Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1929_08_19 Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение


Ани

Recommended Posts

Учителя на седемте рилски езера с учениците -

19 август. Преображение

 

 

Този ден е описан в спомена на Олга Славчева:

 

19 август [1929 г.], Преображение

В хладната утринна дрезгавина се движим към Бъбрека. Времето е ведро - ще имаме хубав изгрев. Върху скалата вече са се събрали доста. Там е и Учителя. Душата ми тържествува. - Боже мой, едничък Той виждаше моите самотни сълзи, че само аз от сестрите останах непригледана, сякаш немила и недрага под откритото небе. Но Той -Учителят - подобно Божествено око бди и чака... А понеже никой не се досети сам, Той я поръча за мен.

Като върволица жерави се точим по огромната ливада. Изток просветна. Венера и Юпитер почнаха да смалят обема си, да губят от чаровния си нощен блясък. Орион, като скъпоценна огърлица изчезна в своята съкровищница. Нежно розова вълна обхвана хоризонта. Долината плува в бяла мъгла. Изведнъж на небето блесна острието на светло копие; денят се раждаше. Следим мълчаливо великото чудо на деня. Устните немеят. Бялата мъгла в долината се обагри червено и като че ли слънцето се пукна и изля над света своя зрял наров сок.

Гимнастика. Грамаден кръг върху просторната поляна на Махабур. Учителят е в средата. Командва в леки и отсечени движения и пее: „Весел бъди, бодър стани...” Назад, напред нозете и ръцете ни. Разминаваме се един през друг. След това заставаме пак пред скалата и в до, ми, сол пеем „Аум”. Какъв божествено красив акорд. - Аум, Аумен - тържествено отвръща скалата над Махабур. Пак с основните тонове изпяхме „Бог е Любов!”. Като че ли ни отвърна ангелски хор. Като че ли заедно с нас пеят чудни природни същества, нетленни и невидими, скрити из планинските усои. Мощно ехти божественият хор в грандиозната природна катедрала.

Не я спираха никакви подпорни стълбове и куполи. Навред тя се лее, като благодатна струя.

Засвириха на цигулка. В миг върху отсрещната естрада се появиха те - природните свирци и изсвириха Баха, Шопена, Грига. Колко хубаво! Те като че ли знаеха това, което ще се свири отсам и бяха готови всеки миг със своите партитури. Като че ли сме в рая. Действително тук човек скъсва с „действителността” и почва да живее в един друг свят, пълен с невероятности.

Брат Симеонов свири последователно с рога си. Ехото му отвърна с утроено изсвирване. Колкото по скъсяваше изсвирванията си, толкова и ехото увеличаваше броя им.

Връщаме се пълни с вдъхновение. Отбиваме се при „Химавата и Асинета”, за да видим как пее новият извор. Той е весел. Самодиви нощес са идвали и са оглеждали в него прекрасните си лица. От тук ясно се вижда лицето на Харамията. То е тайнствено, зло, прилично на недоволен сфинкс. Единственото му око го наподобява на Полифена - циклоп, който гони малките човечета и иска да ги разкъса. Няма мъгла и облаци над него, но това сякаш не намалява мълчаливата му спотаена злина.

Учителят тук говори: „Един човек, който не обича всичките хора, не може да обича даже само едного. Това, което вие очаквате никога няма да се сбъдне, защото, ако се сбъдне, светът ще се свърши. Онзи, който обича, никога господар не може ла стане.” [добавена дата 14 септември 1951 г.]

Вечерта ни дойдоха гости. Делирадев - подпредседател на туристическото дружество, Мутафчиев - редактор на вестник „Обнова”, един момък и една красива мургава девойка. На огнището, Симеонов чете „Трите срещи” от Михалаки Георгиев. Музикантите свириха неща от Чайковски, Бортнянски и Лист. Гостите са очаровани от всичко. Особено сияе образът на девицата и момъка! О, да биха могли, при нас биха останали, но... Те, па и старите се мъчат да пригласят на нашите песни. Казват, че били много лесни за заучаване.

Всички те гледат Учителя. В техните погледи се чете сякаш следното: „Значи за вас са всички тия хули по вестниците и пакостната мълва!? Значи вие сте най-опасния човек в България.”

Месечината съвсем закръглена сега радостна се вози по небосвода. Тя къпе в езерните води своето голямо бяло кръгло лице и хвърля чудни сенки върху скалите и тъмната пелерина от боров клек върху хълмовете. Та това не бе нощ. Небето е бяло, сякаш празнуваха и горе някой звезден празник.

А и нашето огнище правеше чест на себе си. Брат Пампоров говори за впечатленията си от есперантския събор на запад. Бил в Будапеща, Загреб. Той каза, че дух на братство и човещина обхваща човечеството. Една мощна вълна, която сега облива човечеството и се мъчи да го спаси от една нова унищожителна война.

Запад е възхитен от Учителя. Пампоров чрез есперанто е пръв негов апостол и знаменосец. Чужденци се готвят да ни гостуват от далечния запад. България ще стане велик Витлеем, в който мъдреци от целия свят ще идват да се учат.

Моята колибка е тъй хубава. В нея си почива едно прещастливо същество, което днес се опита да нарисува къщичката си. Вътре е раницата ми, торбичка, одеяло, матарка, кожухче, бастун, шапка. Даже има място за още един човек.

 
19 август [1929 г.], Преображение

Изгревът - Том 26, Глава:  2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...