Ани 15 Докладвай Публикувано 5 Ноември, 2014 София, 11 април 1906 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Мен е известно Вашето положение. Трябва Ви смелост и решителност, и при това непоколебима вяра. Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с радост и благодарение в душата си. Колкото Любовта и самоотричанието са по-големи, толкова и духът е по-силен. Трябва да се богатее, трябва да се събират съкровища. Всякой талант трябва да се обработва, за да може слугата да влезе в радостта на Господаря си. [Мат. 25:14-30] Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушeнията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас. Обещанията дадени са верни. Чрез живота ще се опитат великите пътища Божии. Чрез него ще се вкусят сладките плодове на вечността. Аз желая ти да бъдеш младенец по сърце и възмъжал по ум. Да се не плaшиш от нищо. Всякога във време на нужда ти ще имаш моята помощ и съдействие. Пътят ти е отворен. Излез с книги, ще имаш ръководство. Предай моя поздрав на Тодора. Кога се срещнем, ще говорим за другите работи. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) Сподели публикацията Адрес на коментара Сподели в други сайтове
