Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1926_05_03 Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден


Ани

Recommended Posts

Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици -

Втори ден на Великден

 

За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев:

 

1. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]

Олга Славчева

 

2. Екскурзия на 3 май 1926 година

Боян Боев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 weeks later...

2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г.,

[Витоша]


Мила и близка си ни, о Витоша! 150 души на ден Възкресение лазим по тебе, при теб празник да отпразнуваме, при теб да се повеселим.

Зелено поле. Синьо небе, ясно слънце, шумящи води, бял сняг по скалите, из леса певци пеят в изпревара. Всичко вика: Пролет, пролет! Цветенцата обърнали венчета към слънцето - леки поклони му правят -разлюлявани от тих вятърко. Лицата жар-зачервени, озарени, наистина като в ден възкресенски. Шапки отдавна не носим вече, кожусите също забравихме де са и защо служат... Слънцето еднакво ласкаво и топло грее както над нашите глави, тъй също и на тия тук сиви бели воловце, изкарани на паша. Далече в долината блещи диамантена лента на течаща река. Градът се губи в бяла непроницаемост, под която, като че ли си почива. Само златните кубета на два каменни храма блещят над тази белота. Въздухът е същинска благодат. Въздухът „там” доле и тук горе са две различни неща. Доле, той служи само за дишане, а тук освен за това, но и носи блаженство, пълно щастие.

С нас припкат деца. Но тук, няма старо и младо - всичко се е подмладило, всичко живо грее от радост. Едни дремят по нагретите камъни, други четат беседи от Учителя, негде се чува солфеж на нежно сопрано, носещо се из висините като нежна струя. В храсталака изпитници четат за предстоящата сесия. Горките! Какво ли им е на душата! Скоро - „мечка ще ги гази”, ответ ще дават на учители и професори, що цяла година са учили и упражнявали. Между тях съм и аз. Цялата прелестна картина на пролетта като че ли потъмнява за миг... Но, добър е Господ - както до сега и за напред пак добре ще изкараме. Цигулар отдалече свири Bersiaga. Колко е хубаво! Ще ти се да забравиш за всички изпити, професори и учители и да се отдадеш само на този чаровен музикален шепот. Но, уви! Друга е земната действителност. Хубаво, хубаво! Свири още, ти незнайни свирецо! Колко ти се радвам! Целувам твоята изкусна ръка, що може тия нежни звуци да изплита и разнася.

Стара селянка седи до чешмата и срича в буквар... Тя иска да стане грамотна, за да може да чете прекрасните „Беседи” на Учителя - иска да се просвещава. Забрадена е косата й с чумбер [чумбер (чембер) - забрадка], лицето, кое ли й се вижда. Сочи с пръст по едрите редки отпечатъци -срича, срича, бавно шават устните й - бавно се носи костеливият й показалец по букварчето. Очите й са тъй вглъбени; за нея като че ли нищо друго не съществува в този миг, освен това, което е пред очите й.

Децата припкат по поляната със сияющи лица. Техните весели крясъчета се носят свободно над простора.

Нареждаме се в два кръга - големия - външен сестрински, вътре в кръга братята. Учителят от средата изкомандва да седнем. Сам ни показа как да събираме слънчева прана. Колко хубаво! Прана! Що е то? Навярно онази жива сила, която сега навред твори избликнала из недрата на земята, засилена от слънцето - сега, през пролетта. Наистина тия плавни движения, тия тихи „гребания” из въздуха върху телата ни, като че ли ни изпълват с голяма живост и бодрост.

После - красивите безбройни наши песни. За обяд имаме и по малко прясна коприва. Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта на огнището. Чудесна! Ядохме и в гърне сварен бял боб! На връх Великден бял боб и коприва. Но пък толкова вкусна бе всичката храна, тъй с удоволствие и охота я изядохме, като най-големите щастливци на света.

Пладня. Овчарите връщат вече своите стада. Звънът им се чува приятно, приказно. Слизаме и ние след тях. Слънцето и то си отива у дома. Свечерява се. Приятна, милваща дрезгавина обвива планините и пълзи по пътеките. Селото е зад нас. Пътят е пресполовен. Бодри стъпки ни отвеждат към града.

О, ний ще мислим за вас, вие кичести горски грани, вие струи чисти и хладни, вие цветенца, камъчета, буболечици, мухички и птиченца. Ще ви помним вас малки тревички с бисерната роса, теб, небе, чисто и лазурно, тебе, божествен въздух. Ще ви помним и не ще ви забравим. Негли вие ще ни светите в нашите задимени жилища и ще ни освежавате със сладкия си спомен.

Както кристалните поточета и ние слизаме към долината, да занесем със себе си твоята свежест, о майко природо, която тъй много днес ни даде. Сбогом, планинско съкровище! Твоята необхватна красота ще пълни нашите блянове и мисли, нашите сънища. Бъди благословена, майко природо!

Ти си наша, Витоша мила! И ти, възвишени - божествен Мусалла, населен с миролюбиви безплътни Богове. Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна теменужко и ти, куковиче красиво.

Пристъпя около нас вечерния мрак, а в душата ни светло, светло. Свети и грее в душите ни един чаровен, незалязващ ден-едно Божествено небе, едно любящо слънце - един Учител, който ни показа тая дивна красота.

Лека нощ, милий Учителю! Поклон и благодарност пред тебе, че ни отвори очите за истинската красота. Как тихо ни Ти изведе из нашия „Египет” към светлий Ерихон, гдето тече мляко и мед, гдето е тъй красиво!

 

 

Изгревът - Том 26

Глава: 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]

Олга Славчева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Екскурзия на 3 май 1926 година


Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Днес е точно този ден.

Пак сме на нашето любимо място - Ел Шадай. След молитвата направихме следните гимнастически упражнения:

Седнахме на тревата в кръг около Учителя, с крака протегнати напред.

1. Ръцете са хоризонтално напред. След това се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се издигат отстрани нагоре до над главата и пак се връщат назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти.

2. Ръцете са върху колената. Следва движението им до над главата и обратно. Повтаря се няколко пъти.

3. Двете ръце се поставят на слънчевия възел и след това - отзад на кръста.

4. После едната ръка се поставя върху слънчевия възел, а другата - на гърдите. След това ръцете се сменят.

5. Двете ръце се поставят от всяка страна върху слепите очи.

6. Едната ръка се поставя върху коляното, а другата - върху гърдите на срещната страна на тялото. След това ръцете се поставят обратно.

- Тези упражнения - каза Учителя - са за развиване на чакрите при сърцето, гръкляна, слънчевата чакра и другите. Те трябва да се правят точно, без грешки.

Тези чакри трябва да се хранят, да се развият. Понякога върху тях се натрупват отрицателни енергии. Вие всички сте усещали една тежест при слепите очи, понякога паметта ви не е добра. Тогава можете да направите тези упражнения и да видите можете ли да снемете тази енергия надолу - понеже тя е по-нисша, трябва да слезе към стомаха и оттам да се прати през краката и пръстите навън.

Когато космите станат много дебели, това значи, че изпращаме повече енергия и задържаме по-малко. Затова хора с дебели косми са груби. Защо? Защото са съвсем бедни на енергия. Затова космите трябва да бъдат тънки - те спестяват тази енергия. Трябва също да бъдат гладки - когато космите не са гладки, енергията не може да се препраща.

Тези упражнения са за молитва, за облагородяване на енергиите.

В състоянието, в което се намирате, без тези упражнения не можете да се развивате.

Във всички школи се е отдавало важно значение на това какво положение заема човек при молитвата. Ин-дусите практикуват тъй нареченото индуско сядане -двата крака един върху друг. При това ръцете могат да заемат различно положение. Първият метод - ръцете на земята; вторият метод - ръцете на колената; третият - дясната ръка на лявата страна, а лявата - на колената, после може обратното. При всяко положение имаме различни резултати. Това е цяла наука.

Колената са с положителни сили, когато са свързани с природата. Като си поставиш дясната ръка от дясната страна на главата, а лявата ръка върху коляното, образува се кръг.

Индуското сядане не е кръстосване на краката. Те се турят не кръстосано, а успоредно: левият крак - в ъгъл под коляното на десния крак, а петата на десния -под пищяла на левия. Също така и обратно. Ако ги кръстосаме ще имаме лоши резултати. Това не е турският начин на сядане. При правилното сядане се получава положение на мир. Когато имаш например лоши желания, то при такова индуско сядане ще получиш мир. Като туриш ръцете си по един от горните начини, ще се успокоиш и ще можеш да възприемеш това, което ти телеграфират от невидимия свят.

Най-хубавото е отначало да туриш ръцете си Върху земята, след това - Върху колената. И после ще слушаш, но няма да се влияеш от похвалите, които могат да ти пошепнат от невидимия свят. Какво Влияние има сядането на колене? Това е изкривяване на едно учение. Земята е положителна и като дойде в съчетание положителното с положително, ще се получи война. Тези, които правят така, не са прави. Като гимнастическо упражнение сядането на колене е добро, но не и като религиозно упражнение.

Едно друго упражнение: може да легнете на земята на гръб, с двете ръце под главата. Хубаво е да легнете с главата на север и с дясната ръка отдолу, а над нея лявата. И двете ръце - обърнати с гърба надолу към земята. Значи, гърбът на дясната ръка да допира до тревата. Това да става в такъв слънчев ден като днешния. При такова упражнение човек се обновява. Най-напред ще правите това упражнение до една минута, догдето прочетете до 72. След това ще станете. 72 - това е мярката. Така чоВек може да приеме много магнетизъм, толкова много, че ще може да помага и на другите. В града губим много. Всеки един от нас се тревожи за много неща и губи много, много сили се изтеглят от него и вследствие на това се явява неврастенията. Това упражнение не трябва да се прави там, дето са минавали много хора, дето са стъпвали, защото по тези места има много електричество и влиянието не е чисто. То може да се прави и в стая, но на леглото, не на пода, дето се стъпва.

Малкото, което запомните, упражнявайте го. То ще ви принесе полза. Упражнявайте го сутрин, на обед и вечер. Тези упражнения ще ги пазите за вас си. Те съставляват една наука. Ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо ще опитате вие тези неща, тъй че като забогатеете, тогава давайте на всички. Но преди да сте протекли, както една чешма, чакайте. Когато природата ни направи съпричастни в своите блага, тогава можем да даваме. Те са хубави неща. Могат да се прилагат.

Ще ви дам и едно упражнение с цветовете. Отначало ще получите цветовете чрез призма. И ще вземете червения цвят, за да си го припомните. След това ще махнете призмата и мислено ще си представите, че се обливате с този цвят. Това - в понеделник, три пъти: сутрин, на обед и вечер. Във вторник ще правите същото, но с портокаления цвят, и така нататък - до неделя включително.

 

Разговори на Ел шадай

Глава: Екскурзия на 3 май 1926 година

Боян Боев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...