Към съдържанието


Снимка

1944_01_10_2 Бомбардировка на София, на 10 януари 1944 г.


  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 17 септември 2014 - 06:20

Бомбардировка на София, на 10 януари 1944 г.

 

На 10 януари има голяма бомбардировка на София. След нея Учителя решава да се премести с част от учениците в село Мърчаево.
 
1. Бомбардировка на София, на 10 януари 1944 г  (описание на бомбардировката над София на 10 януари 1944 г - външни източници)
 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 08 ноември 2014 - 07:44

Бомбардировките на София от 10 януари 1944 година

КУЛТУРА 10.01.2014

 

На днешната дата се навършват 70 години от най-унищожителните бомбардировки над нашата столица.

През Втората световна война, в продължение на три и половина години, София е подложена на многобройни бомбардировки от Съюзническите войски поради факта, че България е съюзник на техния враг Германия. Нашата държава реално не воюва с нито една страна от антихитлеристката коалиция, но това не й спестява трагедията. Много градове и села са разрушени частично, загиват хиляди цивилни българи.

 

Бомбардировките над граждански сгради е наредено от Уинстън Чърчил, известен със своята омраза към българите. На английския министър-председател и герой на Великобритания се приписва фразата:"София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи!"  През февруари 1944, след тримесечни жестоки бомбардировки президентът Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат. Отговорът на Чърчил е повече от циничен:„След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.”

Най-жестоката бомбардировка е извършена на 10 януари 1944 година, която преминава на два етапа – дневен и нощен. В дневната бомбардировка участват около 330 американски самолета, а в нощната – около 80 британски. Във въздушния бой българите свалят 6 „летящи крепости” и 5 изтребителя, защитниците на София дават жертва 7 пилоти, сред тях  - подофицерите Симеон Михайлов и Атанас Кръстев.

 

В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710. Тежко ударени са 3731 сгради - разрушени 93 държавни и 3211 частни здания и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 жители напускат града.

 

Това не е последната бомбардировка над София, но е най-унищожителната. През март 1944 година съюзниците застилат с жесток килим от 33 000 бомби, но поради вече наличните разрушения и евакуацията, жертвите са много по-малко, а щетите – по-скромни. Бомбардировките над страната ни са повече от 100 и продължават до 2 септември 1944 година. Кампанията срещу България е абсолютно безсмислена. Гражданското население, вместо да бъде привлечено в симпатиите си към антинацистката коалиция, реагира в по-голямата си част с безразличие на победата й.

 

Ира Антонова

 

/Източник/

 

* * *

 

Из спомените на генерал Стоян Стоянов - военен летец, един от защитниците на София. Той участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети, сваля 3 бомбардировача и 2 изтребителя и нанася сериозни повреди на още 4 самолета:

 

"На 10 януари на софиянци бе съдено да преживеят ужаса на една варварска бомбардировка. В този зимен ден нашата столица беше жестоко ударена на два пъти - през деня и през нощта. Тази бомбардировка бе добре запомнена от жителите на столицата, защото тя не бе "слаба", както се казваше за всички досегашни бомбардировки. При тази бяха ударени не само крайните квартали, а бе засегнат и силно разрушен и центърът на града. До това нападение правителството не бе помислило за евакуирането на държавни учреждения и индустриални предприятия, нито на част от населението, но след този ден настана такава паника, която не се поддава на описание. Градът сам доброволно се евакуираше, без заповед, без принуда.

 

Особено тежко бе преживяна нощната бомбардировка. Такава досега не бяха виждали. А нощем изобщо човек е по-впечатлителен. В града бе настъпил хаос, ад. Разрушени къщи и разорани улици, димящи пожари и развалини, повредена електрическа мрежа и водопровод, студ и дезорганизация, изплашени граждани, които плахо се завръщат към домовете си - това бе София вечерта към 22 часа. Те търсеха изчезналите си близки или топло място, където да се приютят в студената нощ, когато изведнъж, неочаквано за всички и без предупреждение от сирените, се чуват артилерийски изстрели и в същото време над главите им падат отново бомби и прелитат самолети на противника със силния рев на моторите и с грохот на стрелба от оръдия и картечници. Целият град бе осветен от пуснатите с парашути, бавно падащи лампиони и от причинените пожари. Всеки от нас се бе прикрил, където го бе заварила бомбардировката.

 

На сутринта още от тъмни зори по пътищата и шосетата, излизащи от София, във всички посоки тръгнаха кервани от хора, напуснали своите топли огнища, за да се спасяват кой където може, само да не останат в града. Мнозина от тях не знаеха къде отиват, но тяхното желание бе преди всичко да бъдат далеч от хаоса."

 

/Източник/






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder