Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1908_04_03 Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя


Ани

Recommended Posts

Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
(3.04.1908 г -2.03.1991 г)

 

 

Крум Въжаров е роден и израснал в София. Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет. Крум още от малък има изразен интерес към духовното. През 1927 г. среща Учителя и това завинаги определя неговия път в живота. След заминаването на Учителя Крум Въжаров продължава да отстоява своите убеждения и да работи с млади хора, показвайки им не само с думи, но и на дело учението, оставено ни от Учителя.
 
Най-добре за този скромен ученик говори неговата биография и спомени:
 
1.
Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров, от книгата "Живата връзка"

 

2. Крум Въжаров - Къде и как намерих Учителя на Бялото Братство и неговата Школа, от Крум Въжаров, Изгревът - Том 6

 

3. Крум Въжаров - астролозите на Изгрева, Изгревът - Том 19

 

4. Свободният човек, спомени за Крум Въжаров (Вено) от Павел Желязков в книгата "Тесният път"

 

5. Снимки на Крум Въжаров

 

"Живата връзка" - Спомени за Учителя Беинса Дуно от Крум Въжаров, Съставител Мария Митовска, ИК „Всемир“

 

Книгата за поръчка

 

Книгата за изтегляне (PDF)

post-3-0-76358400-1484670367.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров



Крум Янакиев Въжаров е роден на 3 април 1908 г. в София.

Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет.

Майка му Екатерина Димова Въжарова е завършила Notre Dame de Sion - първото висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски. Основано е от 11 монахини през 1856 г. в Константинопол.

Крум израства в София. Още от малък участва в много срещи е религиозни и духовни хора. Има изявен интерес към духовното.

1924 г. - Крум е избран за ръководител на Християнско младежко дружество в Княжево. Изнасяни са лекции и е предоставяна съответна литература за запознаване на младежите с християнското учение. Участвали са около 70 младежи. Правели са и излети в планината.

1927 г. - завършва Трета мъжка гимназия в София. По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи.

1927 г., септември - Крум среща Учителя Петър Дънов, познава го за свой Учител и определя пътя на живота си.

1927 г. - получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по религия) в Атина. Това е американска институция, в която се обучават и подготвят лидери за Близкия изток. Студентите са от различни националности и при постъпването им се изисква да са завършили колеж и да имат духовна ориентация. Преподаването е било изцяло на английски език. В School of Religion има три катедри: „Теология“, „Религиозно обучение“ и
„В служба на обществото“. Крум избира катедрата „В служба на обществото“.

1928 - 1929 г. - Крум се връща в България и прекарва на Изгрева с Учителя и Братството.

1929 - 1932 г. - след една година отново се връща в Атина, за да продължи образованието си.

Всяка година обучението започвало на 1 октомври и завършвало в края на май. Така че Крум имал изключителната възможност да прекарва около четири месеца в България заедно с Учителя и Братството.

В последната година от следването си Крум написва забележителна статия, публикувана в „Letters From Graduates the School of Religion“ („Писма от завършващите School of Religion“). В заключението се казва: „Ние, балканските страни, трябва ясно да разберем, че ако искаме да издържим в трудната борба за преживяване, няма друг път, освен да се обединим в Балкански съюз. Нека се обединим, но не с цел да образуваме друга Велика сила, но за да се посветим на развитието на една по- висша и прекрасна култура и цивилизация.“

Крум имал изявени качества на лидер и академичната му подготовка в това направление съществено допринася за оформянето му като водач. Когато завършвал, президентът на School of Religion му казал: „Като водиш и вървиш напред, трябва винаги да се обръщаш назад, за да видиш дали те следват.“

Крум завършва School of Religion през 1932 г. и се връща в България.

Следва психология и педагогика в Софийския университет. Няколко семестъра учи и английска филология. Завършва педагогика през 1939 г. Владее английски, говори френски и знае малко гръцки и руски. Това му дава прекрасната възможност да общува с много чужденци.

Крум Въжаров участва в създаването на ИНРА (Институт по рационализации и изобретения) в София и работи в него.

Като психолог прави анализ на движенията, необходими за изработването на даден продукт, и въз основа на това изготвя нормативни документи за различните професии. Крум е поканен на отговорна работа - да съставя индивидуални психологични тестове за летци и да изпробва техните възможности да управляват самолети.

Следвайки указанията на Учителя, че всеки трябва да има и един занаят, той се научава на кошничарство и правене на мозайка. Често казваше, че доброто усвояване на един занаят изисква същите усилия и работа, както следването в университета.

След 9 септември 1944 г. Крум Въжаров твърдо отстоява своите убеждения на ученик на Учителя и повече не е било възможно да заема отговорни постове, съответстващи на неговата квалификация и висока интелигентност. Тогава той започва да работи мозайка в строителната бригада на Борис Николов.

Крум Въжаров посвещава целия си живот на делото на Учителя и в служба на Бога.

Той беше изключително скромен, мълчалив човек. Не се изтъкваше, не говореше за образованието и за дипломите си. Те са сложени тук не за хвала на Крум Въжаров, а за да се види, че учениците на Учителя бяха високообразовани, интелигентни и духовни хора.

До последния си дъх той беше образец на служене.

Крум Въжаров завършва земния си път на 2 март 1991 г.





Jivata_vrazka_3.jpg
Дипломата на Крум Въжаров от Софийския университет

Jivata_vrazka_4.jpg


Jivata_vrazka_5.jpg
Крум Янакиев Въжаров
1929 г.

 

________________________
Източник:
Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров

Живата връзка

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КРУМ ВЪЖАРОВ


(3.IV.1908 - 2.III.1991 г.)


1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА


Казвам се Крум Янакиев Въжаров, роден съм в София през 1908 г. на 3 април. Баща ми се казваше Янаки, роден в село Слишовци, Трънско. Баща ми живя 100 години, а майка му 93 години. Баща ми беше преподавател по физика в Софийския университет, а майка ми беше завършила „Нотър Дам Де Сион" в Цариград. Бащата на майка ми е бил свещеник-бунтовник и като млад е бил заточен от турците в Диар Бекир, където е загинал. И така тя останала без баща на 2 ^ 3 годинки. Имах сестричка две години по-голяма от мене, но за три дена умря от дифтерит, а тя беше смъртоносна болест в онези години. Това беше много тежко изпитание за майка ми, тя се поболя, после получи рак на гърдата, от което почина. Аз останах без майка на единадесет години, обаче продължавах да чувствувам майка си до себе си много живо. По-рано можех да направя някоя беля, която тя да не я види, но сега, понеже за мен тя беше много жива и стоеше над мен, то аз знаех, че всичко, което правя тя ще го види, затова не смеех нищо да направя, което би я натъжило. Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия. Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии. Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира. А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии.


В реалната гимназия след четвърти и пети гимназиален клас аз развих голяма дейност. Избраха ме за председател на младежкото християнско дружество и изнасяхме редовно беседи и други занимания по религиозни въпроси, които бяха толкова занимателни, че учениците бягаха от клас, за да дойдат на нашите занимания. Но учителите, понеже им харесваше нашата работа, те не ни пречеха. После основахме Младежко християнско дружество в Красно село, където развихме голяма дейност. Значи това беше второто направление, по което аз започнах да се движа по онези години. А сега идва и третото направление.


Гимназията завърших в III мъжка гимназия. Един съученик ме покани на гости, та неговата сестра, на този мой приятел заедно с други още устройваха спиритически сеанси. Това много ме заинтересова и тогава реших заедно с моят приятел Славчо Печеников сами да правим сеанси. А как ставаше това? Начертавахме един кръг, написвахме буквите от българската азбука върху една дървена табла и тогава двамата хващахме с дясната си ръка един молив и молива се движеше по посока на различните букви и така се изписваха думите и онова, което трябваше да ни кажат духовете. Разбира се, че първо ние правехме молитви и викахме духовете по специален начин. Те идваха и ние усещахме как някаква сила движи двете ни ръце заедно с молива, който бяхме здраво хванали. Идваха различни духове и ни даваха различни наставления какво да извършим и ние го правехме. Постепенно разбрахме, че тези духове започнаха да ни разиграват и да ни лъжат. А ние всичко проверявахме и като виждахме, че почнаха да ни лъжат казвахме формулата: „В името на Господа кажи истината!" Някои от тия лъжливи духове мигновено изчезваха, а други оставаха и ни се молеха да направим молитва за тях. Тези спиритически сеанси продължиха цели пет години.


От малък проявявах голям интерес към философската литература и прочетох много книги от Ани Безант и Ледбитер. Това беше моето четвърто направление. Всичко това събуди в мен голям интерес и исках да намеря моят Гуру, т. е. Духовен ръководител, който според прочетените книги трябваше да се намира в Индия. Като чу това моят баща не пожела в никакъв случай да ме пуска да ида в Индия. След този отказ аз реших да го склоня да ида и да уча в САЩ като смятах, че от там мога да прескоча за Индия. Когато беше всичко готово за заминаване, тогава ме запознаха с един американски професор, чийто баща е бил пастор в новоосвободена България. Професорът редом с баща си беше живял в България няколко години и говореше доста сносно български. Той ми зададе само един въпрос: „Как ще вървите в Щатите, когато не знаете английски?" И веднага ми предложи: „Елате в нашия институт за една година да научите английски, а ние след това ще ви съдействуваме". Това много ми хареса, защото този институт беше в Атина - Гърция. Да видя Атина и да живея в Древна Елада, това ми се стори много привлекателно. И всичко се нареди да замина за там. Ето сега идва най-голямата развръзка в моето пето направление в житейския ми път. Бях чувал да се говори в София за Петър Дънов, а аз ето отивам там в Атина и ще ме питат кой е Петър Дънов? А аз нищо не знаех за Него. Значи ще се изложа пред съучениците си в колежа. Само знаех, че Неговите последователи живеят някъде зад Борисовата градина. Тръгвам веднъж от Подуяне все по шосето покрай гората и стигнах до тяхното селище - Изгрева, което точно сега се организираше. Това беше 1927 г. Беше имало събор, но те бяха се разотишли. Аз заварих салонът на Изгрева, който още не беше довършен. Не бяха сложени прозорците на салона. Аз пристъпих към салона и там заварих г-н Дънов с ренде в ръка, като истински дърводелец. Това много ме впечатли, защото под влияние на толстоизма и на прочетените от мен книги на Толстой смятах, че всеки човек трябва да работи и физически труд. Освен това знаех, че бащата на Исус Христос е бил дърводелец. Значи и Исус е работил с ренде покрай баща си. А ето тук виждам Петър Дънов с ренде в ръка, рендосва една дъска. Значи всичко е така както трябва да бъде. Вече успокоен аз спрях пред г-н Дънов и Го помолих за един разговор. Той кимна с глава. „Мога ли да ви задам три въпроса?" „Може.", отговори Той. „Първият въпрос: Вие Учител на Бялото Братство ли сте?" Той ме погледна, после погледна рендето, погледна дъската и отново се обърна към мен и каза само една дума: „Да!"


Аз проследих погледа Му и движенията Му и огледах салона и онези дюлгери, които работеха за довършване на дограмата. Имах усещането, че се намирам в дърводелско училище и че един е майсторът, а другите са ученици на майстора. Но после се сетих, че аз зададох точен въпрос, за което получих точен отговор. Тогава аз не знаех, че Петър Дънов е прочел моята мисъл, но Той остави рендето, изправи се смирено и каза тихо, но много строго, като с ръка посочи гърдите си: „Да, аз съм Учителят. Тук е Великият Учител". „Ще мога ли да Ви задам втория въпрос: Какво е Бог?" „Бог е Любов" отговори Учителят. Зададох и третия въпрос: „Ще мога ли да отида да уча в САЩ?" „Ако отидете в САЩ ще страдате много". Аз свих виновно рамене и да излезна от неудобното си положение Му поисках някои от Неговите книги да чета. Той отиде до приемната си стачка и ми донесе няколко книги. Питам: „Колко струват?" „Колкото обичате." Аз бръкнах в джоба си и извадих една банкнота и платих толкова, колкото струват такива книги в града. И веднага тогава заминах за Атина да следвам Висшия институт както се бяхме уговорили с моят професор. Аз бях стипендиант и записах отдел „Социални грижи", което беше в много тясна връзка с моята дейност през време на гимназията, когато там организирах християнски дружества и работех с младежи. Но моят план тук в Атина беше, като науча английски да отида в САЩ и оттам да се прехвърля в Индия да търся Гуру, т. е. Духовният Учител, който според прочетените книги трябваше да бъде само в Индия. Моят институт се намираше на седем километра от Атина от самия бряг навътре в „Стая Фалеро". Това бе едно прекрасно място, един полуостров от три страни заобиколен с море. Всички, които следваха там знаеха много добре английски. Аз обаче не знаех никак. И гръцки не знаех. Та отидох там с главната цел са науча английски. Но и записах някои курсове. Сложиха ме да живея с един руски емигрант, който бе живял в България пет години и знаеше много добре български и английски. Беше един прекрасен човек. Всеки един новодошъл студент трябваше да каже защо идва, какво иска да научи и какво очаква. Аз не знаех английски, а на какъв език да го кажа? Обаче аз го написах на български. Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах. Повечето от студентите това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст. А сега идва и следващото направление в моят ранен живот. Благодарение на Толстой бях склонен към вегетарианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана вегетарианец. Под мое въздействие станахме трима души вегетарианци: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко. Започнахме здравна просвета и обявихме, че един културен човек не може да убива животни, за да ги яде. Значи се застъпихме, че от гледище на културния и цивилизован човек не трябва да се убиват животни, за да се ядат. Имахме студентски стол и готвачите се почувствуваха засегнати и решиха да не ни готвят нищо специално. Решиха да я караме на хляб и маслини. Веднага дойде майката на елина и се завайка: „Майка, ти ще загинеш с този хляб и маслини!" Тя го принуди да се откаже. Виктор, руският емигрант също не можа да издържи - отказа се. Обаче аз съм инат и реших, че ще карам на хляб и маслинки. Почвам да агитирам другите за вегетарианство. Не знаех английски, затова помолих моят приятел Виктор, каквито възражения има по този въпрос да ми ги казва и да ми ги превежда на английски. Аз наизустявах доводите си и следващият път аз ги изтъквах като декламирах наученото предния ден. Така започна един дълъг диалог между колегите ми и мене, от което никой не стана вегетарианец, но аз налучках най-верния път да науча езика. След три-четири месеца аз можех свободно да говоря английски.


Ние живеехме на брега на Егейско море. Не случайно му казват Бяло море. Особено септември, октомври, ноември то е идеално гладко и няма нито една тръпка по него. Много прозрачно и от брега се виждат какви ли не красоти по морското дъно. Понеже на първо време нямах много възможност да общувам с другите поради затруднения в езика, аз прекарвах цели часове да размишлявам покрай брега на морето. Едновременно с това аз се свързах


с теософското общество в Атина и можех да получавам от тях книги на английски. А аз вече свободно можех да чета на английски. А със себе си бях взел и онези книги, които бе ми дал г-н Дънов. И там край тия прекрасни възможности за размишление, уединение аз постепенно дойдох до прозрение в моето съзнание, че моят Гуру е в България няма защо да ходя в Индия да го търся. След като завърших втората година аз се върнах в България вместо да ходя в САЩ или в Индия. По вътрешен път разбрах, че моят Гуру е в България. Макар че беше ми казал г-н Дънов, че Той е Учител на Бялото Братство, но аз не можах това нещо да го разбера и схвана тогава. Но тук при бреговете на Бяло море аз го прозрях. Но аз си представлявах отиването при Учителя на Изгрева като място на съзерцание и медитация. А какво се оказа? Той ни вдигаше сутрин рано и трябваше да бъдем в четири часа и половина в сряда за Общия клас, в петък за „Специалния клас" и в неделя за „Утринното слово". Значи три дни в седмицата трябваше да бъдем сутрин на Изгрева много рано. След беседа играехме Паневритмия и след това всеки отиваше по своята си работа. Тогава станах много близък с Борис Николов. Не можех да оставам да размишлявам и съзерцавам сутринта и аз осъзнавах, че и аз трябва да отида на работа. Беше голяма и люта зима. Голям сняг до гърдите. С брат Борис ходехме пеша близо до Подуяне в големия сняг и там работехме в едно мазе. По десет часа на ден пипахме студеният камък, който беше мокър и газехме във вода. Връщахме се уморени, премръзнали и ако можеш да медитираш в това положение, но заповядай. Не можеше, заспивахме пребити от умора и така се пренасяхме чрез съня си в другия свят. Аз получих лично разрешение от Учителя и влезнах е Младежкият окултен клас. Постепенно започнах да разбирам от Учението. Проумявах, че това е особена Школа на Учителя. Не бягство от света. А животът е самата Школа. А трудностите, противоречията, които срещахме в нашия ежедневен живот, това са задачите на Школата. А във време на беседите чрез Словото Си Учителят ни помагаше да разрешим тези задачи. Това е коренно различно от другите Школи.


Значи Школата на Учителя е тясно свързана със самия живот. Значи пътят на ученика е път на Школата. Задачите на ученика са вътрешни и той ги разрешава със знанието на Учителя дадено в Словото Му. След като получиш разрешение на задачата си, трябва да го приложиш чрез живота си. Тук нямаше опитно поле извън Школата. Всеки беше опитно поле сам за себе си. Имаш задача и я разрешаваш чрез знанието дадено в Словото на Учителя. Решаваш я задачата като я прилагаш и решението го реализираш чрез собствения си живот. Всеки отговаряше сам за своята задача пред Учителя и пред Школата. А разрешените задачи на учениците съставляваха общия път на учениците от тази Школа. Такъв бе пътят на Школата. Пътят на Школата бе реализация на Словото на Учителя от ученика чрез неговия собствен живот.

 

_______________________
Източник:
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛАКрум Въжаров

Изгревът - Том 6

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КРУМ ЯНАКИЕВ ВЪЖАРОВ




Крум Янакиев Въжаров* е роден на 4.04.1908 г. Image_365.jpg, 1h22' в София. Баща му е професор Въжаров по физика и родът им е от град Трън.

На Асцендента изгрява знакът Козирог, който оформя едно слабо тяло, с тесни гърди, тънка шия, тъмни фини копринени коси, бледо лице и малки подвижни очи. Говорът е спънат и долните крайници - краката, по-къси от тялото и му дават малко несигурна походка. Жизнеността му е слаба и детският му период е протекъл трудно, с много болезнени състояния. Господарят на хороскопа, Image_366.jpg (Сатурн) е в падение в Овен, където е най-слаб и най-лошо се проявява. Минавайки детския период, тялото му укрепва и към 19- годишен идва в братството. Има силна амбиция да бъде признато неговото превъзходство и подозрителност, че другите искат да отнемат наградата от признанието му. От това следват много ненужни тревоги и неприятности. Крум има в първи дом Уран, което го прави много оригинален и ексцентричен. Изпитва удоволствие да действа обратно на условностите и обичаите, да изглежда странен. Винаги е постъпвал оригинално, различно от другите. Уран е наранен и той защищава своите схващания против всичко до смърт. Има неспокойна природа и зовът на далечни страни са непрекъснато в ума му - Америка.

Уран му е в Козирог и го подтиква към планината, да води групи от младежките години (Сатурн в Овен). Нараненият му Уран му дава колеблив, своенравен, капризен и опърничав характер, който трябва да командва. На 11 години той загубва майка си, починала от рак, но той я чувства жива до себе си и разбира, че постоянно го наблюдава - интуиция от Уран (Image_368.jpg - Уран тригон Луна). Взел да съзнава, че не трябва да прави никакви бели, защото тя всичко вижда. Живя в кв. Павлово с баща си. На 14 години станал председател на младежката група на туристическото дружество „Момина скала”. С децата провежда големи екскурзии. В гимназията става председател на младежкохристиянско дружество и развива голяма дейност, като изнася десетки духовни беседи. След завършване на гимназията, заедно със Славчо Печеников започнали да правят сеанси и да викат духове, което траело 5 години. Четял Ани Безант и Ледбитер и пожелал да отиде в Индия, където да намери своя Гуру - духовния си учител. Казва на баща си, че иска да отиде в Индия, но той грубо му отказва. Тогава се мъчи да го склони да отиде да учи в САЩ със скритото желание оттам да отиде в Индия. Тогава се запознава с американски професор, който с баща си бил в България - като пастор и знаел добре български. Запитал Крум: „Как ще вървите в САЩ, когато не знаете английски? Елате в нашия институт в Атина за една година, за да научите английски и след това ще ви съдействаме.” Всичко се нарежда, но той чул за Петър Дънов и пожелал да се запознае с него, ако го питат в Гърция за него да може да отговори. След събора 1927 г., когато се построява салона, отива на Изгрева и заварва Учителя с ренде в ръцете да работи една дъска. От толстоизма той знае, че всеки трябва да работи физически труд и това силно го впечатлява и успокоява. Приближава се до него и го пита може ли да му зададе три въпроса. Той му отговаря: „Може.” - „Вие учител на Бялото братство ли сте?” - продължава работата си и казва „Да." След свършване на рендосването оставя рендето, посочва кьм гърдите си и казва: „Да, аз съм Учителят. Тук е Великият Учител.” Вторият въпрос: „Какво е Бог?” - „Бог е Любов” - отговаря Учителят. Третият: „Ще мога ли да отида да уча в САЩ?” - „Ако отидете в САЩ, ще страдате много.” (Плутон ретрограден в Близнаци в VІ дом). Тогава му поисква и взима няколко беседи. Отива в Атина и следва Висшия американски институт в отдел „Социални грижи”. Всички там са знаели много добре английски, а той никак, нито гръцки. Попада в стая с руски емигрант, знаещ отлично английски и български и за няколко месеца го научава. Решава да стане вегетарианец и става. Неговите приятели започват и се отказват, а той не се отказва (Уран в първи дом). Свързва се с теософите в Атина и взима книги на английски. Идва му прозрение, че неговият Гуру е в България и като завършва след две години, се връща в България. Отива на Изгрева и започва да посещава беседите с много строг режим - сряда, петък и неделя трябва да е в 4h30' в салона. Научава и много други неща и се сприятелява с братята. Учителят му разрешава да посещава Младежкия клас. Той още не може да го познае. Всеки сам отговаря за поведението си в класа вътрешно. Запознава се с брат Борис Николов и започвада работи мозайки през зимата (Козирог на Асцендента). Така решава задачата, дадена от Учителя, всеки сам да си изкарва прехраната.

Image_369.jpg (Слънце квадрат Уран, квадрат Нептун). Понеже Слънцето е в знака Овен в екзалтация, това показва много хубаво отношение към духовните хора и приятелство в такова общество. Слънце в ІІІ дом благоприятства пътуванията и добро отношение към близките и околните и добри условия за придобиване на желано образование, желание да изучава нещата и живота. Слънце в Овен дава голяма енергия за противопоставяне и бързо възстановяване от болести. Податлив на трески. Дава горещина на главата и често опадане на косата.

Той е създаден да помага хармонично на другите в живота. Има постоянни борби между Духа и плътта, между ума и сърцето. Има консервативни религиозни схващания. Може да бъде добър държавник. (Известно време беше подпредседател напрофсъюзите).
Image_370.jpg (Юпитер съвпад Лилит) - Черната ложа го отдалечава от братството, заблуждава го и затова идва при Учителя след свършване образованието си в Атина. Учителят му помага да преодолее неверието и съмнениата си и да се спршпели с братята и сестрше. Разбира се той дружеше с по-издигнатите от братството. Виждаме, че в хороскопа му няма нито една ретроградна планета.




992452_10151669275722687_2031034532_n.jp



Image_376.jpg (Сльнце квадрат Уран) го прави много чувствителен, нервен и лесно се обижда. Може да боледува от много нервни болести.
В миналото не е слушал това, което Божествената мъдрост и любов (Image_377.jpg) са му диктували. Бил е враг на астрологията и е гонел жестоко астролозите. Учителят променя това му отношение и той се обръща към астрологията и преведе няколко астрологии от английски.

Идването му в братството, послушанието, което проявява към Учителя и активното му включване във всички екскурзии на Витоша и Рила, омекотиха тези аспекти и ги трансформира в положителни - построява му се нов хороскоп.

Image_378.jpg (Слънце квадрат Нептун) го води към съществата от невидимия свят, като извисява аурата му, но го подтиква към спиритически сеанси, с които се занимава повече от пет години, както споменах, преди да влезе в братството. Обикна планината и постоянно ходеше на екскурзии.

Image_379.jpg (Луна в перихелий, секстил Меркурий, съвпад Венера, съвпад Марс, квинтил Юпитер, тригон Уран.) Показва силна връзка с майка си, която рано загубва и която е била много добра душа, отзивчива към нуждите на околните. Както споменах, майка му постоянно е била духовно около него, учела го е и пазила в неразумния му младежки живот. Той има отношение към жените и обществото въобще. (Като подпредседател на профсъюзите е бил много популярен и уважаван от хората.)

Луна в V дом в Телец уравновесява неустойчивостта на Луната, характерът тих, любезен, но решителен и самоуверен. Проявява упоритост, предвидливост и доброта към всички и има много приятели.

Image_380.jpg  (Луна в перихелий съвпад Венера) му дава плодовито въображение, склонност към изкуството и музиката. Успехи в живота.

Image_381.jpg (Луна в перихелий секстил Меркурий) му дава добра памет, буден ум и редки способности. Възможност да учи езици, Меркурий е светлоносеца на Духа. Когато е пред Слънцето, усилва ума и паметта.

Image_382.jpg (Луна тригон Уран) го прави много оригинален, с независим дух и будно интуитивно въображение, с подчертана склонност към окултните познания.

Голяма лекота при изучаването на астрологията (също Image_383.jpg - Луна квинтил Юпитер). По негово време нямаше литература и той преведе няколко астрологии от английски, Занимаваше се предимно с младежите и им преподаваше астрологията. Имаше много хубаво отношение към братството и неговия живот.

Image_384.jpg (Юпитер квинтил Луна, паралел Марс, тригон Сатурн). Участваше съзнателно в братските прояви и особено в организиране и провеждане на екскурзиите.

Кармата му не е тежка, понеже остана да живее в България. Това е посочено от Асцендента в Козирог и господаря на хороскопа Сатурн в трети дом, макар че е в падение в знака Овен. Image_385.jpg (Сатурн тригон Юпитер). Сатурн в III дом му дава сериозен, съзерцателен и разположен към науките ум, Сатурн в Овен е слаб и не може да прояви добрите си качества. Дава му любов към труда, търпение и упоритост. Господарят на хороскопа, Сатурн, се проявява и чрез знака Везни, който заема Х-я дом и го заставя почти през целия си живот да работи сатурновия занаят мозайкаджийството, макар че имаше висше образование по социалните въпроси. С този занаят се пенсионира. Той работи три години след 9 септември, от 1945 г. като председател на трудовите норми в цяла България и е награждавал със златни медали ударниците. Много хора са го познавали (хубавите аспекти на Луната). Пожелава да живее на Изгрева и влиза в бараката на Анчето Шишикова и когато разрушават квартала, понеже няма жилищно настаняване, не му дават квартира. Той отива при началника на жилищно настаняване и той става и го прегръща. Оказало се, че той бил негов подчинен и веднага му дават много хубава квартира. Когато в 1982 г. го вика Ярмила от Париж да й помага не му дават виза и той отива при един генерал, които разрешавал тези въпроси - Крум се е показал само на вратата и генералът му казал; „Заповядайте, другарю Въжаров.” Той бил негов колега и за седмица му уредил въпроса.

Хубавите аспекти на Юпитер са покровителството на Бялото братство през целия му живот, независимо от Image_386.jpg (Юпитер съвпад Лилит), който аспект Учителят неутрализира. Виждаме, че Крум е много облагодетелстван астрологически - няма ретроградни планети, Меркурий е пред Слънцето и повечето му деклинации са N (северни), с изключение на три. Както споменах, той спечели четвърт милион от лотарията, за което Учителят казал, че някой ще спечели от лотарията. Той взима парите 1941 г. по време на събора и докарва кола с дини за обеда. Направи и пътеката от дървенишкото шосе до салона. Почина на 2.03.1991 г.


Image_367.png
* Забележка на съставителя: За Крум Въжаров виж в „Изгревът”, т. VI, с. 340 ÷ 360; т. XIX - Летопис за астролозите.

 

_______________________
Източник:
4. КРУМ ЯНАКИЕВ ВЪЖАРОВA. Астролозите на Изгрева

Изгревът - Том 19

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК

(от Павел Желязков)


„В противоречията е скрита ядката на живота. Те са черупката, която трябва да разчупим, за да намерим светлината. Няма противоречие, в което да не е скрита една дълбока мъдрост."


Вено


В живота си всеки човек поне веднаж преживява изключително събитие, което оставя трайни следи в съзнанието му. То променя съдбата и дава нова насока на всички стремежи и очаквания за щастие. Защото, макар и вече възрастен, всеки продължава да живее с надеждата, че ще осъществи своите детски мечти за щастие.


Tesnijat_pat_3.JPG


Някой мечтае да си построи къща и посвещава много сили и средства, за да осъществи мечтата си. Един ден, когато влезе в собствения си дом, той ще си каже: „Сега аз съм щастлив човек!" После ще покани гости, които трябва любезно да потвърдят успеха му. Удовлетворението му следователно не се изчерпва с факта, че вече има дом; той търси и душевно удовлетворение, признание от хората. Тази зависимост от хората един ден ще го притисне дотолкова, че той ще се почувства безпомощен и нещастен. Признанието на света е избледняло, неговият идеал е изгубил силата си и той ще потърси другаде смисъла на живота.


Хора, които имат идеал, който се изчерпва, страдат от вечно неудовлетворение. Те търсят и постигат онова, което не носи радост.


Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел. Когато го срещнах, той беше на шестдесет, а аз навършвах тридесет години. Връзката ми с Вено (бате Крум, както го наричахме почтително), след като установихме отношения на приятелство, продължи около двадесет години.


Идеалист и мечтател още в детските си години, Крум се стреми към чист и идиличен живот в лоното на природата. С този замисъл той следва агрономство, за да се засели в някое китно село, да пратикува земеделие. При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот. Основно изискване за ученика е да бъде при своя учител, а за да прилага наученото да бъде в школата на живота, т. е. да не бяга от проблемите. Крум е разумен и споделя с Учителя своите намерения да живее чист и непорочен живот на село. Учителя отново е строг и му казва: „Това са идеи на дядо ти." Ученикът бързо схванал какво ще загуби и останал при Учителя. Така, като следвал съветите на мъдреца, той решава радикално много от проблемите на своя живот и разбира, че големите проекти често отдалечават от реалността и водят до разочарования и песимизъм. Трябва ли да имаме идеи за бъдещето и да работим за тях или е по-добре да замисляме малки, но реални работи? Учителя отговаря: „Не, ще развиваш вярата и надеждата." Като казал това, Учителя докоснал онова място на главата му, където се намира центърът на вярата. С този жест той благословил тази добродетел в него и й дал сила, за да се развива и укрепва. Младежите около Вено знаеха прекрасно каква вяра имаше той. Те виждаха, че всичко, което планира занапред, се реализира. Той умееше да мечтае за реални неща и да ги постига с Божията помощ.


Крум е единствен син и наследник на своите родители. Домът им се намира в някога китния квартал „Павлово", разпрострял нашироко градините си в полите на Витоша. Този дом, с който го свързват толкова скъпи спомени, той завещава на своите близки с ясното съзнание, че занапред ще живее в братското поселище „Изгрева" и ще следва духовната школа на Учителя.


Още като юноша Вено проявява интерес към тайните духовни науки и мистичното християнство. В училището намира приятели и съидейници, с които основава младежко християнско дружество. Интересът му към християнските добродетели, към светото писание и духовните науки става все по-голям. Освен заниманията по изучаване на Божието слово, като председател на младежка туристическа чета той организира екскурзии с младите си приятели. Въодушевени от красотите на природата, те проникват в най-дивите кътове на Витоша. Често той си спомняше за красивите местности над Боянския водопад, където децата бродели до забрава.


По-късно нашият любим приятел започва сериозно да проучва тайните и мистериите на окултните науки. Разправял ни е за спиритическите сеанси, които провеждали успешно в един по-тесен кръг от приятели. Понякога духове злосторници и шегаджии, като успяват да се представят за знаменитости, влизат в кръга на младите спиритисти, за да се забавляват или с други цели. „Тогава ние намерихме едно много ефикасно средство да се избавим от тях" сподели с нас Вено. „Призовавахме ги да говорят истината в името на Христа. Тогава те преставаха да ни смущават."

Вече младеж с определени интереси, Крум замисля да отиде в Индия, за да намери своя духовен учител. Баща му обаче не го насърчава да предприеме тази „авантюра". Дали пък ако следва в Америка няма да е по-лесно оттам да посети Индия? Той трябва да намери своя учител, колкото и далече да е от родния му край. Един ден от критична статия във вестник научава, че в България се е появил странен човек, за когото мнозина твърдят, че е духовен учител. Това е времето, когато учителят Беинса Дуно вече е започнал своята просветителска и духовна дейност. Цитатите от неговото слово в критичната статия, вместо да разколебаят Крум, го заинтригуват дотолкова, че той веднага решава да отиде на Изгрева и да срещне Учителя. Вероятно, като предчувствал съдбовността на това събитие, той старателно се подготвял за него. Чувството, с което ни разказа за тази наистина забележителна среща, беше породено от голямата му почит към Учителя. Впечатляват прямотата, с която той поставя своите въпроси и сдържаната сила и простота в отговорите. Първият му въпрос е: „Вие ли сте учителят?" Учителя отговаря: „Да, аз съм учителят." Вторият му въпрос е: „Що е Бог?" Учителя отговаря: „Бог е Любов." „Третият въпрос беше личен." каза Вено.

Изминава една година след тази среща, а младежът все още не е определил отношението си към Беинса Дуно като към учител и духовен баша. Според личното мнение на Крум, връзката си с Учителя той осъзнава постепенно, като един естествено развиващ се процес на пробуждане. Въпреки това тази първа среща оставя едно особено приятно чувство в съзнанието му.

Скоро след това той среща един много внушителен господин, който упражнил доста силно влияние върху него. Господинът, чийто име нашият вече помъдрял приятел запази в тайна, му определя среща. Заинтригуван, Крум отива в дома му, където се провежда един доста пръдължителен разговор. Това събитие, след срещата с Учителя, е могло да бъде с фатални последствия за все още неориентирания младеж. Защото този странен човек владеел окултни тайни, благодарение на които упражнявал силна власт над хората. Самият Крум изпитва влиянието му върху себе си. Когато се завръща в дома си, тъга и силно безпокойствие го обземат. Както самият той ни обясни, състоянието му било деликатно, но усещането от него много скоро се оформило в едно съвсем определено чувство. Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота. Тогава той решава да прекрати посещенията си при внушителния господин. Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и безпокойствие много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си. Навярно още тогава Крум разбира, че критерият за истината е вътрешната радост, която изпитваме. Когато сподели с нас тази мисъл, в резултат от продължителната му духовна работа и силната му връзка с Учителя, която той свято пазеше, тя се бе превърнала в идея и смисъл на неговия живот.


Концентрацията в една идея, когато човек я носи продължително в съзнанието си, е в състояние да промени коренно живота му. Връзката на младия човек с Учителя е една свещена, жива идея, която го преобразява. Той става възприемчив за влиянията и мислите на своя учител. В ранната утрин, далече преди изгрева на слънцето, Крум потегля от бащиния си дом в Павлово, за да присъства на утринната беседа на Учителя. За да отиде на Изгрева, трябва да мине по пътеки, които пресичат ливадите и синурите в подножието на Витоша. Много проблеми го вълнуват и той старателно обмисля въпросите, на които в днешния ден трябва да получи отговор. Дали ще има възможност да се приближи до мъдреца и да получи необходимия отговор? Дрезгавината на утринта вече се разсипва и наблизо, пред зората, която се надига на изток, върху широкия хълм изникват светлините в малките дървени домове зад боровата гора на „Изгрева". И странно, въпросите, които трябваше да зададе, вече ги няма, защото неусетно, по някакъв вълшебен начин те са се стопили и заедно с деня са дошли отговорите. Смутен от този факт той иска да влезе незабелязан между братята и сестрите при Учителя. Но Учителя се обръща към него, усмихва се и го поглежда по един много особен начин, с който явно иска да му каже: „Е, нали искаше да ми зададаш въпроси." И същевременно е ясно, че му казва още: „Не се смущавай, защото ти вече имаш отговорите." По този мистичен път на общуване са протичали разговорите между Учителя и неговия ученик.


Животът на ученика в школата на Бялото братство започва от деня, в който той е избрал свободата като условие за своето духовно израстване. Будни младежи, между които много студенти, идват да живеят на „Изгрева". Официалните власти обаче не са толерантни към новите идеи. Няма сигурност за последователите на Учението. Заради принадлежността си към общността на Бялото братство някои студенти са изключени от университета. На онези, които са завършили следването си, често се пречи да постъпят на работа. Георги Радев и накои други студенти завършват следването си с отличен успех, но отказват да получат дипломите си. Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание.


Tesnijat_pat_4.JPG


Tesnijat_pat_5.JPG


Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет. Няколко години, подтикнат от своя идеализъм, бе учил и агрономство. По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти. Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия. Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят. В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство. Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже. Заедно със Славчо Славянски в края на пролетта и началото на лятото те обикалят маковите полета в Софийско и предлагат услугите си да събират маковото млечице. За да успеят в това нелеко начинание, те усърдно изучават къде и как се правят разрезите върху стъблото и как се събира скъпоценната течност. Предприятието приключва успешно и те разполагат с достатъчно средства. Сега могат да отидат на Рила, да се установят край първото езеро и заедно с приятелите там да подготвят лагера, който ще започне след около месец. Така се оформя една група от интусиазирани млади хора, готови да откликнат на всяка нужда в Братството и да следват Учителя.


Провидението обаче бе решило младият човек да учи няколко години в чужбина. Навярно желанието му да отиде в Америка е било много безкористно и искрено, за да остане без последствия. Вместо да отиде далече зад океана обаче, Америка сама идва при него в лицето на един англосаксонец. Кой е подготвил срещата му с този човек и защо тя се е състояла по толкова мистериозен начин, никой от нас не успя да разбере. „Срещнахме се на улицата каза Крум и разговаряхме десетина минути. В резултат на това той ми предложи да уча в американски институт по теология в Гърция. И на всичко отгоре ме увери, че няма да имам материални проблеми, защото ще получавам стипендия."


Учителя съветва младите хора да учат, за да се запознаят с културата и науката на своето време. Верен на своя учител, Крум приема предложението и отива да учи по специалността Служба на обществото Social service. В Гърция той има възможно най-добрите условия за учение и всестранно развитие: време за свободни занимания и спорт, богата библиотека, за да чете произведенията на философите и учените на всички времена, възможности за усамотение и медитация. Междувременно Крум успява да конструира и изработи лодка. С това скромно средство за навигация той посещава близките живописни местности. Животът в института е приятен, а той е ангажиран в най-различни дейности. Въпреки това има нещо, което не задоволява младия човек. Той се въздържаше от обширни обяснения по този въпрос, но от думите му разбирахме, че му липсвали близостта на Учителя, приятелите от „Изгрева", екскурзиите на Рила и още много други неща, които институтът не можел да му даде. Всички около него са месоядци, а той е вегетарианец. И въпреки усърдието му да убеждава състудентите си, че не е етично да се убиват и ядат животни, дори и най-будните между приятелите му проявяват слаб интерес към вегетарианството и етиката на храненето. Това противоречие между добрите условия за учение и резултатите от него, които той не е виждал да се осмислят в своето ежедневие, го довеждат до решението да прекрати следването си. Когато преподавателите му го запитват кои са мотивите му за това решение, той отговаря: „Тук няма какво да науча." По късно Крум разбира, че ученикът трябва да учи и да се реализира при всички условия на живота.


Първото му желание след завръщането в България е да отиде на Рила, където е Учителя със своите последователи. Учителя обаче не одобрява прекъсването на учението му. Постепенно Крум осъзнава, че условията на неговото учение в Гърция са изключително добри и благоприятни за духовното му израстване. Той разбира още, че физическото отдалечаване от Учителя не трябва да отслабва вътрешната му връзка с него. Скоро след това той се завръща в колежа, където неговите преподаватели го приемат радушно. Те отново го питат: „Какви бяха мотивите на решението ви да се завърнете при нас?" Крум отговаря: „Завърнах се, защото тук имам необходимите условия за самостоятелна работа върху себе си." Всички са задоволени от отговора му и той продължава успешно следването си. Предстои му да подготвя реферати и да говори пред преподавателите и съучениците си по въпроси, които дълбоко го вълнуват. Любимата му тема е „методът на проблемите" при възпитанието, обоснован във философията на Джон Дюи.


На церемонията по връчване на дипломите, директорът на института го поздравява и недвусмислено му казва: „Когато вървите напред, обръщайте се и назад, за да видите дали някой ви следва." Тези думи впечатляват Крум и той ги запомня добре. Преди да се завърне в София узнава, че стипендията му не е била държавна. Тайнственият благодетел не успява да скрие благодеянието си.


Словото на Учителя и размишленията в слънчева Елада върху съществени проблеми на битието оформят характера и мирогледа на Крум. Той продължава да следва пътя на своя учител, който е винаги до него.


Въпреки че не обичаше да говори за личния си живот, все пак веднаж, когато някой загатна за изключителните му знания и мистични прояви като на посветен или учител, той веднага възрази: „Учителя стои много високо!" Почитта и признателността му към онзи, който с Божията помощ бе преобразил живота му, бяха големи. Никога не забелязахме да изтъква своята личност и да измества в съзнанието ни образа на Учителя. Неусетно, по различни поводи, в процеса на общуването той ни оставяше сами да разберем същественото на личния му опит в школата на Учителя.


Като младеж с деликатна натура, в един труден период здравето му се влошило. „Учителя ме спаси!" каза Вено, без да навлиза в подробности. Ние знаехме, че в моменти на изпитания една невидима сила му помагала и го запазвала от тежки злополуки.


Животът, посветен на обществото, изисква жертви.


Силните лични чувства са бастион за егото, за онзи, който не обича колективния живот и отхвърля идеята за общото благо. Крум живее в общежитие с приятелите си в „Изгрева" и изучава правилата на „живота за цялото". Младежите работят мозайка в работилницата на брат Бертоли, а тя се намира в западните покрайнини на София. Привечер те се завръщат в „Изгрева", който вече се оформя като квартал зад Борисовата градина. Това място, където се събират благодушни и интелигентни хора, въплътява идеята за духовен мир и благополучие желания от светците Едем на земята. Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат. Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация. Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя."


Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева". Останалото е било устояване на духовните идеи, изпитване и затвърждаване на знанията чрез приложението им в живота.


Свободният човек се отличава с три особени качества: силна интуиция, свободна мисъл и непрекъсната връзка с разумния свят. Човекът на третото хилядолетие, за който вече се говори в будните научни среди, ще бъде много по-интуитивен и разумен в отношенията си със силите на природата. Мисълта му ще се освободи, той ще добие ново съзнание с по-големи творчески възможности. Вено притежаваше в голяма степен тези паранормални качества. Поведението му изненадваше и дори шокираше със спонтанната импулсивност и бързите, често изненадващи и абсурдни реакции. То се тълкуваше от мнозина като своенравие. Независимостта на характера дразни и предизвиква конфликт със света. Вено знаеше добре това и приемаше спокойно конфликта като естествен и неизбежен. Затова веднаж каза: „Не ме защитавайте, ако говорят лошо за мен!" Впечатляващо беше, че в поведението му не се забелязваше нагаждане към случайно стечение на обстоятелствата в живота. Които го познаваха по-отблизо обаче знаеха, че в своите решения и действия той беше изключително благоразумен. Това се потвърждаваше от много събития в живота му. Очевидно съдбата му е била такава на човек, който изповядва истината чрез всяко свое действие.


Очевидци разправят една забавна случка на „Изгрева". Учителя и няколко изгревчани седят на дървена пейка и разговарят. Времето е приятно, а всичко наоколо предразполага и унася в мечтания, подтиква те да споделиш с ближния своите радости и тревоги. В един момент се чува пукот на чупеща се дъска и насядалите падат на земята, но без Учителя, който спокойно се изправя сред тях. Урокът е добър във всеки момент ученикът трябва да има будност на съзнанието. Свободният човек не пада той е независим от обстоятелствата в живота.


Вено бе ученикът, който винаги стоеше изправен между нас. Той никога не падна, не претърпя провал в прекия смисъл на думата. Ако нещо не вървеше, както трябва, това се дължеше на неуместна чужда намеса. Но и тя не определяше финалния резултат, защото вярата в успеха винаги надделяваше. Затова на Вено не липсваха нито воля, нито умение.


Веднаж в летния лагер при Седемте езера на Рила Учителя дава знак на младежите, че хлябът е на привършване. Неколцина от тях, между които е и Крум, веднага потеглят, за да изпълнят поставената им задача. В късния следобед, завръщайки се с чували, заметнати на гръб, те узнават, че поради забрана на властите, не могат да минат по познатия им традиционен път. Да не изпълнят поръчението на Учителя също не могат. Тогана решават да поемат по един обиколен път през горите. Залутани в настъпващата нощ, те попадат сред гъсти клекови храсталаци, но продължават да вървят все нагоре и нагоре. Късно през нощта, изподрани от клека и плувнали в пот, те се появяват в рилския лагер. Удовлетворението е огромно лагеруващите братя и сестри са осигурени с хляб за няколко дни.


Тази воля за борба и успех не изоставя Крум през целия му живот. Трудностите предизвикваха у него едно особено състояние на възбуда, което предвещаваше успех. Той вярваше, че духовният човек, ученикът на Любовта не трябва да се оставя да бъде измамен и победен. Та нали доброто е по-силно от злото! Да си добър не е слабост, то е сила, която побеждава. Затова Вено обичаше да казва: „Ако Бог е с нас, кой може да е против нас!" Той искаше да даде живот на тази истина, да види нейното потвърждение в живота. Защото да си идеалист това означава да бъдеш човек, който побеждава със силата на духа. Слабостта, безусловното отстъпничество, липсата на вяра в успеха служат на онези сили, които са изневерили на Духа на истината. По-късно, когато отива в Англия, за да занесе там идеите на Бялото Братство, той дефинира в една-единствена фраза своята позиция. Поводът е следният. Англичаните със своята непоправима воля на властни благодетели предлагат на Крум да участва в подготовката на едно предаване на Би Би Си, което да разобличи властите в България за това, че преследват адептите на Бялото Братство. На това предложение той отговаря: „Ние ще водим нашата собствена борба!" Тази е позицията на силния, на свободния човек и на идеалиста, който знае, че ако сам не постигне свободата си, никой няма да му я поднесе на тепсия. А свободата е едно Божествено право на съществувание, естествено състояние на душата. За Вено духът на свободата е Дух и на величествената Рила, където космическият пулс на живота се долавя по високите върхове и плата на планината. И Крум е често горе, там са мечтите му, там е и силата неговата връзка с Разумния свят, с чиято помощ той ще ги реализира.


Често му се налага да минава по заледени хребети, където под отблясъците на слънчевите лъчи зеят дълбоки пропасти, а снежни козирки надвисват бездни. Там само една погрешна стъпка може да сложи край на мечтите му. Когато шеметно се спуска със ските си по полегатия склон, скрити под пухкавия сняг опасности го дебнат. Огледалната ледена кора под снега го изненадва и той се устремява неудържимо към дълбоката пропаст. Присъствието на Духа обаче му подсказва спасителната идея камъкът, който е надигнал леда трябва да убие скоростта, за да насочи ските си в друга посока. Когато го съзира, другият му шанс е да отиде върху спасителното препятствие. Секунда, две отлитат във вечността... и той успява. Близката реалност на вечността остава долу, в сенките на пропастта.


Когато в късна есен с раница на гръб възлиза сам по поляните над иглолистните гори, тишината кънти под стъпките му. Ненадейно пред него излизат четири вълка и, настръхнали, жадно се взират в него. Вечното предизвикателство на дивата природа стои пред Вено на около петдесетина метра. Време за размисъл няма. Някаква първична сила се надига в него, той й се доверява, оставя я тя да действа вместо него. Тогава бойният вик на индианците се изтръгва из гърдите му и отеква в планинските простори. Вълците познават този глас, неговата сила. Пламъкът в жълтеникавите им очи угасва, те се разколебават и миг след това се оттеглят по своя път. Коя бе тази сила, която въплъти индианеца в сърцето му? Учуден от неочакваното си преображение, изникнало из дебрите на неосъзнатото, Крум наблюдава отдалечаването на вълците, които с отмерен и плавен ход изчезват зад близкото възвишение. Походката на вълците го впечатлява повече от тяхното странно поведение. „Вълците ми дадоха един добър урок" завърши разказа си Вено.


Ако животните не могат да направят зло на посланика на Любовта, как е възможно тогава човекът да допуска насилие над подобните си? За онзи, който живее в противоречията на днешния свят, то е естествено, както са естествени студът през зимата и горещините през лятото. Той не може да примири доброто и злото в живота си. В борбата за живот само Божията любов може да сближи хората въпреки различията между тях. Универсалната Любов владее над всички живи същества. Ако сме нейни носители и искрено я изповядваме, чрез нас тя ще говори на животните и растенията. Те ще дойдат при нас и ще приемат мира на Любовта. Докато в отношенията на хората има дипломация, чийто език изисква смислов превод, то животните схващат само езика на Любовта. Една случка с Вено потвърждава правдивостта на това твърдение.


Веднаж, поради спешна работа в града, той трябвало бързо да слезе от Рила. Някъде между хижа „Вада" и местността „Гюлечица" той решава да се възползва от „млекарката" камионетката, която превозва млякото от овчарниците до мандрите. Крум се отправя към близкия овчарник, откъдето по това време тя трябва да потегли към града. Пътеката през гората вляво го отвежда до широка поляна, в дъното на която е „млекарката", а встрани овчарите с кучетата. Овчарските кучета са едри и обикновено нападат всеки непознат, който дръзва да се приближи до стадото. Когато Крум се появява, десетина от тези кучета се втурват с бесен лай към него. Пред тях тича бяла кучка, а другите устремно я следват. Във внезапно възникналата ситуация овчарите нямат време да реагират и стъписани очакват да се случи неизбежното, т. е. най-лошото. За тяхна най-голяма изненада, вместо да отстъпи бързо на безопасно място, човекът отсреща се настанява на един дънер, неподвижен в очакване кучетата да връхлетят върху него. Крум съсредоточава цялото си внимание върху бялата кучка. „Ако я спечеля на моя страна мисли си той другите сигурно ще я последват." И той й изпраща цялата си любов, обгръща я със светлината на своя мир. Същевременно описва светъл кръг около себе си, в който само приятел може да проникне. И чудото става. Когато влиза в този кръг, кучката престава да лае, спира своя бяг, започва да върти опашка и вече по-бавно се отправя към него. Другите кучета също утихват и, задружно махайки опашки, отиват при Крум. Той се изправя и в кортежа на новите си приятели спокойно се отправя към овчарите, които зяпнали в почуда, не могат да повярват на очите си.


„Универсалният език на Любовта каза Вено изисква пълен мир и абсолютно никакво колебание. Всичко ще е всуе, ако описвайки кръга, държиш камък в джоба си." Законът е силен, но и много строг. Млекарката тръгва и, без нови приключения, безпрепятствено го откарва в града.


Понякога Вено ни изненадваше с дела, които не се побират в стандартното въображение. Бяхме на зимна екскурзия над хижа „Алеко". Между нас имаше и две по-млади сестри. Компанията ни впечатляваше със своето добро настроение, а сигурно и с присъствието на един по-възрастен човек.


Някои мъже имат поведение, по-комично от това на петел върху бунище. За тях появата на друг мъж край бунището е обида и накърняване на мъжкото им достойнство. Ние възлизахме бавно по тясната пъртина, унесени в интересен разговор. Внезапно пред нас се появиха два петела от рода на описаните по-горе. Като забелязаха възрастния мъж между двете госпожици, те веднага изпънаха шии. Когато се изравниха с нас, единият с насмешка в гласа се обърна към Вено: „Ехе, по-кротко! Накъде с тези млади госпожици?" Вено го погледна и с блага усмивка сложи ръка на рамото му: „На лека разходка" отвърна той. При тези му думи мъжът се свлече на земята с подкосени крака, като ударен от мълния. Той бе така изненадан, че, надигайки се от снега, едва смотолеви: „Хей, внимавай какво правиш!" После, без повече коментари, с подвити опашки „петлите" бързо се отдалечиха зад нас.

Тази случка ни развесели. Ние я отминахме без коментар, като че ли всичко беше съвсем естествено и в реда на нещата. Въпросите обаче останаха без отговор и до днес, защото силата, която повали арогантния мъж, бе леко положената върху рамото му ръка на един възрастен човек. Някой ще каже, че хлъзгавият път е изненадал присмехулника. Но не е ясно защо при хлъзгането не бе отнесен встрани, а се сгъна и безсилен се свлече намясто.


Като разказвам тези случки из живота на Вено, неусетно влизам в противоречие с убежденията си, както и с позицията на свободния човек. Защото, като човек изключително чувствителен към истината и психолог, той избягваше външния ефект от своите паранормални способности. Случваше се някой, като заговори за Учителя, да изтъква неговата магическа сила. Вено отклоняваше разговорите на тази тема; не искаше да стимулира слабости, които водят към фанатизъм. А и Учителя съзнателно бе показал много малко от онова, което знаеше и можеше. По този повод Крум каза: „Не това е същността, то е външната страна, която допада на хора с повърхностни схващания." То е вече внушаване на сила, на власт и страх, изместване на любовта в заден план и отклоняване от същността на проблемите. Подобна е позицията на материалиста, който се осигурява добре отвън, преди да заговори за хуманизъм и мир между човеците.


Така или иначе мнозина не харесваха Вено или явно се настройваха срещу него. Навярно, ако прочетат тези редове, те ще се настроят още повече срещу нашия приятел. Поради тази причина не съм се заел да браня свободния човек, понеже той не се нуждае от това; нито пък имам амбицията да правя ретуш на образа, който той сам си създаде. Приживе Вено бе приел съдбата си и бе извинил онези, които не можаха да го приемат. Ако пиша тези редове, то е, защото живият пример на този забележителен българин ни е нужен, защото болезнено се нуждаем от такива примери. Затова, без да отивам в крайности, ще споделя с читателите още няколко интересни случки. Те са разказани лично от Вено с единствения мотив поуката от тях.


Вено имаше едно забележително качество той знаеше безпогрешно докъде може да отиде в действията си и в кой момент да спре. Едно от златните му правила бе: „Не искай от човека повече от онова, което е способен да даде." От по-способните той изискваше сериозна работа дотолкова, доколкото в тях имаше естествена вътрешна готовност. Самият той беше пример за безкористност, всеотдайност и прилежна работа за Божието дело. Млади хора от три поколения години наред учеха при него английски език. За тази си дейност той не взе нито лев. Беше изключително добър астролог, физиогномист и хиромант. В това се убедихме от срещите ни с него, посветени на тези науки. „Най-опасното нещо са парите!" казваше той. „Винаги е за предпочитане да дадеш от себе си, отколкото да оставиш съмнението, че вършиш нещо за лично облагодетелстване."


Девизът на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си. Лицето му бе открито и чувствително, лице на изключително активен човек. Погледът му чист и проницателен. Този вътрешен мир, чистотата и проницателността му позволяваха да вижда по-далече и да предвижда събитията. Самият той наблюдаваше редовно лицето си. Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме. Кожата на тялото му бе фина и витална. Духовното му име идваше от Овен огнения астрологичен знак. Беше роден на трети април, а брат Кирчо Лъвчето на четвърти април. Честваха им рождения ден почти в едно и също време. Тази близост пораждаше приятелство, но не и подобие в темперамента и характера. Брат Кирчо Лъвчето беше сърдечен и импулсивен ентусиаст. По повод на рождените им дни и приятелството между двамата, веднаж Учителя шеговито казал: „Четири да слуша три!"


Мирът и спокойствието на Вено възбуждаха нервите и дразнеха някои хора. Други пък напротив успокояваха. Неговото присъствие беше тест за възможна взаимност в действията, изпитание, след което идва спокойна увереност, радост и подем на духа.


Когато едно благородно дело е добре обмислено и подготвено, добрият му завършек зрее като плод под лъчите на слънцето и идва като божи дар. Интуицията на свободния човек му позволява да работи с радост и да жъне успехи. Хоризонтът му е открит и той вижда далече пред себе си.


През 1943 година започват бомбардировките над София, а през пролетта на 1944 година Учителя отива в Мърчаево. По това време Крум е секретар в Института по рационализации, основан по негова инициатива. Той ръководи основни дейности на института. Същевременно е винаги близо до Учителя и Братството. Поради зачестилите бомбардировки директорът на това научно учреждение решава институтът да бъде преместен далече в провинцията. Тази перспектива не се харесва на болшинството от служителите, а и цялостното преместване изисква повече време и средства. Крум е убеден, че едно благоразумно отдалечаване към западните покрайнини на София ще им осигури необходимата безопасност. Освен това той държи да бъде близо до Учителя и да участва в живота на Братството. Затова решава да вземе в свои ръце инициативата и без знанието на директора, който по това време отсъства няколко дни, успява да премести института. Всички са доволни, но конфликтът с директора е неизбежен.


Вено е в кабинета на възпламенения от недоволство началник. Възмущението на директора е голямо. То надига яростни вълни на гняв и ги стоварва върху човека, дръзнал да пренебрегне неговата личност и авторитета му. Нашият приятел обаче е убеден в разумността на постъпката си и спокойно посреща необузданите изблици на началника си. Гневът на обезумелия в безсилието си директор расте, а човекът срещу него е тих и невъзмутим в своя свещен унес. Двете сили стоят изправени една срещу друга, но по всичко се вижда, че изходът от сблъсъка е вече предрешен. Крум бързо долавя приближаването на критичната точка. Не свали ли високото напрежение, грубият проводник очевидно няма да издържи и ще прегори пред очите му. За да не се случи това, той се включва в мрежата и отвежда излишния заряд. Любовта е мощен трансформатор на напрежението, което възниква в човешките отношения.


Така конфликтът, предизвикан не толкова от американските бомбардировки, колкото от твърдостта на българския характер, е решен благополучно. Крум остава до своя учител, защото знае докъде да отиде не по-далече от Бояна и не по-горе от допустимото напрежение.


Интуицията е качество на добрия проводник на Любовта, на Мъдростта и на Истината, светилник на будното съзнание. Източно от софийския квартал Симеоново, сред хълмовете върху югоизточния склон на Витоша бяхме намерили едно закътано място, една огрявана от слънцето полянка край нискостъблена гора. Бяхме я кръстили „Брезичките". Всяка неделя си давахме среща на това място. Тук системно се водеха интересни разговори с Бате Крум. Често подготвяхме екскурзии до Рила или правехме проекти за летуването ни там през август.


В един тих и слънчев, но прохладен ден Крум е на поляната, заметнат с шаечната си пелерина. Наблизо, върху каменно огнище ври чайник. Младежите поддържат огъня, а разговорът тече спокоен и увлекателен: за Учителя и неговото учение, относно „Астрология на личността" от Дийн Ръдиер, мистиката на Сведемборг, универсалните идеи във философията на Юнг и пр. Разговорът е оживен, но Крум стои неподвижен, вглъбен в мислите си. След време някои от младежите се раздвижват и тръгват за гъби из близката борова горичка. Не минава дълго време и те са отново край огъня. „Реколтата е богата ще ви каня на гъби с ориз!" казва една сестра. После отново присядат около Вено. Сега той споделя нещо, което току-що е преживял. „Казват ми: „Стой абсолютно спокоен, не мърдай и не ставай!" Подчиних се на този глас и, следвайки търпеливо съвета, не направих ни най-малкото движение. И все пак, при това слънце и това спокойствие, защо ли трябваше да не се движа! След време съзрях една пепелянка да се измъква изпод пелерината ми. Тя се изви между тревите, бавно се изтегли към храстите и изчезна. Беше се свила под пелерината ми, за да се стопли. При най-лекия натиск е могла да ме клъвне и да излее отровата си."


Разговорът продължава. „За да те ползва интуицията, не се води от логиката. Ако не следваш интуицията си, тя ще те напусне. Логиката се ръководи от гласа на личността, а интуицията от универсалния разум." каза Вено.


Ето и един друг случай. Вено е на зимна екскурзия в Рила с двама приятели. Те напредват със ските си върху леко нагънатия склон, под висок хребет на планината. Снегът е хрупкав и улегнал. Вено е напред, а приятелите му следват ледените следи, оставени от ските му. Изведнъж той спира, както се спира човек на оживен кръстопът. В следния миг, само на пет стъпки пред него, снегът се отцепва и снежна лавина потича надолу с глух грохот на триещи се късове заледен сняг. „Вълнуващо е да я наблюдаваш от такава близост." сподели Вено с нас. „Видях я малко преди да тръгне и това ни спаси. Ние продължихме пътя си, силно впечатлени от това природно явление."


Tesnijat_pat_6.JPG


В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера. Лагеруващите, между които има възрастни хора и деца, са в бедствено положение. Трябва спешно да се организира извозване на пострадалите с автобуси от хижа „Вада". Вено тръгва веднага за Самоков. По пътя на пристъпи го застига силен дъжд. В града успява да издейства автобуси, уговаря час, в който трябва да са на хижа „Вада" и незабавно поема обратния път. В уговореното време хората трябва да са слезнали с багажите си, а следобедът тече.


Необходими са големи усилия, за да преодолее бързо стръмнините. Езерата и върховете над тях вече са пред него. Времето обаче бързо захлажда. Потта залепва мократа риза за тялото му. Горе вече стягат багажите. Крум е навсякъде, всички прибират палатки и вързват денкове. Той се чувства достатъчно силен, за да поеме цялата тежест на отговорността. Едва намира време да се преоблече. После поема надолу с кервана от коне и хора. Мнозина остават да чакат горе за следващия превоз. И отново дъжд, чийто хладни капки пронизват тялото му. Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път. Сега чувства, че студът взема надмощие над него. „Не казва си той не трябва да се отпускам!" И ето, че нови сили идват свише и благословение изпълва душата му.


В града Вено се възстановява от умората. Треската, която прекарва почти на крака, скоро го напуска. Той се чувства малко отпаднал, но е активен и отново полезен на всички. Понеже няма жилище, временно спи в един таван, където опъва палатката си. Така изкарва една зима. Приятелите му настояват да отиде на лекарски преглед. Установява се, че е прекарал възпаление на дробовете. Диагнозата е плеврит. След няколко месеца състоянието му се подобрява. Тогава възниква друга беда. Сестрата, при която е сега на квартира, има семейни проблеми и той трябва да напусне жилището.


Изглежда че след всичките изпитания, които не сломяват духа му, съдбата вече ще отстъпи пред волята му за живот и дейност. Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри". Той я облицова отвътре с картони от кашони, покрива ги с тапети, а в малкото антре успява да импровизира мивка и дрешник. Отоплението му се състои от електрическа печка с два реотана. В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи. Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски език, и приятели на Вено. Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев. В този дом временно се помещавах аз. Привечер пресичах улицата, за да отида при сестра Верка Куртева. Често тя ме канеше на ангелска супа в дома си. След скромната, но приятна вечеря, слушах разказите й за Учителя и Братството. В тези три къщички, сред все още запазените овощни градини, започна моят живот на „Изгрева. Там са и спомените ми за срещите ни с Вено и с Духа на Братството.


По-възрастните хора от онова поколение, което израстна непосредствено след 1944 година, наверно не са забравили двете намаления на цените в периода около 1952 1955 година. Но едва ли днес някой знае, че те се дължат на Общия работнически професионален съюз. По това време Крум е поканен да работи като секретар в българските профсъюзи. На комунистичесското правителство в първите години след войната липсват специалисти в областта на науката, образованието и организацията на производството. Тогава някой от върховете на властта си спомня за онзи дързък младеж, който приема риска да бъде преводач на американката Ада Рай при една неофициална среща в Борисовата градина. Новите управници виждат в негово лице подходящия човек, способен да оглави Централната комисия по трудови норми към профсъюзите. Крум приема тази длъжност и много скоро, благодарение на неговите умения и настойчивост, в страната ни се изграждат професионалните училища.


Не е лесно да убедиш материалисти, че всеки млад човек има своеобразни качества и дарби, с които трябва да бъде съобразена неговата професионална ориентация. В онези години властва теорията, че от един младеж с математически наклонности чрез обучение при подходящи условия е възможно да се създаде прекрасен поет или журналист. Музикално надареният пък може да бъде преобразен и да стане ентусиазиран строителен работник. Тази теория впоследствие се наложи и даде удивителни, но и парадоксални резултати всестранно надарени личности, които дадоха облика на нашето общество под званието „специалист по всичко." Кой от нас не се е възхищавал от образоваността и високата култура на бояджиите например? Крум обаче не е адепт на Лисенковата теория. Като психолог, добър астролог и френолог той има други схващания. Той знае, че ако един орган, респективно дадени качества в човека, са по-силно развити, те изискват съответно и по-голяма активност. От Учителя знаем, че дългите ръце обичат да се протягат и да пипат, понякога и в чуждите джобове. Интелектуалците с по-тясна длан и дълги пръсти пък имат по-крехко физическо здраве. Широките и силни ръце с големи пръсти подтикват към физическа дейност; те изискват активна ръчна работа.


Вено, който притежаваше високо чело и съразмерно развит нос, имаше активна мисъл и бързи интуитивни реакции в отношенията с хората. Дланите му бяха широки и силни, а ръката му бе дарена с пръсти на интелектуалец. Той въплътяваше характера на човек на делото. С тези си качества и благодарение на натрупания вече житейски опит, той успява да подобри значително условията за обучение, както и да даде добра професионална ориентация на много млади хора в България. Комунистите са доволни и му предлагат още по-висок пост с ранг на министър. Смущава ги само фактът, че Крум принадлежи към общността „Бяло братство". Един ден го питат: „Какви връзка има между Бялото братство и белогвардейците?" Вено отговаря по следния начин: „Белият цвят отразява пълния спектър на слънчевите лъчи, без да ги задържа в себе си. Белите братя са като белия цвят не задържат материалните блага за себе си, а ги отразяват в света за обща полза." „След това обяснение, не ми зададоха повече въпроси относно принадлежността ми към Братството." завърши разказа си Вено.


Когато профсъюзите загубват независимостта си от държавата, той разбира, че неговата дейност, колкото и да е висок постът, който заема, няма да бъде вече ефикасна и полезна за обществото. Затова отказва да приеме направеното му предложение, напуска работата си в профсъюзите и заминава за Рила. При Седемте езера си наранява крака: „Кръвта, която изтече, сне от мен една тежест каза той. Величествена Рила ми каза, че съм платил един свой дълг." Пред възможността да получи министерски пост или да стане обикновен строителен работник, той ще избере свободата на човека между обикновените хора.


В строителната бригада започва работа като подчинен на шестнадесетгодишно момче и смирено изпълнява нарежданията му. Оръжията, с които ще пази свободата си сега, са чукът, лопатата и мистрията. И той внимателно ги избира и подготвя. „Мистрията трябва да е от добра стомана и абсолютно гладка. Иначе лепи и завлича цимента." Той я купува на старо и внимателно я почиства, та да блести. „Когато загребваш сместа от цимент и пясък, гърбът трябва да е изправен. Ако се сгъваш, силите бързо отпадат." обясни Вено.


След една година той е вече майстор от седми разряд и ръководи строителна бригада. Сега отново може да посвети силите си в служба на обществото. „Свободен е само онзи, който е свършил работата си" обичаше да казва той.


По-късно, когато цивилни полицаи правят обиск в дома му, ще открият под леглото му тежко дървено сандъче. „Аха, ето го оръжието" мислят си те. Когато го отварят, за тяхна най-голяма изненада откриват инструментите на строителя Вено. „Взеха ми окултната литература, но за щастие не се заинтересуваха особено от „Астрология на личността." Не пожелал да се раздели с ръкописа на тази книга, която лично бе превел.


Естествено възниква въпросът: Можем ли да бъдем свободни в един свят, в който се упражнява власт на влияние и насилие. Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти?" Мисля, че то е сходно на отношението на възпитателя към децата. Уверен съм, че Вено би казал: „Властта осмисля живота на тези хора така, както игрите детството." Той ги разбираше и приемаше такива, каквито бяха в момента. Знаеше, че един ден и те ще оставят оръжията на властта, за да опитат силата на Любовта. Днес обаче Бог ги учи на бдителност, да наблюдават добре и да анализират явленията в живота. Като скромен и потаен човек, Вено беше привлекателен обект за тяхното внимание. Това обстоятелство обаче не е повод нашият приятел да промени естествения ритъм на своя живот.


Той си е купил приятно ухаещ ръчен хляб. В хляба са вкусът и силата на живота, който лъха от него, когато е пресен. В една слънчева алея на парка „Заимов" Вено наблюдава игрите на светлината, която трепти в короните на дърветата. После отчупва къс от хрупкавата кора на топлия хляб. Кой може да наруши тихата му радост, спокойната му съвест. Уви, не му остава време да вкуси сладкия къшей хляб, защото в този миг откъм гърба му внезапно се появява неговият стар познат, сянката, която иска да знае всичко за него. Вено спокойно поднася отчупения къшей на цивилния полицай: „Заповядайте топъл е!" И го кани да седне до него. Докато техният разговор тече, наблизо двама униформени милиционери крачат напред и назад, внушават авторитета на властта. Цивилният полицай запазва добър тон, но не е доволен: „Младежите да работят. Ако работят, няма да ги закачаме." В гласа му има колебание и странна нотка на уважение към този човек „Ще работят казва Вено. „Така е по-добре." Представителят на властта става. Той е малко смутен и не съвсем уверен, че е изпълнил мисията си. Защо неволно изпита уважение към Крум? Мъчителен въпрос, отговорът на който отлага за утре, за новите си срещи с човека, който върви по свой път. По друг повод той отново ще го потърси. Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта. При друг случай, благодарение на своите феноменални качества, той спаси нашия малък палатков лагер под „Сфинкса" на Рила.


Събуждам се от сутришния хлад в палатката, надигам се и започвам приготовлението си за изгрева на слънцето, което скоро ще озари „Благословената долина" пред „Сфинкса" горе, на половин час от лагера ни. Вън е все още тихо. Вслушвам се, за да доловя присъствието на приятелите си, но чувам тежки стъпки и непознати гласове. Внимателно отварям палатката си и в сумрака съзирам силуетите на милиционери и на цивилни хора. Какво означава това? Случайно ли е присъствието им в лагера или е внезапна проверка? Може би ще трябва да се легитимираме веднага! Какви ли ще са последствията? Спокойствие, приятелю! Та нали имаме саморъчно написаното разрешение от коменданта на Рила нашия приятел бай Кънчо. Измъквам се от палатката и отворям широко очи. Пред скалите вляво се откроява странен силует. Взирам се и разпознавам Вено, седнал с достолепието на болярин върху голям скален къс. Стройната фигура на Мария е вече до него. Никога не го бях виждал в този странен вид спретнат, в официален костюм и с безупречно изгладена риза; същински тиролски турист. Непознатите се отправиха към него. Той се представи, като подаде ръка на очевидно отговорните личности, между които имаше полицийски инспектор и представител на Българския туристически съюз. Проведе се кратък разговор, от който те разбраха, че Вено е турист с дългогодишен опит. В ръцете си той държеше документа, който оправдаваше нашето присъствие на това място. Като се увериха в абсолютния ред и чистота в лагера ни, отговорните личности заявиха: „Можете да останете тук, колкото желаете." Какво облекчение и каква радост от неочаквания обрат на събитията! Гостите се сбогуваха любезно с нас и потеглиха към хижа „Мусала". А ние тръгнахме към „Сфинкса", за да търсим отговор на въпросите как Вено узна за тази внезапна проверка, откъде беше взел официалния си туристически костюм и как съумя да дойде при нас толкова рано? Защото палатката си беше опънал в клековете край хижа „Ястребец", която отстои на около 45 минути от нашия лагер. Въпросите очакват отговор, а „Сфинксът", уви, и до днес загадъчно мълчи.


Tesnijat_pat_7.JPG


Летуване под "Сфинкса", х."Мусала"



Неведнъж в разговорите ни Вено е казвал: „Законите на физиката, химията, астрономията, математиката и другите науки са точни и строги. Не по-малко точни и строги са законите, които управляват процесите в духовния свят."


За да бъде през август на Рила с приятелите си от строителната бригада, те трябва да са свободни след края на юли. Бригадата е мобилизирала всичките си сили и бързо, но качествено излива стълбището на високата сграда срещу централната поща в София. Управлението не е в състояние повече да осигурява необходимите материали и ги пуска в неплатен отпуск. Пътят към свободата е открит и те отново са на любимата планина.


След 1972 година възниква идеята да се монтира голяма палатка пред кухнята на летния лагер в Рила. Вено настоява да не се прави това. Той е убеден, че моментът не е благоприятен, защото интуитивно чувства, че властите са станали по-чувствителни към разширяващата се дейност на Братството. Ентусиастите обаче надделяват. Палатката е издигната и при лошо време приютява концертите и молитвените събрания, които се провеждат ежедневно. Естествено всички са доволни и поздравяват изпълнителите на това благородно дело. На следващата година обаче лагеруването при „Седемте рилски езера" е забранено.


Да се лишим от живота на планината за нас беше толкова убийствено и тъжно, колкото да се отнеме майката на невръстни деца или светлината, въздуха и водата на разцъфтели цветя. Заради благото на всички българи и на България, в сърцето на която е духът на Рила, този живот трябваше да продължи. Убеден в това Вено ни качи още по-високо и ние опънахме палатки на 2600 м при „Салоните". После се установихме край хижа „Ястребец" и накрая лагерувахме под „Свинкса", срещу хижа „Мусала". След няколко години интензивен живот, отново опънахме палатките си при Седемте езера, с които ни свързват толкова много спомени за Учителя и неговия ученик Вено.


*


„Христос казва: „Тесен е пътят към живота!" То значи: само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинският живот. Онзи човек, който иска да добие истинския смисъл на живота, само той ще намери тесния път."


„Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща, който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чийто дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чийто синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици нищо повече."


„Аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на учителя си. Ако учениците не ходят в пътя на своя учител, какъв учител е той?"

„Днес всички питат: „Где е животът?" Где е смисълът на живота? Животът е в тесния път, в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път."

„ Тесен е пътят!" Не търсете широкия път!



Учителят Беинса Дуно,

11 януари 1925 г. София.

 

__________________________

Източник: СВОБОДНИЯТ ЧОВЕККрум Въжаров - Вено

Павел Желязков

Тесният път

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Снимки на Крум Въжаров

190985.jpg
Крум Въжаров
 
190990.jpg
Учителят, Крум Въжаров и Бертоли -1937 г., Рила

190991.jpg
Крум Въжаров, Учителя, Илия Узунов -1937 г.

190992.jpg
Крум Въжаров, Учителя, Илия Узунов - 1937 г.
Пред скалата при извора „Ръцете” - Рила 1. Учителят. 2. Пеню Ганев. 3. Крум Вьжаров. 4. ……. 5 . ……. 6. Теофана Савова

190989.jpg
Крум Въжаров, с Учителя на Вада - 1937 г.
На хижа „Вада” - 1937 г. 1. Йордан Савов. 2. Боян Боев. 3. Петър Пампоров. 4. ……. 5. ……. 6. Кирчо-Львчето (Кирил Стоянов). 7. ……. 8. ……. 9. част от главата на Дядо Благо (Стоян Русев). 10. Славчо Печеников. 11. Иван Антонов. 12. Крум Въжаров. 13. Учителят, 14.-15.-16. Латвийки. 17. Савка Керемидчиева, с шапката.

tom140705.jpg
Савка с приятели към Рила. На път за Рила. Първи ред седнали. 1. Елена Андреева 2. Емма Риба, Латвия 3 4. Мариана 5. Пенка Белева 6 7. Йордан Савов. Втори ред: 1. Николина Балтова изправена 2. Крум Въжаров, седнал 3 4. Савка Керемидчиева, изправена 5 6 7 8 9. Кирчо Лъвчето (Кирил Стоянов) 10. Петър Пампоров.

190987.jpg
Крум Въжаров, Вергилий Кръстев

190986.jpg
Крум Въжаров

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...