Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1903_04_09 Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен


Ани

Recommended Posts

Писмо на Учителя до Пеню Киров

 

Плевен, 9 апр[ил] 1903 г.

 

Любез. брат Киров,

Може би вече от дълго време очаквате да Ви пиша.

Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук. Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат.

В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух. Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност. Мисли и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]".

Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен.

Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите.

По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко.

Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове105 и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата. Кога се видим вторий път, ще Ви говоря надлъж и шир за храната и лекуванието на болестите.

Тодор има поздравление от неговия приятел г-н Люцканов106. Той е сега в Лом финансов пристав.

Поздрав на Мелкона и Арнаудова, а така също и на Николая.

С искрен поздрав.

Ваш верен: П. К. Дънов Адресът ми е чрез пощата - Пост Рестант.

 

Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)



--------------------------------------------------
103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903г. От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих:


Любовта е извор. Тя живота ражда.
Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви,
нагоре към доброто да се стреми.
Това тя върши непрестанно,
като нежна майка в душата человеческа
тя постоянно посажда скромни малки семена
на благи чувства, с благи добрини.
Тази тайна който разбира,
той ще своята душа да остави вечно да се полива
от небесната утренна роса.
А пък слънцето на живота, то ще овреме
человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори
всички плодовити семенни истини и добрини.


Това е първообразът на песента „Любовта е извор“.

На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив. Бъчваров да е дал поетичния облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т. Бъчваров списва стихове.Така стихотворението придобива следния вид:

 

Любовта е извор, тя живота ражда,
Света длъжност благодатно нему всажда;
Тя го тика към доброто да се стреми,
Във напредък стъпки трайни той да вземи.


Туй тя върши без умора непрестанно.
Във душата человешка постоянно,
Като нежна майка, сее добрината,
Благи чувства – скромни семки във душата.


Тая тайна кой напълно разумява,
Той ще да остави да се оросява
Своята душа от любовта всевечна:
Благодат е на света тя безконечна.


Слънцето пък на живота ще изгрее,
Тъмнината по света ще разпилее;
Ще озари на човека то душата
И разплоди на любовта семената.


По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.

104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с. 38-39 в същата рубрика е публикувана статията „Благовремието“.

105 Това е първият документиран призив на П. Дънов към неговите съмишленици да възприемат вегетарианския начин на хранене.

106 Люцканов – не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в Лом.


gallery_1_14_141460.jpg

gallery_1_14_19856.jpg

gallery_1_14_35663.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...