Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1945_05_03 Заминаване на Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото


Ани

Recommended Posts

Заминаване на Савка Керемедчиева,

ученичка на Учителя и стенографка на Словото

 
Савка Керемидчиева си замина пет месеца след Учителя. Чрез нея бяха дадени „Свещени думи на Учителя". Това са съвети на Учителя към ученика. Това са формули и правила на ученика как да живее, как да мисли, какво отношение да има към живота. Тези съвети Учителят ги е диктувал на Савка всяка сутрин още на ул. „Опълченска" 66, както и на Изгрева. Тя ги бе събрала и накрая ги отпечатаха в една книжка. (Спомени на Борис Николов)

 

За съдбата на архива на Савка, може да се прочете в спомена на Борис Николов:

 

Архивът на Савка Керемедчиева

 

По-подробно за Савка Керемидчиева може да се прочете в темата:

 

1901_07_27 (нов стил) Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

(Спомен на Борис Николов)


Майката на Савка беше германка. Казваше се Тереза. А баща й беше македонец, казваше се Георги. Рожденият й брат Филип бе даровит младеж, знаещ немски и бе изпратен в Германия да следва инженерство. Но след 9.1Х. 1944 г. поради това, че беше работил за някаква германска фондация го бяха затворили, после го изпратиха в Белене на концлагер, защото беше напсувал публично Червената Армия. А това бе голямо престъпление тогава. Жена му Милка беше без работа. Аз я взех в моята мозайкаджийска бригада и тя работи при мене пет години. Изкарваше насъщния си хляб. Когато Филип излезе от Белене аз и него взех в бригадата на работа. С мен той работи доста време и добре работи. Тогава три години работихме в град Русе по разни строителни обекти. Той постъпи много честно с Учителя и с оставените неща от Савка, която си замина през месец май 1945 г. Той извика всички приятели на Савка на една вечеря в една от бараките на Изгрева и обяви на всички какво е поръчала Савка. „Савка ми поръча да предам всички нейни неща и нейния архив на брат Борис Николов." Всички се оглеждат, но не казват нищо, защото знаеха, че Савка и Мария Тодорова не бяха в добри отношения още от времето на Учителя. Но Савка знаеше, че Мария бе предан ученик на Учителя. Затова превъзмогна всичко, прескочи личните си отношения спрямо Мария, а Мария беше моя съпруга. Така Савка си реши задачата. Но тя я реши по начина, по който начин Учителят бе решил една друга задача. Преди да си замине Учителят беше наредил на Савка да ми се предадат непечатаните беседи за съхранение. А това решение на Учителя бе закон за Савка. Значи, щом Учителят ми бе гласувал доверие да съхранявам непечатаните беседи, тя решава да прескочи всичко и цялата си неприязън към Мария и да ми гласува също доверие. Всички чуха решението на Савка и се разотидоха. На следващата среща отново се събрахме всички приятели на Савка и тогава брат й Филип ми предаде целият архив на Савка в два големи вързопа. Аз го прибрах при себе си. Тук бяха тефтерчетата на Савка, които тя с десетилетия попълваше с мисли на Учителя. Тук бяха тетрадките със стенограмите на Савка от беседите на Учителя и частни разговори. Савка обичаше да раздава отделни листчета, написани с мисли от Учителя на нейните познати. По този начин се оформи една солидна група от нейни почитатели. А това не беше в Духа на Учението. По-късно тя бе предала някои от тефтерчетата си на свои познати и десетилетия след това ние ги виждахме как нейните познати ги разнасяха насам и натам и с това изтъкваха себе си като доверени лица на Савка. Така че аз не получих целият архив на Савка поради тази причина. След като прибрах нещата на Савка идва Милка Аламанчева и се моли и плаче да предам целият сандък, за да стои при нея, че много е свързана със Савка. Щял само да стои, да си го гледа без да го отваря. Аз, за да не обтягам отношенията предадох целия сандък без да погледна какво има в него. След време тя изважда тефтерчетата и започва да ги разнася насам-натам, за да си ги преписват. Имаше опасност да се активизира нейната група от поклонници на Савка и така да се направи идол от Савка. А това щеше да се отрази зле на Братството, защото ние преживяхме няколко такива групи, които работеха срещу Учителя и то по Негово време. Аз реагирах остро и прибрах нещата като се скарах с Милка Аламанчева. Аз работих няколко години с този архив и от него успях да подготвя втора, трета, четвърта книжка от „Свещени мисли на Учителя". Савка това трябваше сама да си го направи, защото имаше план от Учителя какво точно да се включи в тези книги. Но поради различни причини тя не го стори. Дойдоха години когато литературата на Учителя чрез обиски се изземваше, изгаряше и се унищожаваше. Аз трябваше да взема мерки за съхранение на нейният архив. В моя дом бяха правени много обиски и аз там не можех да държа нищо. Онези, които бяха верни на Учителя и на които имах доверие нямаше къде да скрият нещата. Тогава реших да ги скрия сам на Витоша. Намерих подходящи дебели стъклени буркани, които се затваряха херметически. Те бяха големи около 5 литра и в тях сложих и подредих архива на Савка с нейните тефтерчета и стенограми. Намерих асфалт, разтопих го и с него полях гърлата на бурканите. Той се втвърди и затворих херметически бурканите. Влага повече не можеше да влезне в тях. Единствена опасност имаше ако се счупят. Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща морена, отместихме камъните, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме камъни. Вече никой не можеше да се добере до тях. Така можеха да стоят и 100 години. Бурканите можеха да бъдат счупени само ако стане земетресение или стане разместване на пластовете. С Боянчо работех тридесет години, той беше мое доверено лице и беше моят жив куриер, който се движеше с една раница и пренасяше материали, когато трябваше да се работят върху тях. Освен аз и той никой не знаеше къде са укрити тези неща. Изминаха много години. Аз навлезнах в почтена възраст и трябваше да мисля за свой приемник. Небето докара при мен един млад брат, който започна да работи с мен и сестра Мария и да записва нашите спомени още през 1970 г. През 1972 г. ние със сестра Мария решихме да го обявим за наш приемник и да му предадем целият наш архив.

След като той узна за нашето решение, по негово настояване аз дешифрирах няколко страници от стенограмите на Савка. Той искаше дешифрираната стенограма да представлява код, за да може чрез нея всеки един обучен стенограф в бъдеще да може да разчита нейните стенограми. Савка бе една от трите стенографки на Учителя, но тя не стенографираше академично, а си измисляше свои сигли и съкращения, които сама тя си ги знаеше и само тя можеше да ги разчете. Докато моята стенограма е много чиста, то стенограмата на Савка ме затрудняваше. Отначало с часове се измъчвах, но по едно време се ядосах и казах: „Савке, веднага да дойдеш и да си разчетеш стенограмата." След малко аз дочух нейният шепот до ушите си и така полека-лека тръгна разчитането на стенограмата. Без този код и разшифровка, който аз оставих на този млад брат вие не можете да разчетете нейната стенограма от нейните тефтерчета. А това са „Свещенни думи" на Учителя, които Той лично е диктувал на Савка. През 1976 г. си замина Мария Тодорова. Аз останах сам и този млад брат настояваше да му предам архива на Савка като му посоча мястото на Витоша, където те са укрити. Беше уговорено с Боян Златарев, че нещата ще бъдат предадени на този млад брат, понеже и Боян бе на възраст. Този млад брат се ожени и накрая аз реших и заведох него и жена му и им посочих мястото на Витоша. Той направи снимки на мястото и там където аз посочвах, че са нещата. Всичко бе документирано, но Боян Златарев беше ни видял, че се запътваме нататък и бе споделил с Петър Филипов. Те се уплашват, че нещата ще ще измъкнат от техните ръце и ще отидат в други хора. А и двамата бяха на възраст, нали трябваше да имат приемници? Аз решавах кому да предам тези неща за които отговарях по поръчение на Учителя и пазех тридесет и пет години. Те решават, че трябва да ги свалят и да ги откраднат от мене. И това го сторват без никой да знае. Този млад брат в разстояние на една година всяка седмица ме караше да отидем с него горе и аз да посоча с ръка и да кажа: „Ето, предавам ти нещата, вземи ги!" Той искаше да спази един окултен закон за приемствеността. Той го спази, но другите не го спазиха. Накрая братът се умори от мен да ме подканва непрекъснато и решава сам да отиде горе и да прибере нещата. Отива горе на Витоша, намира мястото, отмества камъните, но в хралупата няма нищо, а има само един счупен буркан и един капак. Той запълва дупката, взима капака и много ядосан идва у дома и понеже не ме намери, ми написа няколко реда, че аз съм най-големия лъжец, който съществува на света. Аз разбрах работата - кой стои зад всичко това. Братът отива при Боянчо и онзи признава, че ги е свалил по нареждане на Петър Филипов и със съгласието на Лалка Кръстева. Отива при Петър и започва голяма разправия. Петър вижда как са нещата и нарежда на Боянчо да му предаде архива на Савка. Боянчо го завежда в неговата барака и му предава няколко вързопа. Боянчо му признава, че е занесъл всичките неща при Лалка и тя е прибрала пет-шест тефтерчета на Савка, написани с нейният почерк, а останалите стенограми ги върнали понеже никой не може да ги разчете. Аз поисках да ми се върнат тефтерчетата, но те сметнаха, че аз съм вече много стар и че съм си изпял вече песента. Получи се много голям конфликт. Беше нарушен един окултен закон и някой трябваше да отговаря. Отношенията с Боянчо се развалиха, а с Петър Филопов се обтегнаха и се скъсаха. Дойде се до пълен разрив. А защо ли? Защото освен тази кражба бе извършена още една кражба. А това бяха материали, непечатани беседи, които бях укрил на Витоша, в областта „Резньовите" и бяха поставени в същите такива буркани. Така по внушение на Лалка Кръстева и нареждане на Петър Филипов, Боянчо се подчини на тях и свали материалите отгоре. А само той знаеше къде са укрити. Освен Боянчо, същият млад брат знаеше мястото на скривалището, което аз лично му бях показал. От разместването на пластовете горе имаше само един счупен буркан. Това бе втората кражба, която разкъса връзките между хора, с които съм работил 30 години. Настъпи озлобление и те се разделиха с мене като с врагове. Петър Филипов си замина от този свят през 1984 г., а Боянчо през 1986 г., а аз останах и преживях всички, защото трябваше да остане онзи, който Учителят бе определил да съхранява Словото. Всички мои опоненти и врагове си заминаха. Аз също ще си замина, но някой трябва да провери как действува окултния закон.

И така нещата на Савка се пръснаха. Тя приживе си ги пръскаше и тогава сама си раздаваше тефтерчетата на този или онзи, на своите познати. А онова, което остана и аз съхранявах 35 години до 1980 г., моите най-верни сътрудници ги откраднаха под внушение на жена и провалиха всичко. Влезне ли жена в една Окултна Школа и започне ли да управлява, то се проваля всичко. Така една жена провали Боян Златарев и Петър Филипов. Така изгоряха много братя в Братството от жени и заради жени. Изгоряха в борбите, които водеха помежду си подтиквани и направлявани от жени. Аз съм свидетел на всички тези неща и преживях всички и дочаках когато младите трябваше да видят как се изпълнява Окултния закон за съхранение Словото на Учителя. В Окултната Школа на Бялото Братство не трябва да има жени, а само сестри. Жената трябва да се превърне на сестра само чрез проучване Словото на Учителя и изпълняване на волята Му. Тогава сестрата става духовна сестра и тя работи за Делото на Учителя. Накрая тя трябва да стане съработница на Бога и да съхрани в себе си Божествения хляб от Словото на Учителя. Тогава идва последния етап, когато омесва хляба чрез собствения си живот с Божествения квас и го опича. Хлябът е, който трябва да предаде на новото поколение т.е. да се прехвърли Словото на Учителя в следващият век. Ето една поучителна история за архива на Савка.

КАКВО ИМАШЕ В АРХИВА НА САВКА?

Първо: Имаше стенограми от частни разговори на Учителя, от беседи, които бяха в тетрадки и на отделни листове.

Второ: Тефтерчета, повечето от тях на български, като в някои от тях се редуваха изречения на български, след това на стенограма и накрая някои изречения на немски език, понеже по линия на майка си тя беше германка. Тези тефтерчета бяха много ценни. В тях имаше мисли на Учителя, които Той е диктувал на Савка още на ул. „Опълченска" 66 като я викал сутрин в девет часа и Той й диктувал мисли за ученика. Савка записва и после от този материал тя издаде една книжка.

Аз дешифрирах почти всички нейни стенограми. Само аз можех да чета нейните стенограми, защото на времето аз дешифрирах нейните тетрадки, които бяха лекции от Младежкия окултен клас от I-ва и II-ра година. Самите мисли на Учителя не бяха дешифрирани. Но някои от тях тя бе дешифрирала и бе ги написала в други тефтерчета. Около 1972 г. аз започнах да дешифрирам останалите и подготвих за издаване на I-ра, III-та и IV-та книжка. Дешифрирах ги, лично ги написах на български текст и ги предадох на верни сестри да ги отпечатат на пишеща машина, след което бяха подвързани. Беше подготвен II-рия том озаглавен: „Думи на Свещенното начало". III-ти том „Единната Любов". Мисли на Великата душа". Том IV-ти „Трите Велики закона".

Така завърших една работа и я предадох на съхранение.

След кражбата на архива на Савка у Лалка Кръстева останаха следните тефтерчета на Савка, които тя не пожела да върне.

1. Зелено тефтерче -1922 г. 2.Червено - 27.VI.1922 г.

3. Зелено тефтерче -1922 г. 4.Тефтерче - септември 1926 г.

5. Светло кафяво тефтерче N 2 -1926 г. 6.Кафяво тефтерче, бележки N3-

193Гг.

7.Черно тефтерче N1 - 1931 г. 8.Бяло тефтерче. 9.Бележник N 3 от 1933 г. 10. Бележки N 5 от 1924 г.

Какво имаше в тези тефтерчета то ще проверите, когато ги вземете от нея и публикувате този материал, тогава ще разберете цената на кражбата.

Благословението се определя от Духът Божий.

 

Източник: 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВАБОРИС НИКОЛОВ

Изгревът - Том 3

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...