Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1923_01_07 Група последователи на Учителя вземат решение за направата на устав


Ани

Recommended Posts

Група последователи на Учителя вземат

решение за направата на устав

 

За това може да се прочете в спомените на Св. Няголов

Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи

 

 

Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: "Тук трябва да има ред и порядък. Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя.

 

Следващата неделя, 14.01.1923 г., Учителя не изнася беседа, а изпраща по Тодор Стоименов "Писмото"

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 4 weeks later...

2. Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи

 


Първите лекции Учителят започва да изнася в дома на Петк о Гумнеров . От малката стаичка на улица „Опълченска" 66 той говори при отворен прозорец, а братята и сестрите слушат, изпълнили стаичката и правостоящи из целия двор. Когато Братството се разраства, намират един салон на улица „Раковски" и „Граф Игнатиев". * То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой да ръководи и заема първото място. На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителят се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие" След това простира лявата си ръка напред и казва:

 

„Знаят ли онези там 7 гръмоотводи - Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях? И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават."

 

   Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на Архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г. от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата. Учителят спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато, под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в Братството.

 

Маркова от Братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци. Тя го отстъпва на Учителя, за да изнася беседи през 1922/1923 г. В този салон Учителят не допуска никакво отклонение от правилата на Школата и при строг ред и дисциплина създава Младежкия клас.**
Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: "Тук трябва да има ред и порядък. Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя. Следващата неделя 14 януари 1923 г., Учителят извиква Тодо р Стоименов , подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде на беседа и вместо нея да прочете пред класа това писмо. Стоименов отива, съобщава поръчението на Учителя, отваря писмото и казва: „То е само от три реда."*** След това го прочита:

 

„Когато Любовта царува, смут не става! Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава, когато Истината грее, плодът цъфти и зрее. Иаве Ива Шела Шелу." Това кратко писмо на Учителя въздейства на класа много по-силно от една беседа и охлажда горещината в главите на някои наши братя реформисти. Веднага се дава музика на този текст от Учителя и става братска песен. Когато питат брат Иван Кавалджиев за автора на песента, той отговаря: „Текстът и музиката са от Учителя."

 

През учебната 1922/1923 г. Учителят използва и немския салон „Тур ферайн" на улица „Гурко", който е нает за изнасяне на беседите. Той е много удобен и в него се провеждат беседите на Общия и Младежкия клас, както и неделните беседи. Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.****
По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата. Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него. Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе. Той казва:

 

„Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли? Божието Слово е и мое. Като Го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря." (27, с. 144)
Така Учителя дава един педагогически урок на Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.

 

_______________________________________
*Виж« Изгревът» том I стр.580-582; том ІІ стр. 159161; том У стр. 2932, 487-488.
** Виж « Изгревът» том II стр. 40.
***Песента «Писмото» Виж « Изгревът» том I стр.513-514, стр.541-550, стр. 706;
том ІII стр.332-335; том IX стр. 115-116, 487; том XV стр.877-879; том XIX стр. 985;
**** Виж « Изгревът» том І, стр. 421-422, 582-584; том III стр. 28-29; том V стр. 474-
477; том IX стр. 172-174; том XV стр. 212-213, 350-352.
*****Виж « Изгревът» том IV, стр. 396-399; том VII стр. 371-373.

 

Изгревът - Том 22
2. Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи

(Спомени на Светозар Няголов)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...