Jump to content
Ани

1914_08_12 Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Recommended Posts

Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново

(Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

 

Протоколите се записват от Димитър Голов

 

 

IV.12 август, вторник 1914г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

12 август, вторник



Времето е студено, но след изгряването на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имаше топло и тихо време. Слънцето идеше през редки бели красиви облаци. В 5 часа сутринта хората в Търново усетили земетресение, което отсетне се оповести в пресата. Приятелите са весели и спокойни. От 5 до 9 часа има бдение по трима.
В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза:

- Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Ще вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всеки мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата. Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със специфичния й вкус, друг я видеше, когато е наедряла, с киселия й вкус, а трети философ я видеше, когато вече е узряла и има приятна сладчина, то питам аз: нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това най-вярното в този спор ще е, че всеки един от тях има пред себе си една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.

Следователно ние трябва да разбираме и да знаем основния закон на познаването, т.е.: когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки, неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната междина.

Във връзка с познаването аз ще ви говоря сега върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, глава 1, стих 1)\ „В начало създаде Бог небето и земята", т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които искал да работи, като направил небето и земята. И то подразбира не тази Земя, която виждаме, защото тя в сравнение със земята, за която аз ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една земя, едно небе и едно слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение на слънцето, за което ни е дума, са като нашите електрически лампи по отношение естествената виделина. Тия светила, които виждаме, са турени да осветяват само тия същества, кои го са около тях. Под думата „небе" се подразбира съществата, създадени преди човека, а те са ангелите, архангелите, херувимите, серафимите и човешките души. Земята е човешката душа. (Чете стихове от 2 до 5 стих.)

Върху земята, значи, нямало ред и порядък, неустроена и пуста била, но рече Бог: „Да бъде виделина" и стана виделина. Тъй, виделината е една Божествена сила, която разкрива вътрешните качества на нещата, т.е. и виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е виделината, която е започнала своята работа. „Денят", за който се говори в петия стих, е символ на виделината, която е сила положителна, „нощта" е символ на тъмнината - сила отрицателна на виделината. а това е един период, за който можем да кажем, че е период на борба, на най-висши духове, които са вземали участие в творческия принцип на вселената.
По-нататък се говори за твърдта небесна. (Чете стихове от 6 до 8.) „Твърд" - защо Господ направи тази твърд? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат в земните неща. Защото ако вие имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и да я повреди, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешката душа. Та, тази преграда показва мястото, отдето са започнали хората да слизат надолу, както екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, като слизат надолу, а ние идваме, като отиваме отдолу нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане за нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството.

(Чете стиховете от 9 до 13.) „И стана утро, и стана вечер, ден трети." А то значи: първият ден-за първото тяло, вторият ден - за второто тяло и третият ден - за третото тяло. (Чете стиховете от 14 до 18.) Чудят се някои хора, и учени даже, как е възможно да се направи за толкова малко време. У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно. Божествената земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров.
И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването. И понеже човек в своето слизане е отишъл много далече, Слънцето е поставено, та един ден като се върне и дойде, [да] знае мястото, отдето е минал. И през тия четири дни (години) знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години вие сте забъркали четири планети, та тази сега е четвъртият ви затвор, след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога.

(Чете стиховете от 18 до 25.) Тук вече имаме обличанието на човека в неговото пето тяло. Тия животни са в петото тяло на живота, след което иде шестото тяло. „Рече Бог: Да направим човека по образу Нашему и по подобию Нашему", да владее, но да владее над риби, птици и скотове и гадове, а не се казва да владее над растенията. (Чете от 25до 31 стих.) В ума ми стои мисълта, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате: как можа да стане всичко това по този начин? „Докажете" - ще кажете. Добре, но за да се докаже, трябва да се вземат всички фази, необходимо ще е да ви поставят в магнетичен сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили, и като направим една голяма разходка в пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате друго понятие.

За да имате вярно понятие за сливата, както казах, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и като узрее - тогава ще знаете и вида й, и големината й, и вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден ние все ще направим такава разходка, за да опитаме, но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството. Трябва да поолекнете.

Тодор Стоименов: - Моля, изпратете мене в пространството за тая разходка, аз съм готов.

-Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш 10 000 килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет пари само не давам. В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за билет пари не дават. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни, държави.

Така, най-напред ще се изпречат четири царства: първо е царството на гномите - духове, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.

Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.

После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно.

Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли?
- Ами че те ви черпят всеки ден. защото праната, която поглъщате ежесекундно и подкрепя и освежава вашата жизненост, се намира в тяхното царство.

След това царство ще преминем през царството на саламандрите - духове на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят. От тях угощение няма да очакваме, но ако имате лекета, те ще ги изчистят.

И най-сетне ще стигнем до ангелите, отдето ще ни [се] даде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл.

Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане отгоре вие сте виждали тези царства, но сте забравили и всичко от вас е изчезнало.

Сега ви е ясно, но като премине човек от този свят, не отива направо на Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало едно смътно понятие.

Георги Давидов: - Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар?

- Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцели: „Едно знам: че бях сляп, пък сега виждам." (Йоана 9:25.)

Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден, и неговото грехопадане се състои именно там. Тия 4 царства определят нашето отношение на Земята, отношенията на нашето тяло. Например, ако преобладават у вас гномите, значи у вас има повече твърди тела, от които се явяват разните болести. А [то] пропорцията трябва да бъде по една четвърт за всички елементални духове; трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално. Анормапно е когато и другите вземат връх и са в по-голяма пропорция. Значи ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас, разбира се, като се научиш предварително кои от тия духове именно какво култивират у нас. Като знаем, например, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата. Там се култивират желанията.

И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези 4 царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждате, че саламандрите ни изгарят, ундините ни давят - следователно тези елементи сега ни са господари, те владеят нас, вместо ние да владеем тях. С тях лошите духове, тъмните сили, постоянно ни изкушават и за нас единствен околен път е да възпитаваме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тези духове не ще могат да ни завладеят.
Помогнете си тук със следната важна истина: душата и духът, те са два полюса; други полюси са сърцето и умът; също така полюси са силата и животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога.

Това правило е най-порядъчният терк109 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър.

Христос иде и ако влизате да Го посрещнете, непременно ще минете през тия 4 царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска и всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, в царството на ундините и силфите.

Започнете да размишлявате така, дали е устроено за вас небето и земята, и искайте, щото Господ да направи твърд във вас-всичкият този процес, описан в първата глава на Битието, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото се може да се освободите от вашия тежък багаж, щото като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете - като идем там, ще ви доизкажем това, което не съм ви казал. Сега гледайте да си довършите работата на Земята, та да ви каже Христос: „Добри и верни рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си." (Матея 24:21.)

Изпяхме всички „Възкресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителят продължи:
- Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, силата и живота, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние изучаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света, а пък умът ни е даден да изучаваме света и мислите. Значи ума трябва да привеждаме в пространството, а сърцето да приведем до всичките хора, защото за да познаем силата на един човек, трябва да влезе в съприкосновение с други хора, та да дойде в съприкосновение със сърцето на другите, тъй като ако искаме да узнаем за сърцето на някого, ние трябва да влезем със сърцето си в съприкосновение с неговото сърце.

Вие често казвате, че познавате някой човек. Лъжете се. Може да познавате лицата, но сърцето на човека, неговия ум, душа, за тях вие имате слабо понятие. Даже някои са с претенции, че и Христа познават, но Той далеч не е това, което си го представлявате, защото колкото да е вярно това, което казват, че Христос ще дойде в сила, пък и тъй Той ще бъде нещо повече. Излиза, следователно, че най-голямата глупост на хората е, че мислят, че много знаят.

Казва ми някой: „Никой не ме обича." - Е, питам аз: когато ти не влизаш в съприкосновение със сърцето на другите? А при това Господ ни търпи, търпи, като постоянно ни казва: „Учете се, учете се и учете се", защото това време е кратко и няма да го върне и затова учете се. Всеки ден и месец носят по едно благо, което трябва да запазите. Да, ние трябва да дойдем до положението да знаем, че знаем. Вие се страхувате, че има военно положение или че някой свещеник казал това или онова. Но ние казваме: Нека дойдат да опитат нашата сила, нека опитат дали ние сме горещо или студено желязо.

Не бива да се страхуваме от този или онзи, че щял да ни направи това или онова. Такъв страх не подобава. Дето е Господ, няма разединение, а гдето липсва Христос, има разни прения, несъгласия и всевъзможни вярвания и невярвания.

Секта правят само тия хора, които са лишени от Божествения Дух, когато напротив, хората на Божествения Дух въдворяват прославянето на Бога на Земята, идването на Царството Божие на Земята и изпълнението на Неговата воля.

Често ме питате: „Какво да кажем на ония", които ви питат какви сте. Какви ли сте? Отговаряйте на този въпрос отсега нататък така: „Ние сме от онези, които нито лъжат, нито се лъжат." И ако мъжът и жената не се лъжат, би настанало велико благоденствие, но сега светът страда и страда, защото се лъже. Ние не се молим за всички, но всички, които противодействуват за идването на Царството Божие на Земята, те са наши неприятели.
Два пътя има: или с Христа, или без Христа. Земята същата ли е днес? Не, всички неща се изменят, но сега трябва да има светии, както имало едно време, и ние трябва да имаме една положителна опитност. Как така, питат се някои, има ли духове? Духовете не се връщали - добавят други. Хубаво, за вас не се връщат, но за мене се връщат, връщат се и присъствуват с нас. И сега има много заминали наши приятели, които са сега тук. И много думи, които ви говоря, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камъни, дърва и кал - да, не ходя, но постоянно съм в църква, в същинската църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всички вие да пребъдете. Казвам ви, ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа. В този закон стои спасението на българския народ и на всички нас.

Щом нашата вяра започва да се упреква, да се съкратява, Христос казва: Малко дайте.
Дядо Петър Тихчев: - Слава на Господа, това е така, опитал съм го.
- Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща и тогава ние ще бъдем повече православни от другите.

В 12 часа събранието се прекъсна, а в 4 часа подир обяд жените започнаха своето бдение, което свърши в 6 часа.
В 6 и половина часа вечерта всички мъже и жени се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата".

След това Учителят съобщи, че редът утре е от 4 часа сутринта мъжете да започнат бдението на групи по 9 души. Първата група се състоя от лицата: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Константин Иларионов, Анастас Бойнов, Деня Цанев и Петко Епитропов. Тази е групата, която утре. на 13 август, в 4 часа сутринта ще се яви на бдение. Подир това съобщение Учителят каза:

- Задайте два въпроса, които всички мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ви интересуват.
Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През това време на това продължително мълчание г-жа Елена Иванова в излъчване продума с висок глас: - „Готови ли сте да умрете за Христа всички?" На този въпрос именно Учителят отговори:

- Да умрем значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, взимат предпазителни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни, и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същото нещо трябва да спазваме и при присаждането на новия дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос е с нас. Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане. Затова именно виждаме, че някои хора тръгват в пътя Господен и после пак започват да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно.

В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години, за десетина години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове.

След като пораснете добре, ще дойде принципът на присаждането, ще настъпят и няколко степени, от които първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето дейсвуване да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и следователно и вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред или отдясно, или отляво, а никога не трябва да го държите отзад. Никога не трябва да се молите на Бога с гърба си към Него. И когато се изправите да молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа, защото ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.
И така, да сме готови да умрем за Господа, значи да жертвуваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертвуваме да ни присадят. Ако не сте готови да ви присаждат, тогава няма какво да очаквате. Дали сте пред лицето на Господа или не, вие ще познаете [по] това, че ще усещате светлина и сте спокойни.

Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа в тебе и ако искаш, можеш да й помогнеш. Имате някоя лоша мисъл към някого, в такъв случай намерете добър човек и ще ви олекне. И ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора и всякога трябва да имаме за своите приятели най-добрите мисли.

Кои са нашите приятели? Нашите приятели са светиите, те са нашите учители и братя, а така Исус Христос е най-старият наш брат. Като приятел и брат показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата. Той е като брат към брата.

И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви. Защото когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далече. Трябва да благодарим за всички дарби, които Бог ни дава.
В 7 часа събранието се свърши. Към 8 часа всички се разотидохме при разяснено небе, навсякъде беше тихо, без всякакъв вятър.

 

Изгревът - Том 11
IV.12 август, вторник 1914г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×