Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1944_12_24 Формулата: Да се прослави Бог в Бялото братство (датата е по спомен на Весела Несторова)


hristo

Recommended Posts

Формулата: Да се прослави Бог в Бялото братство

 

 
Да се прослави Бог в Бялото Братство

и да се прославят Белите Братя в Божията Любов.

 
 

(три пъти)
(Дадена от Учителя на 24.12.1944)
 
Датата е по спомен на Весела Несторова:
 
1. Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич (спомен на Весела Несторова)
 

 

На следния ден бе 24 декември, неделя. Влязох при Учителя рано, да го попитам има ли нужда от нещо. Той ми каза да измия съдовете Му в горната стая, там, където бе неговата стаичка. Измих ги и слязох. Владо руснака беше при него и ми каза: "Сестра, Учителят ми каза: "Да се прослави Бог в Бялото Братство!" Едва ми издума това и Учителят тихо заговори. Приближих се до него и долових думите му, бавно изговорени: "Да се прославят Белите Братя в Божията Любов!" Записах това последно мото. Учителят говореше шепнешком. Аз коленичих, сложих бележника на скута си и записвах: "Сега се коригира, проправя се пътя на душата към небето. Процесът трябва да се прочисти. Няма вече големи неща, а малки. Господ дава малките благословения на всички хора. Малките работи сега." Години след това намерих в беседата "Неделими неща" от 15 декември 1944 г. следното: "Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася великото по целия Божествен свят. Божественото направо не се предава, но чрез малкото... Малките неща направо влизат в Божествения свят Божественото само по себе си е неделимо" (така започваше беседата му).

 

(От спомена)

 

2. Учителят напуска тялото си (спомен на Весела Несторова)

 

...в неделя, на 24 декември сутринта, в 5 часа, аз влязох при него и брат Владо руснака, с когото правихме чешмата "Изворът на доброто", каза: "Сестра, запиши: "Да се прослави Бог в Бялото Братство!" Аз записах и тогава Учителят зашушна "Да се прославят Белите братя в Божията любов!", втората част. И аз я записах. И това беше последното мото на 24 декември в 5 ч. сутринта.

 

(от спомена)

 

3. "Път и светлина - категории учители", Размисли на Буча Бехар за формулата, т.28, Изгревът

 

Не по-малко опасни са и тези от втората категория, които се прикриват изкусно и влизат като клин всред добрите общества и ги развалят. Те са като молци и са премного опасни за наивните. Между тях могат да се търсят всички предатели от всякакъв ранг и род, но с една и съща цел. Всичките лицемери са там. Те стоят на два стола, служат на двама господари, нападат, когато е нужно, правят се хрисими, когато е нужно, за да набират сили за ново нападение. Картината е ясна. Учителят я очерта релефно в началото на пътя и не престана до края. През годината 1927 на събора тази линия сякаш стигна кулминационната си точка, за да стигне до последната завършвайки с посмъртните слова, когато даде последната формула: “Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов“ Магически ключ срещу домогванията на всички лъжеучители, които щяха да дойдат в смирен вид, скромно или разкошно облечени, но с един единствен интерес - своята слава и своите честолюбиви и користолюбиви намерения.

(от тук)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

18. Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич /


Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев


На Изгрева настъпи необикновена тишина. Всички се движехме от тихо по- тихо, на пръсти. Учителят не си лягаше през нощта, а седеше на стола в размисъл. На 22 декември, петък срещу събота - 23 декември 1944 г. останах цяла нощ на бдение в малката трапезария и разбрах, че положението на Учителя беше съвсем необикновено. Тревога цареше в душата ми, виждах, че сме пред прага на някакво голямо нещастие. Всички бяхме тъжни и говорехме почти шепнешком.


На следния ден бе 24 декември, неделя. Влязох при Учителя рано, да го попитам има ли нужда от нещо. Той ми каза да измия съдовете Му в горната стая, там, където бе неговата стаичка. Измих ги и слязох. Владо руснака беше при него и ми каза: "Сестра, Учителят ми каза: "Да се прослави Бог в Бялото Братство!" Едва ми издума това и Учителят тихо заговори. Приближих се до него и долових думите му, бавно изговорени: "Да се прославят Белите Братя в Божията Любов!" Записах това последно мото. Учителят говореше шепнешком. Аз коленичих, сложих бележника на скута си и записвах: "Сега се коригира, проправя се пътя на душата към небето. Процесът трябва да се прочисти. Няма вече големи неща, а малки. Господ дава малките благословения на всички хора. Малките работи сега." Години след това намерих в беседата "Неделими неща" от 15 декември 1944 г. следното: "Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася великото по целия Божествен свят. Божественото направо не се предава, но чрез малкото... Малките неща направо влизат в Божествения свят Божественото само по себе си е неделимо" (така започваше беседата му).


След пауза, Учителят пак заговори: "Петър, когато се отказа от Христа загуби силата, а след като го призна получи силата."


Донесоха чиния топъл салеп на Учителя, който Той особено предпочиташе. Той хапна от него и подаде на Владо да хапне от същия салеп. Владо взе две, три лъжици и ми подаде чинията. Довърших останалия салеп и измих чинията, оставих я горе в стаята му. Слязох при Учителя и видях нозете му подути. Седнах на земята пред него и започнах да ги разтривам. Той се наведе и тихо ми пошепна: "Имате Божието благословение!", защото бе разбрал дълбоката ми мъка. После продължи шепнешком:


"Какво ще правите с личния елемент при лошите условия? При лошите условия трябва да мислиш, какво да сееш. Лошите условия, като минат, ще ги забравиш. Да приложиш добрите условия при лошите условия е голям майсторлък. Няма добри условия. В такава груба среда не може да се живее. Да приложиш лошите условия при добрите не е лесна работа. Да не правим опити. "Не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго!" Вижте какво можете да постигнете. Уповавайте на Бога!"


Изминаха 10,20, 30,40 години оттогава, а тези Слова останаха програма за всички нас, независимо дали ги знаехме или не искахме да ги знаеме и да ги прилагаме.


Учителят продължаваше шепнешком: "Пишете още тази вечер. Аз после ще го чета. Живейте чист и разумен живот. Обичайте се един други. Поставете на първо място Божественото!"

Учителят чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, аз не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком. Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване. Този срам не може да се измие с нищо!


В стаята влезнаха още две сестри: сестра Савка Керемедчиева и сестра Балтова. Учителят гледаше устремено нагоре и по едно време каза: "Неописуема красота! Да посрещнем светлите воини!" Лицето му се озари от онова, което само Той виждаше. Аз стоях неподвижно до него. След малко Той се обърна към мен, лицето му отново придоби същия вид на голяма скръб и тъга. "Рекох, вземи Библията от масата и я отвори и прочети!" С треперещи ръце я отворих и се падна да прочета 102 псалом "Молитвата на скърбящия", кога тъжи и излива жалбата си пред Господа. Да, това бе молитвата на едни скръбник. Още с първите редове ме задуши гърлото и горко заплаках. В този псалом бе описано състоянието на Учителя. Не можех да чета от плач. Бях коленичила пред кушетката му, на която Той бе седнал - бляд, жълт, зелен. На изпитото му лице бе изписан образ на Великият Скръбник. Обърна се и каза: "Четете разумно, рекох. Който чете, хубаво да чете!" Аз се стегнах, преглътнах сълзите си и прочетох на един дъх 102 псалом. Когато някой ви разказва за заминаването на Учителя, непременно прочитайте този псалом, всичко, което бе описано там, аз го видях с очите на простосмъртен човек, че онова, което Христовия Дух навремето бе издиктувал бе Истина земна и неземна, и небесна!


Учителят продължи: "Венир Бенир" и ние я изпяхме пред него. Той също отваряше с мъка устните си и тихо пееше. Песента е с необикновен мотив и със санскритски думи. Мистичното значение на песента може да се изрази така:


"Ти, Великий, Който благославяш, всички и всичко.


Да бъде благословен!


Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на живота.


Благослови младия, начеващия, Божествен живот!


Благослови Божественото, което зачева в душата!


Диханието на Бога, което сме приели първоначално.


Той е всичкото. Той е навред.


Целият наш живот и всичкият наш живот.


Сега така да бъде! И човек станал жива душа!"


Божествената Душа е дихание на Бога. Човешката душа е лъч от Божественото съзнание, лъч от Божествената душа, лъч от Великото - слезнала на земята чрез малкото. Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася Великото по целия Божествен свят Това е Мировата Любов, дихание на Великото към малкото. Божествен лъч от Великото към малкото. Това е проявеният Божествен Дух, това е проявената Мирова Любов, това е проявения Миров Учител!


Ние с Учителя изпяхме за последен път "Венир Бенир", песента за слизането на Мировия Учител на земята.


Учителят замълча и прошепна: "Рекох, Махар Бену Аба". Ние запяхме Този мотив бе нарекъл "Молитва на ученика". Беше дал някои от значенията на тези санскритски думи още в началото на Школата през 1922 г., 10 лекция на Общ окултен клас.


"Махар" - означава Великият. Това е Мировата Любов.


"Бену" - Онзи, който благославя. Това е Космичната Обич.


"Аба" - Баща на Всичко. Това е Всемировият Учител.


Идеята на тази песен се заключава в това:


"Махар" - означава Великият Миров Учител с проявения Божествен Дух носещ Мировата Любов на Вселената, слязъл на земята при человеците.


"Бену" - означава пробуждането на човешката душа и прокарване на пътя към Единение с Бога, чрез Космичната Обич, която ще обедини малкото в целокупността на Вселената.


"Аба" - означава Баща на Всичко, Всемировият Учител като проявление на Абсолютния Дух на Битието!


След като изпяхме тези две песни, Учителят каза: "Няма по-хубаво нещо от музиката. Пейте, всякога пейте!"


Това бе последната служба на Учителя на земята с нас человеците.


Беше 25 декември 1944 г. Часовникът отбелязваше 11 часа 20 минути вечерта или 23 часа и 20 минути!


Присъствувах на едно епохално събитие от Космически акт, където две песни се сляха от висшето музикално съзвучие в хармония на молитвено Единение с Бога. Най-висшето състояние на окултната музика е молитвата. Най-висшето състояние на молитвата е Единение с Бога!



Мировата Любов бе слязла на земята! Пътят бе прокаран отгоре надолу!


Космичната Обич бе възлязла към Небето. Пътят бе прокаран от долу нагоре.


Това направи за нас, человеците, Всемировият Учител Беинса Дуно.


Пътят на човешката душа към Бога е прокаран и свободен!


Очакваме пробуждането на човешката душа в следващата епоха!

Очакваме слизането на Божиите Синове на Славата, Божиите Синове на Виделината и Божиите Синове на Светлината.


Очакваме Единението на човешката Душа с Бога!

 

Източник: 18. Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната ОбичВесела Несторова, Вергилий Кръстев

Изгревът - Том 24

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

138 в. Учителят напуска тялото си


В.К.: Вие бяхте споменавали пред мен, че точно в този момент, когато той ви е дал ключа, направо като немощен, много слаб. Беше ли Учителя в него според вас, или? Весела: Аз имах чувството, че това не беше Учителя. В.К.: Не е Учителя. Весела: Не е Учителя. Ами 1939 г. на 21 декември, аз имах сън за Учителя. Братството стоеше на един връх и викаха: "Учителю!" И аз бях, една ограда имаше и аз бях отсам така, и погледнах към небето и видях Учителят с панамената шапка, седнал в пространството с проснати ръце и така благославяше с двете ръце вълнение, вълнуваше ги и се издигаше във въздуха, нагоре към небето. И гледах, гледах, той изчезна, само ръцете му останаха и тъй благославяше и изчезна. Това беше на 21 декември 1939 г., като че ли Духът, започна да се оттегля и идваше само за беседа, само държеше беседи от 1939 до 1944 г Словото на Духа. А другото време като ли че се оттегляше постепенно. В.К.: Сега, аз си спомням, навремето, преди двадесет години, че вие именно този момент когато той ви дава ключа на пианото, вие виждате, че като ли че ли Учителят го няма. Весела: Не го почувствах Учителя, така немощен, последните часове, последните дни. Аз слизах долу при него, стоях и бях много тъжна и Учителят ми каза, аз излизах и попитах, какво да направя за вас, Учителю? Той каза: "Измийте ми чашите горе." Аз отидох, измих чашите, чиниите и слязох: Учителю, измих, сега какво да направя? И той нищо не каза, но беше толкова тъжен, жълто-зелен, тъмен, седнал на стола, и каза, аз като си тръгнах да изляза, той каза: "Един беден човек, докато му донесат вода, умрял човека". Умрял бедния човек. А той изпратил Ангел и Тодора в Мърчаево за вода и страшна жажда е имал и нямаше вода. И тъй, тъжно ми каза: "Бедният човек умрял, докато му донесат вода". И аз видях, че как може това да е Учителя, да говори за себе си: бедният човек. Тогава се сепнах и излязох и просто нямах кураж да остана и да видя Учителя в такова състояние. Обаче, в неделя, на 24 декември сутринта, в 5 часа, аз влязох при него и брат Владо руснака, с когото правихме чешмата "Изворът на доброто", каза: "Сестра, запиши: "Да се прослави Бог в Бялото Братство!" Аз записах и тогава Учителят зашушна "Да се прославят Белите братя в Божията любов!", втората част. И аз я записах. И това беше последното мото на 24 декември в 5 ч. сутринта.


Тогава Учителят ми каза да му чета Библията. Взех Библията, той седна на кушетката, аз на колене застанах, сложих Библията, отворих я на 102 псалом - Молитвата на един скръбник и като почнах да чета рукнаха сълзи и се задуших от плач, почнах много да плача, щото видях че това е много трагично положение, Учителят жълт-зелен и такъв псалом се яви. Учителят каза: "Четете разумно, рекох", и аз едва-едва прочетох този псалом и това беше състоянието на Учителя, описано в 102 псалом. Тогава пях няколко песни. Той каза: "Пейте, пейте, рекох." Затова, като седна на стола, вдигна очите си и каза: "Божествена красота, ето ги, идат, идат белите армии на Белите братя, идат". Той видя как слизат на земята армиите на Бялото Братство и каза: "Божествена красота!" И каза: "Слагайте на първо място винаги Божественото." В.К.: Сега, виели ми разказахте този случай, на Владо ли е бил, когато той, Учителят, си заминава и той, Владо, пита: "Учителю, на кого ни оставяш?" И той казал: Оставям ви на най-великият Учител на вселената. Замълчал малко и казал: Страданието. Весела: Това не е казал на мен. В.К.: На вас не е казал. Весела: Но на мен каза: "Когато Петър се усъмни, загуби силата, но когато повярва, придоби силата". Да. В.К.: Така. Това после ще продължим по-нататък. Сега да се върнем на последните дни на Учителя.

 

Източник: 138 в. Учителят напуска тялото сиВесела Несторова

Изгревът - Том 24

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

21. ПЪТ И СВЕТЛИНА - КАТЕГОРИИ УЧИТЕЛИ


Едва ли би се намерил ученик от школата на Учителя, който да не е осведомен не само за основните правила на школата, но и за отличителните белези на пътя, който той си е избрал. Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено. За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки. На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя.

В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него. Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител. Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета. Както Учителят носи ученика в Себе си. така също името не ученика е написано на дланта му. Общението с Учителя е непреривен процес. Ученикът винаги се намира в състояние на мислене, съзерцание, учение и работа. Както опитният моряк когато се качва по мачтата гледа само нагоре, така също и ученикът непрестанно гледа Учителя си, обърнат с лицето си винаги към Него - това небе на ученика, денем огрято от слънцето, нощем от звездите. Връзката нито за момент не трябва да спре да функционира, защото какво е физическият свят - опасно място, по-бурно от морските глъбини. Да познаеш Учителя е отличително качество на ученика. Както детето познава майката, така също ученикът носи в душата си магическия ключ на познаването. Никога той не се лъже, никога не се колебае в избора на пътя, където едно слънце грее и една обич го сгрява; между милиони той ще познае Учителя си. Много са начините и пособията чрез които ученикът познава и различава Учителя си - душата никога не се лъже, вътрешния, тихия глас никога не заблуждава; вкусът на Словото, аромата на цъфтящата пролет в която Учителят пребивава, топлината и светлината на Неговата реч, чистотата, красотата, хармонията и мирът, които лъхат от Него са най-верните указания - сигнали, които живи стоят пред лицето на ученика. Пътят ученикът не може да сбърка.

Но въпреки всичко още по времето на Христа, виждаме, че и Той дълго се спира по пътя, оглежда го и предупреждава. Той си служи направо и с езика на притчата. Отявлената фигура на лъжеучител, със сърце на вълк, който прелазя през прозореца спират вниманието на Христа, а по-късно и на апостолите. Опасността от тия нападатели и похитители ще е била твърде голяма, за да стигне до нас с нужната сила. Опасностите по пътя на ученика никога нямаше да изчезнат, свързани с изпитната система, те щяха да влязат в програмата на всички окултни школи.

Няма по-унищожителна страст в човека от тая за слава и за власт. Тя унищожава всичко красиво и благородно в човека. Човек, който иска да властвува е просмукал отрова в кръвта си - да бъдеш учител, властник, водач, да заповядваш като господар и край тебе да живеят роби. Колко трябва да мисли човек върху тези неща, които се промъкват като микроби в човека и унищожават всичко. Ученикът трябва да изтръгне тоя дяволски нокът изведнъж, колкото и да го боли. Няма в окултната история по-важна и по-сложна задача от тази, да изработи смирението и да пренебрегне блестящия път с фалшиви светлини на властолюбието. Опасностите се различават, формите също, ала съдържанието е едно и също. Аспирации към човешката душа; никога към нея нямаше да престанат да се простират алчни ръце, защото знаят какви богатства се крият в нея.

Учителят по този въпрос е строго принципен. Не визира личности, но безпощадно рисува образа ярко, не с убити тонове, рисува го със силни, бихме казали драстични средства, за да го видят и познаят всички. Той не си дава учениците, ни един не иска да пожертвува и осторожно като добър пастир бди над тях, като любеща майка говори, предупреждава, помага и успява да изтръгва всичко що е здраво, случайно попаднало в мрежите на самозванците от рода на паяка и на вълка. “Които познават гласа му, слушат го. Добрият пастир душата си полага за овците си." И нито един от ония, които познават гласа Му и го слушат нямаше да пострадат. Те знаят, че пътят не е безопасен, ученикът е скъп съсъд с богато съдържание - Учителят е влял от скъпоценния елей в душата му... Колко е лесен и кратък пътя на кражбата, не положил никакъв труд, не е вложил никакъв капитал, а иска да подели печалбите, да ограби приходите. Но времената бяха други, пребогати и обилни със много светлина, близо до ученика стоеше Учител, необикновено и рядко явление и всичко щеше да бъде изградено здраво, устойчиво върху канара. Всичко казано по този въпрос звучи като кристал. Характеристиките са дадени точни определени. Учителят ни запознава с три категории учители - от които две са тия на самозванците. Първата категория са ония учители, които познават истината - те са истинските Учители. Те са пратеници, верни служители за благото на цялото човечество и си служат с великите принципи на живота -Любовта, Мъдростта и Истината.

Втората категория са ония, които не познават истината и си служат с противоположните методи на Бялото братство, те образуват черното братство.

Третата категория са ония, които сноват между двете школи. Те учат и в едната и в другата, служат си с методите на едната и другата според случая. Едните и другите, обаче, служат на свои лични интереси. Користолюбието е основното им качество.

Ученикът може да ги разпознае.

Учителят казва: “Тези от втората категория не познават истината, вътрешно са бедни, затова се обличат богато външно, кичат се с много скъпоценности, пръстени, огърлици от злато и диаманти." При днешните условия на живот трудно бихме различили по дрехите и по скъпоценностите лъжливия учител. Идеята, обаче, е напълно вярна за всичките времена, защото иносказателния език блести, ние не се силим да гадаем и учениците нямаше да се спрат само до облеклото, разкошните дрехи и външните труфила могат за дадено време да не бъдат от определена материя, а нещо друго, което добре се вижда и разбира при наличието на светлината на Учителя. Това са онези фамозни знания, оная ласкава реч, ония щедри обещания и най-после всичките ония прийоми с които се цели да се привлекат учениците. Тези учители всячески се силят да очароват ученика, да го ласкаят, да му обещават, да го пленят е изискана реч, да будят възхищение и учудване. Те си служат добре и с ораторско изкуство, и с големите фрази, и със сладкодумие и с лъжата разбира се. Да покорят сърцето, да грабнат ума с тайни знания и пр. това са маниери на тия, които целят само да уловят души в мрежите, за да ги превърнат след това на роби. Родените роби само могат да тръгнат след тях и след като са пили от първия извор да пият от десетия. Ученикът трябва да бъде нащрек. Има разкошни мантии и блестящи украшения не само за тялото, а и други, с които се цели само да заробят душата, ума, сърцето и волята, за да се разпореждат с материалните и духовните ресурси.

Не по-малко опасни са и тези от втората категория, които се прикриват изкусно и влизат като клин всред добрите общества и ги развалят. Те са като молци и са премного опасни за наивните. Между тях могат да се търсят всички предатели от всякакъв ранг и род, но с една и съща цел. Всичките лицемери са там. Те стоят на два стола, служат на двама господари, нападат, когато е нужно, правят се хрисими, когато е нужно, за да набират сили за ново нападение. Картината е ясна. Учителят я очерта релефно в началото на пътя и не престана до края. През годината 1927 на събора тази линия сякаш стигна кулминационната си точка, за да стигне до последната завършвайки с посмъртните слова, когато даде последната формула: “Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов“ Магически ключ срещу домогванията на всички лъжеучители, които щяха да дойдат в смирен вид, скромно или разкошно облечени, но с един единствен интерес - своята слава и своите честолюбиви и користолюбиви намерения.

Учителят говори за една слава, за нея Той живя и заради нея Той понесе всичко - Божията Слава. Върховен миг, когато изпълнението на Божията воля приключи с Божията слава.

За ученикът нямаше друг път, освен пътя на истината. Да живее и той за Божията слава и да изпълнява Божията воля. Пътят беше очертан и здраво изграден - "Стъпете на него и не се бойте". До него близко стояха магическите ключове и обилната светлина. Мнозина може би щяха да се спират тук и там, мнозина щяха да се лутат, за да разпознаят гласовете, мнозина щяха да величаят лъжеучителите и да направят от тях кумир и култ, ала ученикът познал отвътре Учителя си, щеше да остане твърд и непоколебим срещу набезите на всичко, което звучеше фалшиво и беше облечено в пищна, ала тленна одежда. Понесъл в душата си образа на Учителя, ученикът никога нямаше да сбърка отличителните белези - чистота, святост, светлина, любов. Щеше да различава златните от позлатените монети, светлината от тъмнината, лъжата от истината Границата, която Учителят беше поставил блестеше като острие на меч. След всичко чуто, дадено и преживяно, грешките по този въпрос бяха недопустими и ако те можеха да се случат, то отговорността лежеше върху ученика - не е бдял достатъчно, не е учил, не е мислил, не е прилагал. Уроците чакаха ученика. Пътят чакаше ученика. По този път ярко светеха светлините на Неговото живо Слово.

 

Източник: 21. Път и светлина - категории учителиГлава 2. Ученикът - път и живот

Изгревът - Том 28

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...