Jump to content
Ани

1926_05_24 Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай

Recommended Posts

Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици -

Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай

 

Екскурзията е описана от Олга Славчева

 

2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]


Чисто, ведро небе. Свежо, тихо, ясно, тържествено. Витоша облякла най-сладкодъхата си дреха, накичила се с най-пъстрите цветя. Не липсват из венеца й още теменужки, зюмбюлче, а и петлюви гащи - жълти, бели и червени е забола тя на главата си из своите цветни гиздила. Глухарчета, въздушни и нежни по главата й като лъчист ореол. Синя тинтява е събрала тя и разцъфнал здравец. Това са летните художници, що изложба си правят из планината и ние на пръсти стъпваме, картините им пазим да ги не увредим с нещо. Над всичко туй блещи слънчева роса и ги къпе с любов. Ветрец разлюлява горските клони и нежна песен им нашепва. Изворите бликат, птичките пеят, шумолят нежните клончета и слънцето ♦ всичко облива с обич. Глухарчета, жълтурчета - хванали се ръка за ръка и танцуват из ливадите.

Но, природата си има свои изненади. Изведнъж се смрачава небето. Гъсти мъгли като космати чудовища излизат из скалите, вихрено се понасят, пресрещат се, сгъстяват се в тесни редици и връхлитат към нас. Облаци. Чумери се небето, свъсило вежди, капе дъжд - готви се да гръмне и тресне, готви се порой да излее. Всички чакаме. Не закъснява първият удар. Страшен гръм разтърсва небето и земята. Молния разцепи въздуха и почва да вали проливен дъжд. Слънцето се скрива в тъмни бездни - в дън земя, като че не е и било.

Никой не бяга, никой не търси заслон. Напротив. „Майският дъжд е цяла благодат, казва Учителят - трябва да платите, казва, за такава чест.”

До кости сме мокри. Излива се на потоци дъжд от облаците, не само вали, а плиска, носи, къпе...

Изведнъж престана. Раздигаха се мъгли. Блесна слънцето. Завчас изсуши дрехите по нас и като, че нищо не е било, почна пак, даже още по-ласкаво да ни се усмихва. Вдигна се пара от нас; стана ни дваж по-хубаво. Всичко заблестява с още по-голяма красота и свежест след това.

Чува се цигулка - в тих жизнерадостен ритъм.

Изкачваме се на самодивската поляна и пак в концентрични кръга върху земята, водими от Учителя, почваме ония тайнствени гребания на прана и седящи гимнастически упражнения, чиято благодат вече познаваме. Слънцето пък сега, се чуди как да ни зарадва. След като добре изсуши дрехите ни, сега като с примрежени очи зад едно пълно облаче почна да ни придружава. Упражненията направихме под меките му топлящи лъчи.

Пак се засъбираха облаците, пак из зад Резньовете заканително се зъбят към нас. Тъмни гиганти по нечий магически знак се събират и заканително си шушнат. Закапват редки едри капки. Спира за миг, пак започва - капка по капка... Едвам смогваме да се нахраним и ето почва небивал ураганен дъжд. Виж ти, каква била мрежицата на слънцето; то се е смяло тогава зад този вуал, защото ние си помислихме, че всичко вече е минало.

Да, днес е понеделник. Както жените чистят на този ден, така и природата днес прави голямо чистене. Нозете ни гмичкат във вода. Дрехите увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели. Значи, още едно майско къпане.

Слизаме - близо 170 души. Отиде си дъжда. Дрехите изсъхнаха по гърбовете ни. Радост! Весела гълчава, песни.

Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо. Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим. Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме. Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.

Слънцето вече не се показа. То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести.

Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.

Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна. Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо усърдие.

Летим към нашите градски жилища да се омием и преоблечем от днешната милувка на Витоша. Кални до колене, мокри до кости, освежени напълно, ние, пред чашка чай се отдаваме на приятни мечти в чистото бяло легло.

 

Изгревът - Том 26

Глава: 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]

Олга Славчева

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×