Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1998_01_12 Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя


Ани

Recommended Posts

Заминава си Лалка Кръстева,

последователка и разпространителка на Словото на Учителя

(1927 г. - 12 януари 1998 г.)

 
 
За Лалка Кръстева, авторката на най-подробния каталог с беседи на Учителя има много малко спомени. Отношението към нейния принос за да стигнат беседите на Учителя до нас, каталога, извадените и публикувани мисли е доста противоречиво. От страна на д-р Вергилий Кръстев - тя променя текстове както в беседите, така и в спомените на някои ученици (например на Буча Бахар). Според други - трябва да се отчете голямата й работа да се запазят архивите на Братството и да достигнат до нас. Нека всеки сам да прецени за себе си с какво е била полезна Лалка Кръстева.
 
Материали за Лалка Кръстева:
 
1. Лалка Кръстева, от книгата "Живата връзка", авт. Мария Митовска
 
2. Спомен за Лалка Кръстева и още 3 сестри, от Светозар Няголов, книгата "Светъл лъч към човешките души"
 
3.  Пояснения относно беседи те на Учителя,Лалка Кръстева, от книгата "Ходете във виделината". ИК "Всемир", Изд. 1994 г.
 
4. Спомени на писателя Владимир Зарев за Л.Кръстева и архива на Братството

 

5. Как съставих каталога, предговор към каталога от Лалка Кръстева

 
Книги и материали от Лалка Кръстева, които могат да се изтеглят на PDF или прочетат онлайн:

 
 

900 Мисли на Учителя
 
Каталог Лала Кръстева -1998
 
Медицински и окултни правила, т.1 - съставител Лалка Кръстева

 

Медицински и окултни правила- Том 2

 

Медицински и окултни правила- Том 3

 

Медицински и окултни правила- Том 4

 

Медицински и окултни правила- Том 5

 

Препис на дневника на Учителя от Лалка Кръстева

post-3-0-91938100-1484125542.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лалка Кръстева

 

Във връзка с неиздаваното Слово на Учителя Борис Николов, Елена Андреева и Крум Въжаров работеха с Лалка Кръстева. Поради забраната след 9 септември 1944 г. се наложило оригиналите да се пазят на скрити места, където не е имало много добри условия за съхранението им. Наличните машинописни копия на беседите се четели много трудно и се налагало да се преписват наново, за да се запазят за бъдещите поколения. Лалка се заема с тази трудна задача. Сутрин рано тя ставаше в 3 ч., слагаше една възглавница под пишещата машина, за да не се чува шумът, и преписваше неиздаваните беседи. Тя написва над 10 000 страници от неиздаденото Слово на Учителя - абсолютно безкористно, от любов към Учителя и делото му. Лалка изцяло беше посветила живота си на това - денонощно работеше, контактуваше с много малко хора. За да отвори вратата, трябваше да звъниш със специален договорен сигнал. Питала съм Лалка: „Когато препишеш беседите, сверяваш ли ги с оригинала?“ Тя ми отговори: „За съжаление не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се. Тъй като много хора от Братството искали да четат и неиздаваното Слово, Елена Андреева и Лалка решават да издават „Мисли за всеки ден“ от неиздаваното Слово. Години наред Лалка усърдно, с дълбоко разбиране на Словото ги подготвяше и раздаваше на приятелите.

През ноември 1997 г. получих писмо от Питър Шерър, в което ми съобщаваше, че Учителят Петър Дънов му се явил и продиктувал едно писмо за Лалка Кръстева. Молеше ме да й го предам. Питър не познаваше Лалка Кръстева, никога не беше я виждал, а само знаеше за нея от някои други англичани, които аз бях водила при нея. Питър не беше в течение на нашия братски живот. Веднага посетих Лалка и й преведох писмото. Като чу текста на писмото, тя се разплака от радост, че Учителят мисли за нея, после се успокои и ми каза: „Питагор е плащал да плюят учениците му, а нас без пари ни плюят.“ Помоли ме да напиша превода на български и да й го занеса.

На другия ден тя се обади по телефона и ми каза: „Мария, това писмо да ми е за надгробно.“ Стана ми много мъчно, но трябваше да изпълня молбата й. След около седмица бях готова с писмения превод и го занесох на Лалка. Заварих я болна, на легло, с тежка инфекция на ръката. Близките й я завели в „Пирогов“ и след около една-две седмици тя си замина. Не успя да предаде книгите на един по-млад човек, така както бе написано в това писмо.

Писмо до Лалка от Питър Шерър

30 октомври 1997 г.

Към Лалка Учителят изпраща голяма Любов и наистина той чака да посрещне Лалка в небесния свят, когато времето дойде.

Ще има време, когато присъствието на Учителя ще бъде почти реално в апартамента на Лалка; и има известно време. Ако Лалка бъде много спокойна и погледне малко нагоре, тя ще може да види Учителя, стоящ до нея. Той носи със себе си плътно плетен топъл шал, вероятно направен от вълна, и поставя този шал на нейните рамене с благословение за нейната душа - да бъде в мир.

Учителят моли Лалка всяка вечер, когато тя отива да спи, да оставя една отворена книга върху масата, книга с учението на Учителя, така че той да може да намери един по-добър канал, чрез който да предаде своята Любов и учение на Лалка. Той, изглежда, иска да каже, че когато времето дойде, Лалка би могла да остави своите книги от неговото учение на един млад човек; вероятно тя вече познава този млад човек. Когато тя отиде да се срещне с Учителя, повече няма да се нуждае от неговото писмено Слово.

Учителят иска да каже, че Лалка ще има винаги това, от което се нуждае, и че той винаги ще се грижи за нея. Той има едно специално място в своето сърце за всички ранни ученици и последователи.

Учителят, изглежда, казва, че в сърцевината на неговото учение има нещо, което не е разбрано по времето, когато то е дадено, но този светещ скъпоценен камък е там и чака да бъде открит и ще бъде даден на тези, които го търсят.

Има пасажи в неговото писмено Слово, в които думите са като песни (песнопение) или мантри. Думите формират един музикален образец и чрез многократното им произнасяне осигуряват един по-нататъшен мост на разбиране и той ще бъде даден на този, който го търси.

„Никога не забравяйте защо ние ходим на Рила и Мусала, никога не забравяйте защо отидохме първо на Рила.“ Като че ли той иска да каже да внесем Рила и Мусала в ежедневния си живот, а не само в краткия период през месец август.

Далеч по-добре е за всеки да живее и обича живота на Учителя, отколкото да прави поклонение на Рила веднъж в годината. Той не изисква да бъде построена черква на Рила. Той чака своето българско Братство да въплъти учението на Учителя.

Следват благословения на български език, които аз не мога да напиша. Това е благословение, което често се дава от Учителя на неговите обични хора. Вероятно той движи ръката си по един специален начин. С любов, от Питър




Jivata_vrazka_89.jpg
Факсимиле на писмото на Питър Шерър до Лалка Кръстева

* * *


Един от най-близките приятели на Крум беше Светослав Славянски. Той и Крум са участвали активно в организирането на рилските лагери. Славчо Славянски беше изключително ерудиран човек. Той създава литопечата в България. По-късно основава издателство „Славянски“ и става издател на световноизвестната библиотека „Безсмъртни мисли“. Също така печата и Словото на Учителя.

Спомням си, че Крум веднаж ни заведе в Смолян при неговия приятел Петър Пампоров. Всички бяхме много впечатлени от интелектуалните му способности и високо духовно ниво.

Крум, Тената (Стефан Дойнов) и Митко Костов са правели големи преходи в планините и са карали ски. До края на живота си те останаха най-искрени приятели.





Jivata_vrazka_90.jpg
Крум Въжаров и Митко Костов на ски



С Крум, Галето (Галилей Величков), Петър Филипов, Дина Станчева, Марийка Марашлиева и много други по-млади приятели излизахме в ранна пролет да посрещаме изгрева на слънцето над с. Симеоново. Молитвите бяха много силни и вдъхновени. Усещаше се присъствието на Учителя. Окрилени, изпълнени с мир и радост, отивахме на работа в града, всеки според професията си. Носехме топлината, любовта в сърцата си и светлината в умовете си - и това беше най-прекрасното преживяване за целия ден. Тогава разбрах, че за да се запали свещеният огън у теб, трябва да има поне един, който е носител на този огън, който е запалена свещ, от която и ти да запалиш своята.

Учениците на Учителя и след заминаването му продължиха традицията, братския живот, макар и при трудни условия. Събирахме се на малки групи по домовете. Милеехме един за друг, обичахме се, помагахме си. При събиранията на по-младите присъстваха и по-възрастните ученици, от които ние учехме Живото Слово. Особено вълнуващи бяха срещите ни с писателя Георги Томалевски, ученик на Учителя от 1922 г. С голямо вдъхновение, живо и образно той ни въвеждаше в един свят на хармония и мир - свят, в който душите общуват; свят, в който добродетелите царуват.




Jivata_vrazka_91.jpg
Крум Въжаров, Георги Томалевски и Георги Йорданов на Витоша



Незабравими ще останат за нас събиранията у Йорданка Жекова, която винаги ни канеше след житния режим заедно да отпостим с ангелската супа. Идваха много приятели, молехме се, пеехме и сестра Йорданка ни поднасяше супата, направена с много любов. Тя е готвела на Учителя и ни разказваше спомени за това.

Тук ще споделя една моя опитност с Йорданка Жекова. Веднъж, когато си тръгвах от тях след житния режим, сестра Йорданка на вратата ми каза:, Дръж си изпита.“ Аз отговорих, че вече съм завършила университета и нямам повече изпити. Но тя настойчиво повтори: „Дръж си изпита и да казваш всеки ден Добрата молитва, 91 псалм и молитвата на Данаил.“ Когато на другия ден отидох на работа, ми казаха, че е обявен конкурс по моята специалност и срокът изтича след 10 дни. Аз веднага подадох документи и започнах усилено да се готвя, защото материята беше огромна. По няколко пъти на ден казвах молитвите, които Йорданка Жекова ми препоръча, благодарях непрестанно на Бога и на Учителя. Спечелих конкурса и това ми даде голяма възможност да имам добра работа с повече свободно време и два месеца отпуск през лятото, за да мога по-пълноценно да участвам в братския живот на Рила.

Всички тези мои скромни опитности с учениците на Учителя ми говореха за живата връзка, която те бяха изградили с Учителя. И макар че аз се занимавам с точна наука, фактите еднозначно ми потвърждаваха това.

Родена съм след заминаването на Учителя. Не съм имала прекрасната възможност физически да го видя и да бъда до него. Но съм благодарна, че чрез неговите ученици на живо се докоснах, усетих, почувствах и преживях много незабравими мигове. Чрез тях познах Учителя, защото това, което той беше вложил и изградил в тези скромни, тихи и добри хора, се излъчваше от цялото им същество.




tom140664.jpg
Учителят с Йорданка Жекова, Савка Керемедчиева и д-р Иван Жеков на Рила

 

___________________

Източник: Лалка КръстеваЧаст III. Приятелите на Крум Въжаров

Крум Въжаров (1908- 1991)

Живата връзка

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева, Стоянка Драгнева


В 1938 г. на Изгрева идват да живеят Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева и Стоянка Драгнева. Лалка и Ганка се сприятеляват и живеят заедно. Ганка е смела и отива при Учителя да го пита дали може да е негова ученичка и да остане да живее на Изгрева. Учителя й отговаря, че може да бъде негова ученичка. Лалка не смее да го пита, понеже е много стеснителна, но по-късно отива на разговор при Учителя. След известно време Ганка среща на Изгрева Ружа Чернева, която иска да продължи своето образование, но за целта й трябват 800 лева. Ганка решава да й помогне, да й даде тези пари. Тя отива да се посъветва с Учителя. Той й казва: „Няма ли да ти дотрябват тези пари? Ти сега имаш доста нужди?" Ганка отговаря, че ще работи и ще изкара. „Добре" — съгласява се с нея Учителя. Ганка отива в бараката си, където са получените по пощата 200 лева от родителите й. Събира всичките си пари и те стават 800 лева. Намира Ружа и й ги предлага, но тя категорично отказва да ги вземе. Тогава Ганка й казва, че Учителя е разрешил да й даде тези пари, за да учи, и тя ги приема с благодарност. В края на следващата беседа, изнесена от Учителя, той казва: „Една сестра решила да помогне материално на друга, да учи. Следвайте нейния пример." Лалка и Стоянка са потопени в хубавата братска среда и се включват в общия живот. Живеят доста оскъдно, но приятелите им помагат, настаняват се в бараки и започват да работят. Ганка става помощник на Ради Танчев в земеделските работи при обработването на градината. След неговото заминаване на 12 май 1955 г. тя продължава неговото дело и обработва братските места до 1970 г., когато ги национализират за направа на съветска легация. Тя живее заедно с Ружа Чернева и постоянно й помага като родна сестра до нейното заминаване на 8 февруари 1988 г. След това Ганка работи на Черни връх и раздава чай на туристите. След кратко боледуване на 12.януари 1998 г. си замина Лалка Кръстева. По-късно, след продължително боледуване, на 25 ноември 1999 г. ни напусна и Стоянка Колева Драгнева. Те оставиха красив спомен в братския живот със своята безкористна работа за благото на хората.

 

_______________________

Източник: 7.64 Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева, Стоянка ДрагневаУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА

Светъл лъч към човешките дъши

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОЯСНЕНИЯ ОТНОСНО БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ


Лалка Кръстева

Първите беседи от Учителя Петър Константинов Дънов са държани в няколко провинциални града – Варна, Русе, Бургас, Търново, Сливен и в София на ул."Опълченска" 66; на ул. "Карниградска"; в Клуба на радикалите; в Клуба на журналистите; на ул. "Юри Венелин" – немски клуб Турферайн; на ул. "Оборище" 24, където Учителят открива Школата. От 1927 г. всички беседи и лекции са държани в новото поселище "Изгрев", с изключение на тези, които са държани на връх Мусала, на Седемте рилски езера, на Витоша, в с. Мърчаево и другаде.

1896 г. излиза книгата "Наука и възпитание".

1897 г. е дадена беседата "Глас Божий". (Учителят е казал тази беседа да се преписва само на ръка.)

1898 г. – "Призив към народа ми"(Варна) – в него Учителят открива мисията, с която е изпратен на земята.

1899 г. – призовава първите си ученици на среща събор:
Пеньо Киров (Бургас), д-р Миркович (Сливен), Мария Казакова (В.Търново), Анастасия Железкова(Варна), Димитър Голов (София), Тодор Стоянов (Стоименов), Тодор Бъчваров, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки Георгиев, Минчо Сотиров, Константин и Елена Иларионови и постепенно ВЕРИГАТА (до 1919 г, а от
1919 г. ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО) се разраства.

От 1907 г. до 1918 г. Учителят прави френологически изследвания из цяла България.

Това, което е говорено на първите съборни и обикновени срещи, е отчасти стенографирано (П. Гумнеров), а в повечето случаи е писано на ръка в "тетрадче с духовни бележки". Записвали са само това, което са смогвали да запишат. Всички са водели бележки, но много от говореното е пропуснато. Всичко почти за тях е ново, неразбрано. Един от слушателите в бележника си пише така: "....престанах да пиша, защото не разбирам това, което г-н Дънов ни казва, и съм се превърнал само в слух."

В началото са се обръщали към Учителя с "г-н Дънов", някои го наричали "дядо Дънов", по-късно една сестра по вдъхновение се обърнала към него с "Учителю", но Учителят е казал да го назовават кой както го чувствува и разбира.

Да тръгнем по стръмната пътека, посочена ни от Учителя, озарени от Виделината на вечно и ново Слово. Да потърсим в това свято начало спасение и живот за душите си. Както пукването на зората ни обгръща с лъчистите си зари и ни дава здраве и сила, тъй и силата на това Слово да ни просвети, помогне и да възрасти всичко добро, което е вложено в сърцата и душите ни.

 

____________________________
Източник:
Пояснения относно беседите на УчителяЛалка Кръстева

"Ходете във виделината", Извънредни беседи (1898-1913г.), Издание на ИК "Всемир", 1994

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Писателят Владимир Зарев: 15 години крих на тавана си архива на Петър Дънов

 

Вкарах образа на Учителя в романа си „Битието”

 

Романистът Владимир Зарев е главен редактор на сп.”Съвременник”.  Завършил е българска филология в Софийския университет. Автор е на повече от 25 книги. Сред най-популярните са трилогията "Битието", "Изходът" и "Изборът", "Лето 1850", "Поп Богомил и съвършенството на света", романите "Разруха" и "Светове". Син е на известния литературен критик акад. Пантелей Зарев. Женен е за поетесата Мирела Иванова. Има три дъщери. Разговаряме сте с писателя не за успехите му в прозата, а за някои непознати линии в битието му.

 

- Освен като автор на романи, написали сте и няколко книги по езотерика – как стигнахте до тези теми?

 

- Знаете, че преди почти четвърт век човешката вяра не се толерираше. Движехме се в един материален свят, заобиколени с идеологически догми. Още тогава усещах, че съществува нещо високо и нравствено – и тази сила ме наблюдава и участва в моя живот. Придобих сетива за тези неща, след като прочетох Библията. В тези години създадох едно есе, където написах, че Юда не само предава Христос, но и му помага да се осъществи.

 

- Близък сте с последователите на Петър Дънов и се знае, че години наред сте съхранявали архива на Учителя...

 

- През 1975 г. при мен дойде незабравимата Лалка Кръстева. Тя беше близка приятелка на една братовчедка на баща ми. Тогава живее в блока на писателите на улица “Незабравка”. Имах хубав таван, бях си го направил като кабинет. Лалка беше последователка на учението на Дънов и влизаше в Бялото братство. Тя ми остави на съхранение текстове и снимки на Беинса Дуно /Петър Дънов/. Каза ми, че е наблюдавана от органите на МВР и най-добре е тези материали да се съхраняват в човек извън съмнение. Съгласих се веднага. Архивът включваше всички беседи на Дънов, отпечатани на циклостил. Някой ги беше стенографирал “на живо” както се казва и след това бяха отпечатани. Лалка беше събирала тези беседи като архив, като лична библиотека на Петър Дънов. Отделно от това всички беседи, страница по страница, бяха и съхранени и на фотолента, на стария “лайка формат”. Лалка Кръстева ми предаде и много томове от личната библиотека на Учителя – това бяха книги на писатели-мистици.

 

- Какво се случи с архива?

 

Докато архивът бе на моя таван (а това продължи 15 години – чак до 1989 година) се запознах с него. Четоха го и някои мои приятели и колеги, на които имах доверие. Изпитвах и известни морални съмнения. Известно е, че Дънов е бил в конфликт с официалната православна църква. Казах си – не подкрепям ли всъщнвост една ерес? Но постепенно разбрах, че човеке не може да разбере Бога, без да познава ересите. Защото всяка ерес е нов разказ за Бога! В романа би “Битието” един от образите е Учителят Дънов – направих го с голямо уважение към този невероятен човек. Днес допускам, че архивът на Петър Дънов е бил дублиран е е бил скрит на няколко места. Хората от братството са искали да са сигурни, че ще го съхранят.

 

- А имахте ли лични контакти с хора от братството?

 

- Лалка Кръстева ме запозна с видните последователи на Беинса Дуно у нас. Спомням си Методи Константинов – благ и много интелигентен човек. Познавах и Николай Дойнов, бивш фабрикант, който дълго е финансирал братството до 9 септември 1944 г. Той беше един от най-големите наши астролози. Посетих го в малката му къщичка в Симеоново. Когато ходих до Франция ме помоли да му купя книга за движениегто на Плутон. Не успях, но му купих една сметачна машинка, тогава още ги нямаше “елките” – така по-лесно изчисляваше движението на планетите и правеше много точните си хороскопи. Приятел съм е на Димитър Калев, който състави най-доблите сборници с мисли на Учителя.

 

- През 70-те години баща ви Пантелей Зарев написа нещо необичайно за академичен човек като него. Това беше нещо като репортаж или пътепис за близкото му общуване с Тодор Живков. На времето това беше нещо нечувано – да се пише за Живков съвсем човешки, без обичайните шаблони и щампи...

 

- Баща ми беше благодарен на Живков за това, че след Априлския пленум той го върна в оперативната литературна критика. След оценката на Пантелей Зарев за романа “Тютюн” на Димитър Димов генералният секретар на партията Вълко Червенков публикува унищожителната статия в “Работническо дело” срещу критиците на романа. Малко преди това Димитър Димов е съветвал баща ми да не публикува рецензията си за “Тютюн” – изглежда, че е знаел какво се готви от страна Червенков.

 

 Интервю на Валери БОЯНОВ

 

______________
Източник (външен линк)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАК СЪСТАВИХ КАТАЛОГА

 

Един пролетен ден минавам покрай масите пред лещака на Изгрева. На пейките седяха Учителят и брат Боян Боев. Поздравявам и отминавам. На другия ден, след лекцията на Младежкия окултен клас, брат Боев ми казва: Вчера, когато ти мина покрай нас, аз казах на Учителя: Тази млада сестра пише много хубави мистични писма. Учителят си притворил очите и рекъл: Тя ще бъде много добра за една последователна и системна работа около новото Слово.

 

Аз тогава не обърнах внимание на казаното, но след години така се стекоха нещата, че тези думи се сбъднаха абсолютно.

 

Имайки предвид реченото от Учителя може би, брат Боев даде каталог от всички беседи и лекции на Учителя, съставен от него, на Паша Теодорова, на Елена Андреева и на мен. Като видях колко много са неиздадените беседи, пожелах да ги издиря и да направя по­точен каталог. Споделих го с Елена Андреева и с Крум Въжаров. Те независимо един от друг са говорили на Борис Николов да съдейства да се издирят и обновят непечатаните беседи, щом като аз се ангажирам с това и плащам за машинопис. Много трудна, но все пак благодатна беше работата около каталога и около беседите, и то в най-опасните години. Не се откриха всички беседи. Например цялата 1933-1934 г., Младежки окултен клас, не се намери (само три беседи). От 1930-1931 г. също много беседи липсваха. Имаше случаи, когато от една годишнина липсваха беседи (извадени и после не сложени на място). Имаше случаи, когато липсваха по 1-2 страници, или избледнели до бяло листа, или проядени от мишки, измокрени, мухлясали и прогнили, някои не можеха да се докоснат с пръст - разпадаха се, трети проядени по средата, неспасяеми, съсипани изцяло. Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата. Имаше и такива без заглавие или пък по 2-3 беседи с едно заглавие в една годишнина. Пълен хаос. Може да съществуват някъде и по-запазени екземпляри (преписвани са от Елена Андреева в 4 екземпляра и от Катя Зяпкова в 4 екземпляра). Но както и да е, за няколко години почти всичко беше издирено и сложено в ред.

 

Изпратих каталога, за да го има някъде по света, ако тук се унищожи (обиски се правеха постоянно) - в библиотеката в Бостън и в Университетската библиотека в Масачузетс; дадох на Анина Бертоли един екземпляр; на Георги Николов от Габрово и на Димитър Добрев от Бургас. Но този каталог не беше пълен. Допълнително прииждаха беседи и трябваше да се вписват на съответното им място. Така днес се появява относително пълен каталог. Ако някой ден се открият всички беседи, невключени в сегашния каталог, ще бъде вече много добре.

 

А за мен проучването на беседите беше истинска благодат и щастие, ако може така да се каже за човек на земята. Дано петдесетгодишното велико дело на Учителя стигне до умовете, сър­цата и душите, и ръцете на всички хора, стремящи се към Истината.

 

Искам да благодаря на Мария Митовска и Мария Пантева за това, че ми помогнаха да излезе на бял свят този каталог.

 

Април, 1995 година

Лалка Кръстева


 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...