Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1923_10_16 Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя


Ани

Recommended Posts

Заминава си Тодор Бъчваров, литератор,

книгоиздател и последовател на Учителя

(Сливен 20.VII.1874 г.- 16.X.1923 г. в София)



Тодор Бъчваров е един от първите последователи на Учителя. Роден е в Сливен - 20 юли 1874 г.

Той е основател и редактор на списание „Родина“ – месечно списание за наука, литература и обществен живот, което излиза от 24 окт. 1898 до началото на 1915 г. Издателството на сп. „Родина“ първоначално е на ул. “Нишка” 42, а по-късно на ул. “Опълченска” 69. В същият район живее и семейството на Бъчваров. Списанието се печата предимно в София, но понякога и в печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Бъдещият Учител Петър Дънов публикува в списанието статии на тема френология. Също така Учителя е бил отговорник на списание „Родина“, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително.

Тодор Бъчваров се запознава с Петър Дънов някъде около 1900 г. За това запознанство той пише в издадената от него малка книжка през 1922 г. „Заветници на свободата ни“. (Мистична случка). Там Бъчваров пише: "Преди 22 години се срещнах и запознах с прононсирания днес в цяла България г-н Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в черноморския край. Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща свещ. Константин Дъновски." Книжката "Заветници на свободата ни (1922)" е посветена на делото на свещеник Константин Дъновски.

Учителя заедно с Тодор Бъчваров правят първата обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София. Датата на тръгването не е уточнена – предполага се, че е 26 юли. Учителя и Т. Бъчваров тръгват пеша от Варна за Бургас. Минават през Стара планина. Преминават през Камчия, която е придошла по това време след дъжд, с помощта на един колар. Този случай Учителя описва в утринното слово, 30 май 1943 г., „Път на избавление“. В 12 ч. вечерта са в Месемврия (Несебър), където са поканени от един офицер да пренощуват. За този военен Учителя говори в съборната си беседа на 3 септември, 1933 г., Едно звено. 1901_07_27

След войните Тодор Бъчваров урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна литература.

До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. През 1905 г. децата на Бъчваров заболяват от скарлатина. За тази болест се слагало 40 дни карантина и Учителят е трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях са Петко и Гина Гумнерови.

 

* * *

Тодор Бъчваров не може да се нарече ученик на Учителя Петър Дънов. Той е по-скоро от категорията последователи, която най-добре е описана от д-р Вергилий Кръстев (авторът на поредицата "Изгревите") в Изгревът - Том 15, бележките му към главата посветена на Иван Толев и "Всемирна летопис":

 

 

Quote

 

Десета част са уж негови последователи, движат се в неговото общество, на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност. Тук ще представим трима от тях. Тодор Бъчваров е писател, окултист, издава списания. За него сме подготвили специален раздел. Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска литература. В неговия дом на вилата му в гр. Търново Учителя Дънов казва пред приятели, че онзи Божествен Дух, който е бил навремето в Мойсея, и по-кьсно в Исус Христос е същия Божествен Дух, който сега е в Него. Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината?"


И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение. А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част.

 


Тодор Бъчваров си заминава през същата година - 1923, 16 октомври.

 

* * *

 

За Тодор Бъчваров може да се прочете в:
 
1. "Не коригирай Божественото", разказано от Борис Николов, Изгревът - Том 3
 
2. Тодор Бъчваров, от Сава Калименов и бележки на Вергилий Кръстев, Изгревът - Том 30
 
От Тодор Бъчваров:
 
1. "Заветници на свободата ни" (мистична случка), от Тодор Бъчваров, 1922 г.
 
2. Предговор към „Идването на Миров Учител от Ани Безант/ Тодор Бъчваров

 

3. Ученици на окултизма - Т.Бъчваров,1936 г. (за теглене - pdf)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

(От Борис Николов)

 

През лятото на 1920 г. Учителят беше заминал в гр. Сливен. С една малка група от 10 братя се качват на Сливенските сини камъни при извора Куш Бунар, опъват няколко палатки, направят няколко колиби от шума, обзавеждат се добре и прекарват две седмици сред природата. Решението на възрастните братя е било да не се допущат сестри на тази екскурзия, което се спазва стриктно. Дори сестри от гр. Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя.

По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините камъни. Завежда я горе. Учителят я приема, разговарят по тяхната си работа и Учителят й предлага да отидат да се поразходят. Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд. Седнали да обядват на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя. Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един обяд на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка!" Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце. По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло. От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя.

Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили!" Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука!" Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач.

Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя. Те се срещат и запитват Паша: „Ти от къде идваш?" „Идвам от Сините камъни където е Учителят". А брат Иван Радославов понеже са близки с нея, той й се доверява: „Отиваме при Учителя на Сините камъни обаче тайно, никой да не знае." Паша се усмихва. „Учителят вече знае за вашето идване. Тази сутрин ми каза, че идват трима братя делегация от София". „От къде знае, никой не Му е писал и никой не знае за нашето заминаване?" „Да, Учителят прочете това нещо на небето". Братята са поласкани. „Виж ти Невидимият свят предупреждава за тяхното идване". Това дава кураж на братята и ги насърчава.

Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се!" Останалите не могат да повярват, че Учителят е способен да каже такава дума, защото те знаят, че се усират само малките деца и старите хора, но при особени случаи. А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация. След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се засрамват. Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост!" Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада. След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира Божественото. И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине. Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне."

Братята си отиват като попарени още същия ден. Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува. Накрая ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си казваше: „Ето един, който се опита да коригира Божественото!" Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно.

 

___________________

Източник: 6. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!БОРИС НИКОЛОВ

Изгревът - Том 3

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ТОДОР БЪЧВАРОВ

 

 

В.К.: Слушал съм за Тодор Бъчваров.
С.К.: За Бъчваров знам му ролята, обаче нямам точни сведения, защото не съм имал контакт никога с него и не съм се интересувал да проследя дейността му по-подробно. Знам обаче, дали той имаше някакво роднинство с Учителя, не мога много добре да си спомня, и той е бил един от учениците. На някои от първите събори, тези, които аз тука ги имам - 1908-1909, май, че в 1908 г., че го има вече. А, не по-късно ще е той, и той бива така приобщен към веригата, така както е казал Учителя, на първите ученици, бил е Тодор Бъчваров. Не, май че в 1909 г. го има вече.
В.К.: Какво ще ми кажете за толстоистите по онази епоха.
С.К.: Но чакай да кажа още две думи за Бъчваров. Бъчваров е бил в Братството, но по едно време така се е обособил малко повече или по-малко, нямам представа до каква степен, не се е чувало, но преди това още в Севлиево докато бях, имал съм някакви брошурки от него, които не са ми направили особено впечатление. И той изглежда се е отцепил тъй да се каже от Учителя, без изглежда да е враждувал с Него, направо така също както и Кръстников не е враждувал с Учителя, но фактически се отцепва и образува една доста голяма организация.

Та Бъчваров и той, май че „Духовен мир”, като че издаваше списанието. Така ми се струва. Бъчваров има непосредствени контакти с д-р Миркович. На тая база е сътрудничил Бъчваров на списанието на Миркович „Виделина”. После той почва да издава туй „Духовен мир” и издаде и някои други книги. Между тях си спомням, какво беше, че българския народ има нещо като духовно призвание ли какво беше, така обаче, когато аз дойдох вече тука, вече почти не се говореше, не се споменуваше за Бъчваров и заглъхна.

 

„РОДИНА”

месечно илюстровано списание за наука, литература и обществен живот


25.1. ГРЯДУЩЕ
/Блян/



Родина. Г. I, кн. 1, януари 1902


Гледей през окото на света надежда,
Бъдещето славно как светло изглежда.
Tiber

В един сън вълшебен благ дух ме понесе
Над земни простори, в синева чудесна
И с полет безкрили в друг мир ме занесе -
Свят, дето царува мир, правда небесна.

Земя тука видях на нашта подобна -
Със гъсти дъбрави, потоци кристални...
Но чудо! - не срещнах съдбата злокобна
Да трови живота със грижи печални,

И старци, и баби аз гледах столетни
Да припкат задружно кат млади юнаци;
Лицата им свежи тъгите несметни
Не бяха сбръчили с бразди и знаци!...

Тук всичко цъвтеше: и роза засмяна,
И люляк, и здравец и бяло кокиче -
Природата цяла беше във премяна:
На всяка шубрака църтеше и птиче;

Поляни обширни с посеви обрасли
Се гледат - на всъде човекът грижливо
Работил - овошки със плодове красни ...
Бе всичко омайно и тъй приветливо!

Приятна бе тука и таз изненада -
Аз нийде не видях някого да дреме,
Не видях човека от нужда да страда,
Да пъшка, кат носи животното бреме.

И млади и стари прилежно с драгост
Се трудят да трупат, събират за зима...
Сърцето ми сладко затупте от радост.
Тук бирник не видях десятък да зима!

- Водачо щастливи, викнах аз тогази,
Кажи ми, за Бога, къде ме довлече -
Във кой кът вселенен кракът ми нагази;
Защо оставихме земята далече?

Не е тази нашта плачевна долина;
Блаженстват тук, всички: природа и люде -
Туй рай е! - къде е моята родина?
Там синца в неправда беснеем кат луди!

- Човече злочести, духът отговори,
Ний сме на земята - там, гледей е Рила;
И Хемус се дига във тез кръгозори -
България туй е - родината мила!

Но тук веч живее по-ново потомство
Със нови наредби и нова управа;
Изчезна светът стар и мрак, вироломство -
На правда, човечност тоз кът е държава.

Тук братски живеят; войска ги не пази
Ни стража, нито власти за тях е потребна -
Те любят! Кой люби никой го не мрази;
Любовта владее над цяла вселена...

И много, все нови, наредби показа
Духът благ. Аз видях добрини незнайни,
Но, ей, се събудих - със древна умраза
Светът си живее - с неправди безкрайни!

Бъчваров



ВИДЕЛИНА

месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето


25.2. НА СЪРДЕЧНИТЕ ВРАТА


Виделина. Г. 8, кн. 6-7,1910
Т.И. Бъчваров

На сърдечните врата
хлопа Пътник изнурен
по лице Му е тегота -
от света и Той презрян

Чуй как милно теб зове;
“Отвори да влеза Сам;
да изчистя грехове
от сърдечния твой храм

Аз ти нося с доброта
край на пъкленото зло,
мир сърдечен, чистота -
избавление от тегло.

Да възкреснеш от смъртта;
от грехът и Сатана -
кръв пролях на Голгота,
за да видиш светлина.

Рани пет на кръст носих,
скръб голяма, теготи -
Всичко туй за теб сторих!
Що стори за Мене ти?”

Чака при твоите врата,
хлопа тоя Странник там,
отвори с лекота,
грешниче, сърдечний храм!

Отвори да влезе Той,
Що за грешни кръст носи -
Душе, Той е Спаса твой -
И ще тебе да спаси!

БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
1. За Тодор Бъчваров - виж „Изгревът”, том III, с. 24-26 -
„Не коригирай Божественото”.
2. За Тодор Бъчваров - виж „Изгревът”, том V, с. 527-531; том XI, с. 68-72.
3. Тодор Бъчваров издава списание „Родина” - 14 години от 1899-1917 г.
4. Тодор Бъчваров след 1914 г. започва да издава Библиотека „Родина” и издава книжки. Тя се е намирала на ул. „Опълченска” №67, близо до домът Гумнерови, където е живял Учителят Дънов, на ул.„Опълченска” № 66.
5. Тодор Бъчваров участвува в издаването на списание „Виделина” на д-р Георги Миркович и след неговата кончина той продължава да го издава до 1910 г.
6. От 1920 г. Тодор Бъчваров създава Библиотека „Духовен живот” и издава поредица окултни книжки.
7. За Тодор Бъчваров в бъдеще ще се спрем в специален раздел.
8. Роден в гр. Сливен на 20.VII.1874 г., и умрял на 16.X.1923 г. в София.
9. В бъдеще в специален раздел ще се спрем на неговото творчество и дейност.

 

________________

Източник: 25. Тодор Бъчваров. Бележки на съставителя д-р Вергилий КръстевI. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Изгревът - Том 30

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕДГОВОР КЪМ „ИДВАНЕТО НА МИРОВ УЧИТЕЛ”

НА АНИ БЕЗАНТ ОТ ТОДОР БЪЧВАРОВ


Безант, Ани. Идването на Миров Учител.

София: сп. Родина, 1923, с. 3-6.

(Библиотека Духовен живот ; бр. 1)

 


Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из мрака непросветените, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените. Във всички религии Неговия Светъл Образ се издига високо над всички и на Него слабите спират молитвен поглед с възклик: „Дойди пред страдащия свет, о Ти, за Когото копнеят всички народи!”

Не веднъж е идвал Той между въплътените, макар малцина да са го познали. През ранните векове на човечеството Той се явявал да го напътва. „Преди Авраам да бъде, Аз бях” - каза Той на усъмнилите се в Него иудеи. А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос. Библейските тълкуватели различно мислят за Мелхиседека. Едни го считат за Св. Дух, други за Син Божий, въплатен ангел, за Еноха, за Сима - повторно въплътени. Царящето днес мнение между западните богослови е, че Мелхиседек бил един правдив и миролюбив цар на Салим /Ерусалим/.

В 7 гл. на Посланието към евреите категорично се казва: „Този Мелхиседек цар Салимски, Свещеник на Бога Вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови; комуто Авраам отдели и десятък от всичкия обир; той, който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч, цар на мир, без баща, без майка - без родословие; и няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник”.

Затова в пророческия си унес Давид пее: „От Сиона* ще изпроводи Господ жезълът на силата ти; владей всред враговете си. Твоите люде ще са усърдни в денят на силата ти, с великолепие свято; твоите млади ще ти са като росата из чревото на зората. Закле се Господ, не ще се разкае: „Ти си свещеник во век според чинът на Мелхиседека”. /Псалом 110; 2-4/.

Различни предположения има за новото идване на Мировият Учител и Спасител.

Еврейският народ още очаква Месия, който ще се възцари на Давидовият трон. Християнските църкви, въз основа иносказателни текстове в Евангелието и Откровението на Йоана Богослова, очакват пришествието му на облаците, яздещ на бял кон /Откр. 6:2/ Но от същия автор ние знаем, че конят символизира небесната сила на Градущият; както краската на козината му означава различното проявление на тая сила. /Чети цялата глава от Откровението/.

Идването на Мировия Учител преди 19 века не се е придружавало с такива свръхестествени явления, както въображението на някои верующи днес рисува бъдното Му идване. Може и тогава волното въображение на някои израилтяни да е обличало идването на Месия в невъзможни блясъци, ала Исая, истински ясновидец на древността, седем и половина века преди идването на Господа, казва:

„Кой поверва на известието ни? И мишцата Господня кому се откри? Защото възлезе пред него както отрасъл и както корен от суха земя; нямаше вид, нито великолепие, та да го видим; нито благообразие, та да го желаем. Презрен и отхвърлен от человеците, човек на скърби и навикнал на болест; и както человек от когото отвръща някой лице, презрян би, и за нищо го не вменихме. Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари; а ние го възмнехме ту язвен, поразен от Бога и оскърбен. Но той биде наранен заради, престъпленията ни; биен би заради беззаконията ни; наказнието биде на него за нашия мир, и с неговите рани ние се изцелихме”. /Исая 53:1-5/.

Какъв, прочее, трябва да очакваме бъдещия Учител. Ако дойде между белите кавказци, ще го познаят ли желтокожите азиатци? Ако дойде между жълтите, ще го познаят ли белите горделиви европейци и американци? Не ще ли ги обземе мъздруването на древните фарисеи: „От Назарет нещо добро може ли да излезе?”

Бележитият пророк на Славянството Лев Н. Толстой, в известното на мнозина писмо, писано до дъщеря му, Алекнадра, когато преди смъртта си /1910 г./ бе се отстранил от Ясная Поляна, казва, че новия религиозен обновител на света ще се яви в първата половина на XX век и ще принадлежи на азиатската раса: „Той е вече роден, казва Толстой, но още не съзнава великата мисия, която го очаква”.

Както четеца ще види в изложените по-натъй мисли на бележитата съвременна ясновидка, г-жа Анни Безант, времето за идването на Миров Учител вече тропа на вратата на световната арена, желаният мир за всяка душа настъпва с неговото идване. Светът ще претърпи промени; живота на хората ще се обнови; нова цивилизация ще настъпи.

Де ще първо да се яви? Да се е родил? Във Витлеем или Назарет - не важи. Важни са думите и делата Му. По тях ще го познаем, наистина, че е Син Божий, по чин Мелхиседеков - свещеник на Бога Вишнаго.



Т. И. Бъчваров


------------
* Сион символизира небесната църква.

 

Източник: 64.6. Предговор към „Идването на Миров Учител от Ани Безант/ Тодор Бъчваров.II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Изгревът - Том 30

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...