Към съдържанието


Снимка

1905_04_02 (нов стил) Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя


  • Please log in to reply
5 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 28 март 2017 - 04:37

Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя
(20 март (стар стил) / 2 април (нов стил) 1905 - 4 февруари 1996)

 

Мария Златева е родена в Русе. Семейството й е бедно.След 1910 г. се преместват в София, където майка й учителства в околните села. Мария завършва музикалното училище, където се запознава с последователи на Учителя и през 1921 г. посещава събиранията на ул. Опълченска, 66. Дворът е пълен с хора. Първата песен, която чува в "Любовта е извор". След години Мария си спомня:

 

 

За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него. Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.

И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята душа срещна чрез Словото Великия Учител.

Любовта е извор, тя живота ражда. Любовта носи изобилието .

Любовта е в Божествения свят. Тя е великият закон, който изпълва душата на ученика. Ученик е онзи, който чрез душата си може да се докосне до този закон и да го свали на земята, а чрез живота си - да го претвори в Благо за другите и за себе си. Да, тогава Любовта става извор и тя живота ражда.

 

Мария Златева участва активно в живота на Братството - предимно в концерти и Паневритмията. Нейни спомени има Изгревът - Том 1

 

За Мария Златева може да се прочете в:

 

1. Мария Златев - Светозар Няголов,  Светъл лъч към човешките души

2. "Любовта е извор" - спомени на Мария Златева, Изгревът - Том 1

3. "Моят Висок Идеал" - спомени на Мария Златева, Изгревът - Том 1

3. "Паневритмия" - Спомени на Мария Златева в сп. "Житно Зърно", бр.24, 2011 г.

4. Снимки на Мария Златева

 

Може да се свали и разгледа книгата на Мария Златева с подбрани мисли на Учителя за планината: "Учителя за планината" (pdf)

Прикачени миниатюри

  • 25 - 0553.jpg


#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 28 март 2017 - 04:41

Мария Златева

(от Светозар Няголов)


Мария Станчева Златева е родена на 2 април 1905 година в Русе. Изкарва тежко и трудно детство в София. Майка й я поддържа с оскъдните си средства и завършва музикално училище. Запознават се с Учителя и влизат в братството. След завършване на музикалното образование Мария забелязва, че почти всички нейни колежки започват да се женят. Тя си казва наум: „Трябва да усъвършенствам музиката. Малко знания имам." Отива при Учителя и го пита какво да прави. Той й казва: „Може да учителстваш, а може и да продължиш образованието си. Иди в консерваторията и поздрави от мен Сашо Попов." В консерваторията тя заявява, че иска да учи в специалния клас за усъвършенстване на цигулка и поздравява Сашо Попов от Учителя. На другия ден й насрочват изпит, на който тя изсвирва един концерт. Комисията й казва: „Ти си много изостанала в техниката." Мария Златева отговаря: „Затова съм дошла, за да се науча да свиря хубаво." Тогава председателят на комисията Сашо Попов казва: „Да я приемем, тя ще се оправи." В комисията присъства и професор Владимир Аврамов. Те се съветват кратко и накрая решават да я приемат. На другия ден тя среща Учителя и без да му каже нещо, той й казва: „Ти избра най-доброто положение."


Мария Златева е при Учителя и разговарят за музиката. Той я пита: „Кой цигулар ти харесва най-много?" Понеже в този момент тя свири един от концертите на Тартини, казва, че й харесва Тартини. Учителя се намръщва. В беседа Учителя се обръща към класа: „Всички досега ме занимават с най-обикновени въпроси — как се вари боб, хвърля ли се първата вода, как да се излекува ревматизмът и т.н. Не се намери нито един да ме попита по някой духовен въпрос. Например — как да развие своето духовно тяло, как да развие интуицията си, как да излиза от тялото си с астралния двойник?" Този пасаж прави силно впечатление на Мария Златева и тя решава да се яви пред Учителя и да иска от него съвети за духовното си развитие. Написва си 12 духовни въпроса и отива при него. Целува му ръка, изведнъж пред нея пада бяла пелена и забравя всичко. Не й идва наум нито един от подготвените въпроси. Учителя я гледа известно време, усмихва се и казва: „Сестра, работете, усърдно работете и в бъдеще ще имате добри резултати."


Мария Златева се омъжва набързо за Димитър Сотиров. Отива при Учителя и го пита дали трябва да има дете. Той й отговаря: „Сестра, няма смисъл, защото ти ще родиш едно дете, което на четвъртата си година ще си замине от този свят и ти цял живот ще плачеш за него и ще чувстваш неговото отсъствие." Тя се вслушва в съвета и скоро след това се развежда с Димитър.


Мария живее на Изгрева заедно със сестра си Стефанка и майка си Мария, която има магнетични ръце и умее добре да разтрива и помага на болните приятели. Когато лекува някого, тя казва много пъти думата „Здравка, Здравка" и приятелите от Изгрева й слагат прякор Мария-Здравка. Тя почива на 18 декември 1964 г.


Мария Златева е първата и най-добра учителка по цигулка на всичките изгревски деца, много от които намериха признание в музикалното поприще — професор Златка Ганева, Благи Жечев, Петър Ганев и други. След заминаването на Учителя постъпва в Двореца на пионерите, където подготвя десетки и стотици даровити деца в усвояване на цигулковото изкуство. Мария обича децата и те я обичат, учат с любов и постигат забележителни резултати. След като се пенсионира, тя влива всичките си сили в музикалния живот на братството. Най-редовно посещава беседите и свири на паневритмията. Обича планината и до последно ходи на местността Зекирица. Добра приятелка й е Стойна Христова, с която ходят из Рила. Когато лагерува на Седемте езера, обикаля всяко езеро и свири подходяща братска песен. До края на живота си — 4 февруари 1996 г. с цигулката си е в салона и на паневритмията.

 

Източник: 7.41 Мария ЗлатеваУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА

Светъл лъч към човешките души



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 28 март 2017 - 04:43

"Любовта е извор"

(спомен на Мария Златева)

 

 

Родена съм на 20 март 1905 година, стар стил, в Русе. Баща ми е бил музикант, следвал е в Одеса една година, работил е в Стара Загора като музикант - хоров диригент. Той е един от съоснователите на операта в Стара Загора. Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка. Майка ми е от Трявна, учителка. След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от баба ми. Там сме учили.

През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в София. Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него. Казваше се Харалампиев. Веднъж той ми се довери, че неделен ден ходи да слуша сказките на един Мъдрец. Това ме много заинтригува и пожелах да ме заведе. Следващия неделен ден ние се срещнахме на уреченото място и малко преди десет сутринта, отидохме на ул."Опълченска" 66. Дворът, в който влязохме, беше пълен с народ. Едни седяха на пейки, други бяха прави. Пред насядалите на пейките видях млад човек. После научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента "Любовта е извор", а всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа. Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво. Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет.

След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора. В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм. Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли. Запяха нова песен. След нея последваха още няколко. След това настана необикновена тишина. Всички се изправиха и зашепнаха молитва. След свършването й, някои отново седнаха на пейките. Тогава мъжът, стоящ на прозореца, заговори меко, тихо. В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот. Това беше Учителят. Колкото повече Го слушах, толкова повече Словото Му внасяше живителни струи за самата ми същност. Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота.

Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности.

За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него. Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.


И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята душа срещна чрез Словото Великия Учител.

Любовта е извор, тя живота ражда. Любовта носи изобилието .

Любовта е в Божествения свят. Тя е великият закон, който изпълва душата на ученика. Ученик е онзи, който чрез душата си може да се докосне до този закон и да го свали на земята, а чрез живота си - да го претвори в Благо за другите и за себе си. Да, тогава Любовта става извор и тя живота ражда.

 

Източник: 4_01 Любовта е изворМАРИЯ ЗЛАТЕВА

Изгревът - Том 1



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 28 март 2017 - 04:44

"Моят Висок Идеал"

(спомен на Мария Златева)

 

По онова време съборите на Братството са ставали в Търново и аз научих, че през лятото ще има такъв. Имах голямо желание да отида, но нямах никакви парични средства. По това време ние се бяхме преместили в новата ни къща в квартал "Подуене", която трябваше да доплащаме. А аз още учех и не разполагах със собствени средства. Тогава реших да помоля брат Бертоли да работя при него мозайка. Това беше през 1922 година. Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина.

Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми.

С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България. Всички бяха чисти, спретнати, защото за всички съборът беше свещен. Но в това красиво чувство не липсваше веселост, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота. Така брат Симеон Симеонов, винаги весел и шеговит, зарадван, че ме вижда, взе калъфа на цигулката ми, започна да ме мери колко съм висока и със своя силен глас обяви пред всички, че съм достигнала калъф и половина височина. Безброй братски и сестрински очи ме гледаха с умиление и устните им се усмихваха приветливо.

Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето. В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели воали на главите. До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме. Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й. При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите. При 'Благославяй" ръцете се разтварят встрани и се Движат като криле на птица, която лети.


По онова време Учителят изнесе беседа и в търновското читалище. Естествено, всички ние присъствувахме. То беше претъпкано с народ. Бяха дошли и попове, които седяха на няколко редици. После се разбра, че са дошли с намерение да предизвикат Учителя на диспут. Но, завладени от Силата на Учителя чрез Словото, което изказваше, никой от тях не проговори - всички спяха. Когато беседата свърши, те като че ли се пробудиха и поискаха да се съберем отново в два часа след обед, за да изкажат своето отрицателно мнение към Учителя чрез диспут. Учителят тогава каза категорично: "Не ще се състои!" Ние всички, които бяхме там, запяхме песента "Братство, единство" и така - с песен - напуснахме читалището и града и отидохме на градината. Когато се наобядвахме, Учителят обиколи някои от палатките и каза да се окопаят много добре и то - колкото се може по-бързо, макар че времето беше слънчево. Не се мина много време и като по чудо изникнаха тъмни облаци. След малко ливна проливен дъжд. Беше наближило два часа. Буря от дъжд и гръмотевици се изсипа над града. Така никой не отиде в читалището - то остана празно и диспутът на поповете не се състоя. Това раздвижи целия град и всички коментираха случилото се като Божия поличба. А ние бяхме в палатките от два до четири часа, когато над градината също се изля проливен дъжд. Ние седяхме вътре, пеехме песни и славехме Бога и Господа на Силите за Неговите чудни дела и преизобилни блага, с които ни даряваше. Моята мечта се сбъдна. Аз дойдох на събора и успях да съзра Високия Идеал, изразен чрез Слово, песен и чрез Делата Господни. Пред мен остана задачата да се добера чрез моя живот до Високия Идеал. Словото и песните на Учителя сочеха пътя.

 

Източник: 4_02 Моят Висок ИдеалМАРИЯ ЗЛАТЕВА

Изгревът - Том 1



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 28 март 2017 - 04:47

ПАНЕВРИТМИЯ

 

Спомени на Мария Златева

 

Мария Златева е дългогодишна цигуларка и певица, живяла и работила на „Изгрева“. Завършила е консерватория с помощта и по препоръка на Учителя. Тя е обучавала почти всички цигулари от следващите поколения на „Изгрева.“ В следващия брой на списанието ще публикуваме още нейни спомени. Ж.З.

 

През 1921 г. бях ученичка в музикалното училище. Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него.Веднъж той ми довери, че в неделя ходи да слуша сказките на един Мъдрец. Това ме много заинтересува и пожелах да ме заведе и аз да го чуя. Следващият неделен ден се срещнахме на уреченото място и малко преди 10 часа сутринта отидохме на ул. „Опълченска“ 66. Дворът беше пълен с народ. Едни седяха на пейки, други бяха прави. Пред насядалите видях млад човек, после научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента „Любовта е извор“ и всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа. Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би – което е най-вярното – самата песен проникна дълбоко в душата ми, пренесе ме в някакъв чуден свят и ме изпълни с нещо безкрайно хубаво. Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво със свещен трепет.

 

След свършване на песента се загледах в отворения прозорец на полуетажната бяла сграда насреща в двора. В стаята имаше мъже, жени, едни насядали, други – прави. На прозореца застана мъж на средна възраст, в сив костюм. Косите и брадата му бяха леко прошарени, а очите – меки, топли. Последваха нови песни. След това настана необикновена тишина.Всички се изправиха и зашепнаха молитва. Някои отново седнаха. Мъжът в сивия костюм заговори тихо, меко. В думите му имаше сърдечност, топлота, която прониква дълбоко в душата и събужда някакъв отдавнашен, хубав, сякаш забравен спомен от забравен живот.

 

Колкото повече го слушах, толкова повече словото му внасяше живителни струи в самата ми същност.

 

Да отивам да слушам това слово за мен стана насъщна необходимост. Светлината на това слово сочеше верния път в живота.

 

За Паневритмията

 

Паневритмията се изучаваше на части в салона и вън от салона, на малки групи. Отделно Учителя показваше на Катя Грива отделните упражнения, за да му бъде в помощ при общото разучаване.

 

Пентаграмът се изучаваше на поляната. По това време тя беше окосена и ухаеше на сено, щурците свиреха, луната обливаше цялата поляна със сребристата си светлина. На средата на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка. Ние свирехме под нея, а другите играеха. При такава поетична обстановка се изучаваше Пентаграмът. Брат Симеон Симеонов, с нетърпелив нрав, понякога избързваше със свиренето. Учителя каза: „Вслушвайте се в сестрата. Тя има развито ритмично чувство.“ След като научихме Паневритмията и я играехме на поляната, Учителя каза на Кирил Икономов да вземе един метроном и, както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме свирили. Често пъти, развеселени или разсеяни, забързвахме или забавяхме свиренето. Като поглеждахме стъпките на играчите, виждахме погрешките си и се коригирахме.

 

Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите – да бъдат бавни, равномерни, пластични.

 

Понякога утринната лекция беше по-дълга, а много от учениците бяха служещи, работници, студенти, и времето, определено за Паневритмията, от един час, караше тези, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителя казваше да се съкращават някои от гимнастическите упражнения.

 

Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да му целуваме ръка. Той потърси Симеон Симеонов да му каже нещо, но последният се разговаряше с някои сестри встрани. Тогава Учителя се обърна към мене и каза:“ Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията – „Първият ден на пролетта“, „Евера“ и „Скачане“ и после ще прескачате през едно. Един ден ще свирите четните номера, друг ден ще свирите нечетните. Като дойде празник, тогава ще свирите всички номера подред.

 

Попитах дали трябва да се дава сигнал кое упражнение да се играе. Учителя каза:
„По-добре без сигнал, всички трябва да са будни и да следят. Вие, музикантите, трябва да се разделите на групи. Едни да свирят, други да играят. И всеки, като играе, да наблюдава, да види какви подобрения могат да се направят, и тези, които свирят – също.“ Понякога на 22 март утрините бяха ясни, слънчеви, но понякога – мразовити, снежни. Така, на един 22 март беше навалял дълбок сняг. Наложи се да се почисти снега на поляната, за да може да се играе. Ние, оркестрантите, свирихме под навеса, до един мангал. Аз казах: „Колко хубаво ще бъде в такива случаи да имаме един грамофон.“ Учителя каза: „Не, по-добре е живо свирене.“ Тогава у нас нямаше още магнетофони, затова казах за грамофон. Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите.

 

Беше към 20 декември 1944 г., когато аз и сестра Ярмила се разхождахме по кръга на поляната. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя, блед, заметнат с пелерината си, да се приближава към нас. Когато беше вече съвсем близо, той каза на Ярмила: „Вие, сестра, оправете гимнастиките.“ „Учителю, аз не мога да ги дам правилно. Ще ги играя като балерина“ – отвърна тя. „Не – прекъсна я Учителя, – Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мен, като Катя Грива и други. Вие ще оправите Паневритмията.“ След това се обърна и си отиде.

 

Наистина, както сега, така и по-рано Паневритмията не се играеше съвсем правилно, затова се налага да има един образец за правилното изпълнение на гимнастиките. Тогава Учителя е избрал сестра Ярмила, тъй като самата тя е балерина и би могла да ги разучи най-добре, като й се покажат точно. Това негово поръчение го чух само аз, но то не можа да се изпълни, защото Ярмила наскоро замина и остана да живее в чужбина.

 

Източник: сп. "Житно Зърно", бр.24, 2011 г.



#6 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 28 март 2017 - 05:14

Снимки на Мария Златева
 

25%20-%200553.jpg
Мария Златева - 1929 г

220303.jpg
Елена Сотирова, Димитър Сотиров, Мария Златева и Минчо Сотиров на Рила, 1938 г.

220314.jpg
Мария Златева, в средата, с приятели 1. Амелия Надзор, 2. Неделчо Попов, 3. Мария Златева, 4. Димитър Сотиров - бъдещ съпруг на Мария Златева, 5. Стойна Христова

220316.jpg
Мария Златева Златева, c шапката, с приятели на Рила 1. Кирил Стоянов /Кирчо лъвчето/, 2. Мария Златева, 3. Таня Икономова, 4. Кирил Икономов, 5. Мечева, 6. Списаревска

25%20-%200551.jpg
Мария Златева и Димитър Сотиров като младоженци

25%20-%200552.jpg
Мария Златева и Димитър Сотиров

25%20-%200554.jpg
Мария Златева с цигулката на Рила

25%20-%200555.jpg
Мария Златева свири на 3-то езеро на Рила 1937 г

25%20-%200556.jpg
Мария Златева и Димитър Сотиров на връх „Дамга”

220373.jpg
Пред входа на Агарта при езерото „Сърцето". Мария Златева свири на цигулка при главата на лъва, август 1932 год.

25%20-%200512.jpg
Мария Златева (с цигулката) и отпред Райна Грозданова

25%20-%200557.jpg
Музиканти на Изгрева - Мария Златева и Димитър Сотиров, вдясно, с шлифери

 






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder