Към съдържанието


Снимка

1925_08_24_3 Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.


  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3703 Мнения:

Публикувано 02 ноември 2014 - 04:49

Беседа на Учителя пред ръководителите.

Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.

 

1.  БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 година

Материалът е взет от записки на Тереза Керимидчиева



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3703 Мнения:

Публикувано 02 ноември 2014 - 04:50

БЕСЕДА

от Учителят пред ръководителите

1925 година




Основният закон




Беседа държана от Учителят в Горницата по време на събора в Търново, на 24. VIII. 1925 год., преди пладне, пред ръководителите и група други братя.



Има три положения на съзнателния живот, които трябва да се държат в ума на всекиго, който иска да се развива правилно. Разбира се не е въпроса тук за обикновените схващания на живота. Обикновените разбирания няма какво да се повтарят. Те се налагат от външния, физически живот. Човек прекарва едновременно два диаметрално противоположни живота. В тях има противоречие, но в края на краищата тия противоречия пак ще се хармонизират. Важни са резултатите, а те са различни. За оня, който отива към небето материята се разредява, условията се подобряват - там има светлина, а за оня, който отива към ада материята се сгъстява, той отива надолу дето има тъмнина и пътя му е труден. И в едно място и в другото живеят същества разумни. Обаче в първото място, на Небето живеят светлите духове, а на другото място живеят тъмните духове. Туй раздвояване се отразява във вашия ум и във вашето настроение. В първият случай вие сте свързани с небето, а във втория - с ада. Под влиянието на светлите духове, вие преживявате техния живот, живота на светлината. А под влиянието на тъмните духове, вие преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая живота не е ваш. В един ден вие сте радостни, настроението ви е повдигнато: вие преживявате живота на ангелите, а в други ден вие сте тъжен, настроението ви е понижено: вие преживявате живота на тъмните духове. Това са две състояния. Да вземем един пример за пояснение. Ако вие имате в кесията си 200,000 лева, които са ваши, вие може да разполагате с тях както си искате. Вие може да ги бъркате и да си служите с тях даже и когато не са ваши. Другото положение е, когато вие ставате гарантин на някого, ако трябва да платите един ден за него, ако той не заплати. Аз казвам: Гарантин не ставайте, нищо повече. Но трябва да знаете, че и оставеното във вас от Бялото Братство е една гаранция. Законът е: В моята кисия мога да бъркам само аз и тогава не бъркайте в чуждите кисии. Сега вие казвате: „Не искаме да имаме скърби". Ако не искате да имате скърби тогава откажете се от радостите. Щом искате радости ще имате скърби. Друг пример ще ви дам. Вие влизате в един магазин за бижутерия. Там има много скъпоценни камъни. У вас ще се явят две желания: за да имате един от тия скъпоценни камъни вие трябва или да го вземете, или да го откраднете. Но и двете тия желания можете да ги реализирате след като сте работили за този бижутер. Само тогава вие ще спечелите. Тогава се заражда у вас желание да се учите, а целта на живота е да ви предизвика това желание. Първото положение е, че този бижутер занимава вашия ум. Сега идва второто положение: вие сте гладен влизате в една гостилница дето има много гозби. Гостилничарят ви показва своите тенджери и най-сетне той ви сипва малко само за реклама. Вие излезете от гостилницата му и почнете да хвалите неговите гозби. Така той постига целта си - втори път като отидеш при него той ще ви каже: „Ще си платите за яденето." Сега в света вие сте в първото положение, защото у вас се заражда желание да се учите. А когато бъдете във второто положение вие ще придобиете малко. Но какво ще бъде вашето положение, ако не си забогатял от бижутера и не си се наял при гостилничаря? Аз питам: Защо е станало това? И отговарям: Защото ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който се иска. Ако си бил син на някой богат баща щеше да купиш скъпоценният камък. Следователно изводът ви е: Ти ще тръгнеш да търсиш баща си. И като го потърсиш ще го намериш. А пък ако не си се възползувал от гостилничаря, това значи, че ти си на кривия път. Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш на баща си - или ще продаваш тия камъни в магазина на баща си, или ще служиш в гостилницата му. И тъй сега вие сте в дюкяна на бижутера и в гостилницата, но вие може да кажете: „Гостилничарят не разбира моите нужди". Но аз казвам: И ти не разбираш своето отношение към този гостилничар и към този бижутер. Тогава какво трябва да направите? Вие сте сега тук 62-ма души. Ако ви кажат: „Влезте в гостилницата", може би да няма толкова гостилници. Но ако всеки влезе в специална гостилница.

Сега да дойдем до същинската задача. Вие искате да бъдете носители на Божественото Учение. Можете ли да постъпите както бижутера? Има два метода. Първият е на този бижутер: събуди се у вас желание да знаете. Вторият метод е методът на гладния: Вие възбуждате неговия вкус. Първият случай се явява нужда в този свят да вкусим от благата, които Бог е дал. Но как да удовлетворим тази нужда? Ако не я удовлетворим, вие ще се чувствате недоволен или ще има нещо, което да смущава сърцето ви. Тогава трябва да разрешим кой е този гостилничар, който ви е дал малко от гозбата си. Вие ще ми намерите, че той е вашия баща. Тогава вие ще разрешите въпроса по същество. Това значи, че трябва да се намерят същинските отношения между Бога и нас. И тъй първият въпрос е - отношението ви към бижутера, а вторият въпрос - любовта, която трябва да носите в света. Тя е любовта на гостилничаря. Всеки човек, който иска да проповядва Божественото учение трябва да бъде богат. В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство. Също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто ядене. Всеки от вас трябва да стане богат.

Вие всички минавате за ръководители. Ако придобиете знание, знанието трябва да има отчасти поне малко приложение. У всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си. Вие трябва да знаете, че хората, които идват при вас са от разни категории. Те са като животни, един е като вълка, друг като лисицата, трети като змията, четвърти като гълъба и прочие. За да ги задоволите вие трябва да им дадете онова, от което имат нужда. На вълка трябва да дадете една овца. Но ще кажете: „Имам ли право аз да дам овца на вълка?" Вие как постъпвате в такъв случай? Ще кажете:
„Нямаме право". Теоретически казвате не, но фактически го вършите тъй - давате овцата. Сега ще ви дам друг пример. Аз искам да възпроизведа една ябълка и посаждам няколко семена от нея. Вие ще кажете: „Защо да изгният тия семена в земята". А пък аз казвам: Ако едно семе от посетите в земята поникне, то компенсира жертвата на ябълката. В този пример аз изнасям само мъчнотиите. Вълкът, това са мъчнотиите в света. В същност вълкът не може да изяде овцата е природата, защото в природата съществува един закон, че туй което се яде то повече се размножава. Ако вълците бяха се отказали да ядат овцете, овцете щяха да намаляват. Значи, докато съществуват мъчнотиите и страданията, знанието се увеличава на земята. Вземете за пример и тази война, която стана. Тя причини много вреди, но и ползите от нея са грамадни. Страданията в този живот ви причиняват много болки, но те са необходими за бъдещият ни живот. Те ни донасят блага. Павел казва: „Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещите блага". Всеки
от вас трябва да има правилни отношения към живата природа, т.е. към Бога. Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени. И тогава ще имате вътрешна свобода, вътрешен мир. Но ако не сте добили тази вътрешна свобода и този вътрешен мир, това да не ви обезсърчава, защото и мира е на степени. И тъй благото, което искате от Бога ще ви се даде. - Но кога? - Само когато имате вяра и търпение. Вярата може да се придобие отвън, тя ви се дава отвън, но вие имате нужда от търпение. Тогава, от вас търпение, а от мене вярата. Аз търпение не мога да ви дам, но вяра мога да ви дам. Ако питате: „Кога ще бъде това?", вие сте нетърпелив човек. Ти няма да туриш в ума си тази мисъл дали сега ще бъде или след един милион години, защото един милион години може да се събере в една минута. Да допуснем, че имам желание да ви дам една круша. Но вие ме нахуквате и аз скривам крушата. Повтарям да ви я дам, на вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам. Значи, за да получите крушата не хукайте. Вие сте причина задето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате. Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата.

Всяко благо носи първия ден. Но дните в небето не се броят както на земята. Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал да ви кажа, че всеки от вас да имате тази мисъл - днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух. В този събор аз бих желал да изгрее вашия ден. Това е първото нещо. Второ е да ви се даде крушата, но за тая цел трябва да имате търпение. Вярата ще дойде, а пък малкото нетърпение, което човек може да прояви, може да стане причина това благо да не ви се даде. Нетърпеливия човек е човек със слаба вяра и със слаба любов. Търпението показва отношението на нашата любов.

Ето ви един ключ, това е ключът. Вие ще го турите у 100 ключалки, но трябва да знаете, че този ключ може да отвори само една ключалка. Може да опитате и всички ключалки и да намерите тази ключалка. И тъй първото нещо - търпение. Второто нещо - да изградите днешния ден. Сега аз забелязвам, че вие сте направили известен напредък. Ония цапала, които сте направили долу показват вашия (....). Вие ги направихте без да ви се каже и ги намазахте с бяла боя, а белият цвят е хубав цвят.

Сега ще ви препоръчам: Всичките ръководители да научите добре Библията. Ще я прочетете един, два пъти, три пъти. Ще прочетете и всичките ми беседи, и ще си извадите от тях бележки за главните мисли и за законите. Важно е да се види какво приложение на тия закони може да направи всеки от вас. Когато вършите тази работа ще ви посетят по-напреднали ученици отгоре, може да ви посетят и по- напреднали братя. И аз ще присъствувам при вас с една лампа. Трябва да знаете, че мъчнотиите и страданията в живота са Божественият огън, който постепенно се сгъстява. И вие ще скачате, но това да не ви обезсърчава, защото и по-напредналите от вас скачат от тоя огън. Туй не е за наказание, а за да се възстанови Божествената правда. Вие трябва да бъдете запалени свещи за по-малките от вас братя и да носите великото на вашите по-малки братя. Наистина има противоречия в живота, но те не са само за вас, има такива и за най-напредналите братя. Противоречия имаше и за Христа. Е добре, ако главният Учител имаше такива противоречия, та вие малките ученици няма да имате! Божията Правда е абсолютна . И вашите противоречия са на степени. Бог раздава благата не сам, а ги дава на другиго да ги раздаде в изобилие. А когато дойде за страданията Бог сам ходи да ги раздава и тогава е много внимателен. Той дава от тях само толкова, колкото всеки от вас може да носи. Да, Бог е много внимателен спрямо нашите страдания. И вашите отношения към другите трябва да се изяснят. Когато видите, че някой страда вие обикновено казвате: „Кармата му е такава". Да може кармата да му е такава, но ние трябва да му помогнем да се освободи от тази карма.

Сега, ако искате да бъдете работници оттук трябва да започнете. За сега е достатъчно това, което ви казах. За идущият събор ще продължим оттук нататък. Вие живеете в един свят с нов реди порядък, но вие още не сте ликвидирали със стария живот и затова ние още не можем да отрежем пъпа ви. Разбрахте ли? (- Разбрахме.) А туй, което не сте разбрали, ще дойде Духът на Истината и той ще ви научи.

Сега разделете всички братя и сестри на групи и им предайте това, което ви говорих. Направете един малък опит. Кажете им: „Учителят ни каза нещо, ще ви го предадем на вас". Тази работа ви давам да се свърши до обед.

 

 

Изгревът - Том 14

глава: БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 годинаОсновният закон

Материалът е взет от записки на Тереза Керимидчиева






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder