Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1930_08_30 Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август


Ани

Recommended Posts

Беседа на Учителя пред ръководителите.

Протокол от 30 август

 

В края на август -  1930 г., Учителя изнася серия от беседи пред ръководителите на братските групи от страната. Тези беседи са протоколирани от Тереза Керемидчиева.
 
1. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год. - "Трудните неща"
 
2. Списък на ръководители от София и провинцията

 
3. Правият път : Един духовен опит

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Протокол от Тереза Керемидчиева

 

3. Трудните неща

Беседа държан а от Учителя, 30 авгус т 1930 год. 4 ч. 30 м. следобед, Изгрев.

Тайна молитва.
Прочете се Втора глава от Данаила, 20 - 30 стих /без последния ред/


Мъчно е да караш ситият да яде, трудно е да караш ленивият да работи. Още по-трудно е да караш неспособният да учи. А съвсем трудно е да караш куцият да ходи. Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство. Животното докато има нужда ходи, хойка цял ден. Щом се наяде, легне да спи. Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине. На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш?
Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално.


Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното. Когато виждаме, но не съзнаваме вътре и то не е реалното. Та реалноста има външно и вътрешно условие. Реалността, която задоволява човека трябва да има външен израз. Ако не можеш да реализираш една своя мисъл, желание и постъпка тогаз къде е реалното? Ако ти през целия живот ореш и сееш, и нищо не можеш да хапнеш от това, което си орал и сял, тогава защо ти е придобитото? Искаш да добиеш пари, но ако не можеш да ги впрегнеш на някаква работа, защо тиса? Да допуснем, че те направят библиотекар на една библиотека, в която има всички свещени книги, откакто светът се е създал досега, това, което Бог е написал. И ти да кажем през целият си живот ги пренасяш от един долап в друг, изтупваш праха им, но нито една книга не си отворил да прочетеш, тогава какво те ползува това? Това е все едно да пренасяш житни зърна от един хамбар в друг. Но това жито така не се увеличава. Та, ако това жито го пренесеш на нивата и там поникне то се увеличава. Това е реалността. С други думи в реалността винаги има една малка придобивка. Всякога когато придобиеш колкото и микроскопично да е то, то е една реалност.

Ние трябва да се научим да работим, за да се освежим, за да се подмладим. Аз наричам работата процес на подмладяване. Що е работа? - Работата е закон, метод, условие за подмладяване на човешката душа или за осмисляне на човешкия живот. Затова виждаме, че когато човек не работи обезсмисля се човешкият живот.

Нашата работа на земята не е работа, но е труд. Ние работим, но губим от силите си, от мислите си - това е изтощение. Трябва да обърнем целия този процес на разбиране в една вътрешна философия да служим на Бога както трябва, както децата слушат с отворени сърца. Да няма нужда да ни доказват съществува ли Бог или не. Когато човек е гладен и му донесат питата при него, има ли нужда той да пита колко тя е голяма, колко тежи, да прави анализ? В дадения случай ти трябва да я разчупиш и колкото питата е по-малка, толкова по-добре е за тебе, защото цялата пита ти не можеш да изядеш наведнъж. Това, което можеш да изядеш, то е важното. След като се наядеш може да разискваш от какво е направена тя.

Сега искаме да видим как Господ е създал света и прочее. Но това са второстепенни работи, не са съществени. Да почнем да мислим както Бог мисли, да работим както Бог работи в това е смисълът какво ще правиш. Ще работиш както Бог работи. Както Той осмисля работите ти и ти, в малкото, в миниатюр ще осмислиш работите. Ако те не са осмислени ти не работиш. Ако ти се караш с всички хора при работата, ти не работиш. Ти питаш: „Как да го направя?" - Както го е направил Господ, така ще го направиш и ти.

Една майка по невнимание изтървала детето си и то онемяло от падането. Детето порасло и станало на 20 годишна възраст. Станало слуга при един чорбаджия. Веднъж последният го пратил за дърва в гората. Хваща го горският и го пита: „Кой ти позволи да сечеш?" Онзи мълчи. Тогаз горският го бие. Най-сетне слугата казва: „Не ме бий". - „Така кажи, защо мълчиш?", казал горският. Върнал се слугата при чорбаджията. Последният казал: „Слугата ми отиде ням в гората и като се върна може да говори". Питам: Ударите на горския на място ли са? - На място са. Но ударите на майка му не са на място. Тя трябваше да бъде внимателна. Много страдания идват сега, за да премахнат някои анормалности, които са от минали съществувания. Трябва да се възстанови в нас, по който и да е начин Божественото разбиране, Божествената хармония. Или проста казано - да знаем защо лягаме, защо ядем, защо ставаме и прочее. Да се уясни животът ни. И щом се уясни, тогаз ще дойде онова хубавото, красивото в живота ни. Вие сте в края на този век. Вие сте така да кажем пред зарите на една нова епоха, която носи нещо хубаво в себе си. Трябва да се освободите от стария живот, старите схващания, старите разбирания. Старият човек трябва да се освободи от старостта си. Бедният трябва да се освободи от бедността си. Това е задачата. Тогаз богатият какво трябва да направи? Той трябва да се освободи от богатството си. Да го впрегне на работа. Богатите трябва да работят, трябва да впрегнат на работа силите си. Кои са богатите хора в света? - Разумните хора. А кои са сиромасите в света? - Глупавите. Следователно, разумните трябва да внесат в света своя капитал, а бедните трябва да използуват капитала на богатите, за да работят. Има хора, които не разбират този закон и завземат богатството на богатите, а богатите не го дават. Това е тегленето на кесията. Единият казва: „Тази кесия е моя, заради мене". И другият така казва. А като се събудиш ще видиш, че държиш чаршаф. Ти можеш да се молиш дълго време на Бога - като си се молил 20 години на Бога ще останеш само един религиозен човек. Какво ще останеш? - Чаршафът. Не че истината не е там, но има неразбиране. Ако не знаеш как да работиш трябва да умреш. Смъртта, умирането е по причина, че не знаем как да работим. Ако гладният не знае как да яде непременно ще умре, а ако знае ще живее. Ако жадният не знае как да пие ще умре. Ако невежият знае как да пие ще стане учен. Трябва да знаеш защо трябва да се молиш, защо трябвд да работиш.

Каквато и опитност да имате и най-малката, считайте, че това е от Бога. През тази година ще се молите за една вътрешна светлина. Като ви дадат от Невидимия свят един метод, да знаете как да оправите работата си и ако сами не можете да ги оправите оставете Невидимия свят да ги оправи. И след като ги оправи не искайте да ги коригирате. Ако по друг начин мислите, ще имате постижения както всички други хора.

Та работата е един процес за подмладяване, за разкриване на живота. /Учителят даде наряда „Правия т път"/ . Четвъртото четириседмичие е за съшествие на Божия Дух върху нас, за да работим, за да влезем във връзка с Божия Дух. И на Небето и на земята това, което разпорежда всичко е Духът. В каквото и направление да е и във физическия и в Духовния и в Божествения свят, всичко което разпорежда е Духът. Ще се молите за слизането на Духа да озари сърцето ви, ума ви, да изпълни душата ви, за да имате вътрешна придобивка. Има едно знание, което всякога трябва да остане у вас. То е същината на вашия живот. Него не можете да давате вън. Няма нещо, което можете да давате, само плода можете да давате.

Имайте предвид, че живеете в един период, в който постоянството е слабо. На българина му липсва постоянство. То му е нужно. Той не чака докрая. Той е чакал 2-3 часа, но не чака още една минута и си заминава. Какво му струва, толкова време е чакал, да чака още малко! За една минута изгубва всичката работа. Изгубил си целия ден, че 5 минути ще изгубиш, какво от това? А в Духовния свят има голяма опасност. Често даже много силни хора, като дойдат до духовните работи не дотърпяват. Молиш се, молиш се и после преставаш. Цяла година се е молил, остават още 5 минути и казва: „Тази работа няма да стане", и я оставя. Отишъл един българин да копае имане. Копал до 2 метра и казал: „Това е празна работа". Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук?" И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде". Българинът казва: „Късмет". Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.

През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни. Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конеца. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще го атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна. И всякога на слабата страна трябва да се държи. На силната страна той прави само маневри. Силните позиции мъчно се превземат, а слабите - всякога се превземат. Сега ходете със същата вяра както са ходили всички от хиляди години. В Духовния живот между миналото и настоящето няма различие. И преди хиляди години и сега онези, които са вървели по Божия път все едно и също са чувствували. И мъдрецът и детето като дойдат да се молят на Бога, все по един и същи начин се молят. Мъдрецът не се моли като мъдрец, а като дете. И детето се моли като дете. Има едно качество на молитвата: там ще имаш качеството на детето, ще вярваш като детето, което отива при майка си и вярва, че тя ще му даде. В молитвата трябва да имаш чистота, смирение. Човек трябва да се освободи от мисълта, че е нещо, генералът ще хвърли сабята, дрехите си. Владиката ще свали короната си и т. н. Те са титли турени отпосле. И светията и той е турил отпосле мисълта, че е светия. След 30 години хората са го произвели светия, но той ще престане да мисли, че е светия. Тридесет години той мисли за Бога и затова е станал светия. Светията си е светия, но той да не мисли, че е светия, когато отиде при Бога.

Добрият човек не е безсилен. Ако ти се намериш на сухо поле и дойде лъв, ако имаш кибрит запали тревата, нищо повече. Лъвът ще побегне като се вдигне огън. Та Невидимият свят по същия начин запалва чергата на лошите хора за да ни избави от тях. Тези страдания в света не са нищо друго освен избавление на добрите хора.

Повдигнете си ръката и всеки един от вас да пожелае в душата си нещо за себе си, за своите близки и за който искате. /Направи се упражнението/.

Дава ви се една глава, ще я прочетете. Тя е 16-та глава от Деянията на апостолите. /Прочете се главата/. Всички противоречия, които стават тук - (думата е за прочетеното в главата) - стават все за постижения. Например, затвориха Павла, той обръща стражите към Христа. Павел е разбирал политическия закон и казал, че без закон го затворили. Това, което е писано в главата ще ви бъде през годината. Така Духът и върху вас ще работи. Както тогаз, така и сега Духът ще работи - каквото става всичко ще бъде за добро, ще се обръща за добро.

Гимнастическите упражнения са две категории: стари и нови. Старите са духовната страна, а пък новите са за тониране. На тези, които не са в школата дайте им да четат четиритях Евангелия.

Няма да ви кажа, че всичко ще се уреди, но ще ви кажа: Всичко ще се урежда.„Ще се уреди" е свършено нещо. Всичко ще се урежда. Бог го урежда по всичките правила, не го урежда временно, урежда го за всякога. Затова много здраво пипа. А някои искат само временно уреждане. Има един промеждутък от няколко години. Аз го наричам мирни години, след което, ако европейските народи не проумеят ще дойде голямо изпитание. Именно тези мирни години да прекараме както Бог иска. А пък през другите каквото Бог направи ще го видим. Не само ще го видим, но всички хора ще проумеят. Каквото видят сега хората, втори път няма да желаят да го видят. От Невидимият свят искат да предотвратят едно голямо зло.

Войната се води на широко поле. Те са Божиите работи. Не трябва да се грижим как ще станат Божиите работи. Другите работи добре ще станат, но ние нашата работа да свършим.

И в политическо, и в културно, и в много отношения светът ще се промени. Това е неизбежно. Сега детските гащи на човечеството стават тесни. Та сегашните начини на управление, на религия и прочие са детински работи, играчки. Никакви стари истини. Те са неразбрани детински работи. Та всичките тези работи ще се изоставят от самосебе си. Ще ги съблече човек. Не че хората не са по-морални, но старите вярвания не могат вече да се държат. Хората търсят нещо по-хубаво. Където и да отидеш сега, хората имат по-добро разбиране, но понеже нямат мярка с която да мерят не знаят как да постъпят. У стари и млади Божествения Дух е разклатил съзнанието им. И всички хора търсят нещо ново навсякъде. И един ден те ще го намерят. Има едно търсене, едно пробуждане.

Сега ще имате вяра да служите така добре на този Господ, на Когото аз служа. И ще опитате, и ще видите, че освен Него друг няма. Той е единственият. Да Му служите както аз служа.

Само проявената Божия Любов,
само проявената Божия Мъдрост,
само проявената Божия Истина носят пълния живот, /три пъти/

 

Изгревът - Том 14

Глава: БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.


 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Протокол от Тереза Керемидчиева

 

Присъствували ръководители от София и провинцията:

1.Минчо Сотиров Бургас  
2.Матей Попов Бургас
3.Георги Куртев Айтос   
4.Крум Илиев
Айтос
5.Димо Джеджев    Айтос     
6.Васил Долапчие   
с. Даутлий, Айтоско   
7.Слави Тодоров   
с.Гюргенкьой, Айтоско
8.Димитър Добрев Сливен   
9.Иван Калкайджиев   
Сливен

10.Тодор Абаджиев    Ямбол
11.Георги Маринов   Нова Загора
12.Слави П. Камбуров Нова Загора
13.Тодор Йорд. Чернев с.Кортен, Новозагорско   
14.Кольо Кюмюрджиев   
Стара Загора   
15.Ганчо Кънчев   
с. Свети Кирилово, Старозагорско   
16.Петър Стамболиев
гара Любимец
17.Иван Георгиев гара Раднево
18.Юрдан Баев гара Раднево
19.Михаил Стоицев Пловдив     
20.Петко Епитропoв
Пловдив
21.Тодор Стоименов София
22.Начо Перов    София
23.Иван Дойнов    София   
24.Стоьо Чолпанов   
София
25.Драган Попов София
26.Стоян Русев София   
27.Деньо Цанев
София  
28.Боян Боев София   
29.Янко Първанов   
Лом
30.Никола Ватев   Русе
31.Симеон Марков   Русе
32.Георги Константинов Русе
33. Васил Константинов Русе
34.Юрдан Новаков   Русе
35.Емануил Иванов Варна
36.Пенко Пенков   Габрово
37.Никола П. Камбуров Казанлък
38.Захари Желев       Казанлък   
39.Стефан Мандов   
с. Енина, Казанлъшко
40.Рашо Болашиков    с. Мъглиж   
41.Иван Ив. Смилов   
с. Ръжано     
42.Асен Райчев   
Панагюрище
43.Върбан Христов      Орхание

 

 

Изгревът - Том 14

Глава: БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Протокол от Тереза Керемидчиева

 

5. Правият път : Един духовен опит

30 авгус т 1930 година

Абсолютно никому вън от присъствуващите 43 братя да не се дава. Ако трябва Той лично ще го даде. Тайна е - никой да не те знае, че изпълняваш този опит.

И приложение в областта на Божествения закон.
Опитът е даден в събота, 30 август 1930 година, „Изгрев".
Седмично ще се прави по един опит, който ще почва в 4 часа и половина сутринта и ще трае най-малко един час. През другите дни на седмицата, всяка сутрин около 20 минути ще се прави приготовление за опита, който ще се прави през следващата седмица за предстоящият опит.


В деня на опита при ставане от леглото ще се благодари на Бога така:
Ний Господи посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което Си благоволил чрез нас да се посее.


Забележка: Сполуката седи в това, ние да посеем, а Бог да възрасти. Всичката сила седи в това.
Лозинките, които по-долу ще се поменат не само да се помислят, но и да се почувствуват.

 

Изгревът - Том 14

Глава: БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...