Jump to content
Ани

1883_10_17 Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Recommended Posts

Роден Боян Боев, последовател, ученик

и разпространител на Словото на Учителя

 

(17.Х. 1883 - 21*. VII. 1963)

 

Боян Боев е един от най-приближените до Учителя ученици. Роден е в Бургас. Баща му, Димитър Боев, е стопанин – редактор на един от първите бургаски вестници след Освобождението – вестник Голгота, преименуван по-късно на Нова епоха.
 
Боян Боев е високо образован. Владее френски, немски и руски език. Преди Балканската война е студент в Мюнхен. Впоследствие завършва Софийския университет със специалност „Естествени науки” и след това учителства известно време в различни градове на страната.
 
Първите сведения за срещи на Боян Боев с Учителя датират от 1912 г., когато е присъствал на събор във Велико Търново. След 1919 г. живее известно време в Свищов, но е уволнен заради подкрепата му на идеите на Учителя. През 1924 г. се премества в София и посвещава живота си на Братството. Участва активно във всяка братска дейност. Добър стенограф, Боян Боев неотлъчно е до Учителя и записва всички негови мисли и изказвания в провежданите разговори. Така той допринася да бъдат запазени много ценни знания, които иначе не биха достигнали до нас. По-късно той обработва материалите от записките си и ги изпраща в продължение на години като писма до братята и сестрите извън София. Всяко от тези писма съдържа разговор с Учителя на различни теми.
 
През 1937 г., по случай 1000-годишнината от появата на богомилското движение, Боян Боев издава книгата Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството. През 1942 г. написва и издава още едно свое изследване – Учителя за дишането, а през 1943 г. излиза и негов цялостен и задълбочен психологически труд по въпросите на възпитанието – Учителя за образованието.
Неуморим и всеотдаен, Боян Боев всякога е централна фигура на „Изгрева”. Той извършва огромна работа за съхраняване и разпространяване на Словото на Учителя.
 
(Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г)
 
Произведения на Боян Боев могат да се изтеглят на PDF или прочетат от следните връзки:
 
Акордиране на човешката душа - т. 1
Акордиране на човешката душа - т. 2
Акордиране на човешката душа - т.3
Писма от Боян Боев 1950г-1953г
Мисията на богомилството
Учителя за образованието
Доброто разположение
Разговори на Ел Шадай
Разговори с Учителя
Учителят за дишането
Из нашия живот
Изворът на доброто
Писма на Боян Боев -Том 1
Писма на Боян Боев -Том 2
 
За Боян Боев може да се прочете от:
 
1. Боян Боев, от Крум Божинов, книгата "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1"
2. Боян Боев (1883-1963), от списание "Сила и Живот", Брой 1-2 -1995г.
3. Боян Боев, Разговор на Вергилий Кръстев със Сава Калименов, том.30, Изгревът

4. Снимки на Боян Боев

Теми свързани с Боян Боев в хронологията:
 
1937_06_00 (няма точна дата) Разговор на Учителя с брат от Швейцария относно евентуален събор в тази страна. Спомен на Боян Боев
 
1937_06_00 (няма точна дата) Разговор на Учителя с ученик в приемната на Изгрева - как да се работи в света за новите идеи
 
1938_09_21 Разговор на Учителя с жена от Норвегия, записан от Боян Боев. София

 

1963_07_21 Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

 

__________________________

Бележка: Датата на заминаване на Боян Боев е различна (23 юли или 21 юли). В темата е сложена датата 21 юли 1963 г., която дава Борис Николов в спомените си. Същата дата е придружена с часа: 21.07.1963,18.35 мин, София. Вероятно на 23 юли е било погребението?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БОЯН БОЕВ


(17.Х. 1883-23. VII. 1963)


Брат Боян Боев от Бургас, след като завършил гимназия, отива да следва естествени науки - биология в Мюнхен. Понеже той е с духовно разположение и интереси, запознава се с проф. Рудолф Щайнер, всеизвестен в Европа и по света като духовен мислител. След лекциите в университета той държал беседи в своето жилище в Мюнхен. Разбира се, веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф. Р. Щайнер го пита: "Вие откъде сте, моля?" Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е? Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов!" И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната. Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на Учителя какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към Учителя. Сестра Паша пита: "Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер?" Учителят отговаря: "Разбира се, че го познавам." - "Ама, Учителю, тука на земята ли сте се виждали?" - "Не тук на земята, горе на небето, оттам се познаваме."


Нестор Илиев


Когато отивах на Изгрева, винаги се срещах с брат Боян Боев. След заминаването на Учителя, при него идваха от цяла България. Всеки му носи нещо и го питаше за някакъв съвет. Той съветите ги даваше така, както Учителят е говорил по някои проблеми. Боян Боев записваше всички разговори на Учителя с приятелите. Веднъж го виждам да куца с крака си и го питам защо не е искал съвет от Учителя, та да оздравее. Той ме изгледа и ми заприказва високо: "Това болно коляно и тази рана, която гнои, я имам от Балканската война. Има години, когато не гнои. Веднъж не изтърпях и казвам на Учителя: "Учителю, Ти мъртви възкресяваш, болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни ми и на мене кракът ми да оздравее!" А Учителят му рекъл: "Мога да сторя това, дето го искаш. На тебе ти е последното прераждане. Ти вече отиваш в ангелската йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да отидеш пак в друго прераждане на земята и това страдание да си го изкараш до края. Та избирай. Сега или после още веднъж да идваш на земята." Боян се стреснал и извикал: "Сега, сега, Учителю!" Това ми разказа Боян Боев за неговото страдание. Друг път Учителят бе казал на няколко приятели: "Ако искате да срещнете един ангел в човешка форма, това е брат Боев!" Та брат Боян с куция си крак се залежа и дойде време да си замине.


Аз бях на погребението му. Бяха се събрали хора от цяла България. Сестра Паша Теодорова произнесе тържествено погребално слово.


Като се прибрах в Петрич, отидох при Ванга ясновидката. Тя ми каза: "Кой беше този, когото погребахте вчера?" Отговарям: "Един голям брат. Казва се Боян Боев." Тя отговаря: "Е, е-е-е, голям човек е бил, бре. Е, е-е-е, що народ виждам. Пък и виждам вашия Учител, заобиколен с много ангели. Коя е тази жена в бяло? Много учена жена, бре! Казвам: "Това е Паша Теодорова, стенографката на Учителя, която записваше беседите, които Учителят изнасяше." Ванга съзерцава още, гледа натам с нейните вътрешни очи, дето аз не виждам, усмихната е и каза: "А, бре, Вашият Учител е голямо Слънце, свети по-силно от Слънцето. Това да знаеш от мене." Аз се усмихвам: "Аз това си го знам, Ванге, и без тебе. Ние също го знаем. Ама сме много малко тези, дето го знаем. А другите, що не го знаят, трябва да научат. А да се научи, трябва да прочетеш от книгите Му. Трябва да знаеш да четеш, ама не само с външните очи, а да имаш и духовни очи, да можеш да го разбереш". Ванга се съгласява.


Крум Божинов

 

Източник:  БОЯН БОЕВ(17.Х. 1883-23. VII. 1963)

Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

______________________________________________________________________________________

На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост.

______________________________________________________________________________________

БОЯН БОЕВ

1883 - 1963

Sila_i_Jivot_1995_1_2_25.jpg?fbclid=IwAR

Роден е в Бургас. Баща му, Димитър Боев бил стопанин-редактор на един от първите бургаски вестници след Освобождението, в.“Голгота”, по късно преименуван в “Нова епоха".

Първите сведения за срещи на Боян Боев с Учителя датират от 1912 г., когато е присъствал на събор в Търново. Участниците там са били около 70 души. От този събор Боян Боев си спомня:

“Помня като сега думите на Учителя през 1912 година на събора в Търново. Думите бяха много важни. Те бяха следните: “всички вие, които сте в Братството, едно време - много хиляди години преди Христа - бяхте ученици в една окултна школа в Египет и аз бях вашият Учител. После бяхте в една окултна школа в Индия, Персия и пр. и аз бях вашият Учител. Вие бяхте и в България като богомили. Същите богомили сега сте ученици на Бялото братство.”

Преди Балканската война Б. Боев е бил студент в Мюнхен. Там срещнал Рудолф Щайнер, с когото имал интересни и важни за духовното му израстване разговори. Но, споменът за Учителя е бил много силен в него и той скоро се отправил обратно към България, със съзнанието, че мястото му е тук.

Завършил Софийския университет със специалност естествени науки, Б. Боев е учителствал известно време в различни градове на провинцията. След 1919 г. е бил за известно време в Свищов, но е уволнен дисциплинарно, заради връзките му с идеите на Учителя.

През 1924 г. Боян Боев окончателно се преместил в София, и посветил живота си в услуга на Цялото. Участвал с много статии в списание “Житно зърно” където е отразил оригиналните си виждания по философски и научни въпроси. Една от тези статии:

ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ

Днес е време на коренно раздвижване в живота на човечеството. Такива епохи винаги се отличават с големи пертурбации, с големи неспокойствия, понеже това са точки, в които се срещат две сили, две течения, - едно, което завършва, и друго, което почва. Епохата, в която се пада такава възелна точка, е бурна, е пълна с катаклизми и противоречия.

Трябва да се търсят причините за днешното положение, за да се посочат правилните методи за действие.

Днес считат живота за нещо механическо, искат да му дадат механическо обяснение. И затова искат по механичен начин да разрешат въпросите на живота. А те не могат да се разрешат механически по простата причина, че самият живот не е нещо механическо. Основите му са духовни. Ето защо, днешните проблеми не могат да се разрешат, докато не стане промяна в съзнанието на хората, докато не дойдат до новото разбиране на живота. Преди да отидем по-нататък, нека разгледаме едно характерно явление: тъй наречените малокултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите във великия океан и пр. Животът им обикновено се смята като първобитна фаза в живота на човечеството. Всъщност този въпрос е много по-сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. Например, на остров Пасха, който е на 3000 километра западно от Чили във великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи 10-30 метра. А местните жители са така нискокултурни, че са неспособни по никой начин за подобно творчество. Също така и в Перу, Мексико и пр. има останки от храмове и дворци с чудна архитектура. Те говорят за мощна загинала цивилизация. А днешните туземни перуанци и мексиканци са изродени техни потомци.

Кои са причините за упадъка на тия култури? Една от причините е, че техният живот се е отклонил от великите божествени и природни закони. Друга причина е противопоставянето на новите идеи, на новите течения, на новите форми на живота. Когато едно общество, народ или раса се кристализира, се втвърди в известни форми на живот и изгуби своята пластичност, става неспособен да възприеме новите идеи, да измени своите форми на живот, и това общество, народ или раса почва да отпада и даже съвсем може да изчезне от лицето на земята.

Защото трябва да се знае, че всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия дух. Последната крие в себе си великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, но по строго закономерен път, както у растението. Нали у него строго, закономерно, последователно се развиват корен, стъбло, лист, цвят и плод?

Днес човечеството е още в младенческия си период. То е развило едва най-елементарни свои духовни сили. И именно затова културата е нестабилна, пълна с катастрофи, люшкания, падания и ставания. И човечеството ще дойде до велик разцвет, когато по-пълно се разкрият ония ценни заложби, криещи се в човешкия дух. Това е въпрос само на време. Винаги се вливат нови и нови сили в културата. Животът на човечеството е поток, из който бликат винаги нови води, както при един извор. Те идат из глъбините на човешкия дух. Тая обнова, това вливане на новото се вижда и навсякъде другаде в природата. Например, каква грамадна е разликата между природата в палеозойската и мезозойската ери и днес!

Друга причина за внасяне на нови елементи в човешката култура са космичните влияния. Земята със слънцето, цялата слънчева система, движейки се из космичното пространство в известно направление, попада във все по-нови пространства, и затова е изложена на нови въздействия. Защото всяко пространство е живо, то е проникнато от разнообразни енергии. Тая втора причина за обновяването е свързана с първата, понеже новите космични влияния стават причина за събуждане на по-дълбоките сили на човешкия дух, които дотогава са били спящи.

По тия две причини във всяка епоха е имало два вида сили: залязващи и изгряващи. Първите са били полезни, ценни, необходими на времето, но след време те са ставали излишни и даже вредни. И винаги е имало две течения в обществото: консервативно и напредничаво. Първото се е стремяло да задържи старите форми на живота, старите идеи и разбирания, а напредничавото е давало път на новото, което иде. И историята е пълна с борбите на тия две течения. И множеството страдания в живота на човечеството са плод на противопоставянето на обществото, народа или расата на новите духовни сили, които идат в живота. В края на краищата напредничавото течение, макар и след големи страдания и борби, е побеждавало и надделявало, понеже невъзможно е да се спре вечният поток на живота: той е неудържим, стремителен и мощен. Всички народи, които са се противопоставяли на напредничавите духовни течения, са изгубвали своите предимства, макар и по-рано да са вили на чело на културния ход на човечеството, и са се израждали. А пък тия народи, които са ги приемали в себе си, са давали с това по-голям тласък на своето развитие, идвали са до разцвет и творчество.

И тъй, едничкото нещо, което издига един народ, това е възприемането на новите духовни идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и новите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда.

Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи. Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход. И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ ненамират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изборът на творчеството.

Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени ги има днес по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза,през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.

И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност.

При индивидуалното съзнание господства методът на насилието, понеже индивидът е наклонен да смята себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание -космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта, Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа.

Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космичното съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота. Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство. И затова днес човечеството се намира на кръстопът, в безпътица. От днешното тежко положение, в което се намира човечеството - положение на бъркотия, смущения от всякакъв вид - ще излезе новият човек - строител на новите форми на живота.

 

Sila_i_Jivot_1995_1_2_26.jpg?fbclid=IwAR

Б. Боев с Учителя на Изгревската поляна

Един от основните принципи на новия човек е: Никой народ да не се счита за лош! Към никой народ да не се пращат лоши мисли! Даже много пъти, когато един народ върши насилия, то това му е присадено от фалшивото възпитание, давано от ръководните кръгове, но когато отидете всред широките народни маси, когато отидете при един, който оре земята, той не храни омраза към никой народ и не иска на никой народ да отнеме земята за своя полза.

всеки народ по естество е ценен, има възвишени божествени заложби, понеже всеки народ е орган на Безграничния! Казано по-ясно, ако си представим цялото човечество като един велик човек, то всеки народ представлява орган в този големия организъм. Затова всеки народ е нужен, необходим. Без никой народ не може! Всеки народ е проводник на специфични космични енергии, които идат от целия всемир: видим и невидим, и после се предават от него на другите народи и стават достояние на цялото човечество. Затова можем да кажем, че всеки народ е специфичен изявител на творческите сили, вложени в цялото човечество. Поради това всеки народ има специфична мисия в общочовешката култура. Ето защо, никой народ не трябва да се подценява. Напротив, всеки народ трябва да се счита за важен. Всеки народ, чрез своята култура изявява едно слово, което никой друг не може да изяви. Тия нови идеи за обединението на народите, за взаимно сътрудничество и взаимопомощ именно ще съградят новото човечество, и то завинаги ще се освободи от методите на насилието върху това или онова общество, народ или раса, знаейки, че този метод води към разрушения, катастрофи и израждане.

Днес, когато човечеството е заплашено от всеобщо сблъскване на народите, такова, каквото светът досега не е виждал, и което сблъскване може да бъде с катастрофални последици за човешката култура, днес трябва да се разпространят новите духовни идеи, които еднички са в сила да извадят човечеството от днешното състояние и да му посочат нови светли хоризонти. И новите свободни духовни движения днес в света не са нещо случайно, а са тясно свързани със събуждането на новите по-високи сили на човешкия дух и с узряването на човечеството за новите форми на живота - методите на разумния живот.

Боян Боев е бил постоянно край Учителя и участвал актив- но във всяка братска дейност. Общият живот тогава все още се е изразявал само в посещение на беседите и предприемане на общи екскурзии до Витоша, или до Мусала. Добре владеещ стенографията, Б. Боев неотлъчно е бил до Учителя, записвайки всички негови оригинални мисли, изказвания в провежданите разговори. Тази негова далновидност е допринесла да бъдат запазени много ценни знания, които по никой начин не биха стигнали до нас без неговото съдействие. Впоследствие той обработил материалите от тези свои записки и ги е изпращал години наред периодично, във вид на писма до братята и сестрите извън София.

Всяко от тези писма съдържа разговор с Учителя по теми, интересуващи всекиго:

Изгрев,

5. 9. 1957 год.

Обични брат,

Към десет часа преди обяд бяхме с Учителя на Изгревската полянка няколко братя и сестри. Небето беше чисто и синьо, имаше изобилно слънце. Цъфналите дървета даваха приказен вид на Изгрева. Картината се допълваше от снежните върхове на Витоша, които се очертаваха на ясния небесен фон. Почна непринуден разговор. В разговора Учителят между другото каза: Като видят нашите хора, светът казва, че в тях има нещо особено, по което ги познават. Окръжаващите почват вече да стават снизходителни към нас.

Питат: в какво се състои новото учение? - Новото учение е да боледуваш без да умираш. А старото учение е да боледуваш и да умираш. Ние проповядваме една любов - да любиш без да се влюбваш, да учиш без да се заблуждаваш, и да освобождаваш без да се ограничаваш.

По какво се отличава новото учение? - Новото учение се отличава с най-безгранични възможности. Новото учение се отличава с това, че за него всичко е възможно. Новото учение е учение на Божествената благодат, а старото учение е учение за закона на необходимостта.

Новото учение ще го свързвате със закона на Любовта. То е учение на Любовта. Не частичната проява на любовта, но целокупната й проява. В целокупната проява на любовта е смисълът на живота. Новото учение седи в разбирането на любовта. Новите идеи носят сега най-хубавото в света.

Новото учение, това е Любовта, Мъдростта, Истината, това е всичко възвишено и благородно. Това е свободата, това е милосърдието, това е човещината в света. Това е всичко онова, което дава подтик. Нека тази идея бъде във вас. Новото учение изисква хора с гениални умове и светийски сърца.

Какво е новото учение? Новото учение е това: като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. Във всяко живо същество да виждаш проявление на Бога: в една ябълка, в една малка мушичка, в каквото и да е.

Новото учение е това, което съществуваше преди да бяхте вие. То е Божественото учение. То е винаги ново. То е съществувало преди всичко друго. Тази наука на новото учение е потребна за истинския живот. В какво се състои Божественото учение? Ето в какво - да оставим Бога да работи в нас, в нашето съзнание. Вие не сте опитвали това. Опитайте го.

Когато някой ви каже "Вие сте сектанти" вия им кажете "Ние не сме сектанти". Ние сме органи на една велика Църква. Ние сме за победата на Любовта в света. Ние сме за победата на Мъдростта в света. Ние сме за победата на Истината в света. Ние сме за победата на знанието в света. Ние сме за победата на свободата в света.

Новото учение е за силни хора, не за слабите.

Ние започваме еволюционно, започваме с любовта. Този път на любовта е най-естествен. Човек който не е научил пътя на любовта, не може да върви по пътя на любовта.

Има само едно общество на ония хора, които живеят в любовта. То е Божественото общество.

През лагера на Рила минаха много хора и казваха: "Много хубаво живеете.Хубаво е да се живее така"

Те виждаха, че там няма никаква команда. Някои готвят, други носят вода, като срещнат някого, услужват. И тези, които минаваха през лагера харесваха това.

Новата мисъл е силна. Тя се предава през въздуха. Божествените неща ще преминат през стени, през всички прегради, ще проникнат навсякъде.

Много адепти от Индия работят за пробуждането на духовното движение в България, макар да е християнско, те му помагат защото е ново, Божествено. Не се противопоставят. те имат ясна представа за това движение в България.

Всички беседи трябва да се проучват. Във всички примери от беседите е скрито цяло богатство. Досега светии трябваше да бъдете ако разбирахте и прилагахте беседите. Човек трябва да си разясни беседите и лекциите. Идеите в тях са живи. Те растат.

Идете които излагам в беседите и лекциите са свързани с шестата раса. Те са идеи на шестата раса. ние искаме въдворяване на Царството божие на земята. Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след известен брой години ще дадат плод. Който е дошъл при нас съзнателно не е излязал. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас.

Ние сме за онази Божествена наука. В нас има едно знание, което хората не подозират. Те мислят, че ние сме невежи. На хората които служат на Бога, които имат Божествена Любов, аз им казвам това знание. Ние нямаме особени книги да записваме хората. Нито пък рамки да ги вързваме. Всеки е свободен. Сега се образува новата скиния.

Малките работи сближават хората. Например при тази чешмичка, която направихме при Дианабад, седнаха някои селяни и имаха желание да приказват. Инак при други случаи ти не можеш да го накараш да приказва. Той си отива. На чешмичката при Дианабад турете този надпис:

Обществото пази чистота. Обществото съхранява доброто. Божието благо е благо за всички.

Със сърдечен братски поздрав.

Ваш верен: Б.Боев

Боян Боев е бил високо образована личност. Владеел е френски, немски и руски език. Следил е всички нови открития в областта на естествените науки и е търсил връзката с онова, което Учителят е изнасял като знание, постоянно уверявайки се в силата на неговия дух да предрича научните открития.

Въпреки голямата заетост да организира братския живот на Изгрева, Боян Боев всякога е имал време да върши и онова, което душата му е жадувала - да изследва, да анализира, да работи по научни методи.

Плод на това е неговата книжка, излязла през 1937 г. по случай хилядогодишнината от появата на богомилското движение "Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството". През 1942 г. излиза и негов цялостен и задълбочен психологически труд по въпросите на възпитанието “Учителят за образованието”.

Неуморим и всеотдаен, Боян Боев всякога е бил централна фигура на Изгреба. Неговата компетентност и знания по обширен кръг въпроси свързани с живота и учението на Учителя са го правили необходим и желан събеседник всякога. В неговата стаичка на Изгреба и преди, и след заминаването на Учителя всеки намираше търпелив и услужлив приятел.

 

Sila_i_Jivot_1995_1_2_27.jpg?fbclid=IwAR

На разговор с Учителя

Боян Боев бе опора в трудните години на атеистическата мрачина. Той даваше кураж на слабите и вдъхваше оптимизъм на отчаяните. Не се огъна пред нищо. И свърши огромна работа, която тепърва ще бъде оценена според истинската й значимост.

Паша Теодорова

СЛОВО ПРИ ИЗПРАЩАНЕТО НА БОЯН БОЕВ

23. 07. 1963 год.

Драги братя и сестри, приятели и познати, сродници и съученици,

Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас.

Също така ние сме пред безсмъртния портрет на Боян, който ще остане завинаги с нас.

Един велик философ, мъдрец и Учител на човечеството казва: “важна и голяма задача на човека в живота е да познае Бога такъв, какъвто е и да познае Бога такъв, какъвто не е.”

Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.”

Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е. Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица. Любознателен, с любов към науката и със стремеж към знания, той постъпи в Софийския университет като студент по естествените науки. Тук той се предаде с всичката си любов и жар на изучаването на тия науки. Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител, позна като жива и разумна, Боян завърши науките си и в последствие замина за чужбина да научи някакъв език с цел да разшири своите познания и да задоволи своята голяма любознателност и интерес. Тук той се запознава с окултната наука, която прегърна със същата любов и желание да учи. В изучаването й той беше така искрен към себе си, предан към знанието, с каквото изучаваше и официалната материалистическа наука. В желанието му да не заблуждава себе си, да не заблуждава и другите, той търсеше щателно допирни точки и връзки между двата вида наука - материалистическа и окултна. Като знаеше и разбираше дълбокото човешко естество - материалистическо и духовно - той се убеди в съществуването на една единна, неразделна наука, която отговаря на двете човешки естества: материално и духовно, външна и вътрешна.

Придобил по-големи знания, той се върна в България, където беше назначен за гимназиален учител, учител на младите. Учителства в Ямбол, Панагюрище и Сливен. Това си звание той прегърна със същата любов и преданост, присъща на неговото естество. Учениците му го обикнаха и слушаха с голям интерес уроците, които преподаваше. Създаде се вътрешна връзка между учител и ученици. Те го запитваха по различни въпроси, търсеха общение с него, като го наричаха не само учител, но наставник и съветник. Обаче, по стечение на обстоятелствата той преждевременно напусна учителството и се върна в София, където след много години завърши своето земно съществуване.

Той е роден в Бургас, град красиво разположен на необятното Черно море. Бургас му е роден град, а България - родно отечество. Всъщност дали е така? Учениците му, пръснати из цяла България, не преставаха да търсят своя учител и когато го намираха, било писмено или устно, те го поканваха в своите родни градове и села. Той ги посещаваше, за да задоволи жаждата им, да им говори, да ги съветва и поучава. Така също техните родни градове и села станаха и за него родни градове и села.

Като последовател на велик Учител и велика Идея, неговите идеи излязоха извън границите на България. В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”. Той ходеше из България, държеше сказки, водеше частни разговори, с което дейността му от ден на ден растеше и се увеличаваше.

Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва. Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице. Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях. Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички.

Пред нас се извая образът на истински работник и на истински мъченик, мъченик без ох, мъченик без роптание и протест, мъченик с усмивка на лице. Той мина през кладата, без да изгори; мина през огъня, но се пречисти и светна; мина през жезъла и тоягата на Господа и се благослови.

Това е вкратце първата начертана линия от неговия живот.

Ще кажа няколко думи за брат Боян такъв, какъвто не е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено. Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб. Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб. Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата - за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си. Той нямаше склад, макар че пак от близки и приятели той получаваше кошници с плодове и други продукти; още след ден два кошниците се изпразваха. Той знаеше максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки. В неговата малка стая на неговата трапеза всякога имаше двама, трима и повече приятели, които сърдечно и с любов угощаваше и споделяше своята скромна трапеза.

Името Боян Боев се носеше из Изгрева с любов и радост. Всеки се силеше да го посети, да влезе при него, да му се порадва.

Той не знаеше що е критика, одумване и морализиране. Застанал в умствения свят на по-високо стъпало от мнозина, той приемаше всеки свой брат без никаква критика. Знаеше и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш.

Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората линия, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание.

Боян Боев си замина от този свят на 23.07.1963 г. Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво. Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение. От цялото му същество се излъчваше фразата: “Ето ме, Господи! Готов съм да Ти служа!”

---------------------------------------------

* Тук П. Теодорова пише за книгите: “Учителят за образованието”, “За дишането" и “Мисията на богомилството”.

_______________________________________________

Източник: Боян Боев (1883-1963)ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г.

 Брой 1-2 -1995г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

23. БОЯН БОЕВ

 

Разговор на Вергилий Кръстев (В.К.) със Сава Калименов (С.К.)

том.30, Изгревът


В.К.: Срещал съм и списание „Всемирна летопис” на Иван Толев. С.К.: Въпросът за Толев е един щекотлив въпрос, въпрос, който наистина трябва да го разгледаме в неговата същина доколкото аз съм можал да проникна, да го разгледаме така напълно, честно, обективно и искрено. Аз, когато влязох в Братството, той беше почнал вече да издава „Всемирна летопис”. „Всемирна летопис” излиза не знам колко, дали 4-5, дали повече, дали по-малко години, но излиза. Виждал ли си броеве от него? В.К.: Да, виждал съм. С.К.: Голям формат, така с външност, която прави впечатление, винаги имаше така фигура на Христос или нещо друго така на кориците и изобщо правеше много силно външно впечатление това списание. Лично аз като се запознах със списанието, абонирах се още в Севлиево докато бях и там съм получавал може би една година. След туй, като се прехвърлих в София, или една или две. В София не си спомням дали съм го получавал. Какво стана, то спря по-нататък, но както и да е, отнасях се напълно сериозно. Защото то имаше действително много хубави работи, плюс туй брат Боян Боев, който имаше статии в списанието. Аз тогава не съм имал представа за него, ама който по-късно и завинаги остава в съзнанието ми. Последовател на Учителя, като една фигура, която тъй да се каже е непосредствено след Учителя. Той разбира се не е от тази величина, ама между нашите хора брат Боев беше човека, на когото можеш да имаш абсолютно доверие, защото той абсолютно забравил себе си и абсолютно живее само за духовното, за Божественото, за учението. Той беше такъв човек. Представи си само човек, който изобщо за себе си не мисли, само за учението. Такива личности имаше и други в Братството, не само той. Обаче брат Боев беше, който беше спечелил сърцата на всички до един. Щото той беше толкоз безкористен, беше една негова доброта такава, че в известно отношение можеш да го отнесеш, туй, което Христос казва: „Ако не станете като децата”. Той имаше детска чистота, едновремешно с голям ум и с голяма преданост и голяма духовност, едновременно носеше в себе си една така детска чистосърдечност. Знаем какво ми е казвал той, лично на мене, аз съм контактувал с него, той е живял и в Севлиево, писал е книгата си за възпитанието на учениците в нашето жилище. Но туй ми го е казвал той в квартирата си на Изгрева.

„Аз, казва, когато дойдат тук да ми се оплакват от някого и да ми говорят отрицателни работи, аз все едно, че слух нямам, все едно, че ушите ми са затулени, не го приемем в съзнанието си. Не искам да слушам. Не го държа, не го приемам просто в съзнанието си, когато някой говори за друг някой нещо и го обвинява”.

Туй един случай ти казвам, но той беше така една чиста душа и с такава преданост, с такава духовност, че не можеш така просто да не благоговееш, да не го обичаш, да не го уважаваш, да не го слагаш много високо. И знаеш какво, мен са ми казвали, това са думи на Учителя вече, то не ще е в беседа, но Учителят нали има антураж около Него там: Борис Николов, Паша Тодорова, трети, четвърти, Боян е един от тези.

Учителят е казвал така пред някои, разбира се, Боян не е бил там, казал им: „Искате ли да видите ангел в гащи, това е Боян Боев”. Учителят така се е изразил за него. Той е ангел в туй отношение, че е чист и предан. Като човек може да си има някои ограничения, в някои отношения, обаче някаква така прашинка чезне пред неговото духовно величие изобщо. Това е Боян Боев. А, говорихме за „Всемирна летопис”. В.К.: Понеже той е участвувал там. С.К.: Понеже е участвувал, да. Виж как се отклонявам, но не мога, аз като заговоря за Боев не мога да не си изразя отношението. Той, как да ти кажа, може би е единствения човек из нашите, който почти никой не се е осмелил така да говори против него. То има изключения някакви, но то се дължи на отрицателни сили, но него го обичат, може да се каже всички, всички, които са преданни на Братството, на Учителя. Всеки го цени и уважава.

БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

1. За Боян Боев виж „Изгревът”, том II, с. 380.
2. За Боян Боев виж „Изгревът”, том III, с. 29, 32, 33, 34-36.
3. За Боян Боев виж „Изгревът”, том V, с. 541, 548.
4. За Боян Боев виж „Изгревът”, том XII, с. 890-902.

 

___________________________

Източник: 23. Боян Боев. Бележки на съставителя д-р Вергилий КръстевI. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Изгревът - Том 30

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Снимки на Боян Боев

tom100068.jpg

Боян Боев и Георги Куртев в Скопие, 1917 г.

tom100069.jpg

Георги Куртев, Боян Боев, Матей Станев - прав.

tom100812.jpg

Гр. Панагюрище -1923 г. Прави: 1. Боян Боев. 2. Мария Райнова, учителка. Седнали: Хазяите на семейство Чуклеви.
 
med_gallery_1_11_425811.jpg

Боян Боев и Учителя

tom100801.jpg

Боян Боев, Учителят, Янка Симеонова (Грънчарова)

220282.jpg

Весела Несторова и Боян Боев, 1938 г., пред Салона на Изгрева

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×