Към съдържанието


Снимка

1901_07_27 (нов стил) Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото


  • Please log in to reply
4 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 05 януари 2017 - 07:54

Родена е Савка Керемедчиева,

ученичка на Учителя и стенографка на Словото

27 юли 1901 г (нов стил) - 3 май 1945 г.

 

Родена е в Цариброд. Когато тя е на 4 години, Учителя гостува в дома й след лекция по френология. Скоро след това семейството й се премества в София, за да могат да посещават беседите му. Едва дванадесетгодишна тя отива при Учителя и заявява: „Учителю, искам да уча при вас.” Савка израства покрай Учителя, ученолюбива е, проявява интерес към френология, хиромантия. Често той й дава задачи, наблюдава усилията й да се справи с тях и й дава насоки за духовното й развитие.

 

Савка Керемидчиева учи филология и педагогика в Университета.

 

През 1921 г. заедно с Елена Андреева и Паша Теодорова започва да стенографира лекциите на Учителя. Живее с другите две стенографки на „Изгрева”. Дешифрирали са изнесените от Учителя беседи, после той ги е проверявал и са се давали за печат. Това е била тежка и отговорна работа, изискваща внимание и концентрация, в която Савка е участвала с всички сили и с цялото си сърце. Стойността и важността на тази работа днес трудно може да се оцени.

 

Савка е винаги близо до Учителя и често при разговори с него отправя своите въпроси, изникнали при духовната й работа. Отговорите, които Учителя й дава, тя стенографира стриктно. Савка дешифрира и подрежда отговорите му и през 1924 г. на Рила му поднася специално подготвена от нея книжка – „Свещени думи на Учителя. Привет към ученика”. Учителя отхвърля дара й, а същата книга излиза през 1938 г. по инициатива на друг ученик от „Изгрева”. Като резултат от разговорите си с Учителя, Савка създава „Новите Свещени думи”, които биват дешифрирани от стенографските й записки от Борис Николов и издадени след смъртта й като втори и трети том на „Свещени думи на Учителя”.

 

През 1942 г. Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за учението на Учителя. На тръгване той й казва: „Помни, ти сега си светия, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя. Сестрите и братята ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им говориш.”

 

(Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г)

 

Може да се изтегли на PDF

 

Свещени думи на Учителя- том 1,2,3

 

Спомени за Савка Керемидчиева:

 

1. С ученика Аверуни - (спомени на Милка Аламанчева за Савка Керемедчиева, стенографка на Учителя)

 

2. Савка Керемидчиева, спомен на Светозар Няголов

 

3. Савка Керемидчиева:, от книгата "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1"

 

4. Снимки на Савка Керемидчиева

 

 

Прикачени миниатюри

  • Savka.jpg


#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 05 януари 2017 - 07:57

С УЧЕНИКА АВЕРУНИ

(спомени на Милка Аламанчева за Савка Керемедчиева, стенографка на Учителя)

 

Савка е била на 4 години, когато Учителя е отишъл у тях. Майка й Тереза е германка, от Берлин. Баща й Георги е преселник от Македония, железничар. По това време са живеели в Цариброд. Учителя е обикалял цяла България, села и градове, главно със задача да изследва българския народ, предимно френологично. Когато посещава Цариброд, г-жа Тереза отива в читалището да чуе лекцията му по френология, защото се интересувала от духовните и окултни познания за живота. След лекцията тя поканва Учителя у дома си на разговор. Като влиза у тях, той се вглежда в четиригодишното дете, взема го на колене и започва да измерва главата му. Савка поглежда майка си и казва: „Мамо, какво ми прави този човек?" А Учителя казва на майката: „Каква мома ще стане тя!"

 

От този момент връзката на Учителя Петър Дънов и семейство Керемедчиеви е непрекъсната. След това те се преместват да живеят в София, където се установява и Учителя през 1914 г. Савка е била много ученолюбива. Учителя казва за нейния нос, че е лъжица, която е дошла на Земята да гребе духовно знание. Сестра Тереза, майката на Савка, става редовна посетителка на беседите и лекциите на Учителя. На 12 години Савка, тайно от родителите си, посещава Учителя и му казва: „Вие сте дошъл Учител на Земята и аз искам да се уча при Вас." Учителя й казва: „Никому няма да казваш това. Ще си купиш едно Евангелие и ще го четеш. Когато го разтваряш за първи път, ще си сложиш пръста на някой стих и ще следиш какво ще ти се падне." Когато тя разтваря Евангелието за първи път, пада й се следното: „Велико е, славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му!" На тези години представата й за Любовта на Бога е тази, че тя трябва да се скрие в Неговата пазва - представата на дете за своя родител.

 

Минават две години. Савка е вече на четиринадесет години. Тя пак отива при Учителя. Той я посреща, подавайки й двете си ръце, и й казва: „Добре дошъл при мене, мой добри и верни Аверуни." Тя е направила един детски жест да го прегърне. Учителя се усмихва и й казва: „Не си ти, не си ти, това е майката." „Аз съм Учителю, аз съм." Когато си отива в къщи, тя отваря Евангелието и й се пада следният стих: „Не знаете ли, че сте храм Божий и Дух Божий живее във вас?" Този стих й е произвел невъобразимо впечатление и тя го поставя за основа на целия си бъдещ живот. „Храм Божий" - думи, свързани с чистотата и светостта в живота.

 

Минават много години, през които Савка посещава училището. През това време посещава частно Учителя и той й преподава духовно знание. Тя усилено изучава Библията, Евангелието, учи известни стихове наизуст. Изучава френология, хиромантия, рисуване, диагностика. Веднъж тя със смях ми каза: „Аз изучих даже педология, но това няма да го казваш никому, нали?" Всичко, което изучаваше, го проучаваше много дълбоко. Винаги се е стремяла да намери истинското знание. Често пъти е изпадала в много противоречия между окултното, мистичното и официалното познание. Много често е плакала пред Учителя и го е питала: „Учителю, где е истината?" Учителя й казва: „Ти ще я намериш." При изпити е имало случаи, когато е учила в стаята на Учителя и това е ставало предимно при философските въпроси. А между това, цели 20-30 години тя е била в непрекъснати наряди с Учителя, казвала е формули и молитви и е изучавала Словото. Тя непрекъснато е молела Учителя да й дава духовни задачи и при изучаване на известни стихове, имала е и духовни опитности. Например лекувала се е със стихове от Евангелието, когато е ослепяла. Учителя й е дал как да използва Евангелието, Завета на цветните лъчи, спектъра. В продължение на 7 дни, денонощно, на всеки кръгъл час тя се е молела за своето оздравяване. На седмия ден тя оздравяла напълно. Елена Андреева в своите спомени пише, че Савка се е оплаквала, че не вижда Учителя на два метра пред себе си, когато е стенографирала.

 

При друг случай получава изкривяване на лицето. Учителя отива при стенографките и пита: „Къде е Савка?" А парализата й била на дясната половина на лицето. Учителя й се кара. Тя избягва и отива в гората, скрива се и плаче. Учителя пак идва и пита стенографките: „Къде е Савка?". Елена отива да я търси и я намира свита на кълбо в гората да плаче. Савка отива при Учителя и Той пак започва да й се кара. Тя пак избягва. Вечерта идва пак Учителя: „Къде е Савка?" Пак й се кара. И когато Учителя си тръгва третия път, лицето й отново придобива нормалния си вид.

 

Учителя й е давал съвети как да се облича, как да реши косите си, какви дрехи да носи. В известни периоди на своя живот тя е живяла много усамотено. Имала е контакт само с тези, които я обичат.

 

Известен период Учителя й диктува „Свещени думи на Учителя към ученика". Когато е била на 23 години, на един Петров ден, на Рила, поднася на Учителя книгата „Свещени думи на Учителя към ученика", която е подготвила за печат. Учителя отхвърля книгата категорично. Тя изпада в голямо противоречие, скръб, учудване. В тази книга са идеите, мислите на нейния живот, на които тя е получила отговор и тези Истини, които Той й е дал, Той ги отхвърля. Тя искала да умре. Една сестра я намира край езерото. „Защо?" - се пита тя. Между това, Учителя приема подаръци - ризи, сладки, баници, дрехи. Приема ги с усмивка, с благодарност. А тази книга, която тя е написала с цената на своя живот, Той категорично отхвърля. Има и друга версия защо Учителя е отхвърлил книгата - добавила е неподходящи цитати от беседите. Едва след седем години разбира причините за отхвърлянето, когато е посетила една пиеса в Народния театър - „И бедността не е порок". Тя излиза от театъра, целувайки една от стените му, и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие гордост в нея при успехите, които има. Надмощието над другите, славата е опасна. Учителя я е пазил от ревността и злобата на някои от окръжаващите на Изгрева. След още седем години един ученик, на когото тя поднася книгата, извиква възхитен: „Тя трябва да бъде издадена!" Още на другия ден изваждат 500 стиха, редактират ги и ги дават за печат. Това е в 1938 година. Помощникът й е бил брат Боян Боев.

 

Непрестанните й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели. Те не знаеха истинската работа, която свързваше Учителя с ученика извън духовната работа: Савка беше непрекъснато на Неговите лични услуги и ги вършеше така, както Той ги желаеше. Нека приятелите да знаят, че Учителя имаше изтънчени навици и вкусове. Всичко това, което правеше в личния си живот, беше първо по рода си. За да направиш услуга на един Учител като Него, трябва да познаваш Неговия личен, частен живот. Учителя имаше доверие в този ученик и свободата се проявява според неговото естество. Големите хора са непонятни за обикновения уровен на човека и много неща се разбират съвършено погрешно. Учителя беше извънредно изтънчен и фин. Често пъти ние Го измъчвахме с налагане на нашите вкусове. Измъчвахме Го с нашите неразбирания. И при Неговата Любов и отстъпчивост, Той ни се подчиняваше и страдаше. При един случай, когато една сестра искаше да се вмъкне в стаята Му, за да направи някои услуги, за да се избегнат известни пререкания, Той отпратил всички, които са били около Него и останал сам. Аверуни не отива няколко дни при Него. На третия ден тя Го заварва сам и тъжен. През тези дни Той си е подреждал всичко сам, сам си е палил печката, метял и пр. Тя дойде при мене в общата стаичка разплакана, разбрала, че не трябва да оставя Учителя, въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителя пристигаше в стаичката на стенографките и с една радостна усмивка започваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, които той сам е откъснал. Слагаше ги на масата и казваше: „Това е от нашата градина!"

 

Веднъж донесе една тенджера с ядене и каза: „Аз го сготвих". Това беше супа от едро нарязан зарзават и всичко беше от братската градина. Учителя каза: „Турете си зехтин и чер пипер". Той много държеше на простите яденета. Обичаше чорбици от коприва, домати, гъби-печурки и казваше, че с един-два варени картофа човек може да се нахрани. Обичаше черния хляб от чиста пшеница, пиеше руски чай и предпочиташе българско сирене. Той избягваше сложните ястия. Обичаше много червения лук и го чукваше с юмрук, по български обичай. На обяд се хранеше винаги в братския стол на Изгрева и с учудваща охота ядеше скромните и прескромни обеди. Много обичаше плодовете. Слагаше ги винаги на слънце и после ги ядеше - никога студени.

 

Когато Учителя излизаше на поляната, никога не оставаше сам. Около Него се събираха ученици и започваха разговори на нескончаеми теми.

 

Когато Аверуни завършва университета, Учителя й казва: „Е, сега ще обърнеш своята педагогика към себе си и ще я направиш себепедагогика."

 

Аверуни е била подложена на много изпити от Учителя. Положения, при които тя сама да се справя и да проучи силите и възможностите, с които разполага. Веднъж при някаква случка, която тя не е могла да разреши, вижда в ръцете на Учителя една крива свещ и Той се мъчел да я изправи и изглади. Тя му казва: „Учителю, и мен ще изправите като тая свещ". Аверуни е получила много жестоки изпити във връзка със смирението и издържането на различните несгоди на живота. По повод на една от задачите в Школата, които Той е дал на учениците, за да се научат да понасят подигравките на околната среда и да следват задачата, която им е дадена, Учителя дава на Аверуни едни мъжки износени обувки с черен ластик отстрани, които тя да носи при различни случаи из града. Разбира се, тя станала за присмех. Тълкуванията са били различни. Тя обаче понасяла всичко и продължавала да ги носи с мълчание и търпение. Тези обувки са запазени и до днес от Йорданка Жекова. Учителя е следял начина, по който тя се е обличала. В Школата кокетството е било изключено. Веднъж тя била облечена с бледосиня копринена рокля. Учителя направил някакъв намек за тази дреха, при която се изтъквала нейната женственост. Тя взела роклята, поляла я с газ и я запалила. Обаче какво е нейното изумление, когато изважда роклята от печката - тя се оказала здрава, само газта изгоряла. Но повече не я облякла. При друг случай тя имала рокля с малки бродирани черни цветенца. При изказванията, които Учителя направил, тя разпаря всички цветенца с игла и роклята става чисто бяла.

 

Учителя се противопоставя на късите ръкави, късите рокли, ярките цветове. Цветът на ученика е светлосивия - гълъбов - и белия. Косите трябва да бъдат прави и отрязани до кокалчето на врата. Възбраната трае за ученика в известна фаза от живота му. За Аверуни забраната е траела 7 години, след което тя можела да носи разкошни дрехи. Учителя й казва веднъж: „Аз изследвам твоите мисли, винаги ще ми говориш Истината, колкото и да е жестока тя за тебе. Аз познавам всички слабости на хората - да не се мъчат да ги скриват от мен. Доблестта и искреността са прекрасни качества. Имайте доблестта да признавате своите слабости. Само така може да ви се помогне". Една от великите мисли на Учителя е, че Той е дошъл на Земята да повдигне падналата чистота. Защото е казано: „Сине Мой, дай ми сърцето си". Първият Закон на вътрешната Школа е: „Познай себе си". Как ще с справиш със себе си, ако не се познаваш? И ако нямаш една мярка, дадена от самия Учител! Принципите, законите и методите са тези, които помагат за изправянето на ученика. Стремежът към чистота и святост са качества, които приближават ученика до Учителя. Това е материята, с която Той борави като ненадминат майстор-психолог. При изучаването на Библията Учителя й давал известни преживявания, които по-нагледно могат да обяснят известни епизоди от Библията. Една от любимите й фигури от Библията е епизодът с Рут.

 

Учителя казвал често на Савка да събира наесен в градината дребните картофчета, които никой не събира, и да вечеря с тях. Аверуни често постеше по десет дни - пълен пост. До седмия ден работеше, последните три дни седеше тихо в стаята си в размишление.

 

Предстоеше заминаването на Аверуни в Латвия, където Учителя я изпрати със специална мисия през 1942 г. Войната беше в разгара си, а тя трябваше да прекоси цяла Германия. На тръгване Учителя й хваща ръката и й казва: „Помни, ти сега си светия! Помни: латвийците в твое лице ще приемат Учителя, сестрите и братята. Ще ти целуват ръка и от Мое име ти ще им говориш." Тя оправдала Неговото поръчение, а след завръщането й в България на латвийците се дадоха много големи изпитания. Някои от тях загинаха, но всеки един от тях е носел нещо топло и мъдро, предадено от Учителя чрез Аверуни. При завръщането си тя беше замолена от приятелите си да разкаже за своите впечатления от престоя там. Обаче това, което тя сподели, беше само 1/10 част от преживяното. Учителя е правил опити с нея. Една от задачите й била предаване на мисли от разстояние. Учителя предавал мисли на Аверуни и тя ги препредавала. Изнесла е в Латвия четири беседи.

 

Учителя посещаваше концертите на видни личности. Целият Изгрев знаеше кога Той отива на концерт. Тези, които Го придружаваха, сияеха. Учителя излизаше от своята стая със светъл костюм, светла пелерина от мек, пухкав вълнен плат. Пелерината беше пришита за дрехата. На врата с бял вълнен шал, с бяла панамена шапка, с бастун в ръка. Обувките му бяха меки, деликатни и никога черни. И когато ние Го зърнехме, всички имахме преживяването, че пролетта идва - самата пролет е дошла в лицето на Учителя. В залата пристигаше рано, с неколцина приятели. Да отидеш на концерт с Учителя, това беше голяма привилегия. Кой не си спомня чудните Му, меки бели коси и прекрасния Му профил, открояващ се между присъстващите! Той бе представител на идеи, на които посвети живота си - разцъфтяването на Божественото в човешката душа. У Него всичко беше ценно и имаше смисъл. Като форма Той оправдаваше съдържанието. Движенията Му бяха меки, походката Му - бърза и лека, като че ли не стъпва на земята. Когато ходехме на екскурзия, едва можехме да го настигнем. Учителя имаше неповторима походка. С неповторим маниер поднасяше ръката си, за да бъде целуната. Между хилядите положителни качества, които притежаваше, бе и това да намира положителното и доброто във всеки човек. Него не го интересуваха слабостите на хората, абсолютно не се спираше на тях. Слабостите са присъщи на човека, върху тях той трябва да работи. Разумно и положително насърчаваше и обработваше. Ако може някой да види каква неизразима усмивка имаше, когато някой направи нещо добро и хубаво - лицето Му просияваше! Учителя не обичаше споровете. При един спор в кухнята, Той влязъл и казал следните думи: „Хвърлете, рекох, чиниите през прозореца и прекратете спора'"

 

Той се интересуваше от всичко на Изгрева, от живота - как протича в най-малките му подробности. Взимаше участие във всичко: цялото стопанство беше като на длан пред Него; концертите; Школата; работата в кухнята; частния живот на всеки един. Той беше като Баща-наставник, лекар, Учител на всички. Той обичаше Изгрева, присъстваше навсякъде. Как обичаше Учителя поляната, градината, лозето! Насърчаваше всяка работа. Той присъстваше в набавянето на зимнина и често се съветваше с бате Ради, и даваше оценка на най-малките неща. Той не обичаше разхищенията. За Него всяко семенце бе ценно, като начало на нов живот. При един случай, при падането на едно фасулче от балкона, Той накарал бате Ради да слезе долу и да го прибере.

 

На планината Учителя се чувстваше като у дома си. Той имаше навици на истински българин, на истински български възрожденец от началото на века. Колкото и странно да звучи в ушите на мнозина, към някои от сестрите Учителя се обръщаше с името на другарите им, а не със собствените им имена, например: „Повикайте ми, рекох, Лазарица, или Иваница" и пр. Изключително скромен и оригинален беше Учителя. Той си замина от този свят на 27.12.1944 г. Прибира Аверуни на 5.5.1945 г.

 

Сестра Милка Аламанчева ми диктува тези редове, понеже е била най-близка приятелка на Савка. Работили са заедно и в известен период големият архив на Савка се е съхранявал при нея.

 

На Изгрева имаше печатница, където се печатаха само томовете с беседите и лекциите на Учителя. Милка Аламанчева беше експедитор, книжар - изпълняваше няколко длъжности във връзка с разпространяването на беседите. Аз, Павлина Даскалова, преспивах у тях. Къщичката им беше в двора на Йорданка Жекова. Милка живееше със сестра си Люба Аламанчева, която беше лична приятелка на мама. На Изгрева те бяха най-близките ни хора за времето.

 

Павлина Даскалова

 

Публикувана в Списание Житно Зърно бр.10, 2002 г.

 

Статията от Житно Зърно, PDF



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 05 януари 2017 - 08:00

Савка Керемедчиева


Савка Керемидчиева е родена на 27 май 1901 г. (нов стил) в град Цариброд. При едно посещение на Учителя в тяхното семейство, малката 4-годишна Савка отива при него и казва: „Учителю, откога те търся!" Скоро тяхното семейство се премества в София и нейната майка Тереза започва редовно да посещава беседите. Дванадесетгодишната Савка отива на разговор при Учителя и той й дава за задача да чете Евангелието. Тя учи в гимназията и започва редовно да посещава беседите на Учителя. Много е любознателна и се интересува от окултните науки. Бързо научава стенография, която й е необходима цял живот за записване беседите на Учителя и разговорите около него. Тя всецяло се движи около Учителя и изпълнява неговите повеления.


Веднъж Савка решава да отиде сама на Витоша. Обажда се на Учителя и той й разрешава да отиде. Тръгва, минава през Симеоново, стига до Ел Шадай и продължава нагоре към горския дом. Пътеката минава през гъста гора и както върви, пада мъгла и тя се обърква. Обръща се с молба към Учителя за помощ. По време на молитвата си в гората чува зад себе си стъпки и вижда Учителя, който се приближава към нея. Тя се затичва и му целува ръка. Той й казва: „Какво стана? Позабърка ли се? Ела след мене." Повървяват малко и излизат на пътеката. Учителя посочва с ръка надолу и казва: „Върви оттука." Тя тръгва надолу, но след малко се обръща и поглежда назад. Учителя го няма. Връща се в София и влиза в салона. Там е Учителя, заобиколен от приятели. Той се обръща, поглежда я и се усмихва.


През 1922 г. Савка присъства на Търновския събор и като обикаля града, забелязва, че й няма златния пентаграм, който тя носи на врата си с верижка. Верижката стои, а пентаграмът е паднал някъде. Тя се разтревожва много и започва усилено да го търси. Всичките й усилия са напразни. На третия ден сутринта, като си прави молитва, се обръща към Учителя и го помолва сърдечно да й помогне да намери пентаграма. След молитвата тя излиза към центъра на Търново и на площада пред пощата, между паветата, забелязва, че нещо блести. Навежда се и вижда своя пентаграм. Взема го, разплаква се и отива при Учителя да му благодари за голямата подкрепа. Той й казва: „Друг път бъди по-внимателна."


Понеже майката на Учителя Добра имала голямо желание да учи, той я вселява в Савка и я кара да учи философия. През цялото й следване Учителя се обръща към нея с името Добра. Всъщност той се обръща към своята вселена в Савка майка. Савка учи и се подготвя за изпитите си в стаята на Учителя, но често я късат, докато другите й колеги учат в бараките и изкарват добре изпитите си. Значи не е физическата близост до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух. Скъсват я даже и по немски език, който тя говори от дете. Накрая завършва философия. По характер е много чувствителна и дълбоко изживява неудачите в живота, като плаче продължително и страни от близките си. При едно такова психическо разстройство получава пареза на лицето и се скрива в гората. Учителя изпраща хора да я намерят и като идва, три пъти й се кара продължително. На другия ден лицето й има нормален вид. Веднъж тя загубва зрението си и моли стенографките да я заведат до салона. Питат Учителя как да се оправи и той нарежда да се моли всеки час на денонощието с Добрата молитва, като вземе будилник, за да е точна - в продължение на една седмица. Така тя излиза от това тежко състояние и зрението й става нормално.


Савка има много опитности с Учителя. Веднъж облича панталон и се явява пред него. Той й се скарва и казва да не слага никога панталон, за да не разваля формата си. Друг път тя облича копринена рокля, малко къса, над коленете, със зашити на нея цветя. Учителя й прави много строга забележка: „Махнете тези астрални цветя." Савка отива в дома си, съблича я и я слага в горящата печка. След известно време отваря вратата на печката и вижда, че роклята й стои цяла, а огънят е изгорил само цветята. Тя я изважда от печката, размисля, разбира, че не е виновна роклята и затова не е изгоряла, а причината е вътре в нея и я отстранява. Савка постоянно се грижи за бита и облеклото на Учителя. Той й нарежда да прочете цялото Слово. На нейното възражение, че няма време, Учителя й казва, че в другия живот може да не попадне в условия, в които да учи Словото и затова сега трябва да има една здрава основа, от която да се ползва и в бъдеще. Той намалява кармата й, но в другия живот ще трябва да я плаща. Участва в почти всички екскурзии, които той прави, и винаги е в негова услуга. При голготата на Учителя през 1936 г. тя, заедно с няколко сестри, неотлъчно се грижи за него. През 1944 г. участва във всичките зимни екскурзии на Учителя до Симеоново. Преди заминаването на Учителя тя чувства близката раздяла и с голяма мъка се грижи за него. Понеже е свързана с германския народ, няколко дена преди капитулацията на Германия тя си заминава на 3 май 1945 г.

 

Източник: 7.45 Савка КеремедчиеваУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА

Светъл лъч към човешките души



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 05 януари 2017 - 08:06

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА


(1901 - 1945)


Савка Керемидчиева е родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато била на 5-6 години, отишла с родителите си на гарата да посрещнат Учителя, който им дошъл на гости в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към Савка. Тя разперва ръце, хвърля се върху Му и казва: "Откога Те чакам!" Учителят я прегръща и продумва: "Мой верен Аверуни!" Минават десетки години. Савка е забравила това - била е малко момиче. Но майка й Тереза помни всичко и когато Савка става голяма, я завежда при Учителя. Как става това ли? Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: "Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: "Чакай да заведа едно от децата си при Бога" и да каже: "Ето, Господи, подарявам детето си, да Ти служи в Дух и Истина!" Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя. Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: "Учителю, тя е определена да служи на Бога. Предавам Ви я и Вие се грижете за нея." Учителят се усмихва и казва: "Хубаво. Но нека сега да седи при Вас, а когато дойде време, тя сама ще дойде да служи." Така и става. Когато Учителят се прехвърля да живее на Изгрева, и Савка се пренесе горе. Отначало живееха трите стенографки в една барака години наред. По-късно им построиха отделни бараки. Минаха през големи изпитания и изпити. Всяка година се минаваше от клас в клас. А това бяха 22 години. Времето не бе малко за един човешки живот на земята.


Галилей Величков


Веднъж бяхме на полянката събрани много приятели около Учителя. Учителят се обърна към Савка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза: "Ти имаш един порок". Тя се стресна и мигновено запита: "Какъв е, Учителю?" - "Не четеш" - беше отговорът. "Но аз, Учителю, на ден чета по четири-пет часа." - "Рекох, не четеш други автори!" Тя стоеше смутена и объркана. Савка беше онази сестра, която Учителят допусна най-близо до себе си, да го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите. В характера си носеше немския оттенък на майка си - немска педантичност, но от баща си носеше македонско твърдоглавство. Тя искаше да мине като образец на новия ученик, какъвто трябва да бъде според Словото на Учителя. Имаше моменти, когато тя залиташе в показност и Учителят намираше начин да я озапти. Така стана и в този случай. Тя стоеше смутена. Да й каже това пред всички! Това бе голям удар за нея. Тя така го прие. Но за нас бе урок. Ученикът трябва да чете и други автори. Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото.


Борис Николов


Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя. Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя. А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми Учителя. Минават няколко дни, а Учителят е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри. На шестия ден Той се обръща към сестрата, която му носи храна:" Къде е Савка, защо тя не ми носи яденето?" - "Учителю, Савка влезе в пост. Тя сега пости" - със страхопочитание споделя сестрата. Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята и пита сърдито: "Кой й разреши на нея този пост? Тя знае ли, че сега не се пости? Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата Земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание? Тя знае ли, че с този пост в момента ми пречи и може да си замине?" Сестрата мълчи уплашено. Учителят тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста с разхлабено съзнание и поглед, блуждаещ насам-натам. Учителят нарежда непрекъснато дежурство до нея през деня и нощта като дежурният да не заспива и да чете през цялото време псалми и молитви, които Той им дава. Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят с бистра супа от сварени картофи. Така Савка постепенно излиза от поста.


Мария Тодорова


Учителят бе препоръчал на Савка: "Още в този живот да прочетеш всички мои беседи!" - "Но това е много, Учителю" - възкликнала тя. "Много, но друг път може да нямаш тази възможност и тези условия, да се добереш до Словото Ми и да го четеш." Ето ви една загадка за Савка и една поука за вас. Българи, четете Словото на Учителя, защото друг път като души могат да не допуснат да се родите между българския народ и да четете Словото Му в оригинал на български. Учителят след своето заминаване, пет-шест месеца след това прибра и Савка. Още в Мърчаево бе споменал пред приятели: "Ще взема със себе си Савка". Ние смятахме тогава, че Учителят ще я вземе някъде на екскурзия на Витоша или на Рила. Но се оказа съвсем друго - Той я прибра в невидимия свят. Пътят на Савка бе труден. Но тя имаше привилегията, че бе поставена най-близо до Учителя и бе Негов ученик. Тя бе предана и вярна. Учителят й бе дал духовното име Аверуни. Името Аверуни е посвещение. Това е първото посвещение на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Аверуни означава верният ученик, верният ученик в Слово и Дела. Савка носеше достойно това духовно име - на верния ученик!


Имаше период, когато Учителят я викаше много рано - към 5 часа сутринта. Тя отиваше при Hei о и Той й диктуваше Слова, които бяха част от Словото Му, отнасящи се за ученика и неговия път. Словото се изливаше чрез Него под действието на Духа, в строго определено време и със строго определена цел. Тя стенографираше мислите на Учителя, а понякога ги записваше на български ръкописно. Тези мисли тя ги подреди и се издадоха в първа книжка "Свещени думи на Учителя" през 1938г. Когато книжката излезе от печат, Учителят беше много радостен, носеше я със себе си, показваше ни я като скъпа вещ и се радваше като дете. Отначало не можехме да си обясним тази радост на Учителя. Разбрахме я по-късно, защото следващите книжки не можаха да излезнат по простата причина, че материала не бе подготвен за печат от Савка. Савка бе посрещната от всички с особено внимание, че Учителят дава тези мисли само на нея и ето, тя ги дава на другите, което е нейна главна заслуга. Накрая излизаше, че тя даваше тези мисли на Учителя за учениците по нейна благосклонност. Разбирате на каква хлъзгава почва бе стъпила Савка. А тя, след като издаде първата книжка, трябваше да издаде и другите книжки. Материалът беше при нея, никой не й пречеше, имаше средства за печат и тогава можеше свободно да се печата. Но се подхлъзна от онова изкушение, че тези неща се дават чрез нея и започна да изважда на малки листчета мисли от Учителя и да ги раздава на своите приближени, за да създава почитатели като първа ученичка на Учителя. Тя се подхлъзна и по друг начин. Учителят й беше дал името Аверуни и това трябваше да бъде нейното духовно име. Тя написа на всички свои тетрадки, книги, снимки така: "Савка-Аверуни". А на няколко места само Аверуни. Това беше свещено име, то се отнасяше до мистичния живот на ученика и неговата вътрешна връзка между ученик и Учителя. С това име, дадено от Учителя, тя парадираше, че ето, само на нея Учителят е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света. Такива бяха постановките у нея. Минаха години и Учителят веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик. Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име. Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик може да добие името Аверуни, ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата Му и Делото Му чрез собствения си живот.


Мария Тодорова


Според спомените на Лиляна Табакова, Учителят е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му. Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Той идва, макар че не са Го предупредили. Знаел, че ще си замине. После по времето на Школата 1922-1944 г, Той вкарва духа й в Савка Керемидчиева и се обръща към нея с името "Добра", което е името на майка му. А защо я е вкарал? Тя е била неписмена и я вкарал, за да се обучава в Школата. Но тя го разглеждала като свой син, когото може да напътства, да контролира, да се държи като майка към син и да му се бърка в работата на Учител. Това е правело впечатление на всички и най-много е реагирала на това Мария Тодорова.


Вергилий Кръстев

 

Източник: САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА(1901 - 1945)

Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 05 януари 2017 - 08:24

Снимки на Савка Керемидчиева

tom140692.jpg

Тереза Керемидчиева със сина си Филип и дъщеря си Савка,като ученици.

tom140693.jpg

Снимка № 50.Тереза Керемидчиева.
Снимка № 51.Савка като студентка.
Снимка № 52.Филип - братът на Савка.
Снимка № 53.Савка Керемидчиева.

tom140681.jpg

Трите стенографки - Савка Керемидчиева, Паша Теодорова, Елена Андреева на млади години на Изгрева.

 
tom140649.jpg

Учителят, до него Савка изправена с бялата рокля. Седящи отляво надясно. 1. Атанас Николов 2. Катя Зяпкова 3. Паша Теодорова 4. Учителят 5. Цанка Екимова 6. Мария Тодорова Прави отляво надясно: 1. Васко Искренов 2. Елена Андреева 3. Савка Керемидчиева 4. Дора Кастоянова

tom140652.jpg

Учителят и Савка Керемидчиева на Рила - 1936 год. Учителят седнал, а Савка е с гръб към фотокамерата. Това е една снимка изпратена до Галилей Величков, на която отзад Савка пише: "На Галето, Тук имаме два върха големи и високи, много високи - Учителят и планината. Да ти бъдат за подкрепа. "Когато ме призовете, Аз ще ви се явя и ще ви помогна". Амриха. Дата - юли 1936 год. Рила.

tom140653.jpg

Учителят и Савка Керемидчиева на Рила - 1940 год. Савка и Учителят на екскурзия до 7-те рилски езера 14.08 -19.081940 год. В дъното отляво се вижда групата, с която Учителят се е качил. След1939 год. със започването на войната, няма рилски лагери. Мястото на снимката е бивака на лагера.

tom140660.jpg

Учителят пред френската палатка, в която не пожела да влезе, до него е Люба Аламанчева с бялият шал, а до нея сестра й Милка Аламанчева с бялото таке. Долу е седнала Савка Керемидчиева. Дата 17. 08.1939 год.

tom140664.jpg

Савка и Йорданка Жекова на гости при Учителя. 1 2. Савка Керемидчиева 3. Учителят 4. Йорданка Жекова

 






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder