Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1900_09_12 Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя


Ани

Recommended Posts

Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
(12.09.1900–22.07.1940)

Георги Радев е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици. От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г.

Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. Публикува статии от областта на окултните науки – астрология, физиогномика, графология и др. Пише цикъл статии върху темата „Жената в Евангелието”. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С ненадминат усет за намиране и систематизиране, той събира еднородни мисли от беседите, засягащи определени теми. Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто. Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението. Включва следните 21 теми: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос. В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.”

От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание...”

Взима дейно участие в живота на Братството. За него Боян Боев пише: "Животът му може да се резюмира само със следните думи - работник за един нов свят, за една нова земя... Едничката му мисъл беше: Великото Дело. Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява..."

Заминава си от този свят твърде рано, на 22 юли 1940 г.

Източник: Дънов П, Науката и възпитанието, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски„ ISBN: 978-954-07-2483-6

 

За Георги Радев може да се прочете в:

1. Георги Радев, от Светозар Няголов, Изгревът - Том 22

2. Георги Радев - ученият, предговор към "Научна астрология" от Георги Радев, Приятели на дъгата

3. Спомен за Георги Радев в книгата "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1" от Борис Николов

4. Георги Радев, от Борис Николов, Изгревът - Том 3

5. Снимки на Георги Радев

Още за Георги Радев може да се прочете в:

Изгревът - т. 18. Този брой е посветен на астролозите в Братствот, един от които е и Георги Радев.

1940_07_22 Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Книги от Георги Радев за четене онлайн или изтегляне на PDF

Учителя говори

Лица и души, Физиогномични портрети

Живот за цялото

Пътя на звездата- Георги Радев-1939

"Научна астрология" от Георги Радев | Приятели на дъгата

Всички книги от Георги Радев, които са поставени в сайта "Библиотека-Беинса Дуно" могат да се видят от тук.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Георги Радев

(от Светозар Няголов)



Георги Радев е от най-образованите ученици в Братството.* Постоянно чете и се занимава с окултни науки. Има обширни познания почти във всички области. В разговор Учителят нарича Георги Радев „Змията ментор". Змията е емблема на знанието, а менторът е човек с всестранни знания, който на времето е възпитавал цезарите в Римската империя. Това е висока оценка за светското знание на Георги Радев. Той владее добре 6 езика, освен това е отличен астролог. Еднакво добре си служи както с перото, така и със словото. По предложение на Учителят преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание" на съвременен език и стил.
                  

Георги Радев завършва математика в университета с отличие, но не взима диплома. За да се издържа, прави преводи. Става редактор на списание „Житно зърно" и го ръководи до края на живота си. За да може да работи за списанието „Житно зърно" брат Христо Цонзоров му даде своя голям дом, в който се настани Георги Радев с материалите по списанието и там живееше и работеше. Така брат Георги Радев ни стана съсед и аз често го посещавах и говорех с него. Той ми подари книгата на Хариет Бичер Стоу - „Чичо Томовата колиба", която ми остана като скъп спомен от него. Христо Цонзоров работеше в провинцията като агроном. Имаше мотор, с който посещаваше Изгрева и отсядаше при приятели. След заминаването на брат Георги Радев от този свят, той влезе да живее пак в своята барака и се ожени за сестра Бистра. При една среща на двамата с Учителя, последният им казва: „Христо, ти понеже даде своят дом за Господа, никога няма да останеш без дом нито на Небето, нито на Земята през вечността." Скоро след това брат Христо Цонзоров си замина, а аз бях много добър приятел с нашата съседка Бистра. Често я посещавах и носех от закуските, които приготвяхме за братските празници, също и от всичките храни, изпратени от чужденците и парите от англичаните. Тя си замина на 24.08.2002 г.

Превежда „Хирология" на Верде, „физиогномия" на Дюрвил, „Астрология" на Сефариел и няколко биографии на бележити хора. Превежда и романа „Занони", за който Учителят казва, че героите, лицата и събитията в него са истински. Издава книгите „Лица и души", „Живите сили на Слънцето" и „Живот за цялото". Без знанието на Учителя превежда книгите на Бо Ин Ра. Учителят казва, че Бо Ин Ра е от Черната ложа. Чак тогава Георги Радев разбира, че е работил срещу делото на Учителя и неговата школа, и веднага решава да се коригира. Отива при стенографките, взема от тях подходящи извадки от Словото на Учителя по теми и издава книгата „Учителят говори". Учителят харесва много тази книга - образец на правилно третиране на Словото, и по-късно казва: „Заради тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната ложа на голяма цена." Резултатите от тази грешка на Георги Радев не закъсняват - разболява се от туберкулоза. Той разглежда основно своя хороскоп, посещава Учителя и му казва за аспектите и тежката карма, която има да плаща. Учителят го поглежда, усмихва се и отговаря: „Над астрологията стои Бог."

Той иска да му помогне и му дава метод за лекуване - да носи по 3 пъти на ден вода с две десетлитрови стомни от изворчето в Дианабад. Водата е носител на живота. По този начин се предизвиква обилно изпотяване, чрез което гърдите се изчистват и болестта минава. Георги не изпълнява тази заръка на Учителя под предлог, че го е срам да носи вода със стомни: „Какво ще кажат хората, като ме видят - такъв интелигентен човек, постоянно да носи вода?" На разговора с Учителя присъства брат Генчо Алексиев, наш съсед художник, болен също от туберкулоза.
Веднага грабва две големи стомни и започва да носи по 3 и повече пъти вода от чешмичката в Дианабад. След повече от един месец той се излекува от туберкулозата и живя до към 1956 г., когато си заминава в гр. Пловдив. Той нарисува красивите картини, които украсяват сега салона в градината на гр. Айтос и говорят за живота в невидимия свят и връзката ни с него. Последствията от това негово непослушание идват скоро. Болестта се развива бързо и той си заминава в село Куртово - в Родопите, както сам си е предсказал, на 22 юли 1940 г. Сестра Мария Тодорова отива при Учителя и му съобщава, че Жорж е много болен. Учителят отговаря: „И тук, на Земята, се работи, и горе се работи."


Той му подава ръка, но гордостта и непослушанието го спъват. Вечерта преди неговото заминаване Учителя с група братя и сестри - 50-60 души, посещава Мусала и преспива на хижата. Това е последната обща екскурзия на Братството с Учителя на Мусала и първото мое посещение на този връх на 22 юли 1940 г. при моя осми рожден ден. Той ляга на едно легло заедно с брат Неделчо Попов. Известно време Неделчо не може да заспи и слуша лекцията, която Учителя изнася на този свой непослушен ученик. Подготвя го за бъдещата му работа в невидимия свят и му посочва какво трябва да свърши на Земята. Така преди смъртта си той познава Учителя и става един от най-послушните му ученици в школата на невидимия свят. Много от нашите приятели проявяват непослушание към Учителя, но когато въпросът се отнася до живота им, то това води до катастрофа. Учителят казва на Георги: „Аз мислех, че вие, младите, сте разумни, имате разбиране за живота и ще приемете съвета, който ви се дава. Сега не си ли за смях, като си болен и не можеш да си помогнеш?"

 

_________________
* Виж « Изгревът» том III стр. 81-86; том У стр. 555-571; том IXстр. 174-177.

 

Източник: 8. Георги РадевVI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Изгревът - Том 22

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Георги Радев - ученият

 

Георги Радев ще остане в душите и сърцата на поколенията с безпределната си всеотдайност и работа по списание „Житно Зърно“ като негов главен редактор. Една част от статиите му там, третиращи най-различни проблеми в окултна светлина, са издадени в сборника „Пътят на звездата“. Математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани, тези статии ще бъдат образец на език и стил на бъдещето и ще държат автора им на едно от първите места между българските есеисти. Още в първата си самостоятелна публикация – малка брошура върху „Живите сили на Слънцето“ (1926 г.), проличава както неговата научна подготовка, така и блестящите му полемични качества. По късно тези статии са издадени под името „В царството на живата Природа“.

 

С книгите си „Учителят говори“ и „Живот за Цялото“ Георги Радев пръв на наша почва посочва два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Той опитва един метод за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списание „Житно Зърно“ материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии именно по-късно се ражда „Живот за Цялото“. Част от неговите характерологични проучвания са издадени под заглавие „Лица и Души“, една твърде интересна работа, която му донася ласкав отзив на проф. Д. Михалчев. Той прави и цяла дузина преводи, между които „Астрология“ от Сефариал, „Хирология“ от Вреде, „Четене на характера“ от Дюрвил, „Занони“ от Б. Литон , една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др.

 

Младият Георги Радев при своя пръв допир с Новото учение и Учителя съзнателно жертва шансовете си за едно блестящо обществено положение в полза на Високия идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негова задача в живота става да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Георги Радев поставя всичките си познания от областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби, като работи в Школата упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия въпреки всички семейни и обществени затруднения. Духовен аристократ по природа, но без никакъв афинитет към политическия живот, той изповядва твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот – в Ачларе  през 1922 г. и в Русе през 1923 г. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро.

 

Като астролог, Георги Радев знае, че 1940 г. е критична за него но той никога не се оплаква. Напротив, не веднъж споменава пред приятели с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Неговият живот не е дълъг – той си заминава едва четиридесетгодишен, но със своя живот оставя светла диря, създавайки едно дело, за което само малцина могат да мечтаят. Георги Радев продължава своята работа и сега в наше време чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвещава живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество.

 

Настоящата книга „Научна Астрология“ представлява сбор от всички известни до момента статии и книги излезли под перото на Георги Радев. Читателите ще се насладят на „Астрологията“ на Сефариал – първото четиво в новата ни българска история на астрологична тема, издадена през 1929 г. По неведома закономерност тази книга беше и първата на книжния ни пазар след промените през 1989 г., но без да е посочен преводачът. Освен оригиналните статии, отпечатани в списание „Житно зърно“, в съдържанието са включени като приложения и изследванията на автора по въпроси, свързани с физиогномията. Включена е и книгата „Лица и души“. Всичко това има връзка с цялостния и завършен философски замисъл на Георги Радев. „Научна Астрология“ ще задоволи широк кръг читатели с неподражаемия си стил и език, съчетаващ строго научни актуални факти с един мелодичен лиричен изказ. Приятно четене!

 

___________________________

Източник: "Научна астрология" от Георги Радев

Приятели на дъгата

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГЕОРГИ РАДЕВ

(1900-1940)

        Георги Радев - Жорж се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода. Бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата. Защо ли? Защото професор Цанков и министър-председателят издадоха наредба: "Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба, ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си". И ние, завършилите факултета, се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взе дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин. Имаше отличен стил и бе много начетен. Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. Ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи.

        Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата.

        Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: "Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте, както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 година, управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви и много чувствителни за свободата си. Ето защо отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си.

        Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък

        Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев. Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра. Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно. Тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1. Книга за живия Бог 2. Книга за човека 3. Книга за отвъдния свят. Той ги издаде на собствени разноски през 1931-1932 г. като предговора в тези книги беше от него. Всичко това той направи, без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Той каза: "Бо-Ин-Ра е от черната ложа. Мен никой не ме е питал дали трябва да се превежда този автор и да се печата на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга "Учителят говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя. По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена".

        Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят. Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани, те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи. Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Дианабад до Изгрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен. Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя. Учителят му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш". А Жорж продължава да се вайка: "Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мен и сега не мога да се справя. Целият ми род живееше много разпуснато". Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: "Рекох, над астрологията стои Бог".

        Но съветите на Учителя не бяха спазени.

Борис Николов

_____________________

Източник: ГЕОРГИ РАДЕВ(1900-1940)

Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГЕОРГИ РАДЕВ

(от Борис Николов)


Душа на девойка и дух на войн

Наричахме го Жорж. С него се запознах още от първите събори. През 1921 г. на събора в Търново видях един младеж със среден ръст, строен, с къдрава коса, който говореше само за астрология. Сприятелихме се и през следващата 1922 г. той участвува в Младежката група, която създаде комуната в с. Ачларе. За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд. Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името. А Георги Радев беше основател и редактор на това списание до края на живота си, цели 17 години.

Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите. На следващият ден се проверяваха домашните и учениците се изпитваха. Изключение не се правеше никому. Но Жорж не се подчини на тоя порядък, защото имаше отлична памет и просто издекламирваше онова, което са преподавали учителите. Имаше дарба за модерните западни езици. Когато дойде на Изгрева владееше няколко езика. Завърши университета по математика през 1924/25 г. Но не пожела да си вземе дипломата. И сега тя е още там ако има архив. Беше отличник на випуска. Не пожела да отиде да работи с тази диплома. Можеше да работи навсякъде с неговата дарба, но не пожела. Дори и учител по математика можеше да стане в някоя гимназия, но и това не пожела. Започна да се занимава с преводаческа работа. Това бе един непосилен труд, който се заплащаше много малко от издателството. Парите не му достигаха. Предаваше и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици. От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от Вреде", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков. Преведе „Биография на Ганди" и биография на „Жан Жак Русо" от Ромен Ролан. Преведе големият окултен роман на английския писател Булвер Литон - „Занони". Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности. Една малка книжка ,Живите сили на слънцето". В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието". По-късно той издаде книга „Живот за Цялото". Това са мисли и изказвания на Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло. Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г. под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по астрология. Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г". Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж. Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело.

В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък.

А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него. Защо и как се случи не мога да кажа, но Георги Радев сам, без да пита Учителя преведе един окултист на име „Бо-Ин-Ра". Освен че го преведе, но започна и да публикува от тези преводи в сп. „Житно зърно" от 1924 г. до 1926 г., че дори и по-късно. През 1924 г. в книжка брой 3-ти, брой 4,брой 6,брой 8. през 1925 г. брой 3-ти, От 1926, г. брой 1, от 1929 г. в брой 5,брой 6.По-късно тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1.Книга за Живия Бог. 2.Книга за човека и 3.Книга за отвъдния свят. Той ги издаде на собствени разноски през 1931-1932 г. като предговора в тези книги беше от него. Всичко, което той направи, го направи без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Учителят каза: „Бо-Ин-Ра" е от Черната Ложа. Мен никой не ме е питал, дали трябва да се превежда този автор и да се печати на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена."

Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят. Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко души младежи. Учителят му беше дал метода как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Диана Бад до Игрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: „Ами сега като си болен не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, по понеже е влезнал в Школата, то затова живота му е продължен. Ние останалите се споглеждаме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя. Учителят му казва: „Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш." А Жорж продължава да се вайка: „Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мене и сега не мога да се справя. Целият ми род живееше много разпуснато". Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: „Рекох над астрологията стои Бог".

Съветите на Учителя не бяха спазени. А те бяха много. Освен Жорж и още двама братя се разболяха от туберкулоза. Единият от тях Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея той предпочете да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши. Другият брат бе Христо Дързев- цигулар и музикант. Не го приеха в музикалната академия, понеже беше две години по-възрастен. Това го поболя. Много тежко го понесе. А беше музикант по дух. Непрекъснато пееше, свиреше и записваше нотите веднага. Съкруши го този срив на чувствата в него. Тази болест - туберкулозата взе като жертва много хора. По този въпрос Учителят говори в III. година на Общия Окултен Клас -10. лекция от 19.Х11.1923 г. на стр. 24-25.

Тези трима братя бяха болни и нямаше кой да се грижи за тях. Всички се страхуваха да не би да се заразят. Отидох и казах: „Учителю, ще ги заведа в Арбанаси!" Отговори ми: „Заведи ги!" Поотделно аз ги заведох. Там аз им готвих сам, перях ги, хранех се с тях, триех им потта от челото. Живяхме няколко месеца, а точно по това време в Арбанаси бе комуната на Петър и Марин Камбурови. Там имаше малки деца и аз се страхувах за тях. Решихме да се връщаме, но нямахме пари за влака. Камбурови работеха в Захарната фабрика. Отивам в Търново в една печатница да търся работа и ме наеха да правя буквите за афиши. За седем дни ги изрязах, платиха ми и купихме билети за влака. Георги Радев дойде на Изгрева, а Христо Дързев, който беше от Казанлък живееше у Георги Томалевски. Константин го заведох в Устово -Родопите. Прекарах с него един месец. Работих там. Оставих го и след 10 дни той се връща в София. Георги Радев бе в последната степен на туберкулозата и се оплаква: „Нямам въздух!" Споделям с Учителя: „Заведете го в Родопите." С Неделчо Попов го заведохме в Юндола, наехме под наем една горска хижа и прекарахме там един месец. Трябваше да се върна в София да работя. Оставих го на един помак, платих му да се грижи за него. А всяка събота с пълна раница с хранителни продукти тръгвах с влака за Белово и от там 18 км до Юндола с тежка раница на гърба. А от Юндола до Куртово още два часа. Отивам при Жорж, оставям продукти и се връщам. От Куртово се спускам до Юндола, до света Петка с теснолинейката като се прибирам до Пловдив и оттам с влака до София. А в понеделник съм на работа. Седмици наред прекарвах при този режим. Споделям състоянието му с Мария Тодорова. Отива тя при Учителя и споделя болката си с Него: „Учителю, брат Жорж не е добре от зле става по-зле". Учителят я поглежда: „Е, и тук на земята се работи и там горе в Невидимия свят се работи". Така приключва разговора. Мария ми го разказва и аз следващата седмица съм отново при Жорж. Но тогава Жорж усети, че това е последната ни среща. Наведе глава и заплака. Изпроводи ме докъдето силите му позволяваха и се разделихме по братски. На следващата седмица Учителят нареди една групова екскурзия до връх Мусала. Беше 23.УИ.1940 г. тъкмо бяхме слезнали от Мусала, седнахме при езерото до хижата и дойде някой и каза, че по телефона е съобщено, че един наш приятел се е поминал в Куртово. Разбрахме, че това е Георги Радев. Със Славчо Печени-ков, аз и Верка Куртева заминахме с кола до Велинград. Желаехме да го погребем в Куртово. Но родителите му бяха настроени срещу Братството, защото смятаха, че той се е провалил заради Братството и затова го погребаха във Велинград. А той си замина в 9 часа на 22.УИ.1940 г. и беше точно на 40 години.

Когато приятелите му прибраха багажа, аз мислено си пожелах да имам от него една снимка. По едно време чух гласът на Жорж: „Вземи я!" Но аз не я взех. После Верка Куртева ми я даде и вече 30 години тя виси на моята стена. Бяхме първи приятели и с него живеехме в една барака години наред. Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим?" Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят!" По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня.

И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн!"

След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г. При друг случай ще ви разкажа още нещо и ще видите колко е верно изказването на Учителя за него, че има душа на девойка и Дух на войн.

 

____________________
Източник: 69. ГЕОРГИ РАДЕВБОРИС НИКОЛОВ

Изгревът - Том 3

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Снимки на Георги Радев
 
190809.jpg
Георги Радев

190810.jpg
Георги Радев

190811.jpg
Снимка № 9: Георги Радев в стаята си.
Снимка № 10: Георги Радев в стаята си.

190812.jpg
Георги Радев свири на виолончело.

190805.jpg
Учителят и Георги Радев

190813.jpg
Борис Николов, вляво, с бокала и Георги Радев, вдясно, в бяло, с книгата в ръка пред бараката на Изгрева, 1926 г.

190816.jpg
На Изгрева. Вторият е Георги Радев, с приятелите.
1. Генчо Алексиев. 2. Георги Радев. 3. Елиезер Коен. 4. Никола Нанков. 5. Стефан Дойнов. 6. Христо Цонзоров. 7. Цанка Екимова. 8. Борис Николов. 9. Юрдан Екимов.

190817.jpg
На Изгрева. Георги Радев до слънчевия часовник вдясно.
На Изгрева пред метеорологичната клетка. 1. Георги Радев пред слънчевия часовник. 2. Иван Кисьов. 3... 4. Борис Николов. 5. Иван Илиев.

190818.jpg
Борис Николов, Васко Искренов и Георги Радев.

190819.jpg
Елиезер Коен и Георги Радев.

190821.jpg
Снимка № 20: На Рила. Учителят и Георги Радев върху скалата, пред извора „Ръцете”.
Снимка № 21: На Рила. Учителят и Георги Радев, седнал долу вдясно.

190822.jpg
Учителят и Георги Радев, вдясно. Рила, 1931 г.
Лагерът при второто езеро Елбур в първите дни на юли 1931 г. Обед на лагера на втория ден след пристигането - 29 юни 1931 г. 1. Йордан Савов. 2. Иван Дойнов. 3. Учителят. 4. Георги Радев. 5. Боян Боев. 6. Любомир Лулчев. 7. Петър Шишков.

190826.jpg
Георги Радев, Георги Константинов, Пеню Ганев, при извора Махабур до петото езеро „Бъбрека”, Рила.

190827.jpg
Младежката група на Изгрева - в средата е Георги Радев.
1. Верка Куртева. 2. Николай Шиваров. 3. Борис Николов. 4. Георги Радев. 5. Пеню Ганев. 6. Елиезер Коен. 7. Георги Тахчиев. 8. Стефан Дойнов. Най-отгоре вляво е Руси Петров, а отдясно - Васко Искренов.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...