Jump to content
Ани

1899_07_28 Писмо от Пеню Киров до Учителя, №22

Recommended Posts

Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№22

гр. Бургас, 28 юлий 1899 г.


Любез. ми бр. Дънов,

Писмото ти от 12 юлий того получихме на 19 същий, всичко разбрахме и се много зарадвахме. Вярвам да си получил и моите отворени писма от 28 май и 2 того, и от 15 същий — затворено.

За нашето душевно положение ето как се на­мираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжа­ващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в та­кова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда.

Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, бра­тко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътреш­ният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Бо­жието дело.

За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физиче­ските сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това.

Няколко пъти става ми се случват необикно­вени работи, също и през нощта. На 25 того в пър­вия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събужда­нето ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно раз­клати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да сла­вят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що.


Приеми сърдечните ни бр. поздравления, както от мен, тъй и от бр. Тодор. Твой верен в Христа Господа: П. Киров

Нарочно поздрави и на бр. Д-ра от двама ни.
Същий



................
93.    Т.е. още от деня на подписването на Обещанието на 28 февр. 1899 г. (П.К., №22, 28.07.1899 г.)

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×