Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1901_12_31 Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя


Ани

Recommended Posts

Родена Олга Блажева, поетеса,

последователка на Учителя

(31.12.1901 г. - 06.08.1986 г.)

 

Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г.

 

Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.

 

Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя.

 

След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на Учението в Хасковско.

 

Източник: "Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г

 

(Текстът за Олга Блажева е подготвен от Розалина Димитрова)

 

Могат да се изтеглят на PDF книгите:

 

Спомени за Олга Блажева

 

Светла струя от небесни висини

 

Слово за изкуството,училището и семейството

 

Мисли,размисли - плодове на един живот

 

За Олга Блажева може да се прочете още:

 

1. Трите Олги на Изгрева, бележки на д-р Вергилий Кръстев, т.26, Изгревът

 

2. Материали на Олга Блажева

 

3. Стихове от Олга Блажева

 

4. Спомени на Олга Блажева (от Вестник Братски живот бр.70)

 

5. Първо запознаване с Учителя и участие в събора от 1925 г., Търново

 

6. Из книгата “Олга Блажева – Блажена и Благословена” (от Вестник Братски живот бр.70)

post-3-0-69799500-1482945541.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА


Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова

Бележка на съставителя

Вергилий Кръстев


На 24 юли [1928 г.] Олга Славчева е записала:

Вчера бяхме на Изгрев събрани всички сестри и цели 3 Олги -мои посестрими.”

Освен Олга Славчева и “учителката ораторка” Олга Блажева от Хасково, има и още една Олга - Олга Славкова.



ОЛГА СЛАВЧЕВА


1. Олга Славчева е известна с бащиното си име. Във всички официални документи (вж сканираните материали) е записана като Олга Славчева ДИНКОВА.

2. Приложените сканирани документи осветяват събитията от земния път на детето, ученика, студента и учителя Олга Славчева.

3. Оформянето на мирогледа й, приемането на учението на Учителя Дънов и живота на Изгрева може да се проследи по страниците на настоящия 26 том на „Изгрева”.



ОЛГА БЛАЖЕВА

(31.12.1901, Асеновград - 6.08.1986, Хасково)


1. Олга Блажева е родена от баща черногорец и майка българка.. На портретите виждаме една черногорка. Не са намерени снимки с приятели на Изгрева или с Учителя. Няма ги. А защо ги няма? Има отговор за това.

2. Олга Блажева също е известна с бащиното си име. В офоциални документи (вж сканираните материали) е записана като Олга Блажева ИВАНОВА.

3. Нейните приятели преди години издадоха 3 малки книжки. Аз поисках да ги включа в „Изгревът”, но не ми отговориха, замълчаха. През 2012 г. излезе още една книга посветена на Олга Блажева със заглавие „Блажена и благословена” (Блажена и благословена / състав. Магда Петрова ... [и др.]. София : Симелпрес, 2012. 454 с. : с факс., ил.). От документалният материал в нея са избрани снимки и факсимилета, с които личността и поетесата Олга Блажева са онагледени.

4. Как изглежда Олга Блажева в очите на съвременниците си? От една страна е блажената и благословена - мнение изразено от приятели, последователи и ученици в книгата от 2012 г., а от друга - писмото на д-р Иван Жеков (вж „Изгревът”, том 23, с. 369 - 370) за ангелите небесни на Изгревът. Проучете го и си направете изводите.



ОЛГА ДИМИТРОВА СЛАВКОВА

(1895-1964)


1. Олга Димитрова Славкова (1895-1964) е писателка и поетеса (Централен Държавен Архив, Ф.64К, 538 а.е., 1909-1967). Живяла е в София, ул. „Патриарх Евтимий” № 81. Издала е книгата Акорди на сърцето: стихове. София: печ. Художник, 1942. 125 с.

2. Олга Славкова е дъщеря на Никола Славков., който виждаме на фотография с Христо Ботев и Иван Драсов. Снимката е от 17.05.1875 г., гр. Букурещ и е много популярна (вж Христо Ботев : [албум] / Радка Стоянова, Николай Жечев. - София : Наука и изкуство, 1970, № 66. - с погрешно отбелязана дата: септември 1875 г.)

3. За бащата на Олга Славкова, НИКОЛА АНГЕЛОВ СЛАВКОВ (21. VI. 1851 - 20.IV. 1936) има биографични данни,- публикувани в няколко справочници:

НИКОЛА А. СЛАВКОВ
В: Ганчев, Стефан протойерей. Свищов-
принос към историята му. - Свищов, 1929, с. 350-353.

Никола А. Славков. Преживяващ старините си в родния град, Свищов, Никола Славков е роден на 21 юни 1851 год. (От юбилейната сбирка на Св. П. Франгов, Търново, 1926 г.)

След получаване шестокпасното си образование в 1868 год., понеже бил подозрян от турското правителство за свободолюбивите си идеи и преследван, той бил принуден в 1869 год. да избяга в Ромъния и там, по желанието на родителите си, заминал в Сърбия, за да постъпи в духовна семинария.

Но с пристигането си в Белград, през 1870 година, като вижда сръбската войска, понравила му се военната служба и, наместо да постъпи в семинарията, става доброволец в IV баталион II рота в гр. Крагуевац, с условие, че след прекарването на строевата служба ще бъде приет във военното училище.

Но, понеже и след тригодишното му престояване в строя не бил приет в училището, а бил произведен само първата година капрал, втората, в подредник, той, обиден от несправедливата и оскърбителна постъпка на сърбите, заминава за Русия, гдето постъпил като волно-определяющи ся в 55-ти подолски полк, 14 дивизия в гр. Кишинев. Там той по желанието на началника на дивизията, генерал Драгоманов, бил представен от полковия командир на генерала в дома му. В присъстзието на жена си дъщеря си при разговор генералът казал: „Много добре правят българите младежи, дето постъпват на военна служби, обаче много добре биха направили, ако те се пръснат между народа си с революционна цел и подготвят почва за намесата на Русия в освобождението на България от Турците”.

Тая идея на генерала много се понравила на Славкова и през есента, когато отишел в Одеса да държи изпит за постъпване в юнкерското училище, той случайно се среща с Христо Ботев и му съобщава генералското мнение. В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България.

След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание. Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира. Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги. Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода. Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е. Но той апелирал тая присъда, като неоснователна, понеже не е дошъл да подбужда българите към бунт и да сваля султанското правителство, или да разрушава турската империя, а да иска по мирен начин да се приложат в изпълнение дадените на българите права, съгласно издадения ферман на султана. Обаче до преглеждането на жалбата му, тук се намесва руската дипломация, начело с граф Игнатиев. Под предлог на руското му поданство и, че уж имал някакво престъпление в Русия, успяват да го изтръгнат от турските ръце, като заставили турците да го предадат на руския генерал консул в Русчук. Така през бунтовната 1876 година 5 души конни стражари го подкарват пеш и окован с белекчета на ръце през Орхане и Плевен в Никопол, а от там с парахода, придружен от двама стражари, го отвеждат за Русчук, гдето го хвърлят отново в затвора. На другия ден бил изваден пред мизлиша (окръжния съд), дето били и драгоманите на руския консул, Карамихалев и Керемикчиев, които подали някакво писмо на валията Митхад паша, а на Славкова дали знак да излезе вън, гдето го чакали двама руски гавази. Последните го хващат под ръце и го отвеждат право в руското консулато. Там генерал-консулът Кожевников го приел и, като му съобщил начина за изтръгването му от турските ръце, заповядал на гавазите да го отведат веднага в Букурещ. Прехвърлили го в гр. Гюргево и в Букурещ, дето своевременно бил предаден на руския посланик граф Орлов. Последният го освободил и му поръчал да се яви в Българския Централен Комитет. Когато го прекарвали през Гюргево, находящите се там наши емигранти-хъшове мислейки, че гавазите ще го отведат в Русия, се опитали да нападнат последните и да го отнемат от ръцете им, но Славков ги отклонил от целта, като пояснил, как ще бъде освободен. Скандалът бил избягнат. Централният комитет в Букурещ го вземал в свое разпореждане.

СЛАВКОВ, Никола Ангелов
В: Кратка Българска енциклопедия, Т. 4. -
София, 1967, с. 551.

СЛАВКОВ, Никола Ангелов (21.VI.1851 - 20.IV.1936) - български национал-революционер. Роден в Свищов. От 1870 г. до 1873 г. бил доброволец в сръбската армия, а след това в руската. През 1875 г. се установил в Букурещ във връзка с подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Участвувал в Гюргевския централен комитет и бил изпратен като помощник-апостол във врачански революционен окръг във връзка с подготовката на Априлското въстание 1876 г. През февруари същата година бил заловен от турската власт и затворен. Като руски поданик по-късно освободен. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е преводач в руската армия.

Никола Славков
В: Тошков, Михаил. Въоръжени с надежда:
хроника за м. април 1876 г.
София: Нар. младеж, 1976, с. 23, 24, 52.

„През месец януари и февруари 1876 г., апостолите заминавали за определените им места. За I. Търновски окръг - Стефан Стамболов, за

II. Сливенски окръг - Иларион Драгостинов заедно с Ангел войвода, за

III. Врачански окръг - Стоян Заимов; за IV. Пловдивски - Панайот Волов с Георги Бенковски, за V. Софийски окръг - Никола Обретенов заедно с Никола Славков.”

„Още с влизането им в страната от списъка на апостолите отпадат Никола Обретенов и Никола Славков. След тази несполука Обретенов се включва в Ботевата чета. По тази причина V. Софийски окръг остава неподготвен за въстанието.

Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от Андрей Матев у когото е на квартира. Закъснява известно време докато заздравява раната, без да вади куршума от крака си. Тръгва да обхожда селата заедно с Иван Дюлгерина, който познава местността. В самото начало Славков попада на предатели и една нощ е нападнат в село Калугерово, Ореховско, обезоръжават го и го откарват в София, където го оковават и хвърлят в тъмница.

Турският съд го осъжда на смърт чрез обесване, но Славков обжалва присъдата като неоснователна. До преглеждане на подадената от него жалба се намесва руската дипломация начело с граф Игнатиев, която предявява иск Славков като руски поданик, да бъде съден в Русия за извършеното престъпление и да бъде предаден на руския генерален консул в гр. Русе.

През 1876 год. петима конни пазванти го подкарват през Орхание и Плевен към Никопол, а от там до Русе, където отново е задържан. На другия ден го изкарват пред окръжен съд, на който присъствуват и драгоманите на руския консул Карамихалев и Керемикчиев. Двамата подават писмо до Митхад паша, а на Славков правят знак да ги последва, където руски гавази го отвеждат в руското „консулство”. Приема го Генералния консул

Кожевников и като му съобщава, че това е начин да го освободят, го изпраща в Букурещ На руския посланик граф Орлов. „От тук нататък вие сте свободен - казва му посланика с усмивка - и трябва да се явите във Вътрешния Централен революционен комитет.”

Никола Славков квартирува в дома на Димитър Горов. Живее в голяма сиромашия, сам в студена стая през зимните месеци и сутрин става рано, за да се ... Той написва заявление до Букурещкия Б.Ц.Р.К., в което упреква Стамболов и другарите му, че „ядат народните пари”. От този момент Стамболов ненавижда Славков.”

СЛАВКОВ, Никола Ангелов
В: Енциклопедия България. Т. 6. - София, 1988, с. 234.

СЛАВКОВ, Никола Ангелов (21.VI.1851, Свищов-20.IV.1936, София) -участник в национално-освободителното движение. Завършва местното класно училище. Свързва се с революционните среди в Свищов. След разкрития от страна на османските власти (1867 г.) емигрира в Румъния и Сърбия. Доброволец в Крагуевацкия полк. През 1873 г. заминава за Русия. Служи като доброволец в 14 дивизия в Кишинев. Привлечен е в революционното дело от Христо Ботев, с когото се среща в Одеса (1875 г.). Славков се прехвърля в Румъния, свързва се с революционни дейци и се включва в подготовката на въстание през 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г. помощник-апостол във Врачански революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но е заловен в Орханийско (дн. Ботевградско). Съден, освободен в края на 1876 г. като руски поданик. През Руско-турската освободителна война 1877-78 г. е преводач в руската армия. След Освобождението 1878 г. заема административни длъжности във Варна, Шумен, Търново, Плевен, Хасково, София и другаде.

4. Олга Димитрова Славкова изпраща писмо с 2 картички до Мария Тодорова, без пощенска марка. Едната картичка е с тримата апостоли на свободата, а другата - само с Никола Славков. На гърба и на двете картички е отпечатано:



ОЛГА ДИМИТРОВА –

СЛАВКОВА

писателка

СОФИЯ - ПАТР. ЕВТИМИЙ 81


На гърба на снимката с баща й, под печата, е писмото й до Мария Тодорова:



Мила Сестра Тодорова,


Моля, бъдете тъй добра да разпределите картите, в памет на скъпия ми баща. Като привърша просветната си работа, и се постопли, ще ви посетя! Как е здравието на Брат Боев?

На всички ви сърдечни доброжелания!


Ваша Славкова


5. Тези две картички ни помогнаха да различим Олга Славчева от Олга Славкова.

6. Аз не познавам третата Олга, не знам нищо за нея, не съм се срещал с нея.

7. Картичките от писмото до Мария Тодорова могат да се видят и в рездела Сканирани документи на тази част.

 

Източник: 1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка СлавковаБележка на съставителя Вергилий Кръстев

Изгревът - Том 26

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

1.6.4. Материали на Олга Блажева

Ръкописи и документи

1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-51.pn
1.6.4.1.,Дайте сили небеса ....”: стихотворение


1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-52.pn
1.6.4.2. Посвещение от Мара Белчева, 12.01.1931 г.


1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-53.pn
1.6.4.3. Грамота за похвала № 1153 от Изпълнителния комитет на Градския народен съвет на ДТ - гр. Хасково, с която награждава Олга Блажева Иванова за изработване на оригинално, ценно сметало за онагледяване на учебния материал по смятане. Хасково, 24.05.1954 г.


1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-54.pn


1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-55.pn
1.6.4.4. Портрети на Олга Блажева  



1.6.5. Изпратените картички от Олга Славкова


1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-56.pn
1.6.5.1. Картичка със съзаклятието на апостолите на българската свобода Хр. Ботев, Никола Славков и Ив. Драсов - Букурещ, 17.05.1875 г.


1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-57.pn
1.6.5.2. Картичка с Никола Славков - Апостол на българската свобода


1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-58.pn
1.6.5.3. Писмо до Мария Тодорова на гърба на картичката с Никола Славков - Апостол на българската свобода.


1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-59.pn
1.6.5.4. Портрет на Никола Славков

 

Източник: 1.6.4. Материали на Олга Блажева / 1.6.5. Изпратените картички от Олга Славкова1.6. Документи. Сканирани материали

Изгревът - Том 26

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Стихове от Олга Блажева

 

Копнежи

Да бих могла на слънчев лъч да стана,

в душата Ти да грея и блестя.

Да бих могла в свещенното "Осанна"

на твойта мисъл да трептя.

 

Да бих могла кат капчицата росна,

отронена на пролетния цвят,

в сълза свещенна да докосна

ланитите на Образа Ти свят.

 

Да бих могла кат ручея планински да излея

душата си в струи бистри,свежи

и химната Ти светла да запея

за чистите,красивите копнежи.

 

Да бих могла кат птиченце на клона,

затрепкало в пролетни зари,

да чакам Слънцето, да видя трона,

на който Любовта цари.

 

На Слънцето-Живот

Слънце мило, слънце-злато,

с чудни дарове богато,

с чия любов предвечна, свята

облъчваш щедро ти земята

та в мощни пориви цъфти

живота, що даруваш ти?

 

Кое сърце нетленно, чисто

пулсира трепетно, лъчисто

и в дивни тонове и краски

дарува свойте животворни ласки?

 

Премръзнала, безжизнена, студена,

от слънцето отдалечена

след дългата мъчителна разлъка

о, слънчева милувка скъпа!

 

Земята тръпне възродена,

пречистена и обновена

и в цветнотонова хармония

звучи безсмъртната симфония

на Слънцето-Живот

и слънчевия род!

 

Възкръснала душа

С душата си ще кажа: "Няма

за мене радост по-голяма

да пия със жадуващи очи

словата Ти-живителни лъчи,

огрели бялата хартия".

О, как е трудно туй да скрия!

 

Бе тиха звездна нощ навън.

Нима не беше сякаш сън

далечен звън...

Преминало мистичната си клада,

сърцето ми със трепетна наслада,

окъпано във светлина и нежност,

потъна в някаква безбрежност.

Трептят невидими крила

потаен зов шепти: "Ела"...

Тържествен миг-душата ми излита

и пърхащата радост скрита

трепти във звездните простори.

Невидима ръка отвори

потайните небесни двери.

Очистена от мъртви вери,

трептяща, с мисъл озарена

душата ми възкръснала намери.

 

Източник: Словото - Олга Блажева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомени на Олга Блажева

 

ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

 

Чувам от приятелки, че в София има голям духовен Учител – Петър Дънов, и правя опит, експеримент, да се уверя в истината.

 

В навечерието на младежкия събор за пръв път стъпвам на “Опълченска” 66. Сядам на пейка на двора и мислено задавам въпроса: “Ако си ти Великият Учител, за когото копнеят човешките души – то изяви ми се! Дай ми отговор!”.

 

В този момент вратата над стълбите се отваря, излиза сестра Василка и предава думите на Учителя: “Сестра Олга може да присъства, рекох, на събора!”. (Отначало присъствието на съборите на Братството е било само с определени покани.) Учудих се откъде знае името ми. След това и Той излезе и ме покани да остана.

 

На другия ден Учителя ми направи паси. “Протегнете си ръцете” – насочи своите и духна. Каква лекота! Искал е да ме очисти от напрежението. Тогава за пръв път почувствах каква духовна сила има Учителя. Какво благородство от Негова страна! Той не може да не е виждал, че аз все още се съмнявам...

 

СРЕЩА С ВЪЛЦИ

 

Един от най-знаменателните случаи в моя живот е този с вълците. В Тракиец, в селската кооперация, хазяинът ми, в спор със селяните, казва: “Тя е вегетарианка, ама я да я срещнат вълците – няма ли да стреля!”. (Говореше се за нападения на изгладнели вълци.)

 

И така се случва, че тръгваме с Минко – мой ученик, и майка му. По пътя между Тракиец и Хасково спираме край чешмичка. Беше краят на зимата. Имаше мъгла. “Това какво е?” – питам аз. “Въх, Божкеле, вълци! Разкъсани сме!” – извиква майката. Два вълка излизат от горичката. Минко са хваща за коленете ми. Единият се спуща. Аз с последни сили извиквам: “Господи!”. Изглежда, че съм се излъчила, като че ли се повдигнах от земята. Това беше моят куршум... Вълкът спира на два метра разстояние. После и другият. Мълчат, гледат. Как ме гледаха вълците! Не мигат! Като че ли сме изпратени да решим една задача на живота: те – за нападение, ние – за защита...

 

“Господи, щом можа да ги спреш, Ти ще ни и спасиш!” Те виждат нещо... Може би светлина, някаква червена светлина, явена им отгоре. Вълкът до мене се обърна и тръгна, свърна към гората, после и другият, като си извърташе главата.

 

Минко рече разплакан: “Мале, видиш ли, госпойцата като не яде месо, вълците не ни разкъсаха!” “Така, сине, така, мама...”. Детето разрешава спора на възрастните в кооперацията: някаква червена светлина ги е спряла. След това разбрах, че ангелите работят с цветна светлина. Това е една от най-големите ми опитности, че и звярът пред Божествената сила се прекланя!

 

Селяните към хазяина: “Учителката я срещнали вълци”. А той: “Учителката е една!”. “Олга е Господ!” – казваше жена му Госпа. След години тя отишла при Учителя.

 

Много чудеса са ставали на света, но малко светли съзнания е имало, които да разбират Божия промисъл и въздействие!

 

По-късно, когато преподавам в клас библейска притча и питам учениците си кое е най-голямото богатство, което ни е подарил нашият Небесен Баща, Минко вдига ръка и казва бавно: “Най-голямото богатство, което ни е подарил нашият Небесен Баща, е Животът!”. Щях да се разплача. Въздържах се. Минко стана вегетарианец.

 

След години, срещам го вече 30-годишен. “Какво правиш, Минко?” – питам. “Госпожице, докато слушах вас и живеех по вашите съвети – нищо лошо, но после...” Проял месо, впуснал се в материални работи, строил къщи, осигурявал поколение и пр. Сега вече бил болен и болестта му е усложнена... Той заболява в тая възраст, когато разсъдъкът му трябва да работи с Божествено разбиране. След време почина.

 

Много ми е жал за Минко. Защо? Защото не използва срещата си с мене. Ако я беше използвал, той щеше да стане целител.

 

Като спасен, човек трябва да знае как да живее. Има причини, по които човешкият живот се продължава, има и по които се скъсява.

 

В МЪРЧАЕВО

 

По време на бомбардировките Учителя се премести в Мърчаево. В началото на учебната 1944 година решавам да отида при Него. “И да ме уволнят – трябва да отида! Тази среща трябва да се състои – трябва да я реализирам!”

 

Как се зарадва Учителя, като ме видя! “А, дойдохте ли, вие дойдохте!” И после, като изпращаше всички други: “Вие, рекох, останете... Идете се разходете към изворчето”. Една сестра се обажда: “Олга е с нашата група”. А Той: “Вие останете”.

 

Три пъти се връщах да му целувам ръка: “Какво значи това, Учителю?” “Тази е последната ни среща на Земята” – чувам глас отгоре.

 

След това дойде да ме изпрати като истински баща. Осигури ми и връщане с бричка.

 

Петнадесет минути след пристигането ми в града идат да ме търсят от училище. Всичко мина благополучно. Учителя към мен имаше отношение – изключително благоволение!

 

Най-голямото щастие в този ми живот е срещата ми с Учителя! Най-голямото щастие! Да срещнеш Великия Учител и да Го познаеш – в това се състои истинската среща-щастие!

 

Източник: Вестник Братски живот бр.70

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УЧАСТНИЦИТЕ

На първите събори се допускали само братя и сестри, които имали специални покани от Учителя. Поканите представлявали малки картончета, на които било написано името и градът, откъдето идвал участникът. По-късно, когато участниците станали повече, покана получавал само ръководителя на съответното братство, а той гарантирал за хората, които е довел. Имало и специална охрана на лагера, която допускала външни хора само на неделните беседи. Ето какво си спомня брат Георги Събев: „До 1920 г. съборите се провеждаха с индивидуални покани. Аз присъствах на събора през 1925 г. без покана, понеже нашият ръководител бе получил такава.“

В гореспоменатия събор от 1925 г. взела участие и сестра Олга Блажева от Хасково. Още през 1922 г, когато се заговорило за новото учение на Петър Дънов, тя се запознала с няколко негови ученици, които вече били получили покани за предстоящия събор в Търново. Тъй като изпитала непреодолимо желание да участва в него, тя заминала за София и се запознала лично с Учителя. Още същия ден Той я поканил на обяд заедно с няколко сестри и най-близки приятели. Като свършил обедът, Учителя се обърнал към най-близко седящия до него брат и казал: „Сега дай да оформим една покана за сестрата за търновския събор. Братът веднага скочил и след малко поднесъл поканата, а Учителя я подписал. Тя да се включи към групата, която заминава, като й се поемат всички разноски.“ След няколко дни групата се събрала на софийската гара и потеглила за В. Търново.

 

Източник: УЧАСТНИЦИТЕ

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Из книгата “Олга Блажева – Блажена и Благословена”

 

Що е Учител?

 

Най-високият вътрешен и външен ръководител!

 

Учителят е нещо Велико, нещо непостижимо!

 

Беседите на Учителя не се научават, а се изучават. Не е въпрос на памет, а на разбиране. Методът на Учителя не е форма, а същност и съдържание. Разумното Слово се въплъщава в живот.

 

Божественото учение не е за настроение, а за изправление и новорождение. Човешката воля да се постави в съгласие с Божествената за спасение, избавление.

 

Да видиш Учителя и да Го познаеш, да видиш Бога като Учител! Човек трябва да извиси понятието си за Бога!

 

Най-високият връх е благоговението – когато човек разбере, че над всичко е БОГ!

 

Господи, да се реализира Твоят план за всяка призвана човешка душа.

 

Майката Природа

 

Има ли по-любяща майка от Майката Природа, в която е скрита жива сила и хората я наричат Сила Божия? Човек трябва да изучава тази велика жива сила и да изпълнява нейните закони! Законите на Природата са истинската власт! Който мисли за възвишените сили на Природата, той е набожен; над които сили най-великата се нарича Любов! Противната сила, която руши, разрушава Живота – едни я наричат зло, други дявол и пр. Значи има творчески, съграждащи и разрушителни сили. Ако човек се учи добре, ще се пази от разрушителните сили и ще бъде в хармония със съграждащите. С положителните сили ще имаш добри последствия, ако изпълняваш техния закон, който е закон на великата сила в Живота. Самият Живот е една велика сила, която се поддържа с нейните сили.

 

Малък е атомът, но той крие устройството на цялата Вселена! Мисълта е продукт на един истински контакт с Природата и Живота! Да познаваш Природата като църква! Да познаваш Природата като училище! Природата – тяло на Бога! Природата – храм на Бога! Всяко съприкосновение с нея, с Реалността, се нарича щастие! Слънцето, ветрецът как галят!...

 

Да намери човек Любовта – това значи да се движи по линията на своето най-правилно изявление. А това е най-сложна и трудна задача. Ето защо мнозина я търсят – малцина я намират! Мнозина се увличат – малцина обичат! На Любовта ходът – туй е то възходът!

 

Истинската религия на жената е да внесе Любовта в живота. Тя е, за да проповядва Любовта! Обичта трябва да се превърне в сила, особено когато трябва да се разрешават въпроси. Тя е чувство, което трябва да подтикне към правилно, благородно действие. Отсъствието на милост е най-страшният порок! Милосърдието се изразява в най-красиво отношение. Обаче милост без святост прави погрешки! Милостта трябва да бъде и свята!

 

Когато човек има мъчнотия, най-напред да осведоми хора, които му мислят доброто. И в закона на помощта трябва да има равенство. Да помагаш на този, който ще излъчи съответно чувство на благодарност. Благ – дар, благо, което струва много повече от всяка парa! Благодарността е чувство, което има непреривно отношение към Бога. Благодарността съдържа най-вкусното духовно благо! Благодаря – дарявам най-сладък дар! Дарявам от благото, което съм получил от Бога! Внасяш това благо в банката. Това е осигуровъчната банка. Капиталът е доброто! Колкото повече “благодаря” си получил, толкова повече капитал имаш в банката.

 

Когато се нарушава Божествен закон и го кажеш, предупредиш човека, ако е умен – благодари, ако е глупав – сърди се! За всяко нещо човек е предупреждаван, но няма доверие в Божествения план. Във всеки човешки живот има един Божествен план и друг – на оня, който противодейства на тоя план. Искат лек живот. Лекият живот носи най-големите тежести!

 

Съзнание има, когато тачиш, почиташ Първопричината на нещата и с оглед на това разбиране преценяваш нещата.

 

Щастие е да чуеш известна истина и мъдрост! Ако я приложиш – ще си по-щастлив. Пълното щастие е резултат на реализирано приложение.

 

Всяко време, посветено на Бога, балансира всички други сметки. “А Мария избра добрата част, онова, което не ще се отнеме!” Христос работеше над човешката душа. А Марта се грижеше за онова, което е преходно.

 

“В истия час!” – часът на прозрението, на светлината, на духовното просветление.

 

Душата е пчелната царица. Кошерът е човекът. Сърцето и умът работят за душата. Те са пчелите, които събират прашеца. Пчелите са светлите мисли и чувства. Те са прашецът на меда. В ума и сърцето се раждат красивите цветя, от които пчелите събират прашеца. А за ангелите, които ръководят и наблюдават, е медът...

 

Сърцето е вратата на храма, през която се отпраща и приема молитвата. Молитвата може да бъде специфична или с по-обща идея. Личният елемент винаги внася дисонанс, когато е откъснат от законите на Цялото. Но един личен въпрос, разгледан с Божествено съзнание, се отнася към законите на Цялото. А един общ въпрос, поставен при специфични условия – тясно съзнание – може да се ограничи. Те са така преплетени, че е нужна будност. Те водят към правилно мислене и чувстване.

 

При посещение Учителя на изпращане винаги ми е давал плодове – за да принесе плод Словото.

 

Което човек сам не може да направи и е добре за него, Бог ще го направи, но кога – когато човек потърси Бога! А да търсиш Бога, това значи очите и съзнанието ти винаги да бъдат отворени за Светлината на Истината, за дълбоката Божествена Мъдрост и знание.

 

Най-съществената формула. Много формули съм дала в своя живот, но за най-съществена смятам:

 

Господи Боже,

 

стори да може

 

сърцето мое

 

да бъде Твое.

 

Със Твойто Мощно

 

Велико Слово

 

да стане, Боже,

 

любещо, Ново.

 

Кандилце! Едно пламъче, но с голямо значение. Това пламъче свидетелства за Божествения плам на мисълта. Този мъничък свидетел!

 

Кротостта е вътрешно състояние на душата, при което мислите и чувствата на човека са отправени към един център с единствената цел – да съграждат. Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към чист Божествен живот.

 

Искреността е истинска сериозност. Много ценно качество. Искреността минава към чистите прояви на човека. Скритността трябва да отстъпи на искреността.

 

Подозрение без прозрение е равносилно на престъпление!

 

Животът е плод на Небесен род и този плам свети в Божествения храм на човека от века! И свети във живот от род във род! Стремеж към висини е човешкият живот!

 

Да растем според образа на идеалния и съвършен човек, когото бъдещето може да създаде, като работи човек над себе си! Бъдещето го създава чрез живота, в който работят разумни същества. Хората, които работят за повдигане на човечеството, имат в съзнанието си образа на идеалния човек. Този образ са създали в човешката мисъл пак същества от идеалния свят. Те го рисуват като образ – мечта за постигане. Какво нещо е идеалът? – Идеалът е нестихващ стремеж към растеж и развитие.

 

Източник: Вестник Братски живот бр.70

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...