Jump to content
Ани

1914_08_16 Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Recommended Posts

Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново

(Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

 

Протоколите се записват от Димитър Голов

 

IV.16 август, събота 1914г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

16 август, събота



В 7 и половина часа времето е хубаво, Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло.
В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателния салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш", изпяхме „Свят, свят Господ Саваот". Учителят прочете 20 глава от Евангелието на Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог наш", той прочете 20 стих от прочетената глава и каза:

- Интересно е защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са били трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелието, като например каквато е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една молба. Исус Христос ги повика и ги попита: Какво искате? Те отговориха: „Искаме да ни отвориш очите".
Знаете ли кои бяха тези слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в рая, знаете още и за тяхното грехопадане и пр. Но Писанието мълчи и не знаете как те са завършили своя живот. Символически тия двамата слепци представляват Адам и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те като съгрешиха в рая, ослепяват. Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение.

Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда]. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци, родителите им не са виновни. И не искаха да им върне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Запример, срещнете един човек, когото, за да разберете, трябва да разбирате неговата душа. Много хора, когато им разправят известни неща, те не могат да разберат.

Задачата на Христа не беше да отваря физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да им даде хляб. Днес Христос иска да излекува хората и да им даде зрение. Мене много често ме срещат хора и ми казват, че се съмняват. Но тоя, който се съмнява, е сляп. После, някои хора ме питат вярвам ли в Христа. Вярата обаче е за децата. Докато не сме видели Бога, трябва да вярваме на хората и този, когото не си виждал, ти му вярваш. Аз ще ви отговоря прямо, че вярвам, но не така, както вие вярвате. Аз имам особена вяра в Христа. В моята душа досега не се е повдигнало съмнение за нещата. За мене не съществува никакво противоречие в света. Например, да кажа някога, че вашите умове са изопачени. Аз зная причините защо е така. Аз не ви срещам за пръв път. И сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи.
Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот.
Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора.

Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему."

И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква. Това говореше тяхната душа и Христос се докосна и отвори очите им. Тези двама слепци станаха Негови ученици отпосле. И знаете ли кои бяха тези слепци? Само за един ще ви кажа, а не за другия. Единият от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение. Може да се роди противоречие във вас, но аз както зная работата, така е. Този беше Павел, на когото Христос отвори ума. По същия закон ние искаме да бъдем полезни в този живот, но ако Христос не отвори нашите очи, никога не можем да работим.

По закона на магнетисването този човек ни магнетизира, вие приемате неговите сили и качества. Аз се чудя на хората защо постоянно споменават за дявола, какво искат от него. Какво искате от един фалирал търговец да ви разправя за стари работи? Питам ви: Какво ще спечелите?

Симеон Драганов: - Ние говорим за него, защото искаме да разберем, та да се предпазваме.
- Когато аз говоря, вие трябва да изпъдите дявола от себе си, защото в тебе се борят и Христос, и един лош дух. Аз не искам мене да почитате. Аз като дохождам в това събрание, от кого съм искал почит? Ако ми целувате ръка, целувате я за Господа, иначе вие грешите, Ако се съмнява някой в мене, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам: какво сте научили от църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Те искат да им целувам ръката, но нека да изпъдят от себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, който ви говоря. Тия думи не са мои, но са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще.

Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас, слушате гласа Му, но не Го виждате. И аз искам както желязото да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично е дали тя е голяма или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чашата. Нека излезе някой да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов десетократно да заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще ви се яви, но вас как ще намери? Между вас не може да има противоречие, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината. Една планина може да гледаш от различни страни и може да имаш разни възгледи за нея. Така и Слънцето можеш да го гледаш от каквато искаш обстановка, да желаеш и можеш и за него да си съставиш разни понятия. Така е и с хората.

Този лукав дух иска да ме предизвика, но този занаят аз никога не съм учил - не мога да лъжа. За да лъжа, трябва да искам богатство, слава от хората, тогава разбирам. Но аз такива работи не искам. Аз се радвам само на славата на Господа, Когото много добре познавам. Да, много добре познавам Господа. Дяволът сега казва: „То е въпрос дали Го познаваш." Но аз казвам, че Го познавам и самаго тебе, дявола, мога да накарам да вървиш в пътя на истината. Дяволът, той е един голям слепец, както тия двамата слепци, но неговите очи не могат да се отворят.

Аз искам вашият ум и вашето сърце да се отворят. И питам ви аз сега, ако отварям вашите очи, зло правя ли? А пък ако някой друг може да ви отвори очите, аз ще благодаря на такъв брат, стига да бъдат отворени очите на тия двамата слепци.

Вие мислите, че много знаете. Къде бяхте преди 200 години, преди 1000 години къде бяхте? Ако не знаете миналото, кой ще ви даде бъдещето? Хората мислят, че са живели от 60 години насам, после като умрат, ще отидат при ангелите. Човек е излязъл от Божиите уста преди много милиони години. Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак към Бога. И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича към Себе Си. Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени.

Казвате, че се готвите да следвате Господа. Но как? Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си. Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си.

И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко това, та като отидете, и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр. и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После за свещта, запалете свещта на брата си, на всеки едного, на всеки едного Бог е дал особена форма, план, в който всеки един трябва да се включи и прояви.

Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам. Ако отивате в пътя си без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви, вие успешно ще отидете в света. Много и много бих ви казал, но умовете ви трябва да са готови. Аз мога на вас да говоря като на едни, които са гощавани на царска трапеза с изрядни ястия, обаче това няма да ви ползува. Повече ще ви ползува, ако се нагостите с малко супица и хлебец, това повече ще ви ползува, отколкото ако ви разправям за ястията на царската трапеза, която сме видели.

После, ако искате да разбирате истината, много от вас обърнете се към Господа и Го попитайте. Когато се преподава едно учение, опитайте го, както химикът анализира водата. Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето учение. Виждате колко съм свободолюбив аз, че правя задължения, които отиват паралелно.
Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата, от попа, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: попът е ръкоположен. Но ти видял ли си, когато е от Христа ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи първо от терзанията своите деца и чак тогава казвай, че си свободен. А когато това не си сторил, знай, че не си свободен.

Това, което ви казвам, аз съм го опитал. И аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил. Никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница. Бяхме на разходка. Помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни беше пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържолите. Виждате, че ние имаме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите, за вашите мазни ястия, и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви изведа из църквата. Не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистични съчинения, то всичко е със значение и сила.

Разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото вие можете да ги разбирате. Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да учителствувате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато, например, вие искате да ме учите, аз ще ви кажа: Слушайте, хвърлете тия дрипи.

Като наблюдавам вашия живот, аз се ползувам, ставам по-богат, но за вас не е добре, защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползуват - зло, дявол, всичко впрягат на работа. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи." И питам дявола; „Какво ще спечелиш, като се занимаваш с мене?", да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволътобеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава.
Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали.

Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене.

Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало. (Всички казват: - Амин.)

И когато се занимавате с мене, не е важно кой съм и какъв съм; по този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние не се познаваме тука, защото сме пратени за работа. Но вие сега не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните, бъдещето е напред. Аз искам да отворя очите ви за съществени работи, та да не ви съдят, когато светът иска, Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тези двамата слепци. Искам да се обърнете към Господа и да Му кажете: „Господи, помилуй!" Искам да си прощавате един на друг. Всеки ден трябва да си прощавате. И тогава питам: Има ли и ще има ли дявол? Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири.

Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил.

Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е no-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото?" Какви сте вие? Вие сте непослушни синове, които искат да въведат в рая. А когато дойдат синовете на обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едно -носители на великата истина.

Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то смело и открито. Кажете им, че Христос иде. Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозванец или изпратен. Какъв съм аз, дали съм добър или лош, то е друг въпрос, но ще ви кажа, добър ли съм или лош, хвърлям ли ви въже в морето, гдето сте паднали. Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите. Ако смъквате мене, смъквате и себе си. Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение.

Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово, Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го. Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.

Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.
Всички казват: - Амин.

След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.
В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:

- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.

Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла.

Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество? [Чете главата.) Значи всичките тия хора Господ ги е проводил в света, ще изпъкват и те са на мястото си.

Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека. Проуча-вайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас?

Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."

Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.

Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари: а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.

И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.

Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ми се каже, че мъртвите не се виждат. И това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея.

Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.
Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.

Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.

Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.
Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това?" - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш?" Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.

Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но вие казвате: „Каква е тази любов, като не може да ни освободи от страданието?" Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, пък като се народят деца, току започва да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се женя?" Но тия именно деца са причината ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мамо", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко".

Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец.

Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които означиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл в тях, та затова били такива. Обаче знаете ли какво нещо е Духът? Духът е сила.
Та, искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй именно казваме, че това или онова „не е за мене". Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място. И вие да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещате един човек и той иска да говори с вас. Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората, освен това ще го видите блестящ. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човек, който чете. Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която може да изгаси пламъка на вашата свещ. Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ.

Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията. После, трябва да следим нашето предчувствие. Когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, трябва да знаете, че с това Господ прави една преграда и непременно трябва да избегнеш да се връзваш с него. Когато, напротив, се срещате с друг, такава преграда няма и тогава ти с такъв човек ще се благословиш. Второ правило, което трябва да държите, е следното: Когато се срещате с един християнин, трябва да намерите основната черта в него и по нея да се съобразявате.

Има две страни: омраза и любов. Ако приемеш омразата, .трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят. Ако вие употребите Христовия закон на любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.

И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава.

Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер.

Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.

Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.

Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.
В 8 и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка.

 

Изгревът - Том 11
IV.16 август, събота 1914г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×