Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1870_03_03 Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос


Ани

Recommended Posts

Роден Георги Куртев,

ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
 (3 март 1870 г., Айтос - 14 февруари 1961)

 
Георги Куртев е роден през 1870 г. в Айтос. По време на Първата световна война служи като фелдшер в Скопие. Среща за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология. Става не само последовател и ученик на Учителя, но участва и в организационния живот на братствата в Бургас и Айтос. През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. След няколко години там се изгражда Айтоската братска градина. До деня на своето заминаване - 14 февруари 1961 година, Георги Куртев е най-уважаваният и обичан ръководител от братствата в България.
 

За Георги Куртев може да се прочете в:
 
1.
Книгата "Георги Куртев. Животопис" (може да се свали - pdf) и в Изгревът - Том 10
 
2.
Георги Куртев (1870-1961), Списание "Сила и Живот", Брой 1-2 - 1995 г.

3.
Георги Куртев, от Светозар Няголов в книгата "Светъл лъч към човешките души"

 

4. За сборника „Животопис на Георги Куртев"

 

5. Георги Куртев, от Мария Тодорова, Изгревът - Том 1

 

6. Георги Куртев, от Борис Николов, Изгревът - Том 3

 

7. Снимки на Георги Куртев

 

 

post-3-0-28860500-1484423509.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

____________________________________________________________________________________

В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото.

____________________________________________________________________________________

ГЕОРГИ КУРТЕВ

1870-1961

Sila_i_Jivot_1995_1_2_16.jpg?fbclid=IwAR

Роден е в Айтос. Баща му не успял да го изучи, освен до четвърто отделение, поради оскъдицата, в която живеели. Но Георги и без учебници се самообразовал, защото бил ученолюбив и имал силна памет. След няколко години чиракуване в една кръчма, късметът му се усмихнал и той бил назначен за писар в общината. По-късно, по свое желание отишъл да учи в санитарната школа в Сливен. След 1907 г. се върнал в Айтос и станал фелдшер. Тази професия той практикувал до края на живота си.

Георги Куртев срещнал за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология. През следващата година, Г. Куртев присъствал на друга сказка на Учителя в Айтос, този път по хиромантия. След сказката, той поканил Учителя да му гостува. Вкъщи, между другите разговори, Учителят казал много любопитни неща за членовете на семейството му.

През 1912 г. Г. Куртев се запознал с идеята за вегетарианството чрез свои близки от Братството. Тя му допаднала дотолкова, че станала негово убеждение за цял живот. През същата година Учителят отново посетил Айтос, приемайки поканата му да присъства на спиритически сеанс. На него той им дал добър урок. От последиците на този сеанс, групата се убедила, че пътят на спиритизма е различен от този, който Учителят проповядва.

През 1917 г., по време на войната, Г.Куртев е мобилизиран и изпратен като фелдшер в болницата в Скопие. В същата болница бил и Боян Боев, като аптекар. По заръка на Учителя те са изпълнявали всяка вечер специален наряд, даден от него. Силното им духовно присъствие е помагало на мнозина. По време на престоя им там избухнала епидемия от холера. Те двамата поели лечението на 800 души холерно болни. Благодарение на тяхната самоотверженост и висок дух, те успяли да намалят смъртността до минимум. За тази голяма опитност на Г. Куртев е писал Влад Пашов в спомените си:

“По време на Балканската война брат Георги Куртев бил на фронта като фелдшер. По войската плъзнала холера и всички бягали от заразените. Тогава Г. Куртев призовал желаещите войници от дружината да се притекат на помощ на болните. Гарантирал им, че никой от тях няма да се разболее от холера. Няколко войника отишли с него и обслужвали болните цели 7- 8 месеца, без да се заразят. По това време от страх лекарите обикаляли на коне покрай болницата и отдалече давали наставления за лечението. Тогава брат Куртев получил писмо от Учителя, в което прочел: “Не се плаши от нищо, аз виждам всичко. Помагай на болните, и ние ще ви подкрепяме.”

През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. Г. Куртев си спомнил, че в един разговор с Учителя той споделил идеята си да се създаде братска градина за комунален живот. Учителят тогава му отговорил: "Ще се нареди, но по-късно”. Ето че времето дошло. В Айтоската градина започнал да се организира братски живот, в който Г. Куртев е участвал с цялата си душа. Неговото присъствие и духовно ръководство там е повдигало съзнанието на много от посетителите, дошли за няколко часа да се поразговорят за светлите неща в живота.

За вътрешния живот на Георги Куртев през годините на Школата може да се добие представа и от следния документ отразяващ неговите размисли:

РЕФЕРАТ

Върху мисълта на Учителя: “Който влезе като ученик в Окултната школа, той ще Бъде подлаган на такива изпитания, че космите му ще настръхнат.”

Според думите на Учителя, ученикът на Окултната Школа ще бъде подлаган на много големи и трудни изпитания. И действително, ние които се считаме и мислим за такива, не трябва по никой начин да се плашим от изпитанията, които ни се дават. Изпитанията са като предмет за изучаване, защото от тях ние можем да научим много работи, които ще ни ползват в нашето развитие като ученици. Единственото нещо, което трябва да изхвърлим от нас, това е страхът. Затова казва и Учителя, че космите му / на ученика - бел.ред. / ще настръхват от изпитанията, които ще му се дават. И ако ли ние не изгоним страха от нас, с никакви изпитания не можем се справи. Трябва да бъдем безстрашни във всяко отношение, да бъдем герои да понесем всичко онова, което ни се изпречва по пътя на нашето развитие. В разните книги ние виждаме как светиите, пророците и някои велики учени са били подлагани на такива трудни изпитания и всичко това те са понасяли с радост и благодарение.

Ние, като окултни ученици, се изисква от нас да изучим най-щателно лекциите и беседите дадени от Учителя, защото от това ще зависи дали ние сме от ония ученици, които каквото им се предава с желание го изучават и така успешно свършват гимназия, университет и т.н. Та нашето развитие и усъвършенстване зависи от самите нас, а именно да познаем себе си и изучаваме Божиите пътища. След това от нас се изисква да бъдем редовни във всяко едно отношение. Преди всичко, за да бъдем окултни ученици трябва да сме точни, постоянни и сериозни в нашето развитие.

Ето защо изпитанията, които идват трябва да бъдат стимул в живота ни, в нашите прояви. Много пъти като ни наложат едно малко по-трудно изпитание почнем да роптаем и да упрекваме защо са дошли. За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията, трудностите и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши деди и прадеди.

И тъй, като окултни ученици трябва да понасяме всичко с благодарение, защото изпитанията са условие за да узреят плодовете, които ще дадем.

Следователно, пътят на ученика е във изпитанията.

Георги Куртев 4 март 1928 г. гр. Айтос

През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е безплатно, дарявал е средства, помагал е със съвет. Той е бил авторитет не само сред хората от Братството. Повечето негови съграждани са го почитали като свят човек, посветен на една висока служба, служба на Бога.

Неговите искрени молитви, отправяни по всяко време на денонощието от молитвената стаичка в Градината, са съграждали онази духовна сграда, наречена “Домът Господен”. Подвизаването му в пътя на Учителя започнало с молитва, и е свършило пак с молитва.

Заминал си с Христовите думи на уста:

“Господи, в твоите ръце предавам духа си!” Година 1961.

Sila_i_Jivot_1995_1_2_17.jpg?fbclid=IwAR

 

Д-р Стоицев, Г. Куртев и М. Сотиров на Бр. градина в Айтос

 

_____________________

Източник: Георги Куртев (1870-1961)ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г.

Брой 1-2 -1995г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Георги Куртев

(Светозар Няголов)

Георги Куртев е роден през 1870 г. в Айтос. По време на Първата световна война служи като фелдшер в Скопие. Всяка сутрин излиза рано на една височинка, на която си прави редовно молитва. Една сутрин покрай него минава неговият командир — генерал, и му козирува. Брат Георги го пита: „Защо ми козирувате, господин генерал?" Той му отговаря: „Не козирувам на тебе, момче, а на тези, които са с тебе." (Генералът вижда светли същества, които придружават Георги по време на молитвата му.)

Георги Куртев е пуснат в отпуск и тръгва с влака за София. Внушава му се да вземе три хляба. Той отива на ул. „Опълченска" № 66 при Учителя, който го посреща и му поръчва: „Веднага занеси един хляб на семейство Иванови." Георги оставя двата хляба при Учителя и тръгва към дома им. Семейство Иванови три дни не са яли хляб и децата казват на майка си: „Мамо, ето вече три дена твоят Господ, на когото се молиш, не ни донесе хляб." В това време вратата се отваря, влиза Георги Куртев и им подава хляба като отговор на тяхната молитва. Радостта им е голяма.

На фронта неприятелят напредва и започва да бомбардира Скопие. Началниците на болницата бягат и оставят болните и ранените на произвола на съдбата. Тогава Георги Куртев поема командването: издава отпускни билети на всички, които могат да ходят, за да се евакуират. Натоварва всички болни на каруци и напуска града. Когато последната каруца минава по моста, излизайки от града, пада снаряд и го разрушава. На отсамния бряг на реката остават само Георги Куртев и Боян Боев, които прегазват водата. Когато опасността минава, началниците се връщат, викат Куртев и строго го питат: „Кой ти разреши да евакуираш болницата, без да имаш заповед за това? Ще те дадем под съд." Той им отговаря: „Аз реших да спася 800 глави и заложих моята. Свърших работата и сега правете с мене, каквото искате." Началниците се споглеждат, съветват се, усмихват се и разрешават отпуск на двамата — Георги и Боян Боев. Дават им даже и своя файтон да ги закара на гарата, да потеглят с влака за София. Пристигат в София и се отправят към „Опълченска" 66, при Учителя. Той ги посреща и им казва: „Дойдохте ли си вече. Аз ви очаквах."

През една тъмна мъглива нощ обявяват тревога и частта, в която служи Георги Куртев, трябва веднага да се измести. В създалата се суматоха той загубва раницата си, в която е книжката „Заветът на цветните лъчи". Брат Георги се спира, моли се усърдно и живо си представя образа на Учителя пред себе си. Връща се назад в мъглата и скоро раницата попада под краката му. Той я взима и горещо благодари на Учителя за оказаната му навременна помощ.

След свършване на войната и заминаването на Пеньо Киров Георги Куртев поема с любов неговия завет да ръководи работата на братството в Бургаския край. Благодарение на способностите си да организира, лекува и откликва на всеки вопъл на страдащите души той образува голямо братско общество в Айтоския край, в което всички задачи се решават с общи усилия. До деня на своето заминаване — 14 февруари 1961 година, брат Георги Куртев е най-уважаваният и обичан ръководител от братствата в България. Той написа много светли страници в сърцата и умовете на братята и сестрите със своя скромен, честен и всеотдаен живот.

_______________
Източник:
7.5 Георги КуртевУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА

Светъл лъч към човешките души

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗА СБОРНИКА „ЖИВОТОПИС НА ГЕОРГИ КУРТЕВ"


В. К.: През есента на 1991 година бе отпечатан сборника, който бе предназначен да излезе през м. юли 1991 година, но се забави по технически затруднения. На 15 юли в Камерна зала България бе изнесен концерт по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев. Сборникът имаше недостатъци, понеже бяхме излъгани от онези, които го отпечатаха. За него аз платих 10 лекарски заплати, после дойде инфлацията и нищо не се върна при мен. Остана само книжката, Г. С.: Хубаво е, че все пак излезе. Да зачетем това.


В. К.: Сега ще говорим за някои пропуски на книгата „Животопис на Георги Куртев":


1. По отношение на самата книга. Като книга какви забележки имаш? Г. С.: Има някои неща, които не са точно написани. Искам само да се уточнят. В случката, дето Надка Боева разказва за молитвата на туркинята, тя казва, че влязъл в стаята, Той влязъл в стаята, дал й пари и излязъл. В стаята на жена туркиня не може да влезе нито мъж, нито българин. Той отвънка й подал плика и се върнал. В. К.: Това е фактически на стр. 14 отдолу нагоре, ред 14-15 е. Не влязъл, а почукал на вратата и подал плика. В турска къща мъже не могат да влязат, дето има жени.


Г. С.: 2. Друга забележка е за първия събор в Айтос на Паспалата, когато говорили брат Куртев и Учителя, те са уточнили час за тръгване три часа, вместо 12, както е записано в книгата. В. К.: Значи това е мой пропуск. Това е на 46 стр. Отгоре надолу, наред 12 четем: Времето, което уговорили, било 12 часа, полунощ. Вместо 12 часа, три часа трябва да се пише.


Г. С.: 3. Забележка на стр. 66, точка 17, последният сеанс в Айтос 1912 година. На сеанса не е употребен медиум, ами са сложили кръгла масичка, която дава сигнали с чукане. В. К.: Как обикновено става това нещо? Обясни, защото ние не го знаем. Г. С.: Аз не съм присъствал, а съм го дал, както са ми го разказвали. В. К.: Какво са разказвали? Г. С. . На кръгла масичка, която е направена само от дърво, да няма никакво желязо в нея. Трябва да бъде тринога, кръгла. Всички присъстващи се хващат във верига с палците отдолу, а пък предварително се написва един голям кръг с азбуката. И по този начин духът дава знаци с масичката, вече прави с един крак така, вдига масата и удря 1,2,3,4,5 и т.н., каквато е цифрата. Тя отговаря съответно на буквата и по тоя начин се образуват думи и се отговаря на въпрос. В. К.: Обясни го по-подробно. Г. С.: Първо, значи, имаме масата, след това има начертан кръг на книга, не на самата маса. Цялата азбука в кръг. Те правят веригата с палците. Масата почва да се движи, а тя нали е на три крака. С единият крак чука и дава сигнала. Така ако чука три пъти буквата е „В", ако е пет пъти, „Д". Така се съединяват буквите в думи. В. К.: Но ти трябва да го опишеш това нещо, ние не го знаем. Г. С.: Е, тази подробност не знаех, че трябва да се каже заради туй. В, К.: Значи по този начин, защото има и друг начин, чрез медиуми. Г. С.: Да, чрез медиум може, чрез излъчване, спящо състояние и пр и пр. В. К.: Защото това нещо не е отбелязано в твоето описание и аз разбрах, че е чрез медиум. Аз ще намеря как е оригиналът и ще го прочета, да направим сравнение, да видим къде е грешката. Г. С.: Добре. В. К.: Следващата забележка е запознаване с вегетарианството, на стр. 67, точка 19, така ли е? Това е станало 1912 година, което съм писал, нали, когато е бил мобилизиран в град Чарлу. Г. С.: Не е 1912 година, а е 1917 година, понеже били Европейската война, не знам в кой град е било. В. К.: Ти си писал, писмото било от декември 1912 година. Г. С.: Ще намерим оригинала на писмото. В. К.: Ти казваш, че е в 1917 година той се е запознал с някои приятели там, от войниците и писал на родителите си, че вече няма да храни свине, няма да коли, няма да яде. Значи това е 1917 година. Европейската война, а не 1912 година. Друга забележка. Става въпрос за чешмата в Тополица. Ти си писал 1929 година. Аз понеже имам снимка от Борис, където пише, че е построена 1928 година и аз промених, защото смятам, че Борис знае по-добре, щото е ръководил строежа. А той го е писал, когато е бил млад, преди 30 години го е писал. Г. С.: Аз не зная, виждам, че на снимката е писал Борис, обаче зная, че чешмата е правена 1929 година от тези хора, които са участвали в нея. Димитър Димитров Вълчев, и с него съм говорил, който сега е жив, може да каже точното. Дали Борис е прав или аз. В. К.: Ти трябва да провериш. Г. С.: Може да проверя и да пиша. Може да пиша.


Забележка на Редактора Вергилий Кръстев: През 1995 година попаднах на писма на Мария Тодорова до Борис, изпращани в Тополица. Те са от 1929 година.


В. К.: Какви забележки имаш ти при едно второ издание по отношение на книгата? Как би си я представил ти? Г. С.: Книгата трябва да бъде на по-хубава хартия и с по-едър шрифт. Шрифтът сега е много дребен и трудно четлив. Всички, които са я вземали досега, особено по-възрастните хора трудно я четат. Значи книгата да бъде с хубав шрифт, хубава хартия, заглавията да се подчертаят, тука почти липсват заглавията, написани са със същите букви, с каквито е писан и текстът. Заглавията се пишат винаги с по-едър шрифт и текстът на книгата да не бъде шаблонен, да бъде нещо по-хубаво.


В. К.: Как се казваше този брат, който искал да бъде ръководител? На стр. 79, 12 ред отгоре. Г. С: Този брат се казваше Крум Илиев, Той искал да стане ръководител, а пък печатарят го сбъркал и писал брат Георги Куртев. В. К.: Ама аз го задрасках и на всички книги съм го написал на ръка. Г. С.: Крум Илиев се е казвал той. Иначе е добър, ревностен брат, обаче в туй отношение малко честолюбив и искал да изпъкне така. А иначе е имал добри качества. В. К.: Какво е казал брат Георги Куртев? Г. С.: Брат Георги Куртев след смъртта на Крум Илиев, той го е сънувал като в една колиба така, обаче без уплътняване и вътре стои така скрит, обаче обгърнат с една хубава мантия. Брат Куртев си го обяснява, че тази хубава мантия това са добродетели, които е имал, но които никой не ги знае. А пък поради грешките, които е правил, затуй го виждаме затворен, не е свободен. Това ми го разказа брат Георги Куртев. В, К.: Това какво означава? Г. С.: Посещавал е бедни, давал е пари, помагал е на нуждающите и т.н., което никой не го знае и заради туй той го вижда в една мантия сребърна или златиста мантия. Така, като тия, които ги тургат на врата поповете. Не му знам името на това - попски одежди.


В. К.:По отношение на заглавието. Аз направих първата коректура и отбелязах всички грешки и той направи втора коректура и аз му казах, ще поправиш всички заглавия по-големи. Ще поправиш грешките и той обеща. Това трябваше - големи заглавия. Всички трябваше да бъдат големи заглавия, обаче той нищо не направи. Г С.: Не е постъпил честно и по тоя начин дава лош вид на книгата. В. К.. И тогава ние бързахме да излезе на събора в Айтос - 12 юли и така стана. И те печатиха го на фолио и вече не можеше да се поправи. То чакаш 5-6 месеца и не можеше да се поправи, защото трябват много пари, но грешката е моя в какъв смисъл, че аз започнах работа с хора, на които съм имал доверие, а те нищо не са изпълнили. Аз исках всички тия неща да бъдат с по-големи букви, нали. Ей тука, например, много по-големи букви трябваше да бъдат по-силно подчертано и т.н. Много трудно излезе тази книжка, измъчих се.


Ето сега тука, на тази голяма твоя тетрадка, на страница 39 пише следното; „През 1912 година, като войник в град Чорлу, аз станах вегетарианец. Ето защо писах писмо на жена си със следното съдържание ... " Г. С.: Това нещо може да се провери чрез Тодорка Куртева, която е жива. Тя знае кога е станал вегетарианец.

В. К.. Значи аз тука вина нямам. Г.С.: Да, разбрано. Туй може да се провери. А 1912 година е Балканската война, не е Европейската, точно така. В. К.: Значи тука нямам грешка. Г. С.: За справка, Тодорка Куртева, Дора. Тя ще знае коя година баща й е станал вегетарианец. В. К.. Да, ще питаме нея. Значи по този въпрос така. Сега тука забележките за последния сеанс. Тука ти си го написал последния сеанс в Айтос, 1912 година. Г. С.: Така, не спорим за него.

В. К.: Тука ти както си го написал, тука няма за медиуми, но понеже тука не е означено точно как става цялата работа. Г. С.: Моята задача не е да обяснявам как се правят сеансите. В. К.: Това никой не го знае. Г. С. Които са участвали, много хора са участвали. В. К.: Това не е точно обозначено, това нещо. Сега това е едно и понеже не беше точно описано. Г. С.: Според мене не трябва да бъде в такава подробност. В. К.: Чакай сега, аз не ти правя забележка, но понеже ти си го знаел, нали, ти смяташ че и другите го знаят. И сега в момента ние знаем това: Когато се събират на сеанс има няколко неща: или с пишещ медиум или с говорящ медиум или с чукане. Г. С.: Без медиум, с чукане на масата. В. К.: Сега е моментът, както е направено нали, за мен не беше ясно. Г. С.: То е друг въпрос. В. К, :3а мен не беше ясно и аз сметнах, че ти си го пропуснал и тогава реших аз да го добавя. Сега, между другото, аз тоя случай го имам разказан от Борис Николов. Той много подробно го е разказал, понеже Георги Куртев му го е разказал. Г. С.: Говори ли за медиум там? В. К.: Аз за медиум не мога дати кажа точно какво говори, но там пише, че ги е раздрусал, веригата ги е раздрусала, нещо подобно има но не мога са си спомня как. защото това е преди 30 години. И аз разбрах, че ти просто не си го добавил и затова съм го добавил. Г. С.: Аз да ви кажа недоразумението откъде идва, Някой от присъстващите, но преди да бъде Учителят там, се подиграл с духа. Човекът казал: „Хасам Мусум, сан мусум" - на турски значи - „Хасан ли си, кой си? Сега ти ли си?" И заради туй масата го е натиснала и след туй се уплашили и са имали по-сериозно отношение към това. А пък при Учителя, там са видяли разни знаци, разни чукания и пр.. което вече сме го казали. В. К.: Сега, значи уточнихме се. В следващата книга това нещо ще го коригираме в смисъл, аз ще махна това викане чрез медиум, а ще напиша подробно така, както описва как е построена масата, изобщо цялата обстановка, ще бъде описано всичко подробно. Г. С.: Щом трябва, опиши го. В. К.: Защото не е ясно. Аз ще коригирам това нещо. Понеже ние свършваме, днес е 28.12.1991 година. На тоя етап ние сме приключили.


Сега моята оценка за тая книга е тройка, значи преминаваме в следващото отделение. Не е 4 или 5, а тройка. Г. С.: Тройка, повече не. В. К.: Положих много труд, обаче оценката е тройка. Г. С.: Но факт е, че е станала, значи трудът е оправдан, макар че има качества, които могат да бъдат подобрени.


В. К.: Как реши ти да дадеш материала? Г. С. Когато получих вашето писмо, се поколебах, защото вие ми определихте много малко време, за срок от два месеца да мога да ви пратя материала, което не беше по силите ми. И в себе си бях почти решил да съдействам, обаче реших да се допитам до Евангелието. Като отворих Евангелието и мисля, че от Лука 7-ма глава се падна, където се казва: „И Христос събра учениците си и ги разпрати двама по двама на работа." Това ми даде като отговор, че аз трябва да съдействам, щом е дошло време за работа и заради туй реших на всяка цена да изпратя материали. Пратих материала и се радвам, че с много труд, макар и не много качествена, книгата все пак излезе на белия свят и съм много доволен от това. Остава за следующите книги, които са вече готови за печат, да можем да помислим и за тях. В. К.:Някакво пожелание за по-нататък? Г. С.:  Пожелание, каквото имаш запланувано и ти, също да стане. Там за музиката на Изгрева, за художниците и пр. и пр. Всичко това нещо трябва да стане. Това са хубави идеи, които трябва да видят своето реализиране.


В. К.: Сега ти трябва да ми дадеш ония тетрадки, които ти ги имаш и си ги направил, да имам по едно копие. Г. С.: Не знам дали ще мога да ги намеря, защото теса, някои листа вече са загубени. Пратени са някъде и не мога да обещая. В. К.: Ти нали имаш по една тетрадка, запазена у теб. Нея ще ми дадеш.

 

________________________

Източник: 08 - 30. ЗА СБОРНИКА „ЖИВОТОПИС НА ГЕОРГИ КУРТЕВВ царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Изгревът - Том 10

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Георги Куртев

 

(от Мария Тодорова)

 

Той беше от поколението приятели, които се бяха явили между войните - около Балканската и Европейската война. Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев - братя, които бяха преминали войните с 91 Псалом, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то
- онези живи опитности от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности като онези в Евангелието.

Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата.

Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на "Изгрева", които движеха всички организационни въпроси около салона и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините. Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година. Тези възрастни приятели ние ги наричахме "старите братя", защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година. Те бяха свидетели как се разрасна Божието Дело, как от трима ученици, кошерът се рои за едно десетилетие на стотици ученици. Надойдоха нови братя и сестри, отвориха се кръжоци и се построиха салони на братствата в провинцията. Те бяха свидетели и очевидци на Школата на Учителя. Те бяха онези, които присъствуваха на 31 декември 1944 година и носеха тялото на Учителя, когато трябваше да бъде погребано. Някои от тях доживяха да видят как бе погребан и унищожен и "Изгревът". Такава съдба доживяха малцина. Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеньо Ганев.

Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза. Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето. Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година.

Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: "Какво става с песните?" Аз му казах: "Учителят навремето каза: "Не коригирай Божественото!"" Брат Георги отговори: "Точно така!" Разбрахме се за минута. А как стана ли? Сега ще ви разкажа.

Попитах го дали е съгласен да не се коригират, да не се изменят песните на Учителя - да останат такива, каквито ги е дал Учителят приживе. Той каза: "Да не се коригира Божественото!" Тогава се обърнах към него и го помолих да ми изпее някоя от песните на Учителя. Той се съгласи и ми изпя точно тази, за която имаше много спорове и обвинения срещу мене. Но той я изпя точно така, както аз я бях дала в моето издание. После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му песента на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката. Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих песента така, както той бе я дал. Георги Куртев извика: "Ами тук е коригирано Божественото!" Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута-две се разбрахме с Георги Куртев? Тайната е следната, слушайте внимателно.

Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха. Оттогава бяха минали десет-петнадесет години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга посока. Учителят бе крайно недоволен от това положение. И накрая, Кирил Икономов се подведе по тези приятели и нотира песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя.

Споменавам нарочно думата "изгревяни", защото ученикът не коригира Учителя, а според старите братя като Георги Куртев и други, които знаеха песните от самия Него, това издание ги постави в противоречие. Така аз хванах първите братя и те разбраха веднага цялата истина: "Да не се коригира Божественото!" Те ми бяха най-голямата опора. Всички се учудваха, защо те ме поддържат и защитават.

Последния път, когато отидох в Айтос, Георги Куртев беше в градината. Беше сам, остарял. Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: "През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден". След това той ме покани да влезна в неговата молитвена стаичка. Влезнах в нея и усетих нещо особено, една духовна атмосфера. Той ме заведе да се помоля там. Остави ме сама. Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване му благодарих и казах: "Брат Георге, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка". Разделихме се.

Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа.

Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: "Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде?" Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа!"

Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя. Те останаха твърди и устояха докрай като ученици на Школата.
Той бе ученик на Школата на Учителя. Аз видях това и се убедих в това. А неговите дела и спомените на неговите съвременници говорят много повече от мен. Опитностите на този ученик са резултата от вяра и Дух към Делото и Словото на Учителя.
Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа! Това е основният закон на Школата. Защото ние сме верига от души. Едни слизат, други се качват и създаваме видимата и невидимата Школа на Бялото Братство.

Бог царува на Небето, Бог царува в живота. Да бъде Името Му благословено!

 

__________________
Източник:
3_16 Георги КуртевМАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Изгревът - Том 1

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГЕОРГИ КУРТЕВ

(От Борис Николов)


С брат Георги Куртев се познавах много добре. Когато аз ръководех и направих чешмата в Тополица заедно с братята от Тополица, той също вземаше участие в тоя строеж. Плана на чешмата беше разработен от брат Бертоли и брат Борис. През 1928 г. строежът бе приключен. Тази чешма бе една символика на братския живот и тя изигра своята роля в онези години. Не само като чешма, а като образец на едно братско начинание, защото там ние почнахме от руините на един римски извор и направихме една прекрасна чешма. Снимките от това време направени от фотографа Васко Искренов най-добре ще ви заведат в онези години.

С брат Георги Куртев съм се виждал много пъти. Той разказваше своите опитности от първите години с Учителя през време на двете войни - Балканската и Европейската, просто и увлекателно. Аз исках да ги запиша, но той се смущаваше, когато виждаше, че аз изваждам молив, за да стенографирам. Той млъкваше и прехвърляше разговора на друга тема. Тогава направих следното: при друг случай аз го подканвах и той разказваше и аз го слушах най-съсредоточено и в същото това време, аз бях сложил тефтерчето на коленете си под масата и записвах, като той не виждаше моята малка хитрина. Така записах неговите опитности, които са най-точни и верни. И други след това са ги преразказвали, но друго е да ги запишеш точно и след това да ги предадеш писмено. А когато ги запомниш и преразкажеш след това, то спомените се променят. Така че аз ги имам на стенограма, а моята стенограма е точна и пиша много правилно. Трябва да си намерите стенограф, който да ги разчете и запише. Познавам един брат, който може да свърши тази работа, но вие трябва да го откриете и да го помолите да предаде тези опитности.

През 1920 г. Учителят е бил в Айтос и отседнал в дома на брат Габровски. При Георги Куртев не е имало място поради многолюдното му семейство. Били решили на следващия ден - Петровден да отидат на връх Караманица на екскурзия. Трябвало да станат в три часа през нощта и да тръгнат пеш, за да

бъдат при изгрев слънце там, на върха. Но вечерта се изсипал пороен дъжд, продължил цяла нощ. Георги Куртев се измъчвал от това, че дъжда всичко ще провали. Но в уреченото време брат Георги става, запалва фенера и тръгва, за да отиде при Учителя. Среща брат Петко Епитропов, който си погладил брадата и казал: „Не е писано да се ходи". Георги го подминава и отива при Учителя с фенера, който Го посреща с думите: „Дойде ли Георге?" Учителят влиза в стаята си и престоява известно време. Навън изгърмява страшно, светкавици проблясват. Излиза Учителят и го пита: „Излез вън и виж има ли едно прозорче в облаците на изток?" Излиза Той, поглежда към небето, дъждът вали, връща се и казва: „Има Учителю." Учителят отново влиза вътре в стаята си и отново се чува гръм и светкавици. „Георге, иди и виж, има ли звезди на небето?" Георги отива, поглежда небето и се връща. „Няма Учителю". Учителят отново влиза в стаята си, навън се чуват отново гръм и светкавици. Излиза и помолва Георги да види, дали този път се е появила някоя звезда. Георги се връща и се усмихва. „Има Учителю!" Накрая излизат с Георги, който носи фенера, а Учителят се навежда и запретва крачолите на панталона си. Учителят и брат Георги тръгват в дъжда, а той още вали. Те минават покрай възрастните братя, които са от Бургас и които трябва да тръгнат с тях на Петров връх. Брат Петко Епитропов казва: „Аз в такъв дъжд не ходя!" Но двамата тръгват нагор&.гр дъжда, който постепенно започва да ръми. По едно време настигат група сестри, които също отиват на върха. А между тях баба Иванка, възрастна сестра. „Е, Иванке, къде в туй време?" - пита брат Георги. „На върха отиваме!" „Ами много дъжд". „Дъжд, не дъжд, отиваме. Един път ни е дошъл Учителят тук, че ние да останем и да не отидем с Него на върха!" И бабите не искат да чуят и знаят за дъжда. Като вървят нагоре дъждът изведнъж спира.

Тръгват към Караманица, която после наричат Петровия връх. Когато стигат до една чешма, виждат как Петко Епитропов идва след тях с един фенер. Учителят се усмихва. А на върха дошли братя и сестри с талиги от селата. Че като наклали едни огньове, че като турили едни казани и се дига пара от тях, всичко приготвено за празника. Времето се оправя. На изток се освобождава небето от облаците, появява се слънцето, има чуден изгрев. Наричат върха „Петров връх" на името на Учителя. Прекарват много хубаво целия ден. Когато правят сутрешната молитва и първите гимнастически упражнения Учителят посочва на брат Георги небето: „Виждаш ли, Георге, на запад едно черно облаче и отстрани две бели облачета. Белите братя арестуваха Черните братя и сега ги отвеждат. Ей тези Черни братя още от Сливен искаха да ми правят пакости. Сега Белите братя отвеждат Черните братя." Георги вижда едно черно облаче и две бели облачета до него. Учителят превежда картината. Невидимият свят говори чрез всички явления. Ако човек е внимателен в своя личен живот ще има много опитности, ще има разумна среща с Невидимия свят и ще го опита. Това е въпрос на опит и на вяра.

Този ден нямаше повече пречки и противодействия. Братята и сестрите прекараха при пълна хармония и радост.

Времето, се оправя. Денят е хубав слънчев без нито едно облаче на небето. Прекарват чудесно всички. Има направени снимки от тази среща на Петров връх. Това е история за вас, а за брат Георги Куртев и съвременниците му, това бе живот за Цялото и за Бога.

Георги поставя пред Учителя въпроса за създаване на братска градина в Айтос. Учителят го запитва: „С каква цел?" Отговор: „С идеална цел." Учителят му казва: „Ще се нареди, но по-късно". Така се случи, че по-късно онази сестра, която обслужваше на ул. „Опълченска" 66 и помагаше на Учителя в Неговия бит, помагаше на Гина Гумнерова в посрещане на гостите, а беше от

Айтос, получи наследство една нива. Тя я подари на братството в Айтос. От тази нива изникна братската градина. Името на тази сестра бе Василка Иванова от Айтос.

Аз лично съм ходил в тази градина. След заминаването на Учителя я превърнаха в култово средище, а не като място за братски идеи и живот. Особено след като си замина брат Георги Куртев. С него се разбирахме с една дума. Той беше човек на Духа. С хората на Духа се разбирах с една дума, с един жест и с едно действие.

На времето Учителят се беше изказал за приятелите от този край и особено от Айтос: „Души, които са в почивка." А това е неблагоприятно положение за тях. Знаех и други изказвания за тях от Учителя, че те имат подчертано религиозно съзнание и това ги караше да залагат повече на формата на нещата и да се крепят за тях. Затова не съм ходил често на тази градина, но съм посещавал дома на Георги Куртев и на дъщеря му Надка Куртева.

В Айтос имаше един извор, казваше се „Чортлек" - това е древна лековита вода. Учителят я вижда и я превежда на български: „Вода на Духовете". Това е малко изворче, от което излиза малко вода, колкото няколко пръста на ръката на човек. От нея се събират бавно по три-четири сантиметра в коритото му. Тази вода нито се намалява, нито се увеличава - тя е една и съща и при суша, и при дъждове. Значи, идваше от дълбоко място, не зависи от повърхностните пластове на земята. Тя идваше от върха, който се намира на изток от нея, а той се казваше „Абтарзак" - турско име.

На самия връх, приличащ на купа сено - там се намираха нашите приятели. Там беше братско стопанство.

Георги Куртев се зае да почисти каптажа на изворчето и да се направи чешмичката. Извика ме и аз му показах как се каптира извор и открих, че тази вода идва от върха и че тя е радиоактивна вода. Тя минава през жълта уранова руда - така нареченият минерал „торбулит", която е най-хубавата уранова руда. Та аз я каптирах. Но водата бе по-ниско и не можеше да се вдигне нивото й, за да се направи чучурче и да потече. Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при дъжд! Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години. Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби. Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана. Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя. Учителят я харесваше тази вода и държеше да се пие от нея.

Колко е приятно човек да се среща с такива хора като Георги Куртев! Колко е угодно Богу, че такива хора се движат по земята. И колко е угодно Богу, когато живеят братя в единомислие!

 

_______________
Източник: 36. ГЕОРГИ КУРТЕВБОРИС НИКОЛОВ

Изгревът - Том 3

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Снимки на Георги Куртев
 
tom100067.jpg
Георги Куртев

tom100068.jpg
Боян Боев и Георги Куртев в Скопие, 1917 г.

tom100069.jpg
Георги Куртев, Боян Боев, Матей Станев - прав.

tom100070.jpg
Молитвена група от 10 човека във Велико Търново -1922 г. Прави - отляво Боян Боев, а отдясно Георги Куртев.

tom100071.jpg
Семейството на Георги Куртев. 1. Верка. 2. Донка. 3. Георги Куртев. 4. Надя. 5. Съпруга Бела. 6. Любка. 7. Дора - права.

tom100072.jpg
Георги Куртев със семейството си.- 1. Верка. 2. Донка. 3. Бела. 4. Надя. 5. Еленка Арабаджиева. 6. Любка. 7. - Димитър Арабаджиев от с. Ченге. 8 и 9. Двамата синове на Димитър Арабаджиев.

tom100073.jpg
Бела и Георги Куртеви.

tom100074.jpg
Братска среща на празника на Народните будители - 29. VI. 1928 г. - град Бургас, на връх „Кара-тепе" (Черен връх), преименуван в „Бял брат" -1. Алфиери Бертоли. 2. Георги Куртев. 3. Минчо Сотиров. 4. Любомир Лулчев. 5. Д-р Трифонов. 6. Андро Лулчев. 7. Христо Колев. 8. Иван Калканджиев. 9. Патева. 10. П. Георгиева. 11.... 12.... 13. Драгил Драгиев. 14. Н.Тютюнджиева. 15. Банска.

tom100076.jpg
Братска среща в град Сливен.
- Седнали: 1. Райна Грозданова. 2. Минчо Сотиров. 3. Георги Куртев. 4. Васил Долапчиев. 5. Чифликчийката Нейчева.
- Прави: 1. Илия Чернев. 2. Веска Калканджиева. 3. Иван Георгиев Манев от село Булчино. 4. Иван Калканджиев - гр. Сливен

tom100077.jpg
Михаил Стоицев, Георги Куртев, Минчо Сотиров в градината Айтос, 9.X.1949 г.

tom100079.jpg
Градината Айтос- Седнали: 1. Минчо Сотиров. 2. Георги Куртев. З.Михаил Стоицев. Прави: 1. Димитър Добрев. 2. Иван Калканджиев.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...