Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1930_08_11 Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 11 август


Ани

Recommended Posts

Учителя провежда на Рила (Езерата)

лятна духовна школа,

11 август

 

През 1930 г. от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа. Този ден е описан  в спомените на Олга Славчева:

 

Спомени от Олга Славчева  Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]  - Изгревът - Том 26

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомени от Олга Славчева

 

11 август 1930 г., понеделник

От вчера дъжд, град, а днес осъмваме в сняг. Гъста мъгла обвива долини и върхове. Палатките са отрупани в сняг; земята цяла е заслана от бяла покривка. Кой смее да се покаже отвън? Двата бивака са потънали в мъгла и нищо се не види. Студ! Влага. Но що се чува? Учителят оттатък станал рано и сам запалил огъня. Боже! Ето го, обикаля палатките и ни вика горе при Него. Малки птички плахо прелитат, изненадани от Рилската милувка. Тичаме нагоре. Снегът мокър, прониква до измръзналите и без това нозе. Палатките се изравнили с преспите, цели отрупани. Вали, вали и сипе в очите. Горките птички! И те като нас се събират около прекрасния огън. Милият Учител! Стои там с белия си калпак, наметнат с пелерина и само прибавя нов клонак. Същински баща! Мъглата ту се сниши, ту се отдалечи, за да доведе нов снежен облак. Птички цвъркат, кацат наоколо да се стоплят.

Така до 4 ч. след обяд. После задуха студен вятър. Сгушена в палатката, пиша за този сняг всред лято и чувам гласове на нови гости -отриват снега и поставят нови палатки.

Горкият Пан Тадуеш Немечек! Цял помръзнал и забравен в палатката си, лежи и пъшка, увит в дадените му две одеяла. Донасям му горещ чай, хляб и сирене и той не знае как да ми се отблагодари. Как ме гледа със сините си бистри очи, сякаш дете гледа майка си. После ободрен скача, разхожда се из снега с плитките си, деликатни обущенца и се пъчи на снега с мушаменото си палтенце. Горкият! Подир малко му поднасям и топъл обяд. С възхищение гледам как хубаво се храни - яде - не се церемони; хапе намазаните с масло филии на дълбоко и добре накачулва лъжицата. Славен е Пан Тадуеш Немечек. Любезна славянска душица. Но кой е той и що търси тъй гол и неподготвен из българските планини. Никой го не пита, никой не се интересува за това. Той е наш гост, наш брат, наше племе. На колко места ми записа той адрес, но кой знай, няма ли да ме забрави, още щом стъпи по асфалтените плочи на Прага...

Студено, мрачно, бурно. Вятърът духа и пронизва до костите. Братята непрекъснато секат дърва и се борят със студа. Край нас и горките помръзнали птички, ужасени от студа, вече не се страхуват от нас, а заедно с нас се греят, трепкайки из въздуха с жален писък...

Привечер пристига и д-р Стоицев със сина си. Идват и братя Вълкадинови от Сапарево, да прекарат няколко дена при нас.

До вечерта се изясни. Вятърът утихна. Добре стоплени се приютяваме в палатките си.

Ведра нощ. Вън е бяло като ден. Палатките все още отрупани със сняг, сякаш сърдити някому. Моята палатка, половината от брезент, половината от клек, и на снега, и на луната дава да се провира из нея. Изведнъж става топло; чаровна нощ ни възнаграждава за преживяното бедствие.

На другия ден - нито следа от сняг и буря. Тръбата свири, зове ни пак. Като лалугери излизаме от палатките си. Природата е цяла заляна от злато. Облачното небе е разкъсано от светло сини ивици. Горе сме за изгрева. Изток гори в пламъци. Зарите осияват далечните облаци. Ето го! След бурята то е още по-красиво и лъчезарно. Сякаш изплакало тежка мъка, то сега сияе от вътрешна победа. Като че ли природата, потънала в сълзи, се хвърля в прегръдките му да изплаче мъката си от несправедливата обида на летния сняг. В този плач се топи снега и падат парчета скреж от гранките на клека. Тревата пак се явява свежа и сочна. Мъглите надвесени над планинските върхове се бавят, сякаш не им се отива. Буен вятър ги разгонва, но те още по-плътно се прилепят о скалите, като че си взимат завинаги „прости”.

Слънцето достопява снега покрай палатките ни. Постелките ни са изнесени на припек. Радваме се на топло слънце.

 

 

Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

11 август 1930 г

Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...