Към съдържанието


Снимка

1924_07_12_1 Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли


  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 18 октомври 2014 - 08:54

Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала.

Втори ден - 12 юли

 

 

Втори ден - 12 юли, Петровден (стар стил). Изкачване на връх Мусала. Описано е от Боян Боев в:
 
1.  „Силата на Безграничния“
 
 

Към 3 часа след полунощ напущаме средното езеро и потегляме нагоре. Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Гъста мъгла ни заобикаляше от всички страни. Каквато и да е планината, тя е красива.
....
Съмна се полека-лека. Почнахме по-ясно да виждаме околните предмети.
....
Ние бяхме вече на неколкостотин метра от пирамидата, която е на върха Мусала. Но какво ставаше? От склоновете малко под върха погледнахме към изток. Кой разчистваше мъглите от хоризонта? Като че ли някое гигантско същество прибираше отвсякъде мъглите и ги сваляше и трупаше дълбоко в долините. Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше. Ние бяхме вече на Мусала.
....
На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна.

Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения. След това имахме достатъчно време да разгледаме околностите. Под нас е най-горното езеро Окото. По северните по-усойни места още се виждаха останки от сняг. Но липсваха ледени маси по езерото. Окото е едно от най-мистичните езера.

 
2.  Новата азбука
13 юли 1924 г., Съборни беседи, Мусала
 
3. Изгревът - Том 14
Глава: МИСЛИ ЗА БОГА ЗА УЧЕНИКА IIIСавка Керемидчиева
 

ПИСМО НА УЧЕНИКА ДО УЧИТЕЛЯ
Мой Обичен Учителю,
Ч.Р.Д. Ч.И.Д. 12.VII.1924 г., Мусала
Думите Ви за Бога събудиха моята душа,
приближиха сърцето ми към Теб, отдръпнаха
живота ми от света.
Под Светлите Ви думи за Бога, аз се родих
изново и за пръв път почувствувах Любов в
сърцето си.
Поднасям Ви тази малка книжчица
„Избрани мисли за Бога" - от Теб, Учителю
мой, това са думи за душата. Това са нови
хоризонти за всеки, който се отвръща от
света и се стреми към нещо велико - към
Бога!
Твоята Илрах.
(Савка Керемидчиева)

 

4. Изгревът - Том 22

Глава: 2. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ

Св. Няголов

 

На 12 юли 1924 г. - Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя". Учителят не приема този подарък и не разрешава да се отпечата. Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащинския жест на Учителя, че то й я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото на Учителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той и диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година.

 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 01 ноември 2014 - 01:53

СИЛАТА НА БЕЗГРАНИЧНИЯ

 


София, Изгрев, 30 октомври 1955 г.

Любезни брат,

Тук ще ви изложа една екскурзия до Мусала с Учителя през месец юли 1924 г.

На 11 юли потеглихме от София и надвечер същия ден бяхме при хижа „Мусала“. Бяхме около 150 души. Пренощувахме едни в хижата, други на палатки, а трети под навеса. Следният ден прекарахме тук, около хижата, при долните Мусаленски езера и се спряхме при средното, най-голямото от Мусаленските езера. Решихме тук да прекараме нощта и на другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев. От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина. Пред нас се издига Мусала. Около нас високи върхове. Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини.

Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове. Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри.

Почна да ръми ситен дъжд, който после престана.

Мъглата ставаше все по-гъста. Въпреки това всички бяхме радостни. Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория. От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и дъжда все пак утре ще имаме чуден изгрев.

Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изскачаха от огъня и изпълваха пространството над главите ни. При някои огньове се пееше. При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония на планината.

Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева на слънцето от Мусала. Учителя каза:

Да опитат вярата си. Нека да направят обща молитва.

Направихме обща молитва. Във време на молитвата едно място над главите ни на небето се разчисти и се явиха звездите и Луната. След това мъглите покриха пак всичко. Това обнадежди всички, че ще имаме хубав слънчев изгрев от Мусала.

Към 3 часа след полунощ напущаме средното езеро и потегляме нагоре. Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Гъста мъгла ни заобикаляше от всички страни. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро. Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове. Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха. Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа.

Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете.

На едно място стигнахме на такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре. Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия. Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха. Светещите лампи тук-таме усилваха ефекта.

Съмна се полека-лека. Почнахме по-ясно да виждаме околните предмети. Виждаха се вече по-ясно и очертанията на езерата, край които минавахме при изкачването. Още всичко беше в гъста мъгла, но когато мъглата се пръснеше за момент, виждахме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скриваше всичко зад дебелото було на мъглата.

Край нас вече ясно се различаваха едни бели цветя с красиви листа. Това са „цветята на ангелите“. Тъй ги наричаха братята и сестрите. Те заслужават името си поради белоснежния цвят. И поради чистотата на местата, дето обитават. Това са тъй наречените „каменоломки“. Те са верни приятели на планината. Тяхната красота и форма красиво се съчетават с тази приказна обстановка.

Ние бяхме вече на неколкостотин метра от пирамидата, която е на върха Мусала. Но какво ставаше? От склоновете малко под върха погледнахме към изток. Кой разчистваше мъглите от хоризонта? Като че ли някое гигантско същество прибираше отвсякъде мъглите и ги сваляше и трупаше дълбоко в долините. Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше. Ние бяхме вече на Мусала. Поглеждахме наоколо. Цялото небе беше вече пречистено, чисто, синьо. А какво виждахме долу? В дъното на долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни посоки, пълзяха по повръхнината на Земята и заприщваха планинските клисури. Ние бяхме над облаците. Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас.

Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск.

От тази височина на всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо.

На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна.

Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения. След това имахме достатъчно време да разгледаме околностите. Под нас е най-горното езеро Окото. По северните по-усойни места още се виждаха останки от сняг. Но липсваха ледени маси по езерото. Окото е едно от най-мистичните езера. Всичко говори, че преди хилядолетия то е било циркус на ледник. След това почна разговор с Учителя, който каза:

Любовта създаде света. Тя създаде вселената. Първият подтик па човека трябва да бъде да възприеме любовта. Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните неща и да виждате красивото и хубавото.

При любовта всеки ще бъде задоволен с това, от което има нужда. Щастието ти зависи от любовта, която имаш. Любовта засяга всички области на материалния и духовния живот. Тогава ще имаш всичко. Всички ония, които живеят в Любовта, са Божественото общество.

Само чрез закона на Любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за Любовта иде от Безграничния. Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление.

Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея.

Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността.

Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието.

Като дойде любовта, ще ти израснат крила. Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта. Ние търсим любовта. Няма какво да я търсите. Ще живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Човек трябва да обича, за да живее.


Тази любов иде сега на Земята. Любовта е силата на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствуваш, че всички хора са ти близки.

Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло.


След известен престой на върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря.

Бавно се спущахме надолу. Минавахме реката и се приближавахме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави камбанки. Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от свещени места към долината.

Установихме се при първото от двете Маричини езера. Решихме тук да прекараме 5-6 часа. И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала.

Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон. Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р. Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера. Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар.

Тук, при Маричините езера, тишината е пълна. Много рядко тук идват туристи, също и овчари. Чуваш само някога глас на някоя от редките птички, населяващи тия места. Около нас ниски клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура. Надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на р. Марица. Тая долина е царството на безмълвието.

На мръкване се спряхме близо до местността „Саръгьол“. Тук решихме да нощуваме. Установихме се на лагер. Запалихме големи огньове. Дежурни братя поддържаха огньовете през цялата нощ. Бяхме заобиколени отвсякъде от стройни ели.

На другия ден сутринта продължихме пътя. Минахме през местността Ситняково, стигнахме Боровец и оттам потеглихме за София.

Със сърдечен братски поздрав:

Ваш верен Б. Боев

 

 

Писма на Боян Боев -Том 2

 „Силата на Безграничния“






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder