Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1888_11_01 Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя


Ани

Recommended Posts

Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
 (1 ноември 1888 г.- 9 април 1962 г. Рим)

 

 
Художник от най-висок световен ранг, наследник на традициите на Ренесанса, класик на портрета, пейзажа и мистичните прозрения в изобразителното изкуство.
 
Роден е във Варна през 1888 г. Семейството му заминава в Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих. Следва и в Мюнхенската художествена академия. Занимава се с обущарство, шивачество, строителство, земеделие, свири отлично на пиано, балалайка и други инструменти. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври, и пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия. През 1929 г. рисува портрет на Айнщайн и му го подарява. Трогнатият от подаръка Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията “Шулте” в Берлин. Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи “художник на душата” от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин.
 
Автор на портрети и на други велики личности: Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Учителя Петър Дънов (чийто последовател остава до края на живота си), Джавахарлал Неру и други. В стила му се преплитат в хармонично единство реализъм, романтизъм и класицизъм.
 
Картините му са били излагани по цял свят и представляват неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си.
 
Почива в Рим на 9 април 1962 г. и е погребан във Флоренция, близо до мавзолея на Микеланджело, в гроба на любимата му сестра Катя.
 
източник: из мултимедийния диск
Духовният Учител Петър Дънов
изд. Бяло Братство, 2009 г
 

Статии и спомени за Борис Георгиев:
 
1.
Борис Георгиев, биографични бележки - от Изгревът - Том 13
 
2.
Борис Георгиев - ученик на Бялото Братство -  от Изгревът - Том 13
 
(На Борис Георгиев е посветена част от
Изгревът - Том 13)
 
3.
Художникът Борис Георгиев - спомен от Борис Николов, Изгревът - Том 3

4.
Борис Георгиев - спомен на д-р Методи Константинов, Изгревът - Том 4

5.
“Вечният път” на Борис Георгиев, статия от Милена Бойкова-Терзийска, в-к "Новинар"

 

6. Карини на Борис Георгиев могат да се разгледат в галерията на сайта  Петър Дънов -Библиотека:
 

Борис Георги­ев (1888-1962)

post-3-0-29171200-1483984058.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА БОРИС ГЕОРГИЕВ


1.Роден на 1.11.1888 г. в град Варна в занаятчийско семейство. Баща му е обущар.

2. През 1902 г. заминава с родителите си за Петербург, където баща му е шивач в детския кадетски корпус.

3. От 1902 до 1907 г. е в Русия и следва в рисувателно училище.

4. Следва живопис в Мюнхен от 1909 до 1910 г.

5. От 1911-1914 г. пътешествува в Европа с торба на гърба и с неразделната си скитническа тояга.

6. В 1913 г. е в италианските Алпи, където създава първите си картини.

7. От 1914-1920 г. работи като художник във Флоренция. Създава след смъртта на сестра си „Скитникът и неговата сестра" и „Мировата скръб".

8. Установява се в Рим през 1920 г. и открива първата си самостоятелна изложба.

9. В края на 1920 г. с група руски военнопленници се завръща в Съветска Русия, за да прибере семейството си.

10. През 1921 г. се завръща във Варна с кораб от Одеса и показва своите картини.

11. През 1922 г. прави самостоятелна изложба в София и други градове. Изложен е портрета на Учителя Петър Дънов. Но под него е написано само „Портрет на г-н Д.", поради това, че в българското общество се води кампания срещу Учителя. На портрета долу е написано - Борис Георгиев, София, 1923 г.

12. Есента на 1922 г. заминава за Италия по море, пристига във Венеция. В северна Италия създава „Странствуващият пастир".

13. През 1923 г. отново е през лятото във Варна.

14. От 1923-1928 г. е в България. Създава редица портрети на различни личности. Втора самостоятелна изложба през 1927-1928 г.

15. Краят на 1928 г. заминава за Берлин, прави самостоятелна изложба през 1929 г. Портрет на Алберт Айнщайн. Ето какво пише същият с писмо до Борис Георгиев на 2.01.1929 г.:

„След като се вглъбих в съзерцание на портрета, който Вие ми направихте, чувствам нуждата да Ви благодаря от сърце. Ние, бедните видения в краткотрайното, „раждаме се и преминаваме", сме обзети от носталгия и неосъществима любов в един друг недостигаем свят. Това чувствуват и художникът, и неговият модел - всеки по свой начин и Вие трябва да се гордеете, и радвате заради тази мисия. Дано можете с Вашия творчески процес и в бъдеще да постигате толкова в тази фаза от нашето съществуване, колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните.



Ваш А. Айнщайн."


16. Заминаване за Индия 1931 г. Портрети на Рабиндранат Тагоре и Махатма Ганди.

17. През 1936 г. се завръща от Индия в България с пълна папка с рисунки и репродуции от картините си.

18. През 1937 г. заминава за Рим. Самостоятелни изложби.

19. Заминава за Бразилия 1951 г.

20. Изложба в Бразилия 1955 г.

21. Завръща се 1956 г. в Италия и прави редица изложби.

22. Последна изложба през 1961 г. в Рим.

23. Умира на 9.04.1962 г. в крайна бедност.

 

_________________
Източник:
1. БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА БОРИС ГЕОРГИЕВБОРИС ГЕОРГИЕВ

Изгревът - Том 13

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

2. БОРИС ГЕОРГИЕВ - УЧЕНИК НА БЯЛОТО БРАТСТВО


В самото начало Учителят Дънов е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал, гладен, беден и леко облечен. Тогава Той нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас.


Учителят казва, че Борис Георгиев е дошъл от Слънцето - Сириус и се ражда през 1888 г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков разказваше, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа, и който е бил преподавател на Борис Георгиев в художествената Академия в Петербург. Така е според Учителя Дънов.


Според Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които излизали оттам. Не е могъл да почне да Го рисува. Ето защо Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. А защо е направил това, ще прочетете от пасажа, който Ви прилагаме от една беседа:


„Един от даровитите български художници е Борис Георгиев. Той знаеше, че при духовно повдигане, само при връзка с Божествения свят може да се създадат картини, които да повдигат душите и затова твореше във височините на Алпите, в една свещена атмосфера, дето по-лесно можеше да се свързва с Бога. Там прекарваше и зимно време, като си имаше една колиба всред снеговете.


Живееше там със сестра си.


Той казваше: „Не мога да рисувам в градска обстановка."


В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение.


И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите."


/Из резюметата/


„Днес дойде при мене един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете.


Този човек не е рисувал тия картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него!


Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убеждение. Той за нищо на света не продава своите картини. Духът работи в този човек. Като го погледна в очите, искрен е той, няма никакви задни мисли.


Той казва: „Макар че живея по планините, аз искам да се поправя, в мене има нещо, което искам да го подчиня на Господа, да го туря в услуга на Божественото.


Всеки ученик трябва да бъде тъй искрен спрямо себе си. Няма нищо по- хубаво от искреността. Тя ще внесе Божествения мир в нас. И виждам че Божественото у нас е Велико. На всяка една стъпка ние виждаме как се пробужда то... "


(Из беседата „Свобода, знание и мир", 5.12.1922 г.,

Общ окултен клас, год. Ill, стр.21-22,

тогава, когато е била изложбата на

Борис Георгиев в София)


Борис Георгиев често е гостувал на хората от с. Мичкюр, Пловдивско, където навремето имало комуна на толстоисти. Като е гостувал там, той оставил много картини, които е бил нарисувал.


Когато е гостувал в София, той отсядал на Изгрева заедно със своята подвижна къщичка, а това е била една лека кола, пригодена като фургон, където художникът е спал и е държал картините си. На Изгрева е имал срещи с Учителя и е слушал беседи на Изгрева. Участвувал е в братски екскурзии на Витоша, където има запазени снимки от него от това време. А когато е направил първите си репродукции от своите картини, той ги е изпратил на Изгрева. Те били 400 на брой и сега неколцина са запазени.


Малцина от приятелите успяха да споделят своите спомени с него. Виж „Изгревът", том III, стр. 75-76, както том IV, стр. 291. А в том VI, стр 303-304 Боян Боев споменава в едно писмо, че са били на изложбата му и че ще има статия за него в „Житно зърно". А тези сведения са от 3.12.1927 г. и 15.12.1927 г.


А когато Цанка Екимова, която по това време изучавала хиромантия, видяла ръката на художника, според онова, което изучавала и вече знаела от книгите, то си казала: „Аз не виждам нищо особено по дланите на ръцете му." Когато споделила това с Учителя, чула следното: „Борис Георгиев е представител на голяма фирма. Има скрити линии на ръката на човека, които не се виждат и които са живи. Но има и такива, които се виждат много добре, но са мъртви и по тях не протича нищо. Това са мъртви корита на отдавна пресъхнали реки на живота." Това е друго виждане и едно ново разбиране за науката Хиромантия, както и за живота на Борис Георгиев. (Виж „Изгревът", том VI, стр. 291, номер 40).


А ето обяснението на Учителя за нарисувания Му портрет със затворени очи от Борис Георгиев:


„Един художник поиска да ме рисува и ме нарисува със затворени очи. Някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи? Казвам: Понеже в света има много насилия, много лъжи, много злини, аз не искам да гледам. След това друг художник ме нарисува с отворени очи. Запитваха: Защо този художник ме нарисувал с отворени очи? Казвам: Понеже в света дойдоха съвършените, аз искам да ги гледам. По същия начин и вас могат да ви рисуват със затворени очи. Когато човек затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато човек отваря очите си, туй представя радостно състояние. Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете радостни и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Желая ви да се радвате на живота, който ви е даден на земята. Не е нужно да мечтаете за ангелите. Който може да живее на земята добре, той ще живее добре и на небето, между ангелите. Желая ви да се радвате на трите живота: Живота на Силата, живота на Разумността и живота на Доброто, т.е. на Божествения, на ангелския и на човешкия живот. Тези три живота трябва да се съединят в едно да придобиете целокупния живот. Това всички можете да постигнете не изведнъж, но постепенно. Слънцето на живота е изгряло вече и показва, че Бог е на страната на силните, на разумните, на добрите. С една дума, Бог е на страната на праведните. Желая ви да прекарате поне един ден такъв живот, да покажете своята сила, разумност и доброта, да ви видя такива, каквито сте."


Томчето „Отиване и връщане", 1931 г., съборна беседа „Сила, разумност и добро" от 19.08.1931 г.,


Изгрев, стр. 41-42.

 

____________________________

Източник:  2. БОРИС ГЕОРГИЕВ - УЧЕНИК НА БЯЛОТО БРАТСТВОБОРИС ГЕОРГИЕВ

Изгревът - Том 13

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ

(От Борис Николов)

 

Случи се така, че след откриването на Школата 1922 г. на ул. „Опълченска" 66, където живееше Учителят идва Борис Георгиев - художник с намерение и желание да нарисува образа на Учителя. Защо имаше този подтик да Го рисува и от къде беше дошъл ние не знаем. На други хора Учителят не разрешаваше да бъде рисуван, но на него разреши. По това време във вестниците имаше написани и клевети срещу Учителя и за доказателство на техните писания бяха сложили снимка на Учителя в профил и върху този образ Му се об-ругаваха. Затова Учителят в онези години не разрешаваше да бъде заснеман от фотографи. И след тази фотография трябваше да изминат почти десет години, та чак накрая Учителят да разреши да бъде заснеман. Учителят се съгласи след това да бъде фотографиран, защото един от фотографите поиска от Него разрешение да остави на идущото човечество доказателства, че Учителят е бил в плът и кръв между българите. А в Словото Му ще срещнете „Духът на Истината".

Борис Георгиев започна да рисува Учителя. Рисува Го, но не може да нарисува очите Му. Накрая Го замолва, да му помогне, за да ги нарисува както трябва. За най-голяма изненада на Борис Георгиев, Учителят му казал: „Хубаво!" Тогава Той си затваря очите и така с притворени клепачи и затворени очи бива привършен портрета на Учителя. Когато портрета е бил готов приятелите го виждат и питат Учителя защо е нарисуван със затворени очи. А Той им отговаря: „Не искам да виждам ужасите, които идват върху светът! И затова си затворих очите!" Така остана портрета Му, нарисуван със спуснати клепачи.

Борис Георгиев беше своеобразен, свободен художник. Живееше самостоятелно в разрез с обществените норми върху живота. Беше беден, но честен. Ние сме свидетели, че той премина интересен живот с подходящо и неповторимо творчество на един окултен ученик от Школата на Бялото Братство.

 

_________________________

Източник: 64. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВБОРИС НИКОЛОВ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БОРИС ГЕОРГИЕВ

(Спомен на д-р Методи Константинов)


С този художник имах личен контакт, познавах се с него. Дори станах причина той да нарисува Учителя. Той се движеше във вегетарианските среди. Запознах се в един от многобройните тогава вегетариански ресторанти в София. Беше ми крайно симпатичен, много внимателен човек, много способен художник. Видях картините му, те ме плениха и реших да го запозная с Учителя. Аз съм този, който го заведе при Учителя и помолих Учителя да му позира, за да Го нарисува. Учителят неохотно се съгласи да му позира. Може би упражниха влияние и моите молби към Учителя, защото исках един художник да нарисува образа на Учителя. Това беше след Първата световна война през 1922 г. Когато Учителят му позираше, направи ми силно впечатление, че Учителят седи на стола със затворени клепачи. Питам: „Учителю, защо си затваряте очите? Портретът няма да излезе хубав. Къде се е виждало портрет със затворени очи?" А Борис Георгиев е до статива и Го рисува. А Той ми казва: „Затварям ги, защото не искам да гледам човечеството пред тези големи страдания, които го очакват." Тогава разбрах защо портретът на Борис Георгиев за Учителя бе нарисуван със затворени очи. Борис Георгиев е с голям духовен ръст в търсене на онези духовни ценности, за които намираме отговори в Словото на Учителя. Той ходеше в целия свят. Разнесе портрета на Учителя по целия свят, заедно с портрета на Тагор, на Айнщайн, Махатма Ганди, Джавахарлал Неру.

Робиндранат Тагор дойде през 1926 г. в София. Аз бях студент и с г-н Саръилиев - един мой професор, отидохме да слушаме сказката му в Музикалния театър. Беше с дъщеря си. Най-силно впечатление ми направи, че този човек беше прозрачен. Като го виждам, беше фееричен, проникновен, като че флуидите минаваха през него. Малко прегърбен, аристократичен по дух и маниер. Не можах да чуя сказката му. Говореше на английски и имаше преводач, но говора му едвам се чуваше. Салонът бе претъпкан с хора, а тогава нямаше микрофони. Саръиванов, с когото бяхме, беше философ, завършил в Кембридж. Искаше да ме прави асистент и да ме изпраща там. По-добре стана така, че останах тук, при Учителя. Ако бях отишъл там, щях да се загубя.

Така Рабиндранат Тагор пристигна в София, изнесе сказка, всички го посрещнаха с възторг, защото това бе голямо събитие тогава за българската общественост и всички окултисти. Голяма част от неговите произведения тогава бяха преведени на български език. Най-интересното бе, че той не се срещна с Учителя. А защо не се срещна? Защото не Го позна и защото не знаеше, че в България е роден Великият Учител на човечеството. Това какво означава? Показва скромните възможности, които е имал. Дойде в София и не можа да разбере, че тук е Учителят. Не узна времето и мястото на Учителя. Ето, това е най-важното. Затова не се кланяйте на чужди кумири, защото много от тях минаха през България и не познаха, и не узнаха времето и мястото, че тук е Всемировият Учител. Говорим за тези, признати от Европа, великани на мисълта. За българите не говорим, защото те отхвърлиха Учителя. Но за сметка на това изпратиха около 1000 човека, свои представители, които да бъдат ученици в Школата Му. А това не е малко, дори е и много.

 

_______________________________

Източник: 6.48. БОРИС ГЕОРГИЕВД-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Изгревът - Том 4

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

“Вечният път” на Борис Георгиев

 

Милена Бойкова-Терзийска

 

gallery_1_29_24590.jpg

 

Портрет на една дама, 1940 г. Борис Георгиев

 

Изкуството на Борис Георгиев е заредено с мистичен идеализъм и дълбок символичен и философски подтекст. Картините му носят особена ефирност и нежност, сияещи в светли багри и фини щрихи. В портретите сякаш не физиката, а духът е изобразен. Варненецът избира пътя на вечния скиталец. Изкуството му минава през различни култури и само създава такива.
 
Наситеният със странствания живот на художника определя изключителното му място в българското и европейското изкуство от 30-те и 40-те години. Полиглот, Борис Георгиев носи харизмата на артистична личност с високо развит интелект и талант.
 
Той знае 12 езика, свири на пиано, увлича се от техниката
 
Създава приятелства с едни от най-прочутите интелигенти и артисти в Европа между двете войни. В София за първи път показва изкуството си през 1922 г. През 1929 г. в Берлин изложбата му, организирана със съдействието на Алберт Айнщайн, му носи световна известност на портретист. “Най-интересното в техните разговори са били темите за необходимия духовен контакт между хората, за което допринася изкуството. Борис Георгиев не е продавал картините си, а се е издържал с поръчки за портрети. Той е смятал, че не може да продава себе си”, казва Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и гост-куратор на изложбата.
 
Сега в НХГ могат да се видят портрети на поета символист Теодор Траянов, актрисата Роза Попова, критика Стефан Митов, поетесата Мара Белчева, музикантите братя Владигерови, основателя на “Ротари клуб” д-р Н. Николаев,
 
двата портрета на Алберт Айнщайн и дъщеря му Марго
 
на Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, двете Хайдарабатски принцеси – Дуру Шевар и Нилуфар. Особено обаятелни са женските образи. Художникът поставял жената на особена почит като създателка и мадона, даваща живот и носеща съдбата и на детето в себе си.
 
Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 във Варна. Напуска рано родния град и живее в Одеса, Санкт Петербург между 1902-1909 г., в Мюнхен през 1909 – 1912 г., във Флоренция през 1914 –1920 г. През 20-те и 30-те открива изложби в България, Италия, Берлин, Лондон, Индия, Бирма, о. Цейлон. В София за последен път се завръща през 1943 г. През 50-те живее в Бразилия и Латинска Америка, но основно е свързан с Италия до смъртта си през 1962 г. в Рим. В Петербург, където завършва Художествената академия,
 
Николай Рьорих пръв открива големия му талант
 
на портретист. По покана на Рабиндранат Тагор художникът пътува до Индия през 1931– 1935 г.
 
Българинът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества 5 години из цяла Индия, до Хималаите и Тибет. Картините от индийския си цикъл нарича “В страната на Мировата скръб". Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло. Носител е на “Командорския знак на Ордена на Италианската корона” за портрет на кардинал Мери дел Вал, 1937 г. Въпреки че е попивал различни култури и релгии, винаги е приемал християнството за своя религия. Акцент в изкуството му са човекът и природата, духовният растеж, далеч от всяка агресия и деформация.
 
Приятелството му с Николай Рьорих, скулптора Андрей Николов, кардинал Мери дел Вал, Алберт Айнщайн, Борис Христов, Петър Дънов, Владимир Димитров-Майстора, Стефан Митов, семейство Владигерови, Ромен Ролан, Махатма Ганди и други представители на духовната култура е увековечено в поредица от портрети, подписани с „Борис Георгиев от Варна" (Boris Georgiev di Varna). “Портретите на Борис Георгиев
 
се доближават до естетиката на италианския ренесанс
 
и неслучайно се намира сходство между неговите съвършени рисунки и изкуството на Леонардо да Винчи," смята изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева. "Борис Георгиев е искал публиката да възприема картините му и чрез неговото слово. Той е виждал в изкуството си изповед, книга на живота си. Бил е своеборазен посланик на доброто, изпълнен с идеализъм. Той е бил харизматична личност, скромен, състрадателен, артистичен и най-малко егоистичният човек, както го определят италианците”, допълва г-жа Рачева. Харизмата на художника витае и в картините му. Идеализъм, който не пасва на техничния и агресивен 21 век. Но въпреки това вечен порив на човешкия дух.
 
---------------------
/материалът е взет от вестник "Новинар", автор Милена Бойкова-Терзийска/

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...