Към съдържанието


Снимка

1939_01_07 Учителя дава песента "Той иде"


  • Please log in to reply
2 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 23 септември 2014 - 08:26

Учителя дава песента "Той иде"

 
Учителя дава идеята за песента "Той иде" на 7 януари. Песента е започната на 7 януари и завършена на 5 февруари 1939 г.
 
 

Песента Той иде

 
 

Иде, иде, иде, сам Той иде,
иде, иде, сам Той иде,
иде, иде, сам Той иде,
да помага Той,
да помага Той,
да помага Той.
Мощният, Силният да помага Той.
Мощният Силният да помага Той,
да помага Той, да помага Той.
Ний ще работим със любов, ще работим със любов,
да помага Той, да помага Той.
Мощният, Силният да помага Той,
да помага Той, да помага Той.

 
 
 
Изпълнение:

 
За това събитие може да се прочете в следните спомени:
 
1. Спомен на Галилей Величков, Изгрев, т.1
 
2.  Спомени на Димитър Грива, Изгревът, т 8, "Музиката на Изгрева"
 
 

Д: Ако  трябва да спомена някой от нашите музиканти, които записваха песни  най-много в онова време когато бях аз или преди да отида аз, това беше  Асен Арнаудов. Той седне на пианото, Учителят свири на цигулката и така  фраза по фраза се записваха песните. Аз съм записал само една песен.
 
В:  Коя песен?
 
Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един  обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината.
 
В: Как  записахте, седнахте на пианото?
 
Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт  роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза,  че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част  вече дойде и Асен Арнаудов, музикант. Той, Учителят обичаше много да  общува с музикантите. При всяка една такава среща се пораждаше една  идея, най-малко една песен да се запише. И аз не мога да си представя  Школата без песните на Учителя...."
 

Д - Димитър Грива
В - Вергилий Кръстев



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 08 ноември 2014 - 07:18

"Иде, иде, иде..."



Начален текст на песента: "Иде, иде, иде"

Седми януари 1939 година. Първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителки. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота.

Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов.

Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота.

След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса:
- Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега?

Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави:
- Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!

Без колебание отговорих на Учителя:
- Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди.

- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали!

Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия. Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.

Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем. Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви. Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта. Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове. Бяхме готови със записа. Доволството ни бе забелязано и Той каза:
- А сега чуйте текста!

И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той".

Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване. Учителят се обърна към всички в салона:
- Ще можете ли да научите новата песен?

Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.

С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.

Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите:
- Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента.
По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".
Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.

 

2_04 Иде,иде,иде...Галилей Величков (1911-1985)
Изгревът - Том 1



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 08 ноември 2014 - 07:21

44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА
 

В: Как Учителят даваше тези песни, как свиреше на  цигулката, колко цигулки бяха? Изобщо по този въпрос, какво знаете? Д:  Аз трябва да кажа какво беше музиката в Школата. В: Да започнем от там.  Д: Сега музиката в Школата на Учителя беше наравно с молитвата като  метод за духовна работа. И някой път с песните се вършеше такава  атмосфера каквато с молитвите не можем да се стигнем. При това имаше  много хубави песни, духовни, интересни и когато аз дойдох на Изгрева,  някои песни бяха написани вече и в тоя период всъщност се записаха и  много други. Учителят просто някои от тях ги свиреше на беседа, особено  на Младежкия клас, но не на неделните беседи. На Младежкия клас или  сряда на Общия клас. И тогава се записваха или се запяваха заедно. Ако  трябва да спомена някой от нашите музиканти, които записваха песни  най-много в онова време когато бях аз или преди да отида аз, това беше  Асен Арнаудов. Той седне на пианото, Учителят свири на цигулката и така  фраза по фраза се записваха песните. Аз съм записал само една песен. В:  Коя песен? Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един  обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как  записахте, седнахте на пианото? Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт  роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза,  че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част  вече дойде и Асен Арнаудов, музикант. Той, Учителят обичаше много да  общува с музикантите. При всяка една такава среща се пораждаше една  идея, най-малко една песен да се запише. И аз не мога да си представя  Школата без песните на Учителя. Това действително беше един метод за  духовна работа. Много нещо се вършеше с тези песни. Ние сме имали някой  път трудности, имаше някой път трудности, в които поради събития и т.н. и  като че ли не можеше да се говори и не можем да откъснем съзнанието си  от тревогата на времето, а да се слуша една беседа си иска своята  атмосфера. Тези песни нас ни тонираха и ни извеждаха до онова състояние,  при което можем да чуем, да вникнем и да участваме в една беседа. Това  бяха тревожни времена. Бомбардираха се градове, водеше се в Европа  война, страшни работи ставаха и ние имахме купонни системи, не знам  какво си, трудности и в това време Школата си продължаваше своя дух.  Музиката в такива моменти вършеше много голяма работа.

В: Колко цигулки имаше Учителят? Д: Аз знам, че е  имал две. И били майсторски, хубави цигулки. Нищо, понеже не съм  цигулар само помня, че веднъж дойде Сашо Попов, след като почина  Учителят. Той беше диригент и много ме уважаваше Учителят, а аз пък имах  един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха  кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се  запознах с него. Той е чаровен човек, много хубав човек, Сашо. И помня  нещо, което ми допадна, защото аз съм малко антиклерикал понеже трябваше  да направим оркестъра и имаме спънки. Викам: "Да отидем при  Доброславски". "Не", казва. "Когато можеш да отидеш направи при Господа,  не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков. Като  отидохме се реши веднага въпроса, това нещо ми допадна. В: И какво  създадохте тогава? Д: Оркестър, симфоничен оркестър към българската  кинематография. Аз бях тогава музикален ръководител към  кинематографията. Сашо беше един от диригентите. Двама диригенти имахме  на този оркестър. Той е добър организатор, голям организатор, голям  музикант с хубав респект пред оркестрантите. Тогава той дойде да ми каже  ,че се интересува какво става с цигулката на Учителя, тя е много ценна.  Аз му казах: "Бъдете спокойни, ние знаем, че тя е много ценна и са  взети сигурно някакви мерки за съхранението й". Аз не мога да кажа до  ден днешен къде е цигулката. Ние в ония времена се бяхме уговорили, кой  каквото има да го прави, да го прави без да казва на другия. Така че  като ме разпитват мен в милицията да не лъжа, защото не знам, разбираш.  Аз не знам например Борис къде е скрил беседи и т.н., къде е цигулката.  Какво правя аз с Паневритмията и къде ще отивам да я записвам и с кого.  На никого не съм казвал. Всякой си върши своята работа. Аз съм като в  Окултна школа пълно мълчание. Чисто и просто като една вярна тактика за  времето, в което живеехме, щото тогава бяха безогледни нещата. В: Вие  сте виждал и сте чувал как Учителят свири с цигулката? Д: Да, виж какво  сега, доколкото разбрах от биографията на Учителя го чух, че той още  като ученик е свирил на цигулка. Учителят много обичаше музиката.  Обичаше музиката и Той познаваше много добре народната музика. В живота  на Учителя имаше нещо необяснимо, извинявай, че се отклонявам. Това, че  Той като се връща в България и десет години Той обикаля българския  народ. В онези години, при тая беднотия, тоя беден, въшлив народ, няма  ни Балкантурист, нищо, десет години да обикаляш, а в онова време другото  какво е правел точно не знам, но се е запознал много добре с  българската народна музика. Той намира, че тя е в някакъв затворен кръг,  че трябвало да излезе, въобще неща, които в академията никой не може да  ни каже в час по народна музика. Ние тогава само учехме песни и хора  как да ги играем и как да ги пеем, нали? Тъй за цигулките нищо не знам.  Учителят не търсеше някаква виртуозност. Да си виртуоз, трябва да си  поддържа техниката, трябва да си цигулар. Нямаше такова нещо при Него,  обаче една особена мекота имаше, нещо много особено, нещо като стъпваш с  пръста си, нещо като полуфлажолет, нещо подобно. В: Като какво? Д:  Полуфлажолет, така едно особено свирене имаше, което даже и нашите  музиканти не можеха да го имитират. Това беше Негово свирене, значи ако  ми засвири някъде с Учителя от другата страна, аз ще позная, че Учителят  свири. Не да знам какво свири, а за начина, по който го свири. И  обичаше много музикантите, общуваше много с нас и всъщност както се  вижда, че пък и след Неговото заминаване, аз дирижирах хора и оркестър  направихме на Изгрева. Това бяха много хубави години -1946-47 г., имаше  един много хубав живот на Изгрева. Почна вече всичко свободно някакси,  лосле почнаха да се сгъстяват нещата вече, дойдоха политическите процеси  нататък.

В: Тука виждаме една снимка, на която са наредени всички музиканти,

тя е описана. Сега ставаше въпрос за Кавалджиев,  какво ще ни кажете за него? Д: Абе той направи състав от народни  оркестри и с народна музика се занимаваше и написа някаква си опера. В:  Крали Марко ли? Д: Крали Марко, която не съм я гледал. Той свиреше като  любител така, като композитор. Но в народната музика направи доста нещо.  В: Сега за Влади Симеонов. Сега този приятел Елиезер Коен. Д: Аз за  Елиезер Коен не искам да говоря. В: Не искаш да говориш по начало.  Добре. Ще продължим след това нататък. Така. Тука имаме друга снимка  гдето е Галилей и Амелия. Тя се казва Амелия Назар. Тя каква е? Хърватка  ли? Д: по баща. В: По баща. Така да си спомняш нещо за другите вече  знаем, нали? Д: Да, същата тази група още една, аз я имам. В: Ти си  отстрани. Тука имаме една снимка, където Влади Симеонов дирижира  оркестър, а това е салона, Учителя, а тука виждаме в дъното Учителя.  Какво представляваха тези оркестри? Д: На Изгрева имаше музиканти, а ние  викахме и от филхармонията някои приятели и правехме състав по-голям.  Аз помня, мога да ти кажа, че това, което дирижира Влади, това е един  концерт за цигулка и оркестър. В: Да, ето ги тука музикантите. През  онова време, той ги дирижира. Какво казваш после? Д: От Вивалди ми се  струва, че свирихме нещо. С този оркестър после аз работих с него. Той е  от филхармонията, събирахме момчета, плащахме им разбира се и давахме  много хубави концерти. Това всичкото е до 1948 г. продължаваше този  живот. Когато пристигнаха французите, те донесоха със себе си един  апарат за записване на меки плочи. Тогава магнетофони нямаше. Това беше  1939 г. и тъй както разбрахме една експедиция, която трябвало да отива  за Африка, но се отложила експедицията поради това, че войната започна и  този апарат го взеха. Тях ги водеше между тях беше Банджо. Той беше син  на декана на "Комеди франсес", един много симпатичен артистичен човек,  който записа песни. На снимката тука в момента пее Катя, тука към малкия  салон дето е отсам се намира апаратурата. Той е отзад салона. В: Това  не е ли отвънка, аз мисля, че е отвънка. Д: Отвънка е, отвънка същия  салон, а от дясната страна е малкия салон, трапезарията, където стоеше  апаратурата. А това е микрофона отпред. Това е Филип Стоицев, който  акомпанира. В: А-а, то това е отпред микрофона. И записаха ли някои  песни? Спомняте ли си, какво стана с тези записи? Д: Ами не знам, аз  търсих в Париж, нищо не можах да намеря, защото Манджо е единствен,  който записа една беседа сутринта, към 3-4 минути, гласа на Учителя.  Какво им пречи това нещо да го намерят? Манждо е починал и не можаха да  го намерят. В: Ето същата снимка на Учителя, Катя Грива и тука един  чадър. Значи това е от опита за запис на тези песни. Това е Катя Грива,  тука са правили опит, но какво стана, никой нищо не можа да каже. Д:  Нищо, аз търсих впрочем не толкова какво са записали като музика, а една  "Утринна беседа", неделна. Манджо записа как говори Учителят, постави  микрофон. Учителят не обичаше да Го записват. В: Не обичаше ли? Д: Не,  тогава Той разреши както не обичаше Той да Го снимат, макар Той им даде  ядене на всички там, да се нащракат фотографите. Но този запис на това  не можах да го намеря. Според мене и според някои други както разбрах в  Париж, преди това е минал Димитър Костов, зъболекаря, ако той го е  намерил, не знам, той замина за Америка и какво стана с него не знам. Но  това беше единствения документ за запис "гласът на Учителя". Не беше  много, беше някъде към 2-3 минути ли, там някъде. В: Сега тука виждаме  една снимка при разучаване на Паневритмията в салона. Учителят, вдясно е  Галилей от тримата, кое е? Д: Това е когато Учителят даде "Слънчевите  лъчи", да. В: тука сестрите седят ли? Д: Войната беше почнала. В: Значи  това е ра-зучаването на "Слънчевите лъчи"? Д: Да. Насреща е картина на  Цветана

Щилянова - "Бъбрека", тука играят сестра ми и  другите, да. Това е снимка в същото време, когато се раждаха "Слънчевите  лъчи". В: тука виждам една снимка с Паша. Какво ще ми кажете за Паша?  Д: Тя е най-интересната. Тя е завършила химичка. Тя беше онази  стенографка, която Учителя на нея възложи да дешифрира беседите. От  стенография да ги напише на пишеща машина и след това му ги четеше. Един  толкова трудолюбив, толкова интересен човек. Аз имам така най-дълбоко  уважение към тая сестра като работник в Бялото Братство.

 

44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА

Спомен на Димитър Грива

Изгревът - том 8






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder