Към съдържанието


Снимка

1924_08_11_1 Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август


  • Please log in to reply
3 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 19 октомври 2014 - 08:14

Учителя на екскурзия до Мусала с ученици.

Първи ден - 11 август

 

 
През август Учителя заедно някои от учениците отново правят екскурзия до Рила - връх Мусала. Датите на тази екскурзия не са много ясни. За ориентир служат датите на изнесените беседи. Тази екскурзия е описана най-подробно от Олга Славчева, но явно има объркване в датите. Не може да става дума за стар и нов стил, тъй като разликата е само 6 дена...?  В бележките от разговорите на Минчо Сотиров - разговори с Учителя на Рила, датата е 11 август.  Такава е и датата на една от беседите. Ето източниците за тази екскурзия:
 

1. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила], Спомен на Олга Славчева
 
 
2. Летуване и екскурзии на планината. Писма на Боян Боев
 

През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината на Бели и Черни Искър. Местността, на която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“. Тук той е бил с малка група ученици от специалния клас, пред които е държал няколко беседи.

 
Бележка: В беседата "Хубави чувства" (12 август 1924 г.), се споменава за Незнайния връх А-Б Б-А. Следователно става дума за екскурзия в интервала 11-14 август ориентировъчно.
 
 4. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 11 август 1924 годинаМинчо Сотиров



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 01 ноември 2014 - 04:13

(предполага се, че датата е сбъркана? Би трябвало да бъде - 11(10?) - 13(14?) август?)

 

2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]


(Не отделни групи, а всички - с Него)

Цяло историческо събитие! С Учителя ще вървим на Мусалла! Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...

Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия мост. Чакаме реда си. Под изобилния дъжд слухтим да каже шофьора „качвайте се”, за да поемем и ний. Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита? За връщане и дума да не става.

За да се утешим - пеем. Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото на шофьора. Ето, че и той тихо придружава песента. След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.

Неусетно сме в Самоков. Наизлизат да ни гледат. Обикалят колите, цъкат с език и ни се чудят где сме тръгнали в това „кишаво” време.

Рила се синее. Още отдалече тя е красива и мощно ни привлича към себе си. Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели върхове се крият в облаци.

Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.

Нощта настъпва. Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци. Обгръща ни мъгла. През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.

Пътуваме под сплели върховете си борове и ели. Нощта става непрогледна. Понявга се чува ободряващото: „Стой!”. За малко опираме гръб на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай!” и ние сънени потегляме отново. Така се редяха едно след друго: „Стой” и „Ставай”. Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича. Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна. Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас. Доброволец дежурен брат радушно ни посреща. Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.

Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка. Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде!” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда?” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...

„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.

Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:

- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...

Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.

- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те? А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето. Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават. В мрачината вече се изрязват високи голи скали. Лазим по стръмно. Изведнъж лумват огньове - като духове се движат сенки около него. Но „духовете” крещят от радост срещу ни. Докторът се намести до огъня. Дигна се пара от дрехите му. Мълчаливо взе да се обръща на вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен. После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.

Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен. Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много. Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим. Там сме вече, отсреща. Топлото слънце ни унася в сладка дрямка. Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича на замислен мъдрец...

Учителят е всред нас. Около му старо и младо - жадно ловят думите му. До мене пъстроцветна рокля. Навеждам се да гледам шарките.Тъй съм и заспала, сложила глава върху незнайния шарен скут. Колко време е траяло това изследване на шарките, не зная. Но, когато се събудих, изпитвам такова блаженство, че неволно се засмивам с глас.

- Какво мислиш сега? - внезапно усмихнато ме запита Учителят.

- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.

- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита хляб и червени домати, може би и краставичка. Тогава, наистина, нека закусим всички, каза Той и както се видя с радост се съгласяват всички, защото наистина са гладни.

Слънце. Отново потегляме за път. Почват вече голи рътлини и нисък клек, губещ се във високата буйна трева.

Ето тъмноводно езеро. Дълбоките му води сякаш мамят и невидими ръце се протягат.

Мусалла ту се приближава, ту се отдалечава. Пак почивка, огньове, обяд. Тука, някои не на шега се и понаспаха. Прииждат нови групи и разправят колко пъти се повреждал автомобила им, какво нетърпение изживели, и радостта на тръгването. Сега вече започва стръмния път. Но той е тъй удобен, че може едно дете без страх да припка по него. От ляво още едно езеро. То е бяло; в него се оглеждат огромните светли облаци и късчета от лазурното небе.

Колко радост и възторг! Няма стар и млад, всичко е въодушевено да се изкачи на Мусалла. С нас на патерици върви и брат Б. Боев. С каква мъка се изкачва той, но не отстъпва пред никаква мъчнотия.

Тук е същински рай. Само че вече ангел с огнен меч не го варди. Обръщам поглед. Народ, ниже се в гъсти синци с безспирен устрем. Не е ли това еврейския поход към Палестина? Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.

Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.

Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас. Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести. От дрехите ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива. Нощта преваля. Време е за тръгване. Членовете ни са вковани от студ, а как ще пътуваме из непрогледната нощ? Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла?

Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...

- На Молитва! На Молитва! - се обаждат тук-таме кротки и сериозни гласове. - На Молитва! Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати дъжда, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.

От огньовете наскачат тъмни фигури. От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска. Ето ги откъм пътя, от горния край на езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете. Идат, идат... Колко са много! Огньовете остават сами като символи на безсилна жертва.

Среднощен час. В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна. С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.

Чудо! Чудо! Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди. За миг се очертаха планински хоризонти. Пак се скриват, пак се показват. Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте!” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър. Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...

Дъждът престана. Дрехите ни се изсушиха на огъня. Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...

Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба. Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.

Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.

Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.

Где сме? Кое ли е време? Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди. Сякаш невидим бич заплющя по белите им танцуващи гърбове. Фучат и бягат, сякаш пищят и бягат. Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става. Кой ги гони тия мъгли, защо? Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак. Късат се на парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева. Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.

Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска борба между природните стихии. Чудо! Изток - Миг - Слънце! О, Царю, Да се свети Името Твое! Ето го! Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.

Горе сме вече. Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха. Ето го слънцето пак! Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море. А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла!”

Молитва! Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.

Земята е вкована в скреж. Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ. Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало тържество. Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса.

Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава!

Слизаме. Още след 100 - 200 метра температурата се променя. Лъхва ни топлина и размразява снега и леда. Езерата, „небесните очи” - сини лазурни като самото небе над нас сега се явяват пред нас в чудна красота. Дигат се, чезнат мъглите и от долината под облачния океан възкръсва великата природа със своите разноцветни картини: езера, ливади, рекички, гори и планини. Въздухът-да му се не надишаш. Аз съм една от първите възлизащи и слизащи. Сега от долината, гледам горе, как на дълга редица се връщат нашите сега насърчени „победители”.

Огньове. Кипящи чайници. Слънце, Олтар, бели пернати облачета и покой.

Сега почва симфонията на храненето. Чак сега развързваме горките си раници, чак сега вкусваме от сладостите на божествената храна.

Картина. Насядали на голям кръг. Доматите и краставиците са замръзнали. Те са твърди като бомби. Всички сериозно са заети с храненето. Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.

Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд. Тракането на зъбите си отиде. Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.

Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.

Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.

Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.

Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.

Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.

Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички. Ето ги Родопските върхове: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.

Нощ. Чаровна звездна нощ. Луната, невъзпирана сега от никого ни поздравява от високо. Сякаш тя ще ни свети нощес на тия ливади. Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка!”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай!” и ние отново поемаме пътя.

Просъмва. Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени. Те ни гледат очудено и весело. Види се, че сме ги зарадвали.

На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.

На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли. В Самоков нашият автомобил се повреди. След дълго тракане и чукане отново потегляме. Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”. Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.

С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева. Веселие и бодрост лъха от нас.

Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б. Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А. Г.

От Мусалла аз видях, видях Бога
Усмихнат нежно в слънчевия лик
Посред гнева на облачна тревога
Посрещнахме го с победен вик.


Той е живот, надежда наша жива
Той води ни в победния си път
Усещаме в сърца ни да се влива
Блаженство, силите растат.


Безспирно горе, Боже, ти води ни
И Евереста да достигнем ний
Отгдето пък по свода ведросини
На път по ведри звездни глъбини.



-----------------------
Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски”

 

Изгревът - Том 26

2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]

Олга Славчева



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 01 ноември 2014 - 04:15


ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА


Изгрев, 15 ноември 1950 г.


Любезни брат,

Тук желая да изложа летуването на Учителя с Братството на „Яворови присои“ през 1933 и 1934 година.

Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.

В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала. През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината на Бели и Черни Искър. Местността, на която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“. Тук той е бил с малка група ученици от специалния клас, пред които е държал няколко беседи.

От 1925 г. започват редовни летувания на Мусала. Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев на връх Мусала. През тези първи години пребиваването там продължаваше от 3 - 5 - 7 до 10 дни. Тези ранни екскурзии се правеха при по-сурови условия. Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на дъжд и на сняг. Спасителни бяха само огньовете, край които се сушаха и грееха. Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година.

От 1929 г. започват редовни летувания на Седемте Рилски езера до 1942 г. Включително, с прекъсване две години - 1933 и 1934 г. През тези години именно летувахме на Яворови присои. До 1939 г. имаше общи летувания на езерата, а през 1940, 1941 и 1942 г. нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше на езерата с малки групи от 7 - 10 души, с престой 5-6 дена. След 1929 г., макар да нямаше общи летувания на Мусала, Учителя го посещаваше понякога с малки групи, например в 1934, 1937, 1938, 1939 и 1940 година.

Ще се спра на нашето летуване на Яворови присои. Това е една извънредно красива живописна местност, покрита с иглолистни гори в подножието на Резньовете. През Яворови присои дълбоко в дола тече Бистришката река. До Яворови присои отивахме по няколко пътища: през с. Бистрица, през с. Симеоново, направо или през хижа „Алеко“. Ангажирахме бистришки каракачански коне за багажа.

Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.

В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънцето с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня.

Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места.

Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят.

Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. Това е идеално място за размишление и молитва.

През време на нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете. Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна.

Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“.

След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него.

Ще завърша с няколко мисли от Учителя:

Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже:

„Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.

Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“

Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре.

Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света.

Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява.

Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта на човека е проява на Божията Любов.

Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр. Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират.

Ако човешкият мозък и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание. Значи, ако умът и сърцето на човека са нагласени според ума и сърцето на някой ангел, на някое възвишено същество, той би могъл да влезе в общение с неговото лице, очи, уши, уста, нос. Само при това положение ангелът би могъл да спре при човека. Той ще му се усмихне, ще го поздрави, ще му даде такъв прием, какъвто никой не му е дал.


Пожелавам ви всичко хубаво и светло!

Със сърдечен братски поздрав:

Ваш верен Б. Боев

 

Писма на Боян Боев -Том 2

Летуване и екскурзии на планината



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 01 ноември 2014 - 04:16

9. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ

11 август 1924 година


Виждате ли тия камъни тук, защо ли са турени? - Те представляват разрушение. Някога това място е било величествено. Тук боговете са живели, а сега тук е пустиня. Днес хората идват само на екскурзия, и бързат да се върнат назад.


Който иска хората да имат добро мнение за него, той трябва да бъде разумен във висша степен.


Тук направихме цяла трансформация на електричеството. Горе мъглата пъпли по земята. Там и двете електричества - това в облаците и това на земята - бяха положителни. Като дойдоха тук близо до езерото, едното електричество направихме положително, другото отрицателно и веднага влагата се вдигна нагоре и Слънцето изгря.


Всеки ден ти носи урок, като научиш урока си и денят си отива, като ти оставя един лист написан в тебе.


Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царило тук. И днес тези разрушения са дадени на децата за радост. Вие може да изследвате тия неща, но трябва да знаете, че всеки, който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно безкористен. Щом у тебе се зароди най-малкото желание да вземеш нещо от мястото, което изследваш, ти ще причиниш вреда на себе си и на другите.


Нищо не трябва да пожелаваш. Това е чистота. От всичко можеш да се ползуваш. но само след като се обърнеш към Бога и искаш разрешение за това. Някои мислят, че като наследници на известен имот, те всичко могат да бутат. Не е тъй, наследникът ще бута нещата разумно, а не неразумно. Когато ви казвам, че не трябва да късате цветята, това не значи, че е грях да откъснеш един цвят, но създаваш в себе си лоша привичка.


Често съм ви казвал, че и боговете воюват, но като се казва война между боговете, то не се разбира онази глупава война, която ние знаем.


Това е война на идеи, в която боговете творят. В тази война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята. Едните са поляризирали материята в едно положение, другите - в друго направление, и веднага започва разделянето. Така са се образували тия развалини. Значи, за да станат тия развалини, част от енергията е изведена нагоре, а част от енергията - надолу. Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета отдолу, е образувала долините.


Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове. Един ден Земята ще претърпи големи изменения: ниските места ще се подигнат и ще образуват върхове, високи до десет хиляди метра. Но все пак някои от тези върхове ще останат, няма съвсем да се обезличат.


Като се образуват тия върхове, какво ще стане с хората в тия места? - Ще пропаднат. Когато боговете строят велики неща, ние, малките хора трябва да бъдем надалеч от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили.


Помнете две неща: Не казвам кой е най-добрият човек и кой е най- лошият, ще замълча. Защо? - Защото най-добрият човек не е на Земята, и най-лошият човек не е на Земята Това са две свещени идеи, не ги говорете на Земята.


Ние казваме за някого: "Той е най-лош." Да, така е, но най-лошият за едного, е най-добър за другиго. Абсолютно вие не знаете, кой е най- лошият и кой е най-добрият.


Нещата са най-добри и най-лоши само по време и пространство.


Истината не може да се каже, защото в нашия език няма думи, с които може да се изрази. Тази енергия на Истината е толкова силна, че каквато жица да й турите, тя ще я изгори и пак няма да остане проявена. Ето защо аз не искам да подигам някои неща, защото, ако ги изнеса, ще стане нещо много лошо - ще изгори мозъкът. Нервната система в човека не е в състояние да изнесе Истината.


Някой ден много страдаш, ще кажеш: "Калят ме сега, Божия работа е това." Това каляне ще трай един-два часа. След това те извадят от пещта, изгладят те. После пак те турят, докато хубаво се опечеш. Извадя те и ти си радостен, оживиш се. Пак те окъпя, туря те в друго корито.


И така радостите и скърбите. И така радостите и скърбите се махат от живота ти. След като изучиш процеса на радостите и скърбите, само тогава ще се приближиш при Бога.


На кого Господ не е проговорил? Гледам една птичка и на нея нещо говори отвътре, казва й да бяга от пушката. На кого не говори нещо отвътре?


Да ти проговори нещо отвътре, това е привилегия и за всички най- малки същества.


Това е гласът, който пази хората от зло. Това е онзи Божествен глас, който говори вътре във всеки човек и му казва: "Ти ще ме слушаш, защото, ако не ме слушаш, ще страдаш."


Всички неща, които са непреривни, са Божествени. Всички неща, които са преривни, са човешки. Имаш любов към някого, но утре той те обиди и любовта ти е превърната. Тя е преривна. Казваш: Едно време аз го обичах, имах любов, но сега никого не обичам и любовта ти е превърната. Тя е преривна.


Казваш: Едно време аз го обичах, имах любов, но сега вече никого не обичам. Като седите при някой извор, ще видите, че той ще постъпи по- добре от вас. Ти го наплюваш и казваш: Не те е срам! Той след два-три часа пак ще ти даде вода. След десет деня пак ще тече, няма да се премести на друго място. Пак го наплюете, но той си върви, прави си същото, дава ви вода. - Да, непреривен е този извор. Той носи само любов и казва: Аз никому не се сърдя. Който ме плюе, аз го чистя. Ти го хокаш, той всичко носи. Но идете направете същото нещо на някой човек, втори път като дойдете, ще видите, че този извор го няма вече там. И сега вие ще си изправите вашите изворчета. Те пресъхват и после плачете и казвате: "Този Божествен извор е пресъхнал." Не, само вашите извори пресъхват, а Божествените извори никога не пресъхват.


След всяка любов на Земята идва най-голямата омраза.


След всяко топло време идва студено, и след всяко студено време идва топло. Тъй е на физическия свят и на духовния свят. Туй не е само до нас, туй е едно общо състояние в цялата природа. Туй трябва да го знаете. И у растенията, и у мушиците, които съществуват на Земята, след 24 часа стават смени. Следователно, тогава у вас става една смяна в настроението ви, едновременно и във всички клетки става една смяна. Това става едновременно в цялата природа, тъй щото във всички същества става една промяна вътре. Тази страна, която се грее на Слънцето е топла, а тази, която е на сянка, е студена.


Слушайте какво правило ще ви дам:


Не позволявайте отсега нататък теляци да ви мият тялото.


Буквално ви казвам. Даже аз ви препоръчвам като ученици даже и на баня да не ходите. Аз ще ви препоръчам един метод за миене. Стоплете си вода на Слънцето, полейте се, измийте се в къщи сами. Нека баняджиите да не печелят от вас. Няма да казвате, че Учителят ни каза да не ходим на баня, но ще кажете: Учителят ни заповяда всеки от нас да си направи специална баня за себе си. Не викай никого, самостоятелно ще се миеш.


Второ правило.


Падне някой от учениците, и вие му помагате. Не тичайте да му помагате. Ако той ви вика, то е друг въпрос, но, иначе, оставете го.


Ще спазвате три правила: На баня няма да ходите, а в къщи ще се миете и то няма да правите много бани, в неделята 1,2,3. Лицето и врата си може да миете всеки ден. Щом се изпотите, потната риза на гърба си няма да оставяте да изсъхне. Изпотите ли се, ще се преоблечете. Правило искате ли? Аз ви казвам: Потната риза на гърба ви няма да се суши. Аз не позволявам това. Сега ще ме слушате и после ще ви кажа защо.


Друго правило: Главата ще си миете със сапун само веднъж в месеца.


Иначе, без сапун може да я миете и по-често. Сапунът прави голяма пакост на главата. Туй няма да ви го обяснявам, ще вярвате, ще го опитате. Значи веднъж в месеца и то с най-хубавия сапун ще си миете главата. А пък аз бих ви препоръчал друг един хубав сапун. Той е следният. Ще вземете най-хубавата хума, ще я опечете на огъня, ще турите малко вода, ще капнете малко оцет и тя ще се размие, ще си намажете с нея главата, косата и след това се измиете с чиста вода. Така косата ви ще стане мека. Така ще се миете веднъж в месеца, а всяка седмица ще се миете с топла вода. Това измиване на косата е добро, за да се задържи магнетизмът й. Тази мазнина, която има косата е нужна и не трябва да се измива. Ако тя се измива, главата ще диша свободно, но не ще може да мисли, топлината и активността на мозъка изчезват.


Българинът защо не може да мисли много? Той под калпака си има много пот. Тази е една от причините. Не, никога няма да носите шапка, пред която не може да става проветрение. Сутрин като станеш, намокри, намокри малко главата с топла вода, според температурата на тялото, разчеши я с гребен и това е достатъчно. Ако можете да си направите сами сапун специално за главата, тогава вземете от най-хубавото масло и от него си направете сапуна, защото сегашният парижки сапун е от умрели свини. Хумата ще употребявате само за главата. И това като правило ще го турите. Може да си миете главата с най-хубавия сапун, направен от вас. Не трябва да миете главата си с много гореща вода, нито с много хладка. Водата трябва да бъде толкова топла, че като турите пръста си вътре, да издържи, да усещате топлинка. Вода, на която пръстът не може да удържи, не я туряйте на косата си. Това, че ще миете главата си със сапун не е грях, но не е здравословно, ти ще страдаш.


Запитват: Как да се махне пърхота? - Като живеете редовно, този пърхот ще се махне, той не е от сапуна. Пърхотът е от това, че кожата ви е обедняла. Щом живеете разумно, той ще изчезне. Косите ви по този начин ще придобият съвсем друг живот.


Любовта, която е за вас е само за вас. Ако вие мислите, че любовта на Бога към някого е по-голяма, а към другиго по-малка, вие се лъжете.


Ще гледаш да си на своето място, защото, ако изтикаш някого, ще си навлечеш най-голямото нещастие. Там, дето се крие щастието на едного, там се крие нещастието на другиго. Такъв е законът. Ти имаш място.


Сега ще ви дам една от най-важните формули, ще кажеш тъй:


"ГОСПОДИ, ЖЕЛАЯ ОТ СЪРЦЕ, ОТ УМ, ОТ ДУША И ОТ СИЛА ДА ИЗПЪЛНИМ ТВОЯТА БЛАГА ВОЛЯ, ДА Я ИЗПЪЛНИМ СЪВЪРШЕНО, БЕЗ НИКАКВО ИЗКЛЮЧЕНИЕ!"


Тази формула ще употребявате всеки ден, всеки момент, и като спите и като сте будни и като ядете. Щом кажете тъй, вие сте на вашето място, щом я забравите, вие сте на чуждо място.


Сега ще ви дам втора формула: Когато направите една погрешка, повикайте Божественото във вас да изправи тази погрешка. Кажете в себе си тъй:


"ГОСПОДИ, A3 НЕ МОЖАХ САМ ДА ИЗПРАВЯ ТАЗИ РАБОТА, НАУЧИ МЕ ДА ИЗПРАВЯ ТАЗИ ПОГРЕШКА."


Повикайте в себе си Божественото, и като го повикате, радвайте се, ще видите как ще се изправи тази погрешка.


Ние говорим за онази възвишена, Божествена чиста Любов. Тя не може да дойде направо. Необходимо е една форма, за да може да дойде Любовта, да мине през нея, за да я схванем.


Дошъл си тук, нямаш работа, ще помолиш Бог, да ти посочи къде да отидеш. Здрав и читав си, весел си, краката ти са здрави, ще хванеш правия път, ще походиш дълго време из София, докато намериш случай да помогнеш някому. Ще се обърнеш към Бога, ще кажеш:


"Господи, аз много Ти благодаря, че ми се отдаде случай да помогна на няколко бедни."


Срещнеш някой друг, ще му кажеш една сладка дума. Благодари, че си беден, че разчиташ на здравите си крака, ако беше с автомобил нямаше да имаш възможност да направиш това добро.


Някой път някой човек нищо не дава за другите, пет пари не дава, нищо не струват те за него, но случи се, че кракът му се счупи и никой не му обръща внимание. Току виж, дошъл един от тези, за които пет пари не дава, поправи му крака, помогне му Тогава той казва: "А, струвал този човек!"


Трябва да вярва в Божествения промисъл! Вие вървите из тези места и много същества вървят с вас, водят ви, помагат ви. Но като ви говоря тия неща, може да ви се виждат фантастични. Тия същества ви водят навсякъде, упътват ни, помагат ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки са взети от тяхна страна. Толкова внимателни са те. После в тези местности има отровни насекоми, ще отровят живота ви. Но тези същества отиват при тях, внушават им да не идват при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но тези комари и мухи се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ви нахапят много. Студът по-умно хапе. Сега всички сте на курорт, платили са други за вас. Иначе, всички вие не можете да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си свършите работата и ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете на другите.


Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо. Това е най-хубавото: към всички без изключение да храните хубави чувства. Това ще произведе в твоята душа нещо хубаво. Ако отношението ти към хората е различно, тогава ти ще постъпиш по различни начини, към други по друг начин. Към растенията, към пчелите, към животните - по друг начин. Затуй сме дошли на Мусала, да се учим от нея. Тя ви казва тъй: Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате Божията воля, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика и в мен живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах. И, ако вие не слушате Бога, ето какво ще станете.


Като дойдем при тези клекове, те какво говорят? Те казват: "Едно време и ние бяхме големи величия, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смалихме, за да можем да израстем по-яки, да оправим живота си", клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: "Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на смирение. И аз ще бъда като тебе така смирена.


Вижте тия клекове как са се прострели по земята. Ако не беше така, всичката вода щеше да потъне надолу в земята, и земята щеше да бъде суха, пуста. А така тези клекове извличат водата и я задържат на повърхността. Те са безводни, сухи. Там, дето има силно електричество, от силните изменения стават силни изстудявания.


Мусала е едно духало, хем тъй на общо основание духало. Човек дойде тук, трябва да се издуха хубаво. Това място, на което сме сега е хубаво, теченията вървят правилно надолу. Тук едната страна е електрична, другата е магнетична.


Учителят се обърна към един трън и каза: Вие като гледате този трън, вижда ви се като че ли няма смисъл, като че никой не му обръща внимание. И вие не му обръщате внимание. Но как искате, Бог, Който е толкова високо да ви обръща внимание? Ти като искаш Бог да ти обръща внимание, значи много голяма важност си даваш. И то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш: Господи, аз съм тъй малък, да се обърна към те са по-лоши от мене, но ти си велик, към тебе ще обърна вниманието си. И няма да се мине една минута, и Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички вярващи също ще кажат по няколко думи и всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, то ще стане много голямо. Но, докато не даде Господ нещо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. ..


У човека съзнанието е дошло дотам, че съзнават какво Господ ще грижи за нас, а у малките несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там да съзнават тези грижи. Бог промисля за нас, но за този Промисъл какво трябва да дадем?


Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш. Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че те са по- големи герои от тебе. Докато научиш урока си, представете си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи велик смисъл на живота. Вие още не сте дошли до положението да любите Бога. Трябва да почувствувате тази любов и тогава ще я разберете в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и тогава ще влезете между хората да помагате. Това се отнася до тези. които са готови да помагат.


Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча. Аз ще изгладя всичко у вас, няма да оставя да изопачите моите думи. Аз


говоря така, но ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата ще влезе във вас, и волята, и всичко ще дойде. Този, който е взел от мене пари, няма да мине така.


Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават съблазън.


Ще гледате да създадете единство помежду си, не за хората, но заради ангелите на хората. Оттам ще започнете. Този човек има един ангел и заради ангела ще създам туй единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска да го направи добър човек. Той казва: Аз зная този човек не от един живот. Колко много е живял той на Земята!


Има хора, чрез които Господ не може да изпрати своето благословение.


От човека на Божествената наука се изисква голямо търпение, голямо умение. Някои от вас са много честолюбиви, някои - много користолюбиви, някой от вас имат затаени интрижки, вътре във вас е цял битпазар. Във вас има и много хубави работи, но има и много крадени работи - чудите се как да се освободите от тях. Ще се помъчите да се освободите от тях. Само една непреодолима любов към Бога може да създаде у вас една мекота. Единството на тази Любов трябва да бъде тъй високо, че да бъде извор, който постоянно да ви вдъхновява. Туй трябва да го спазвате. Като слезете сега от Мусала, забравете всичко старо и кажете: "Господи, днес аз изваждам един нов лист и забравям всичко."


Има хора, които се стремят да живеят добре. Господ е снизходителен. Вие сте по-строги съдии, отколкото Господ. Господ е строг, но справедлив.


И тъй, сега започнете работа. Тия от вас, които искат да бъдат образци, образувайте едно ядро от три сестри и трима братя и покажете как трябва да се живее и направете опит, не да оправите света, но да живеете по трима заедно. Тъй могат да работят и възрастните, и старите, и младите и децата. Всички могат да работят така.


Господ ходи винаги по правия път. Мислите ли вие, че Господ като ви прекара през този път, та вие няма да усетите страдания, докато се освободите от всички излишен баласт, който е непотребен. Колко чист трябва да бъде човек, за да мине през този път.

 

Изгревът - Том 25

9. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ;

11 август 1924 годинаМинчо Сотиров






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder