Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1914_08_14 Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август


Ани

Recommended Posts

Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново

(Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

 

Протоколите се записват от Димитър Голов

 

 

IV.14 август, четвъртък 1914г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 4 weeks later...

14 август, четвъртък


Времето е отлично. Сутринта слънцето се показа из ясно небе и продължи пътя си в ясно, тихо. Никакви облаци, никакъв вятър, пък топло. Така продължава до вечерта даже и след захода на Слънцето. Всички се радваме на хубавото време.

Бдението започна в 12 часа през нощта и се свърши в 12 часа днес. Мъжете -до 8 часа
сутринта, а жените -след 8 часа, като Всеки прекарваше в горницата по 9 минути.
В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, Вино и др.

Пеню КироВ прочете „Хвалата", Д. Голов - една молитва и след това, по указание на Учителя, Пеню Киров, Илия Стойчев, Тодор Стоименов, Петко ГумнероВ, Константин ИларионоВ и Деню Цанев прочетоха съответствуващи места от Евангелието. Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза:

- Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв. И действително, хлябът, който имаме, това е емблема на Словото Божие - то като хляба дава на гладния сила, живот, избавя го от страдания.

Чрез тази емблема, която имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата от духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Своите ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, Син Божи, Победител, Спасител". Водата е светът. В астралния свят и в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят във водата, то за да си представим от този живот в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждане рибата от водата. По същия начин вашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, способен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърне от риба на птица.

го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава.

Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене.

Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало. (Всички казват: - Амин.)

И когато се занимавате с мене, не е важно кой съм и какъв съм; по този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние не се познаваме тука, защото сме пратени за работа. Но вие сега не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните, бъдещето е напред. Аз искам да отворя очите ви за съществени работи, та да не ви съдят, когато светът иска. Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тези двамата слепци. Искам да се обърнете към Господа и да Му кажете: „Господи, помилуй!" Искам да си прощавате един на друг. Всеки ден трябва да си прощавате. И тогава питам: Имали и ще има ли дявол? Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири.

Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил.

Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е по-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото?" Какви сте вие? Вие сте непослушни синове, които искат да въведат в рая. А когато дойдат синовете на обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едно -носители на великата истина.

Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то смело и открито. Кажете им, че Христос иде. Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозванец или изпратен. Какъв съм аз, дали съм добър или лош, то е друг въпрос, но ще ви кажа, добър ли съм или лош, хвърлям ли ви въже в морето, гдето сте паднали. Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите. Ако смъквате мене, смъквате и себе си. Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение.

Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово. Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го. Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.

Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.

Всички казват: - Амин.

След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.
В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:

- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.

Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.

Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла.

Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи всичките тия хора Господ ги е проводил в света, ще изпъкват и те са на мястото си.

Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека. Проучавайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас?

Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."

Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.
Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари; а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.

И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.
Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ми се каже, че мъртвите не се виждат. И това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея.

Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.

Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.

Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.

Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.

Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това?" - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш?" Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.

Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е. че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но вие казвате: „Каква е тази любов, като не може да ни освободи от страданието?" Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, пък като се народят деца, току започва да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се женя?" Но тия именно деца са причината ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мамо", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо", Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко".

Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа. та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец.

Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които означиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл в тях, та затова били такива. Обаче знаете ли какво нещо е Духът? Духът е сила.

Та, искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй именно казваме, че това или онова „не е за мене". Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място, И вие да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещате един човек и той иска да говори с вас. Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората, освен това ще го видите блестящ. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човек, който чете. Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която може да изгаси пламъка на вашата свещ. Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ.

Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията. После, трябва да следим нашето предчувствие. Когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, трябва да знаете, че с това Господ прави една преграда и непременно трябва да избегнеш да се връзваш с него. Когато, напротив, се срещате с друг, такава преграда няма и тогава ти с такъв човек ще се благословиш. Второ правило, което трябва да държите, е следното: Когато се срещате с един християнин, трябва да намерите основната черта в него и по нея да се съобразявате.

Има две страни: омраза и любов. Ако приемеш омразата. трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят. Ако вие употребите Хоистовия Закон на любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.

Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.

И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава.

Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер.

Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че , си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.

Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.

Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.
В8и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка.

 

 

Изгревът - Том 11
IV.14 август, четвъртък 1914г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...