Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1932_07_31_1 Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 31 юли


Ани

Recommended Posts

Учителя провежда на Рила (Езерата)

лятна духовна школа

29 юли

 

За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя.

 

1. Из беседата от Учителя на 31.VII.1932 г., 5ч. сутринта, Рила.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Записки на Елена Хаджи Григорова

 

13. Из беседа от Учителя на 31.VII.1932 г., 5 ч сутринта


31.VII.1932  г. Изгрев, Рила


10 ст. 10 гл. Йоана: „Крадецът не иде освен да открадне и да заколи. А аз дойдох, за да дам живот преизобилен." Този стих за размишление.


„[В] начало бе Словото"


Най-великото, което човек може да направи, когато власт има, и най- великото, което човек може да даде, когато любов има.


Да се прочете 12 гл. Йоана.


Има два пътя, по които ходят всички живи същества на земята - пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда.


Първият път е път на хляба и хлябът никога не минава по друг път. Хлябът посещава само гладните и водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Когато животът иска да се прояви, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на любовта, която се казва хляб и вода.


Когато гладният види живота, облечен с дрехата на любовта, той я съблича и я облича. Когато жадният види живота облечен, той съблича дрехата на любов­та и я облича - това се нарича жажда.


Хлябът и водата, това са проявление на живота, това са реалната страна на живота, без тях животът не може да се прояви - другояче казано, не може да стане достъпен за живите същества. Живее само този, при когото е хлябът и водата. Расте и развива се само този, при когото те присъствуват.


И казва Христос: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира в човешките сърца."


Когато Христос на кръста поиска вода и каза: „Жаден съм", Той поиска това, в което животът се проявява. Думите „жаден съм"...


Защо умря Исус? Защото не Му дадоха вода.


Всички добри мисли и чувства, това са водата на живота, това са живата вода. Оцетът, това са лошите мисли, лошите желания, и всеки, който ги прояви, все умира. Добрите постъпки, това е живият хляб. Лошите постъпки, това е обикновеният хляб, от който хората умират, хлябът на плесента. И тъй, ако ти сам не пиеш от чистата вода на живота и вместо нея приемаш оцет, ще те сполети това, което сполетя Исуса, ще кажеш: „Свърши се."


Росата, която слиза ноще, дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага - благата на живота.


Всяка добра мисъл, всяко добро желание, това е роса... Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза дене; ако ги приемаш, ти ще бъдеш така радостен, както малкитетревички вечерно време - т. е. ако приемаш росата. Ако приемаш дъжда, ти ще мязаш на отворен цвят, който плод ще даде.


Ако не живееш добре, ти си един Пилат, който разпъва Исуса. Ако не мислиш добре, ти си един воин, който изплиташ венец от тръни и го слагаш на главата Му. И ако не постъпваш добре, ти си един служител, който оцет дава. А когато умира Божественото у тебе, умираш и ти.


Защо разпънаха Исуса? За да се покажат какви са хората пред Бога и колко изпълняват Неговия закон.


Защо умря Исус? За да покаже какъв трябва да бъде човек - човек на послушание, който и от смъртта не се бои.


Там, дето е любовта, там страхът остава отвън.


Там, дето е животът, любовта се изявява отвън.


Когато човек се облича с дрехата на любовта, всичко се свършва. Той или се ражда, или умира. Или се погребва, или възкръсва. Или расте, или изсъхва. Когато живее, светлината идва; когато умира, тъмнината идва. Светли­ната представлява животът, който идва, а тъмнината - животът, който си замина­ва. Всичките добри мисли, всичките добри желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота, за душата, която е слязла на земята. Всичките добри постъпки, това са лъчи, това са цветовете на светлината, които донасят живия хляб за душата, за да познават Тогози, Който я е родил.

 

Изгревът - Том 17

Глава: 11. Из беседата от Учителя на 31.VII.1932 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...