Jump to content
Ани

1943_04_26 Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 април

Recommended Posts

Разговор с Учителя на 26 април 1943 г.,

записан от Ана Шишкова

 

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

 

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

 

1. Спомен на Ана Шишкова: Природата раздава

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Ана Шишкова

 

118. Природата раздава


На вечеря (след вечерята):


Да намерите естествения цвят на лицето някому. Виждаме сенките, не реални неща.


Една погрешка ще ви ощети с един лев. Една добродетел ще ви принесе 100 лева.


Умрял някой не навреме - умрял, че не навреме се родил. Навреме се родил - навреме умрял.


Природата сутрин дава светлина на ума, на обед - топлина на сърцето, а вечер - широта на душата. А ние раздаваме от своето богатство. Да помним: сутрин умът ни приема, на обед - сърцето, вечер душата работи - дава. Да има човек работа с душата си вечерно време.


На обеда, 26. IV. 1943 г.


Като се движи човек, това е вяра. Като се облича, това е надежда. На­дежда е това, което можеш да облечеш. Като ядеш човека, това е любов. За да духаш, трябва да мислиш. В себе си човек има три мерки, с които трябва да мери. Ако ги няма, безпредметно е учението. И в светлината има 7 цвята, които са мярка. И всички образуват един цвят.


Кон носи голям товар, пеят му, какво печели? Конят иска да си почине, иска водица, храница, да го помилваме. Тогава ще се почувствувате много доб­ре. По-добре възприемете една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една ху­бава постъпка - това е най-хубаво.

 

Изгревът - Том 17

118. Природата раздава

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×