Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1930_06_09 Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух


Ани

Recommended Posts

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни.

Свети Дух

 

За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева:

 

1. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар]

Олга Славчева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 weeks later...

2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух,

[Витоша, бивака Ел Шедар]


Двеста души на крак, още в 1 ч. след полунощ. Луната цяла е над нас, огрява ни с огромния си фенер. Нощта е бяла, тиха. Изгрев е сборния пункт. Дърветата, сребърни от лунния блясък, неподвижни, изтръпнали, сякаш от чаровната нощ. Звездите, сякаш се изстъпват пред лунната красота и отстрани трепкат като придворни дами. Лицата на всички ни са осияни от лунния блясък, сякаш приказни и далечни.

На Изгрев. Там е сборния пункт. Стрелец застанал над Витоша, обтяга лък към запад. Капелла вълшебно свети над нас. Сириус зове към неизмеримите небесни глъбини.

Ето го и Учителя. Излиза облечен в бял костюм, препасан със своя термос, бинокъл и барометър. Оглежда ни и пита дали всички сме събрани. Бодро и тихо потегля нашата ескадра. Всички прозорчета на Изгревските дъсчени къщички светят. Чакат ни да минем и се присъединят към нас. Тъмният горски коридор е осветлен от луната. Ето ни след малко всред зреящата ръж. Обажда се кръшната песен на синигер и славей. С какъв сладостен порив се издига той всред чаровната нощ. Може би те пеят за своята любима птичка, може би - хвалебна песен към Твореца, или пък излива топла сърдечна молитва. Нощната хладина далеч пропъжда всяка умора.

Из нивята се чува цвъркотът на незнайна птичка. Може би е някой голям скакалец, що свири на цигулка. Настигаме се, отминаваме се. Всред множеството се белее благородната фигура на Учителя, който ходи леко и грациозно. Юзина, мостове, мостчета, долчинки, хълмове, а още е тъмно и още са ранни зори. От Симеоново се обажда ранобуден петел. Но гласът му остана самотен всред нощта. Не се чува ни кучешки лай, ни звън от стада.

Цъфнали глогини, благоуханни шипки — като видения в нощната дрезгавина. Просъмва. Разпознаваме се по-ясно. Почваме да се шегуваме, да пеем. Сякаш с идването на светлината се събуждат и нашите гласове. Почивка. Учителят отваря термоса и дава по една глътчица топла вода на тия, що нямат такъв. Колко е освежителна тази глътка! Над сипеите сме вече. После в храсталаците.

- Но где са приказните гори на Витоша („Министерски сборник”, брой ... ), според този Авлия [Евлия] Челеби? - мисля си, катерейки се всред тънките габрови и лескови храсти. - Где са гъстите й гори, изобилни пасбища?

Пожари унищожили прекрасните гори, а и селскияттопор - български и чужд, е доограбил планинското съкровище. Сега Витоша е гола, без дебели сенки, без многобройни извори. Дорде ти око стигне, нигде гъста гора, нито високо сенчесто дърво.

Сега я засаждат с борове. Колко хубаво! Горката Витоша! Тогава пак ще се върнат хилядите птички, ще бликнат нови извори и буйна паша ще порасте. Множество дупки зеят вече върху земята, чакат благодатното садиво...

Развиделява се. Градът заплува в сини вълни, измежду които като сребро се точи Бели Искър. Още едно възвишение и ето ни у нас. Слънцето още не е изгряло, а цялата природа вече предвкусва това тържество. И дървета, и цветя, и храсти, и човек, и птички, и мушици очакват Царят на живота.

Чудно! Преди нас още повече подранили; тръгнали още към 10-11 ч. Прегорили са вече няколко огньове и на Ел Шадар е уютно и хубаво. Някои са вече накацали по дясното крило на Железните врата и чакат изгрев слънце. Защо я наричат тъй? Защо желязна? Какъв е бил кръстника й -учен, овчар, поет или военачалник.

На изток облаче заруменява. Окото на слънцето наднича. После и цялото му лице. Слизаме от скалите и обикаляме огньовете. Приятен е огънят всред утринната влага, свежест и хладина. После пеем, пеем. Лягаме на припек и се наслаждаваме от прекрасния ароматичен въздух. Облаци се събират по небето и пак се разпръсват. Брат Лулчев пак се заел да чете на всеуслишание „На западния фронт нищо ново”, но никой го не слуша; повечето спят. Спят до обяд.

Един брат симидчия донесъл пълна кошница симиди и гърне с мед и всекиму раздава за отпразнуване оздравяването на двете му схванати нозе. КакУчителятмуказалда ходи-това било лекът, кактой бил същински труп, но решил да направи всичко, само и само да оздравее. Изпърво се търкалял, плакал, молил се. После се изправял на колене, после на патерици. Как взимал пътя от моста „Граф Игнатиев” до Изгрев за 4 часа... А сега чак на Витоша е дошел рано преди всички. Лекарите го били вече отписали - довели го до ужас, искали да му отрежат нозете. И той потърсва спасение само в смъртта. Но точно в този час, вратата се отваря и при него се озовала една наша добра сестра (Мария Златева). Влиза при него и с майчински думи успокоява душата му, поразтрила мъртвите му нозе и обещала пак да го посети. Тя наистина сторила това, даже питала и Учителя за това „горко” момченце. Той послушал и оздравял.

След обяд пак спане. Никога не сме спали на Витоша тъй много. Леките облачета ни правят сянка и ни пазят от прижурящите юнски лъчи. Здравецът е цъфнал. На розови кичури украсява той треви и храсти. Цветчетата му издават упоителен мирис. Изворът блика в чешмичката и пее своята благодарност. Пеперудите прехвърчат, птички чуруликат, кацат по хвърлените трохи, грабват по нещо и пак отлитат нанякъде. Ето я едра птичка с черни и жълти пера как задига един залък и отлита.

Слизаме. Гърмотевиците ни настигат към юзината. Небето се нахмури сърдито. Заваля изобилен дъжд, сипе като из ръкав. Мокри сме до кости. Мокри, кални, но весели и бодри, под непрекъснато ураганно плискане на дъжда се прибираме. У дома са сухите дрехи, горещия чай, топлото чисто легло.

Днешната екскурзия мога да я нарека: Екскурзия на угощението.

Много спане

Симиди с мед

Окъпване до кости.

 

Изгревът - Том 26

Глава:  2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар]

Олга Славчева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...