стр.

 

Писмо до цар Борис

 

(написано в началото на 1943 г.)

 

ДО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО БОРИС III, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ.

 

От две години насам Народното събрание гласува ограничителни закони против моите сънародници; с тяхното прилагане цялото еврейство е заплашено от разорение. Не желая да занимавам Ваше Величество с отражението на тия закони, обаче последните доведоха до състояние на безнадеждна мизерия хиляди работници, амбулантни, дребни търговци и техните семейства. Намирам тая мизерия безнадеждна, защото последните издадени закoни и разпоредби лишават еврейските общини, синагогалните настоятелства и благотворителните дружества от приходите им. А знайно е, че всички тия институти се занимават главно с подпомагане на бедни евреи. Прилагането на тия закони ще доведе до затваряне на училища и синагоги, сиреч ще се установи духовна мизерия при материалната такава на моите сънародници.

 

Моля Ваше Величество да се поставите в положение на хилядите бащи, майки и деца, които изпадат в черна неволя, без тяхното нещастие да е помогнало другиму. Не е ли казано в Евангелието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се мери“! Тия положения не са в хармония с Божиите закони за добро, справедливост и разумност.

 

В името Божие длъжен съм да припомня на Ваше Величество Словото Божие, което имах честта да Ви препратя. Всеки трябва да се съобразява с това Слово, особено Вaше Величество, като глава на българския народ, за чиито съдбини отговаря пред Бога. Ако тия закони (приетите от правителството – бел. ред.) не се прилагат в .действие, България ще стане проводница на Божиятa воля и в нея ще изгрее слънцето на мира за благото на цялото човечство. Амин.

 

Равин Даниел Цион

 

От Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., 38–39 стр.

 

______________________________

* хазан – лице, което изпълнява религиозния ритуал

 

1. Кратка биография на Даниел Цион , „Кратък биографичен и критичен очерк“, написана от Е. Ански за книгата „Из нов път“ (публикувана по случай 25 години религиозни служби в България), София 1941 г. Ценна информация относно биографията на Даниел Цион може да бъде намерена и в статията „Даниел Цион“, написана от Йозеф Шулам, роден в България през 1946 г. и настоящ директор на Netivya Bible Instruction Ministry в Ерусалим.

 

http://www.netivyah.org.il/English%20Web/MidrashaArticles/rabbi_zion.htm

 

2. Даниел Цион, Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., стр. 47. В следващите две страници Даниел Цион разказва, че се е нуждаел от ясен образ на различните видове философско и религиозно мислене, между които и учението на Бялото братство и че е потърсил помощта на някои членове на Бялото братство за подобряване положението на българските евреи.

 

3. http://www.sofiasynagogue.com/

 

4. http://www.sephardicstudies.org/sofia.html.

 

5. Йозеф Шулам, „Даниел Цион“.

 

http://www.netivyah.org.il/English%20Web/MidrashaArticles/rabbi_zion.html

 

6. Информацията е дадена от Рити Катц, сътрудник на Йозеф Шулам.

 

7. Борис Николов, из мемоарите му (в препис на В. Кръстев), включени в „Изгревът на Бялото братство“, т.1 (съставител и редактор Вергилий Кръстев), София 1993 г. стр. 487

 

8. Борис Николов „Диамантите на евреите и скинията на Мойсея“ (в препис на В. Кръстев), в Изгрева на Бялото братство т. 1. (съст. и ред. Вергилий Кръстев), София, 1993 г. стр. 485–486. Борис Николов е присъствал на връщането на диамантите. Той интрепретира молбата на тримата евреи като молба за помощ и готовността на Петър Дънов да приеме на съхранение диамантите като знак, че взема българските евреи под своя закрила. Директорът на Историческия музей на евреите, г-н Владимир Пауновски в телефонен разговор каза на автора на статията, че той не знае за събитията, свързани с диамантите на софийската еврейска общност. Еврейската общност признава ролята, която Петър Дънов е изиграл за спасяването на българските евреи. В музея на еврейската история в София неговият портрет е окачен, със забележката, че той е повлиял върху решението на цар Борис III да отмени депортирането на евреите.

 

9. Даниел Цион, Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., 53 стр.

 

10. Методи Константинов, „Спасяването на евреите“ (в препис на В. Кръстев), из „Изгревът на Бялото братство“ т.IV ( ред. Вергилий Кръстев), София, 1995 г., 534 стр.

 

11. Michael Bar-Zohar, Beyond Hitler’s Grasp, Avon, MA, 1998, 128 стр.

 

12. Michael Bar-Zohar, Beyond Hitler’s Grasp, p 128–130.

 

13. Копие е публикувано в Изгревът на Бялото братство, т. XXI (ред. Вергилий Кръстев), София, 2005, стр. 401.

 

14. Даниел Цион в реч пред радиостанция „Гласът на Израел“ на 14 септември 1952 г.

 

Публикувана в Списание Житно зърно бр.20, 2009 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГЛАВНИЯТ РАВИН ДАНИЕЛ ЦИОН ЗА УЧИТЕЛЯ

 

(от Сава Калименов)

 

Даниел Цион, на времето си главен равин на България и такъв на Централната Синагога в София, който почина преди няколко години в Израел, беше един от преданите и ревностни ученици на Учителя. Той много често посещаваше Учителя на Изгрева, идвал е и в лагера на Братството на Седемте езера, на Рила. И Учителят се отнасяше с особено внимание към него. Макар ученик на Учителя, Даниел Цион продължаваше да изпълнява своята длъжност като главен равин. В разговорите си с него, Учителят, между другото, го е напътвал към мисълта, че еврейството трябва да приеме Христа и че трябва да се работи в това направление. Знаейки много добре, че бъдещата съдба на еврейския народ ще зависи преди всичко от изправянето на съдбоносната грешка, направена преди две хиляди години спрямо Христа, Учителят се е стараел по всички възможни начини да внесе тази идея сред световното еврейство.

В един от разговорите си с Учителя, равин Даниел Цион казва, че има много неща в беседите, които сам той трудно разбира и тълкува и помолил Учителя да му посочи някой брат, който да му помага в това отношение. Учителят го насочил към брат Любомир Лулчев, но тъй като последният по това време бил много зает, това задължение минало върху брат Йордан Андреев.

„Тогава, казва брат Йордан, аз бях още млад и беден студент. И аз самият са считах за начинаещ в учението, без достатъчно познания, но по настояването на брат Лулчев поех върху себе си възложената ми задача. От тогава насетне, цели три години, аз редовно посещавах дома на равин Даниел Цион, като заедно четяхме беседите и дълго време след прочитането на беседата, разговаряхме върху нейното съдържание и тълкувахме по-съществените мисли в нея. Винаги, преди да ме изпрати, равин Даниел Цион ми даваше отличен обед, нещо, което при тогавашното ми безпаричие имаше голямо значение за мен. По-късно като видя, че не съм достатъчно добре облечен за зимата, равинът ме облече с нов, хубав балтон.

Може да се зададе въпроса: Прие ли равин Даниел Цион Христа, към което го напътваше Учителят?

- Да! Ще отговорим, ако се гледа по същество на нещата. Равин Даниел Цион прие Христа по дух, и Го прие напълно и безрезервно, а това именно е същественото, което не е изпълнено от мнозина, които са приели Христа само по форма и се наричат с неговото име. Че това е така, достатъчно ще бъде да разгърнем една от книгите на равин Даниел Цион, например „Трайният път на новия човек" - беседи за народа. Заключението на книгата завършва с думите: „Един Бог, една религия, един народ!" Какво по-голямо и по-пълно християнство от това?

По-нататък, в приложението към книгата под заглавие „Към траен мир" равин Даниел Цион казва следните трезви истини:

„Разумът през време на война престава да служи на истинското си предназначение".

„Победителите сеят семето на една нова война, отнемайки правата и свободата на народите".

„В кръвопролитните борби за власт и отмъщение или в защита на интересите на отделни нации, класи и съсловия, мир се не ражда".

„Преди всичко участниците на мирната конференция трябва да решат унищожението на всички видове арсенали, произвеждащи за целите на войната. На мястото им трябва да изникнат фабрики за мирновременно производство".

„Във връзка с това, необходимо е да се прекрати всякакво военно обучение. Военното обучение е една трагедия за съвременното човечество, което трябва да насочи всичките си сили към плодотворен мирен труд. Младежите жертвуват най-хубавата си възраст, за да се учат как да убиват хората, как да разрушават построеното с непосилен труд. Тази възраст, в която творческите сили са най-активни, трябва да служи на градежа, а не на разрушението".

„Да се даде път на свобода на всички народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение".

„На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока. Децата трябва да отхвърлят изцяло възможността за проливане на кръв. Героизмът трябва да се постави на съвсем друга основа. Герой е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина".

„Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си. Само едно ново поколение може да даде едно осъществяване на горните условия за един действително продължителен и траен мир".

Изобщо, в цялата книга равин Даниел Цион се старае да приобщи читателите си - своите сънародници - към новото, към идеите за новия живот. Той им препоръчва вегетарианството, като за целта цитира мисли от Питагор, Сенека, Плутарх, Волтер, Ламартин, Шопенхауер и Толстой.

За религиозния егоизъм равин Даниел Цион казва: „Този вид егоизъм е не по-малко вреден от другите. Носителите на религиозния егоизъм винаги са пораждали жестоки борби уж в защита на религията. И вместо любов, както трябва да се предполага, сеели са омраза между хората".

На много места, в подкрепа на окултните истини, той цитира Макс Хайндел, основателя на Розенкройцерското общество в Калифорния, Америка.

Така идеите на Учителя, възприети от главния равин в България Даниел Цион, сочат на цялото световно еврейство нов път - единствения спасителен път - пътя към Христа!

Днес световното еврейство и специално това в еврейската държава Израел, е поставено пред една важна, съдбоносна историческа задача - да разреши правилно, разумно въпроса, спора с арабския свят. Това е сериозна задача, която с полумерки, с малки компромиси и отстъпки, с хитрувания, а също така и със силата на оръжието, не ще се разрешат. И нека евреите не си правят никакви илюзии, нека на нищо друго не се надяват - никакви свръхоръжия не ще им помогнат. Изобщо, не трябва да се разчита на оръжието. Този въпрос, от който е заинтересувано цялото човечество, ще се разреши само по пътя на Любовта - по пътя, сочен от Христа. Няма друго разрешение. Никакви пазарлъци не ще помогнат.

Евреите и арабите трябва да заживеят като братя, като истински братя, каквито и наистина са. - Това е разрешението! Да не се прави разлика между евреин и арабин, както в Йерусалим, така и по цялата израелска територия. Могат да живеят по братски тези два народа. Само трябва да се надживее Мойсеевия закон, а така също и Мохамедовия, и да се приложи Христовия закон. Спасението на евреите е в приемането на Христа - на Любовта. Тогава и арабите ще станат съвсем други.

„Нашето минало ни е довело до сегашното положение. Затова нека опитаме нов път” - казва равин Даниел Цион.

 

____________________________
Източник: 15.6. Главният равин Даниел Цион за Учителя.СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

Изгревът - Том 30

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Даниел Цион - равин християнин в Израел

(от д-р Стефан Кадиев)

 

 

Случаят с равина Даниел Цион - предишният главен равин на България, възбуди голям интерес в днешната държава Израел. Равинът Даниел Цион е учен и историк от значение. През целия си живот е бил ревностен ционист. Той се премества в Израел и примерът му бе последван от повечето негови съна­родници. Равинът Даниел Цион прие Исуса за свой личен Спасител и благо- вествува на юдеите в Израел, че този, когото тяхната нация отхвърля, е техният истински Месия. Той настоя за ревизиране на съдебния процес срещу Назаря- нина и за отмяна на присъдата, която Го предаде на разпятие. Той каза, че евреите трябва да приемат Исуса за техен Месия и Спасител, иначе те ще стра­дат много и занапред. Естествено е, че неговото свидетелство намери много противници. Една конференция от равини, която се състоя в Тел Авив, го обяви за душевно болен и препоръча неговото интерниране в някоя клиника. Той бе уволнен като равин и сега живее на стари години в бедност. Съветът на рави­ните постоянно напомня на евреите в Израел да нямат нищо общо с него и все пак симпатиите на народа са на страната на преследвания равин, като мнози­на идват да го слушат. Противоречиви слухове се носят за него и вън от Изра­ел, затова Кейт Брукс, редактор на списанието „Професи", го помолил за едно негово лично свидетелство.


През юни 1951 година д-р Брукс получи следното писмо на еврейски език:


„Мили братко, получих Вашето любезно писмо и бързам да Ви отговоря и да Ви разкажа как намерих моя Месия - Христос. Моята вяра се развиваше в сърцето ми в разстояние на 20 години бавно. Аз растях в една среда, която беше неприятелски настроена спрямо името Исус. Аз лично някога разкъсах един екземпляр Нов Завет. След извършената постъпка бях много неспокоен и се молех на Бога да ми покаже пътя на истината. В Своята голяма милост, Той ми отговори. Духът на Спасителя дойде върху мене. Светият Дух започна да говори с мене чрез един вътрешен глас. Той ми даде няколко знака, чрез които да намеря Изкупителя. Неговата фигура, както виси на кръста, често пленява- ше моята мисъл. Аз имах привилегията да преживея няколко чудеса като отго­вор на моите молитви. Така, аз знаех вече в моята душа, че Той е Месия. Въп­реки че всички тези неща ме доведоха до вяра в Него, аз не се осмелявах да изляза явно да изповядам вярата си, защото бях главен равин на България. Минаха много години, докато се реша да направя това.


Най-после напуснах дейността си в България и дойдох тук, в Израел. Тук много страдания и разочарования ме споходиха, за да ме смирят. Вътрешният глас на Месия ме изпрати в Йерусалим, където прекарах цял месец в самот­ност. Светият Дух ме караше постоянно в молитва да чета Новия Завет. Свети­ят Дух дойде мощно върху мене. Той беше в сърцето ми пламтящ огън. Извес­тно време аз не бях в състояние да говоря. После, явно воден от Духа, аз тряб­ваше да отида при двамата секретари на главния равин в Тел Авив и да им заявя, че Исус Христос е Син Божи, наш Месия, наш Изкупител. Аз нямах спо­койствие, докато не заминах за Тел Авив. Бог ми даде сила, за да свидетел- ствувам за Него. От този ден насетне тази вест се разнесе из цялата страна. Голямо объркване настана между моите сънародници. Ежедневници и седмич­ници публикуваха съобщението за моето обръщане към Христа. Също и вес­тници от други страни, които пишеха за това, попаднаха в ръцете ми. Като че ли по цял свят се говореше за моята нова вяра. Въпреки многото обиди, изопа­чавания и преследвания, въпреки че някои мои приятели ми станаха върли неприятели, Бог ми даде достатъчно сила да устоя на всички клевети и прес­ледвания. Аз говорих с уважавани равини, както и с много образовани хора, обаче всички те живеят в мрак.


Никога по-рано не съм бил така щастлив. Аз живея вече в светлината на Исуса и Бог ми помогна чрез Своя Дух, та никой вече не може да ми попречи да свидетелствувам за Христа. Скоро имах радостта да спечеля и други наши сънародници за Христа. Така бях воден, че подготвих основаването на Меси­анска църква от християни-израилтяни. Опитвах се също да получа официално признаване, за да има поне едно скромно място, където да се събираме за поклонение и молитва, където да можем с моите братя евреи да четем Словото Божие. Има изгледи християни от други страни да ни помогнат да построим нещо подходящо за целта. Моята единствена надежда е останалите няколко години от живота ми да ми послужат да предам на моите братя тази чудесна вест. Бог ми даде сила да зазвучи тя като чиста тръба, без какъв и да е неясен тон.


Едно нещо моля преди всичко: Молете се за моята мисия тук. Аз нямам връзка с никоя от църковните християнски мисии тук. Аз не искам нищо от човеците, защото знам, че щом като Бог желае да ме употреби в работа, ще намери и необходимото за това.


Ваш в мир, на Спасителя предан Даниел Соломон Цион - Йерусалим"


(Из книгата „Животът на Бранхам")


(За Даниел Цион вж. и в „Изгревът" том I, с. 487 - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

 

______________________

Източник: 70. Даниел Цион - равин християнин в ИзраелI. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Изгревът - Том 17

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...