Към съдържанието


Снимка

1915_08_04 Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август


  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3703 Мнения:

Публикувано 30 септември 2014 - 12:10

Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

 

 

Протоколите се записват от Димитър Голев

 

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3703 Мнения:

Публикувано 25 октомври 2014 - 06:21

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ



И тазгодишната среща стана в Търново. Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, където трябва да сме на 4 август, вторник. На жените, участвуващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2 август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, в понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше начумерено, но към 12 часа около гара Червен бряг започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъжд.

Онова, което обръщаше внимание на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни, инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И дамите, и те не могат да си обяснят. Пението и песните бяха голяма радост, веднъж или дВа пъти се чу гласът на събора вън от преподавателния салон, а повечето на купчинки, разменяващи мисли тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, надявайки се всички, че Господ ще изкара работата на добре.



4 август, вторник



Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла. Като чели предвещават дъжд. Слънцето изгря в облак, цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа хубаво се изясни. Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обвзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.

В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски. На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска.

След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза:
-Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воля
Обаждат се: - Благодарим.
- Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувствуват и схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което днес върши, вършил го и в миналото хиляди и милиони години, творил е и е приготвял Земята и небето, можем да кажем, заради нас, дали тази дума ще вземете обективно или единично, законът е верен. Верен е също Духът, Който живее в един човек и в множеството е един по отношение на човешките души.

Във връзка с това ще взема 28 стих от прочетената глава: „Отче, прослави името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." За да може едно същество да се прослави, или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършен" взимам в широк смисъл, който се отнася до човеците, а не до Бога. Когато художникът работи една картина, завърши я и отчита, че няма никакъв недостатък, излага я на показ, Да се прослави нещо значи да се представи съвършено пред разумните същества.

„Да се прослави името Божие", а името Божие е турено върху нас - ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца. Почитта и славата на младоженика, това е неговата невеста; почитта и славата на учителя са неговите ученици; на господаря - неговите слуги; на царя - неговите поданици. Разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всеки разбира както трябва своята длъжност. Най-почтената длъжност, която Господ може да даде на света, е да бъдем слуги, и затова сме ние на Земята.

В първо време искам да освободите умовете си от разни грижи за разнообразни, несбъднали се мисли и желания от хиляди и работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас, Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, Който слиза отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между вас и трябва умът и сърцето ни да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме същества недоволни и неблагодар-ни. Всеки ден Бог час след час ни праща Своето благословение. Но ние сутрин като ставаме, не Му благодарим за благостта, която ни е показал в миналото. И често се питаме: защо не успяваме? Ние приличаме на плувец, който се е натоварил с голяма тежест. Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си - ето първото нещо, което трябва да направите.

Когато Христос се обръща в прочетената глава: „Отче, прослави името Твое", тогаз дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя". Всичко, което Бог прославя, трябва да страда. Прославлението се предшествува от страдание. Да познаваме славата Божия, то е Неговото изявяване, тъй като Бог може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас. Да прослави Своята добродетел, Своята правда, Своята любов, Своята мъдрост, Своята истина, Своя живот. Значи всички тези черти у нас да изявят славата Божия, да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше при какви страдания има да мине, казва: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави името Ти." Ако се беше отказал да страда, ние нямаше да бъдем тука. Страданията и любовта са, които съединяват човешките души. Сега вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете в Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния свят. А духовният живот разбира хора живи, а не хора мъртви. Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкова вие доближавате до славата Божия.

Сега необходимо е да се запознаем с това име, с което се спасява. Всички стари мистици, кабалисти никога не са произнасяли това име. Човешкият език не е толкова гъвкав да го произнесе правилно, всякога са Го съзерцавали и се чудели например на любовта. Обичате човека, но щом му се изкаже любовта, тя загубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: „Аз те обичам." Но думите му не могат да произведат ефект. По това можем да съдим за интензивността на нашия живот, доколкото можем да благодетелствуваме хората. Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи, вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов. Ако произведат, тогава ще забележите, че имате сила. Ако те не произведат ефект, това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествената любов. Че в нас любовта не се проявява, това няма какво да доказваме: ежедневното обхождане с хората показва доколко имаме любов и сме готови да прославим Бога на Земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господ да работи върху него.

Във връзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват в този свят. Защо ни сполетяват? Те са един отзвук на нашето минало в нашето настояще на нашата душа, как да се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувствуваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Господ, понеже едната страна на нашата душа е груба, недодялана. Господ се е заел да оделя и Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата душа. И тъй, половината от нашия живот е изработен, но половината не е; половината е оделян, а другата половина не - и лош, и добър. Доброто в човека е оделяната страна, злото - неоделяната.

Ние казваме, че искаме да работим за славата Божия. Как ще работим? Първо трябва да бъдем благодарни на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господ, Господ ни ги връща назад и падат върху нас. Всеки ден има такива връщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, да се ползуваме. Нашите лоши желания Господ не ни ги връща според окултния закон удесеторено, а ги омекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполука в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа-това са все резултати на отношенията, които имаме към Господа. И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието и поставете задача да поправите вашите обноски - ще забележите, каква магическа сила ще се прояви.
Според моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи енергия, най-евтин метод, който ще ви костува най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се радвал в нас и ще Го почувствуваме като музика, като поезия, светът ще се оправи и ще започнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Те всъщност са определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанието си да ги определим, ние ги объркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин като ставаме, е да се спрем 10-15 минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни.

Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете под категорията на любовта кои думи влизат. Думите, които изявяват любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата живот, в нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби. Думата победа е по-силна, радостта е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категория разум влизат: разсъждение, съжаление, съображаване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които обясняват верността. Това са: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя.

Освен тия думи може да намерите и други думи в българския език, с които можете да правите известни упражнения. Защото когато искате да изработите една черта във вас, трябва да има една дума, тя да бъде методът и начинът, оръжието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ. Първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете ням. Когато другите хора са нежни спрямо вас - нежните хора са много пластични - нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаете, че едно от качествата на Светия Дух е нежността. Писанието казва: Не огорчавайте Божествения Дух. Ние можем да Го огорчим с много дребни работи. И тогава ще дойдат у нас духове на този същия уровен, на който сме ние, Господ ще изпрати груби духове, приблизително като нас, и други, по-напреднали, и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят.

За да можем да придобием всички тези качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една, две хиляди години ще бъдат малко. Тия дума трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова именно процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да поработи върху нас.

В любовта трябва да има утеха. Не си нежен, утеши се и ще дойде Божест-зеният Дух и ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас. Нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато дойде Духът, ще внесе тази нежност. И особено когато се намираме в едно обшество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: Този човек ни разбира. Защо? Той в душата си и в сърцето си е в съгласие с вас. Вземете една майка. Защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкова нежни, но като имат деца и вложат своя живот в тях, нежността започва да се обработва. Някой ще каже- „Нямам деца." Всички имате деца. Ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат „татко", „мамо". Казвате: „Колко е приятен днешният ден." То са децата, които Бог е пратил да ви зарадват. Вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата стават видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата не се виждат. То е закон. Две мнение по него не може да има. Ако искате да бъдете невидими, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу.

Един ден ще дойде някой отгоре да ви освободи, вие не можете да напуснете поста си, докато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които сега нямат деца, ще дойдат, даже да са накрая на оня свят. Преди някой ден една жена ми разправяше следния случай. Синът посещава баща си, при когото живеела сестра му. Сестрата заминала някъде и оставила друга жена да шета на баща си. Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той й говорил несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казал това." Има и други случаи за идването на души да обсебят наши ближни. Някой път езикът като че се подхлъзне, казва истината. Друг един случай отпреди петнадесет години. Един българин, който водил един непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия; гуляйджия, един ден около 4 часа следобед валяло дъжд и се образуваха две дъги от север към юг. Викат момиче, което пита: „Гледай този човек какво вижда." Попитали го какво вижда и той отговорил: „Виждам буквата X." - „Какво казва този знак?" - го попитали. Той отговорил: „Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени." И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек сега за това, ще ви каже, че не помни.

Всеки има такива посещения на Божествения Дух, само че някои ги чувствуват по-осезателно, а други не са толкова чувствителни. Колкото повече вашето подсъзнание е будно и вие придобивате един подем на духа, Господ се приближава и ви дава знак за Своето проявление. И какво казва Господ? -Готов ли си да направиш нещо? Има там много хора, които страдат, готов ли си да отидеш и да им помогнеш? Господ ще заобиколи всички един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговата мисъл, готов да изпълни Неговата воля.

И сега Христос като казва в прочетения стих „Прослави името Си", на друго място казва: „Не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Отца Ми и каквото Ми е казал, това върша." Сега ние всички можем ли да изпълним тази Негова воля? Някой от нас може в 50, в 1000 години. Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безплодно. Мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. В Исаия има един стих: „Словото Ми не ще се върне празно." (Исаия 55:1 /). И бъдете уверени, че Словото Божие няма да се върне безплодно. Той е днес между нас да насади добрата работа на живота не само във вас, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена.

Сега може да мислите, че понеже сте събрани на това място, във вас има повече съзнание. Но има хора, които, и безсъзнателни, еднакво се ползуват от Божията благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в тоя свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата „нежност", не подразбирам да я придобия изкуствено, а да дойде по естествен Божествен път. Много пъти, ако не сте готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-нисши и огрубели хора, понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния.

Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога. Оттам можем да се молим и действуваме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всеки един, който иска да се прояви името Божие, трябва да влезе в своя кръг, а то значи да не бъдем хора да служим на человеците, а на Бога. Някой казва: „Аз не искам да слугувам на еди-кого си." И при все това слугува. Тъй че слугуването не е в наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитност. И духовният живот, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити, те очакват. Едно дете може да чака от майка си от 3 до 9 месеца, но на 2 години като стане, малкото дете не е паразит. Първата или втората година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото.

Трудолюбие се иска от вас. И когато работим по този път, да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той не отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички тук, които присъствувате, сте изложени на големи опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, призовават името Божие. Успокойте първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора при големи опасности да си вържат ръцете, да скубят косата, но няма да им помогне, да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям слабостта си", Господ ще те послуша и ще ти помогне.

Ще направим още няколко бележки и ще завърша тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнавате, че някой има недостатъци, не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: „Аз зная, че е груб, но аз работя върху него." Стойте малко далече, ако някой е много груб. Не сте длъжни да отивате да го облагородявате. Турете между себе си и него едного, двама, трима, десетима, двайсет души, не се приближавайте до него. И тогава нека турим тази учтивост и в други хора, макар и от света. Аз съм срещал светски жени, много учтиви в своите обноски. Прекрасно качество. А у нас, като влезем в християнството, мислим, че трябва да бъдем откровени, праволинейни.

Господ всеки ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка дума, която не е турена в твоята уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. А колко думи трябва да кажем? Ще кажете тия думи, които Господ е казал, нищо повече. И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо. Ние някой път говорим много малко, но някой път говорим повече отколкото Господ е казал. През тази година да говорим толкова колкото Господ иска. Десет или петнадесет хиляди думи, кажи ги и не се бой. Турил ти е да кажеш 10 думи, но ако ги кажеш както Господ ги е турил, животът ти ще разбере много повече.
И тъй, да почнем с учтивостта един към друг. Да ви кажа, нашите приятели от невидимия свят ви считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъствуват сега, ви смятат малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.

Да се върнем към туй, което за нас е потребно. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагне-тизира. По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете.
Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала. Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение, да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, а в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си.

Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, увеличаването, укрепването на ума, сърцето и душата. Ще работим изключително за себе си в най-благоприятния смисъл. Затуй събранията ще се разделят на две категории, жените ще се събират отделно, мъжете - също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделим още на две. Ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените вечер и ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия! Някои от вас знаят повече отколкото аз зная за философията. И аз се радвам, но в едно куцате всички -практически не знаете колкото мене По философия може да ме борите, но в практика не можете.

(Пример, прибавен в препис. Веднъж Учителят бил в Русе в едно братско семейство, където присъствувал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задал много въпроси на Учителя и искал отговор, с което искал да покаже, че много знае. Учителят на всички въпроси не му отговорил, но му дал следния въпрос: „Кажи колко тежи един портокал." Той отговорил, че трябва да го премери, така не може да определи. Но Учителят определил теглото на всички портокали, които били на масата, до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което Учителят казал).

- Ще ми бъде приятно да ме борите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите Христови: „След Мене който ще дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казва „повече от Мене", то е превод в четвъпта степен. Намерете оригинала. Христос казва: „Ученикът да бъде като Учителя си." Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме Го и казваме: „Моят живот не е живот." Такъв е по-голям от учителя си, той има по-голяма философия. В този смисъл ние казваме: „Това не е така, онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем.

Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора; тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега страдат и лошите. Ще ги турим да бъдат дежурни. Виждали ли сте някой лош кон, за него трябва хомот и здрав гем114 си. То е превод, вие ще намерите оригинала. Всеки от вас ще търси оригинала.

Искам през тази година да се занимавате и да разсъждавате и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявайте в това. Които присъствуват сега между вас, ще внесат много мисли. Сега всички ваши приятели по целия свят, видими и невидими, ви поздравляват.
Обаждат се: - Благодарим.

Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват. Туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искат и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на Земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние. но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъствуват. имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, приятели отпреди 3-4 хиляди години, запознати, присъствуват и искат да се запознаят с вас, забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма защо да ви казвам имената им, те сами ще ви ги кажат. Тайната е там. Всички имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, всички имате, и то много добри приятели от миналото. И тия ваши приятели са съработници с Христа и имат всички добри желания за вас. Сега те ви поздравляват пак.

Обаждат се: - Благодарим.
- Някои от тях са били наскоро на Земята, но някои от тях хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част не са идвали и понеже настава ден, върнали са се и са ви намерили.
В астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло и вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят.
Обаждат се: - Амин.
- Тяхната сила ще започне малко по малко да се намалява.
Обаждат се: - Амин.
- И чрез тях Господ Бог ще се прослави.

През цялата година ще ви говори Господ. Да не мислите, че всичко ви казах. Казал съм началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много казано върху този въпрос. Аз пък лично ви поздравлявам и желая всички да бъдете радостни и весели (Обаждат се: -Амин), за да може да прекарате този събор.
Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голяма трапеза, да угостим нашите приятели, приготвено е угощение за тях.
Да имате благословението на Господа!
Обаждат се: - Амин.
В 2 и половина часа свърши събранието, а подир обед от 5 часа ходихме по 9 души на групи на съзерцание в преподавателния салон.

 

 

Изгревът - Том 11
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder