Към съдържанието


Снимка

1913_01_01 Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя


  • Please log in to reply
4 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 08 януари 2017 - 10:51

Родена Цветана-Лиляна Табакова,

певица и последователка на Учителя
(1 януари 1913 г. - 1 април 1995 г.)

 

Певица с международна известност. Цветана-Лиляна Табакова завършва Музикалното училище в София. Специализира пет години в Ecole Normale de Musique в Париж, завършва и двата отдела на престижния колеж – оперен и концертен.
 
След завръщането си в България Цветана-Лиляна Табакова е назначена в Операта, където изпълнява главните роли за колоратурен сопран. Наред с ангажиментите си в спектаклите тя изнася самостоятелни концерти и прави множество записи в радиото.
 
Кариерата на оперна прима обаче не е най-важният й стремеж. Година преди да започне работа на оперната сцена Табакова се запознава с Учителя Петър Дънов и става чест гост на „Изгрева”. От 1940 г. записва всичките си разговори с него, повечето от които са свързани с музиката и ролята й в пътя на човешката еволюция. В продължение на четири години Учителя Петър Дънов предава на Цветана-Лиляна Табакова най-мистичните песни на създадената от него Духовна Школа.
 

(Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г)
 
Спомени и статии за Цветана-Лиляна Табакова:
 
1.
Лиляна Табакова (1913-1995*), от списание "Сила и Живот", Брой 3-4 - 1995 г.
 
2.
Песни на Учителя дадени чрез Цветана-Лиляна Табакова, Спомен на Борис Николов, Изгревът - Том 2

 

3. Лиляна Табакова, от Вергилий Кръстев, Изгревът - Том 4

 

4. Снимки на Лиляна Табакова

 

Може да се прочете или изтегли книгата на Л.Табакова:

 

Съзвучия от бъдещето

 

_______________________________
Бележка: Датата на заминаването на Цветана-Лиляна Табакова в някои източници е 1991. Тук е поставена датата 1 април 1995 г., дадена от Вергилий Кръстев в Изгревът, т.31.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 08 януари 2017 - 10:53

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ


Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg
В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово.

В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души.

Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg




ЛИЛЯНА ТАБАКОВА
1913-1995


Sila_i_Jivot_1995_40.jpg



Родена на 1 януари 1913 г. В гр. Сливен. Музикалните й изяви започват още от най-ранна детска възраст, с нейни участия в оперетките “Деца и птички”, “Двете пролетни царици” и др. Наричали са я славейчето... По късно се преместват да живеят в Троян, където тя отново участва в детски представления, благодарение на своя музикален талант.

С успешно взет конкурсен изпит в музикалното училище в София, е приета в класа на Мара Маринова-Цибулка, и за три години взима изпитите си за редовното петгодишно обучение.

Заминава на специализация в Париж. Приета е в EcoleI Normale de Musique, където учи пет години в класа на мадам Гийо - колоратурен сопран.През ваканциите остава там,не се връща в България. Учила е и в класа на Алфред Корто - световно известен пианист, шопенист. Завършила е двата отдела - концертен и оперен,на това известно учебно заведение.
След завръщането й в България нейната музикална кариера продължава възходящия си път. Но в живота й навлиза нещо ново, което измества всички други амбиции и стремежи. През 1940 година тя се свър- зва с Учителя и възприема като благословение неговото положително влияние върху по-ната- тъшното й развитие като човек и като музикант. Още при първата им среща тя му казва: “Учителю, преди да вляза при вас, изсипах всичките си знания за музиката и пеенето отвън. Стомничката ми е празна и ид- вам при вас да налеете в нея новите окултни знания по музика и пеене."

В продължение на няколко години Лиляна Табакова записва разговорите си с Учителя, като съвсем съзнателно му задава въпроси, които са свързани с нейната музикална практика, с вътрешните й житейски проблеми, изпълнена с огромно желание да учи прилежно Новото знание, до което Учителят й е дал достъп.

От своя страна Учителят вижда в лицето на Лиляна Табакова един музикант с отличен глас, и с професионални умения, какъвто му е нужен за да предаде една Нова музика. Той й зада- ва въпроса: “Ти за колко дена можеш да научиш една опера?” - “За около двадесет дни, Учителю!" е отговорът. Денят е 7 декември 1941 година. Учителят изсвирил една мистична мелодия на цигулката си, а после я изпял с думи.

“В началото Бог създаде небето и земята. А земята бе пуста и неустроена. Нямаше ред по нея. И тъмнина бе върху бездната. И Дух Божий се носеше над водите на живота. И рече Бог: Да дойде красивата виделина. И тя се яви със своята светлина. И видя Бог, че тя бе добра! И Бог раздели светлината от тъмнината. И видя Бог, че бе добре, и нарече Бог светлината ден, а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро, първи ден!”

Казал й: “Мелодията ще заучиш наизуст. Тази песен е много дълга. Когато я заучиш ние ще изненадаме сестрите и братята след беседата, в салона. Ти ще я пееш и аз ще свиря с цигулката.”

Така започнала работата по предаването на “Новото Битие”, едно от най-дълбоките и мистични музикални произведения на Учителя. За обяснение на неговата поява той казва: “Бог сега сътворява света по нов начин. Бог създава нов, друг свят по нов начин. Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината.” Този цикъл от седем песни - Божествени дни от Сътворението, съдържа в себе си особена творческа мощ. В продължение на три години Учителят е свирил и пял тази съвършена музика на Лиляна Табакова, чиято музикалност е била на нужната висота, за да я възприеме и усвои трайно. Учителят наистина е имал намерение да изпълни тази музика на братята и сестрите.

За съжаление това не се осъществило до неговото заминаване през 1944 година. За първи път Лиляна Табакова изпълнила Новото Битие в Салона на Изгреба на 27 декември 1947 година, на концерта по повод годишнината от заминаването на Учителя.

По време на работата над Новото Битие Лиляна Табакова често е задавала въпроси на Учителя за музиката. Неговите отговори тя е записвала старателно в тетрадката си. Нейното примерно ученичество е причина, сега и ние да научим отговорите на част от тези въпроси:

Въпроси на ученика към Учителя:

-   Учителю, хората могат ли да достигнат изкуството на ангелското пеене?

-   Ангелската школа за пеене не е достъпна още за хората от света, защото не са чисти. Само чистите души ще видят Бога, само чистите души могат да достигнат ангелското пеене.

-   Учителю, какви качества трябва да притежава ученикът, за да се посвети на Новото пеене?

-   Той трябва да носи богатството си от миналото. Да има хубав глас.

-   Учителю, какви песни пеят цветята?
    
-   Уханието на цветята и плодовете звучи в акорди. Например, лалетата имат До мажорен акорд.
    
-   Учителю, каква е разликата между светската и окултната музика?

-   Според мен няма нито светска, нито духовна музика. Музиката е една, само че е различно преведена.

-   Учителю, Словото ли се е родило по-рано, или музиката?

-   Първичното слово, това е музиката.
    
-   Учителю, вие като сте велик Учител, бихте ли играли на сцената като артист?
    
-   И аз играя роля. Ангелите и невидимият свят са моята публика. Не ми е позволено да направя ни най-малката погрешка.
    
-   Учителю, кое изкуство е по-старо, вокалното ли, или инструменталното?

-   Вокалното изкуство, пеенето е играло важна роля още от дълбока древност. Вокалната музика е много по-стара от инструменталната.
    
-   Учителю, кои са първите качества на ученика?

-   Послушание, самопознание, самопожертване - това са първите качества, които трябва да има ученика.

-   Учителю, трябва ли да се хармонизират песните ви?

-   Някои песни не бива да се хармонизират, а да се пеят само в октава или унисон, за да не се промени духовността им.
    
На 5 февруари 1941 г Лиляна Табакова е назначена като артистка в Народната опера.

Тук е мястото да кажем, че кръщелното й име е Цветана, но за да не я бъркат с драматичното сопрано, вече покойница Цветана Табакова, в Операта сменят името й. Кръщават я Лиляна.

Лиляна Табакова притежава рядко срещани певчески качества, за които е високо оценена. Случва се да смае с тях дори италианския тенор Тито Скипа, случайно присъстващ на едно нейно представление. След срещата с нея той й изпраща портрета си с автограф, а в разговор с ръководството на Операта споделя, че тя има данни да стане много известна певица. Оценката на авторитет като него не е без значение за една млада певица, на прага на своята кариера. Но Лиляна Табакова е скромен човек, тя не мечтае да покори световните сцени, а е доволна, че учи в Окултната школа на Учителя музиката, която той сам й преподава.

Наред с ангажимента си в Операта, Лиляна Табакова изнася самостоятелни концерти и на Изгрева, за Учителя и за всички живущи там. А на 27 август 1943 г изнася своя програма пред Учителя в концерт, организиран с участието на братята Венцислав и Любомир Янкови, чести гости на Учителя по това време.

След заминаването на Учителя продължава да служи на изкуството с чистота и святост. Тя е един от учениците на Учителя, за когото можем да кажем че не смеси никога човешкото с Божественото. Тя знаеше кой е Духът, Който й предаде Новото Битие, и всякога благоговееше пред Неговата възвишена природа. Никога не отстъпи от идеите си. Уволнението, веднага след 9 септември 1944, което е предизвикано от идеалистически- те й убеждения, не я сломява. Тя е верна на своето вътрешно убеждение. И когато, скоро след това среща Любомир Пипков в Докторската градинка, той се покланя пред нея, целува й ръка и казва: “Лиляна, искам да те поздравя, ти издържа изпита си като човек!

Ученик на своя Учител, ученик, готов да учи денонощно, ученик, готов да приложи и най- маловажното изискване на своя Учител - това бе Лиляна Табакова на сцената на живота. Тя живя край Учителя само 4 години, но след това още 50 години му служи с твърдост, искреност, и постоянство!




Концерт на Л. Табакова в салона на Изгрева

Sila_i_Jivot_1995_41.jpg
 

_______________________________

Източник: Лиляна Табакова (1913-1995)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г.

Брой 3-4 -1995г.



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 08 януари 2017 - 11:02

ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА - ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

(Спомен на Борис Николов)



Лиляна Табакова беше оперна певица следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя тя бе ангажирана в операта. Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет. Нейното име е Цветана Табакова, но понеже в операта е имало и друга певица със същото име, то тя се принуждава да промени първото си име от Цветана на Лиляна. И като оперна артистка бе известна с името Лиляна Табакова.

Когато Учителят беше в Мърчаево Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Той решава да ги запише. Но в Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова, която е оперна певица и един музикант, който е посветил живота си на това изкуство. Учителят е работил с нея и на Изгрева. Тя пристига в Мърчаево и Той я извиква и работи с нея всяка сутрин от 8-10 часа. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха 'бели на Братството. По това време Михаил беше във Франция, а Кръстю остана на Изгрева. Дойде време и той да се намеси и да създаде куп проблеми с издаването песните на Учителя, за които ще споменем по-късно. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Как ставаше това?

Учителят изсвирваше на цигулка своята песен, след това я изпее с подходящ текст и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласът на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи заедно със свой близък музикант имаше грижата да се нотира песента. Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов. По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому. При своите посещения в стаичката на Учителя тя Му бе показала как са нотирани някои песни, Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни. Но по свои съображения тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому. Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издадат като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях. А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия порядък.

Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя отидохме с Мария при Табакова и й казахме: „Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор. Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й на оперна певица и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Тя си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване. Когато отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Тя искаше на всяка песен, която тя е дала да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст „Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят.

Така тези песни влязоха в песнопойката. В последствие, когато аз получих записките на стенографката Савка Керемидчиева, която е водила записки от онази поредица на свещените думи на Учителя към ученика, то аз на-мерих-в нейните стенограми и дешифрирах онези моменти, когато Учителят е изпълнявал тези песни на Савка с цигулката си или ги е пеел с текст. Савка беше записала думите на песните. Но понеже не е музикант, мелодията не можеше да запише. В стенограмата тя само изказваше своето възхищение от тези хубави мелодии. А в последствие ние ги получихме чрез Цветана Табакова.

Някои братя и сестри, които бяха засегнати от това, че не беше възприето тяхното становище да се дадат песните на Учителя в новата песнарка така както ги пеят приятелите, а не по оригинала на тефтера, започнаха да интригуват срещу песните на Цветана Табакова, че не били песни на Учителя и че не били правилно заучени и записани от нея. Ето виждате ли какви борби водихме. Първо искат да подменят оригиналния музикален текст като дадат песните така както си ги пееха нашите приятели и които си ги бяха променили под влияние на различни настроения през тези години. За да компрометират песнарката те се обявиха срещу песните на Цветана Табакова. Дребни нещастни интриги. Дали песните са от Учителя личи от това, че всеки който ги чуе и познава музиката на Учителя ще разбере, че са от Него. Музиката Му се познава така както се познава и Словото Му, както се познава и Неговият образ. Всеки случай нашето становище бе, че това са песни на Учителя, а противниците ни останаха със своите дребнави усилия да внесат смущение и съмнение в приятелите, че тези песни не са били от Учителя.

Какви са доводите ни, че това са песни от Учителя дадени чрез Цветана-Лиляна Табакова?

1. Тези, които бяха в село Мърчаево знаеха и виждаха, че Учителят работи с нея. Нали Той свиреше с цигулка и тя пееше по няколко часа на ден при Него в стаичката Му. А в часовете когато Цветана пееше те седяха долу на пейките и слушаха. Тези очевидци са още живи и могат да потвърдят това.

2. В стаята на Учителя в село Мърчаево все пак се намериха няколко листове от нотните записи на песните на Учителя, които Цветана Табакова все пак бе оставила на Учителя, макар че ревниво ги пазеше. Те бяха запазени и Боян Боев ни ги предаде.

3. Текстът на песните го имах от стенограмите на Савка Керемидчиева, които аз лично дешифрирах. Освен мен друг не знаеше това, както и нейното описание как Учителят е свирил пред нея някои от песните, които тя не е могла да запише понеже не е музикант.

4. Тези няколко нотни листа оставени в стаята на Учителя в Мърчаево ние записахме в тефтера. Например това беше „Новото Битие" - Първи Божествен ден. Учителят беше пазил тези песни и към края на живота си ги даде, като бе избрал този простичък, но сигурен начин. Извика една добра оперна певица, накара я да заучи песните под лично Негово ръководство и така заучените песни бяха записани от опитни музиканти професионалисти. Записаните песни влязоха в песнарката. Ето един естествен и прост начин, който Учителят намери, за да предаде последните свои песни на учениците си.

5. Тези песни имаха музика и текст. Някои песни имаха старинен език. Аз ги намерих в стенограмите на Савка. Те съвпадат напълно. Нямаше съмнение, че това ги е дал Учителят. Савка бе записала думите, а Цветана Табакова записа мелодията на песните. Ето така кръгът се затваря.

6. Цветана Табакова на своя глава не е включила нищо в песните. При заучаването им естествено като оперна певица и като колоратурен сопран и с такива невероятни възможности на нейния глас, Учителят е могъл да използва възможностите на гласът й за някои моменти. Но тези моменти са дадени с Негово съгласие и по Негово желание. А не е произволно направила такова изменение Цветана Табакова. Тя за нищо на света не би направила това. Тя имаше едно свещено отношение към творчеството на Учителя. Така че в тези песни може да има колоратурни моменти дадени поради тази възможност на нейния глас да ги изпълни, но те са дадени от Учителя. Той използва една нова възможност. Една обикновена певица не може да изпълни колоратурите. Но една певица като нея може да ги изпълни. И те са създадени много сдържано и са малки моменти, но хубави и на място. Тъй че тук Цветана Табакова не е изменила нищо. Но Учителят е използвал нейния глас и някои моменти, които позволяват да се дадат колоратури.

7. Тя беше школувана оперна певица от кариерата, която заучаваше толкова много арии от оперите и то точно, че да ги изпълнява също точно под палката на диригента и оркестъра. Там не се позволява никакво изменение, а се иска точно изпълнение. А да ги научи от Учителя не беше трудно за Цветана и всички знаеха и виждаха в Мърчаево, където мнозина от Братството бяха отседнали там, а други бяха евакуирани. Виждаха как всяка сутрин Цветана заедно с Кръстю отиваха при Учителя и всички отстрани слушаха цигулката на Учителя и нейния глас как тя ги заучава. А нейния глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат.

8. Цветана Табакова беше много акуратен човек в работата си. Тя си водеше бележки, записки, както за нейната артистична кариера, така също водеше дневник и записваше разговорите си с Учителя. Така че тя има точен архив, който пази ревниво и никому не го дава.

9. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази като талисман. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че тя няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. В последствие след години ако бъдат дадени, дали ще повярват приятелите, не зная. Но тя, музиката на Учителя си личи. Един опитен музикант, който познава музиката на Учителя, мотивите и начините, по които изразява музикално нещата, ще види дали тези песни наистина са от Учителя или има примеси в тях. Този въпрос седи открит за следващото поколение.

10. Ние приехме, че тези песни дадени чрез Цветана Табакова са от Учителя и след като ги прегледа Мария Тодорова основно, видя и се убеди, че са на Учителя. Но при корекцията на нотния текст правото си запази лично Цветана и това условие ние приехме, но при печата осъществен на скрито място нямахме възможност да прегледаме коректурите/ Някои малки грешки се допуснаха, които при следващото издание могат да се поправят.

След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че.всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта. Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. А останалото вие ще проверите. А Тодор Павлов бе председател на БАН десетки години.

Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна грешка да е допусната било в темпото, било в тактовото разпределение.

При едно ново издание трябва да се включат и онези песни на Цветана Табакова, които не ги даде на времето. Освен това има мотиви на Учителя, които бяха дадени в класовете. Учителят изсвири един мотив, той се запише и после те бяха събрани в голямата песнарка. Но се оказа, че има и други мотиви дадени при частни случаи от Учителя. Мария ги събра, включи и тях в новата песнарка. След това се разбра, че има и някои и други мотиви-песни дадени при частни случаи, които бяха записани от музикантите, но си ги държаха у тях като талисман и не бяха ги предали на времето когато издавахме песнарката. А когато тя излезе тези приятели размахваха тези нотни листове и доказваха, че има още песни от Учителя. Ние ги запитахме защо тези песни не са предадени на Учителя така както бе прието, за да бъдат записани в тефтера и тясното място бе в двете големи папки. Те не отговориха нищо, но ходеха насам-натам и доказваха, че новата песнарка не е издадена както трябва. Но те не предадоха тези нотни записи от песните на Учителя, за да бъдат включени в едно следващо издание. Останаха при тях, а защо, вие ще си отговорите сами. След време, след като си замина Мария Тодорова през 1976 г. аз предадох нейната песнарка с корекциите, които тя направи, както и двете папки и тефтера на един от младите музиканти за съхранение. Къде е укрит не мога да ви кажа, но съм убеден, когато той след време прочете цялата тази история, то той ще предаде материалите на онзи, който може да подготви едно ново издание на песните на Учителя. А това може да стори само онзи, който е свършил работата на всички музиканти. Такъв е окултния закон.

 

___________________________

Източник: 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВАБорис Николов

Изгревът - Том 2



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 08 януари 2017 - 11:09

ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

(Вергилий Кръстев)


Лиляна - Цветана Табакова е една изключителна личност. Тя е неповторима във всички направления, чрез които една личност може да се прояви. В нейния живот има всичко. Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му. Тогава бързо търсеха повод да напуснат дома й. Имаше и други причини да не могат да издържат в нейното присъствие повече от 10-15 минути. Много неща за нея са описани в „Изгревът", том I, стр. 199-204, както и в том II, стр. 248-252.

С Лиляна Табакова се познавам от 1972 г., когато работих с Жечо Панайотов и записвах неговите опитности от времето на Школата на Учителя. Тя беше се преместила със своята къщурка, състояща се от една барака в двора на Жечо Панайотов и там престоя, докато не разрушиха квартала за новите строежи. В присъствието на Жечо Панайотов аз предложих да запишем на магнетофон изпълнението на нейните песни, да направя филм за нея с кинокамера и да направя съответни снимки, с които да илюстрирам нейния живот. Тя посрещна с интерес моето предложение, но ме запита: „Какво ще ги правите тези неща, които ще направите с мене?" Отговорих: „Ще ги сложа в специални кутии и ще ги прибера за следващите поколения като историческа документация, че на земята се е родила Цветана Табакова и има документация за нейното присъствие." Лиляна мисли дълго и след това каза: „Не съм съгласна да бъда поставена в кутия. Аз искам да бъда показана на филм, да ме видят всички. Аз искам да бъда показана по телевизията. Аз искам да изнеса един концерт от песните на Учителя в зала „България", които Той ми даде. Аз искам да бъда показана на света и светът да види, че ме е имало." Отговорих много точно: „Това, което искаш, няма да стане нито сега, нито в бъдеще по твое време. Единствено, което можеш да оставиш като документация, е да работиш с мен и да оставиш следи. Сега е времето да се запише твоя глас. След 10-20 години този глас ще се промени и няма да го има, и тогава няма какво да покажем на идущите поколения - как Цветана Табакова е изпълнявала песните на Учителя." „Не съм съгласна. Моят глас ще се запази до дълбока старост и аз ще мога да изнеса концерт в зала „България". Огледах внимателно Цветана и видях, че тя говореше с поглед, отправен нагоре към небето. Разбрах, че онзи тщеславен дух, който я провали, бе влезнал в нея и я управляваше. „Не съм съгласна, Учителят ми каза, че аз ще изнасям концерти и цял свят ще ме слуша." „Вярвам в това, което е казал Учителят, но ти проигра нещата и още веднъж ще ги проиграеш, и всичко ще се загуби."

Тя не се съгласи, а Жечо Панайотов беше свидетел на нашия разговор. По-късно тя се интересуваше как работим с Жечо Панайотов, понякога идваше и ни наблюдаваше как работим. Хареса й, но не си промени решението. Бях направил много хубави снимки на Жечо Панайотов и тя възкликна: „Ти си го направил да изглежда като директор на банка, много е официален и тържествен." „Ти би изглеждала 10 пъти по-добре на снимка, но нали отказа да работиш с мен?" Тя мълчеше и виждаше, че тук има нещо, което не може да разбере.

Изминаха близо двадесет години и аз повече с нея не се разправях. През 1990 г. заедно с Марийка Марашлиева отидохме при нея и аз се представих кой съм, и за какво съм дошъл при нея. Беше изумително за мен, че тя помнеше всичко, което съм говорил с нея преди двадесет години. Знаеше дословно за моите предложения и за причината за нейния отказ. Зарадвах се на нейната изключителна памет и се убедих, че тази памет съществува и сега, и че е на върха на своите интелектуални възможности. А наближаваше 90 години. А каква сила се излъчваше от нея, когато говореше. Тази сила помиташе всичко пред себе си. Аз предложих план за работа с нея. Тя се съгласи. Направихме протокол и бе подписан от нея. Трябваше да започнем работа. Тя започна и продължи близо шест месеца, от декември 1990 г. до края на май 1991 г. Работихме по 4-5 часа дневно. От четири дни работихме три дни по 4-5 часа. Всичко се записваше на магнетофон и ленти. Една седмица след започването на нашата работа научиха и дойдоха да ни видят нейните най-близки хо
pa, c които тя контактуваше. Всички без изключение започнаха да й пречат, за да не може да работи с мен. Искаха да провалят тази работа. Започна се жестока битка на живот и смърт. Аз виждах, че се боря не с човеци, а с онези Сили, които бяха дошли да противодействуват чрез своите проводници. А всички нейни близки станаха такива. Много голяма част от тези словесни борби са записани. И те ще бъдат публикувани, за да се види какво значи борба за отстояване на историческа следа за Школата на Учителя в лицето на Цветана Табакова. При всяка една среща тя започваше да споделя с мен имената на онези, които са дошли предния ден при нея и са говорили срещу мен и са я разубеждавали. Мнозина от тези лица аз изобщо не познавах. Особено активен бе Любомир Стефов, който идваше почти ежедневно и й говореше срещу мен и донасяше кой какво говори срещу мен. А това лице аз не съм го срещал досега, не го познавам физически, нито той ме познава. Той не ме е срещал нито за секунда, нито е говорил с мен също за една секунда време. Той не знаеше нищо за мен, нито аз за него. Но аз зная какви Сили действуваха чрез него и защо го правеха. Обяснявах на Цветана, че тези хора не ги познавам и че това са лъжи. Тя ми показа няколко писма дошли от провинцията до нея, с които я убеждаваха да не работи с мен. Аз я убеждавах, че това са Сили, които искат да я провалят окончателно. Тя се съгласяваше с мен и така продължавахме да работим. Но това всичко се записваше и е документ за противодействията на тези лица. Има ги имената им и говора на Цветана Табакова. Следващите противодействия дойдоха от нейният заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдействува й пречеше. Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е. че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945 г. Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите натрупали се от 45 години говореха друго. Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него. И през времето на Учителя ме беше страх от него и след като си замина Учителя ме беше страх от него и сега ме е страх от него, макар че отдавна е покойник. Ето, идва и ме души". „Ето, виждате ли Цветана, кои са тези, които ни пречат за нашата работа? Едни идват през деня и те разубеждават да не работиш с мен, други ти пишат писма, а пък трети идват през нощта и се опитват да те удушат. Това са едни и същи Сили, идващи от Черната Ложа, но са различни слугите им. Господарят е един и същ, но слугите са различни, но изключително изпълнителни." Цветана разбираше как са нещата и с нея продължихме да работим шест месеца. Свършихме работата си, опаковахме нещата и аз ги прибрах на скрити места. Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното творчество. Такива пълномощни бяха написани две. Едно преди почване на работата и друго след 6 месеца, когато завършихме. Уточнихме се, че нейните неща ще бъдат издадени от мен, когато намеря подходящо време и условия, както и да ми се предаде нейният архив, за което тя се съгласи. След един месец получавам писмо, в което ме уведомява, че трябва да й върна всички неща, които тя ми бе предала. Отидох при нея, за да се убедя в какво се състои работата. Оказа се, че бяха я отново разколебали в мен и че аз според тях ще стана голям богаташ след като публикувам нейните неща. Това беше цялата причина.

Върнах й нещата, направихме протокол и с пълномощно, че магнетофонните записи остават в мен, и че аз имам право да публикувам всичко това. Аз не бях изненадан, не бях възмутен, но ми беше смешно, че накрая онези Сили, които действаха, все пак се явиха чрез своите слуги да я провалят окончателно. И те я провалиха по всички линии до този момент. Но те, слугите, не знаеха изобщо какво сме работили и какво представлява нейния материал. И досега не го знаят, макар че днес нейният архив е в притежание на други лица, които нямат нито една минута работа с нея. А защо? Защото тя не разрешаваше и не позволяваше на никого да се докосне до материалите. Дори на своите близки тя не разрешаваше да стоят и останат сами в нейната стая, където са нейните материали. Тя ги пазеше ревниво и дори ги заключваше. Носеше връзка с ключове с пълното съзнание, че ги заключва, за да не я ограбят. Но накрая тя направи груба грешка, че не ми предаде архива си и накрая я ограбиха. Материалите са днес в ръцете на лица, които изобщо не познават нейния материал, нито са работили с нея, нито пък тя им се довери за материалите, когато беше още способна да контролира всичко това, за което става дума.

При една от нашите срещи, тя поиска от мен да заплатя за едно бъдещо издание, защото тя нямаше пари. Тя имаше социална пенсия и нямаше възможност да плаща за осветление, отопление, а за преживяване да не говорим. Тя се хранеше много оскъдно. Всички виждаха това и й носеха при посещенията си нещо за ядене. А тя можеше да има изключителна кариера, да има дом, голяма пенсия и да бъде материално добре обезпечена. Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия.

Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които аз не пожелах да извадя, защото имах друг план. Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал. Веднъж, в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов, Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечата разговорите на Цветана с Учителя. Обясних му, че съм работил с нея шест месеца, че това е един огромен материал и че трябват най-малко три години, да се прехвърлят на машинописен текст магнетофонните й записи и да се обработи нейния материал. Той се изненада и ме попита, не могат ли да се издадат само нейните разговори. Отговорих, че ще се осакати и провали цялата работа. Обясних му, че на този етап аз не мога да издам нейните неща, защото имам друг план с нея. Той ме помоли да разреша да публикува нейните разговори с Учителя. Аз се съгласих и му разреших. А знаех как Цветана искаше да излезе напечатано нещо от нея, а й трябваха пари. Аз знаех за нейните затруднения и не желаех да преча. Освен това знаех цената и стойността на положения труд от мен с нея. Освен това знаех, че никой, освен мен, не познава нейния материал и няма да може да го опознае и да се справи с него. Младото поколение не знае също нищо, както и нейните съвременници, от които тя пазеше и криеше своите материали. По-късно научих, че Георги Кръстев й е обещал една сума като хонорар. През 1992 г. Георги Кръстев издаде чрез неговото издателство „Алфиола" нейните разговори с Учителя под заглавие „Съзвучия от бъдещето". Едно много хубаво издание, на хубава хартия, с хубав шрифт и ра, с които тя контактуваше. Всички, без изключение, започнаха да й пречат, за да не може да работи с мен. Искаха да провалят тази работа. Започна се жестока битка на живот и смърт. Аз виждах, че се боря не с човеци, а с онези Сили, които бяха дошли да противодействат чрез своите проводници. А всички нейни близки станаха такива. Много голяма част от тези словесни борби са записани. И те ще бъдат публикувани, за да се види какво значи борба за отстояване на историческа следа за Школата на Учителя, в лицето на Цветана Табакова. При всяка една среща тя започваше да споделя с мен имената на онези, които са дошли предния ден при нея и са говорили срещу мен, и са я разубеждавали. Мнозина от тези лица аз изобщо не познавах. Особено активен бе Любомир Стефов, който идваше почти ежедневно и й говореше срещу мен и донасяше кой какво говори срещу мен. А това лице аз не съм го срещал досега, не го познавам физически, нито той ме познава. Той не ме е срещал нито за секунда, нито е говорил с мен също за една секунда време. Той не знаеше нищо за мен, нито аз за него. Но аз зная какви Сили действаха чрез него и защо го правеха. Обяснявах на Цветана, че тези хора не ги познавам, и че това са лъжи. Тя ми показа няколко писма, дошли от провинцията до нея, с които я убеждаваха да не работи с мен. Аз я убеждавах, че това са Сили, които искат да я провалят окончателно. Тя се съгласяваше с мен и така продължавахме да работим. Но това всичко се записваше и е документ за противодействията на тези лица. Има ги имената им и говора на Цветана Табакова. Следващите противодействия дойдоха от нейния заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдейства, й пречеше. Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е., че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945 г. Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите, натрупали се от 45 години, говореха друго. Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него. И през времето на Учителя ме беше страх от него, и след като си замина Учителя ме беше страх от него, и сега ме е страх от него, макар че отдавна е покойник. Ето, идва и ме души". „Ето, виждате ли Цветана, кои са тези, които ни пречат за нашата работа? Едни идват през деня и те разубеждават да не работиш с мен, други ти пишат писма, а пък трети идват през нощта и се опитват да те удушат. Това са едни и същи Сили, идващи от Черната Ложа, но са различни слугите им. Господарят е един и същ, но слугите са различни, но изключително изпълнителни." Цветана разбираше как са нещата и с нея продължихме да работим шест месеца. Свършихме работата си, опаковахме нещата и аз ги прибрах на скрити места. Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното творчество. Такива пълномощни бяха написани две. Едно, преди почване на работата и друго, след 6 месеца, когато завършихме. Уточнихме се, че нейните неща ще бъдат издадени от мен, когато намеря подходящо време и условия, както и да ми се предаде нейния архив, за което тя се съгласи. След един месец получавам писмо, в което ме уведомява, че трябва да й върна всички неща, които тя ми бе предала. Отидох при нея, за да се убедя в какво се състои работата. Оказа се, че бяха я отново разколебали в мен, и че аз, според тях, ще стана голям богаташ, след като публикувам нейните неща. Това беше цялата причина.

със сполучливо излезнали снимки. Аз знам, че с едно такова издание не могат да се спечелят много пари, особено след като е заплатен хонорара на Цветана Табакова. Поднесеният материал е истинен и верен, но малцина биха се ползвали от него, защото на всеки един разговор на Цветана с Учителя, състоящ се от 2-3 страници от излязлата книга, има най-малко още десет страници към същия разговор - коментар, обяснения и разяснения от Цветана. Аз обикновено предварително работех над всеки разговор, отбелязвах си по точки въпроси и й ги задавах. Отговорите бяха много точни и разясненията от нея бяха много обстойни. Без тези разяснения никой не може да разбере за какво става дума, както и за много неща, защото Цветана в телеграфен стил бе предала всичко. Тя смяташе, че това, което е написано от нея, е напълно ясно за онези, които ще го четат. Тя не предполагаше, че в нейното съзнание има запечатани още 9/10 обяснения за този материал. И той в бъдеще трябва да излезе. Ето защо аз не бързах и в онзи етап аз не можех да издам тази книга. Не бях съгласен да се опорочи нейния труд и моя труд в едно бързо издание. Но изданието на Георги Кръстев е сполучливо и задоволи желанието на Цветана. Ще дам един пример: на корицата е отпечатана цветна Пентаграма с отбелязан нотен шрифт и с текст от песни на Учителя. Едва ли някой знае какво представлява всичко това. А Цветана най-малко един час бе говорила за тази Пентаграма, как е дадена от Учителя и какво означава всяка една страна на Пентаграмата. Тя ревниво я пазеше и никому не я даваше да я държи дори в ръцете си. Тази музикална Пентаграма представлява Светая Светих, която Цветана не позволяваше да разказва всекиму. Може ли някой от вас да каже какво преставлява тя? Не може. Ето, това е пример да покаже, че хора, които не са запознати с такъв материал, не трябва да бързат и да изместват ония, които са изпратени да свършат тази работа, защото се пречи на общата работа. А Георги Кръстев е свободен и може да издаде и други неща на Цветана Табакова. Аз не съм против това. Той и другите не знаят, че на всеки материал, който тя бе написала, то за него бе разказвала и обяснявала подробно. На никого тя не е разказвала тези неща и има опасност, ако се публикуват от някого, да се провали онова, което е сътворила. Ще ви дам най-невероятния пример. Около нея мнозина музиканти са я спохождали. Но тя не можа да има нито един ученик, на когото да предаде своя опит и да направи от този ученик един певец. Тя имаше Школа по пеене като труд и Школа на практически правила, чрез които да се сътвори един певец. Но тя не нам,ери този ученик и не направи такъв певец. Онези, които пристъпваха при нея не можеха да издържат повече от три посещения като ученици и я напускаха. Причините са много, да не говорим за тях. Ще говорим за нещо друго. А това е, че тя на никого не позволяваше да се доближи до нейния нотен материал. Освен това тя имаше няколко песни от Учителя, които ги бе запазила като талисман още от 1945 г. и не бе ги дала на Мария Тодорова да се издадат в песнопойката като песни на Учителя. Накрая тя склони и ми каза кои са тези песни. И бе се съгласила да ми предаде да ги преснема на ксерокс. Но други дойдоха и й попречиха, и тя се отказа. И тези, които попречиха, не знаят кои са тези песни. Дори Цветана с възмущение говореше как през 1980 г. Борис Николов е подготвил едно издание на песни от Учителя, в което са включени песни на Учителя, които уж били дадени от нея. Тя ми показа изданието и посочи въпросните песни, че всички, без изключение, не са от Учителя, а са нейни песни и нейно творчество. Тя не можеше да си обясни откъде са взети. „Ако бяха ме питали, щях да им кажа, че това са мои песни, а не са песни от Учителя." Ето ви една печална история.

След като си замина Цветана Табакова, аз предявих искане пред Благовест Жеков да поема нейният архив. Той лично няколко пъти ме е заварвал как работя с нея и дори на места е записан неговият глас. Освен това лично на Петър Ганев занесох и му показах пълномощното на Цветана Табакова, че аз работя с нея и той обеща да съдейства. Но двамата не позволиха аз да приема нейния архив и то, подстрекавани от жените си. А те също са музиканти. Забележете сега най-невероятното. В разстояние на 45 години никой не е работил с нея, освен мене. В разстояние на 45 години тя никого не допусна до своя архив, освен мене. В разстояние на 45 години тя на никого не каза кои са неиздадените песни на Учителя. Само аз ги зная и са записани от мен. Архива го прибраха други, които нямат нищо общо с нейното творчество и което е най-смешното и тъжното, те няма да могат да разберат от нейния музикален архив кои са песните на Учителя. Тя беше се постарала да замаскира така нещата, че който попадне случайно на нейния архив, да се заблуди. Ето така стоят нещата. Музикантите не работиха с нея, след това прибраха архива и дори не знаят, че за всяка една нейна творба има коментар. И сега го укриват. А като го укриват, укриват да се издадат неиздадените песни от Учителя. И така работят срещу Учителя.

Ето, така работи Небето с онези, които работят за делото на Учителя и така работи другото небе, което пречи на делото Му. Но Бог е един и Той е огън всепояждающ. И ще го проверят всички. Аз съм убеден, че Цветана Табакова няма да се остави току -така, защото тя представляваше един мощен творчески дух. Но тя бе провалена от онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя, защото тези Сили имаха проекция в Школата на Учителя. Тук в тази Школа присъстваха и Лявата, и Дясната Ложа, и Черната и Бялата Ложи, но Мировият Учител управлява тези две ложи, а Всемировият Учител Беинса Дуно управлява Космическата Ложа и цялата Вселена. Името на Всемировия Учител е Беинса Дуно и Неговото Слово е Слово на Бога.

 

__________________________________

Източник: 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВАВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Изгревът - Том 4



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 08 януари 2017 - 11:25

Снимки на Цветана - Лиляна Табакова
 
220280.jpg
Лиляна - Цветана Табакова

Sila_i_Jivot_1995_40.jpg
Лиляна - Цветана Табакова

Sila_i_Jivot_1995_41.jpg
Концерт на Л. Табакова в салона на Изгрева






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder