Jump to content
Ани

1865_02_2 (или 18) Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя

Recommended Posts

Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет,

последовател и ученик на Учителя

Стоян Русев, наричан от приятелите в Братството обикновено дядо Благо, е роден на 2 февруари 1895 г. в село Заберново, Бургаски окръг. почти на една възраст е с Учителя. (Според Светозар Няголов и Борис Николов - на 18 февруари). Директор на гимназия, председател на Славянското дружество в България, поет, един от най-верните последователи и ученици на Учителя. За него може да се прочете в:

1. Дядо Благо - Стоян Русев, Записано от Светозар Няголов

2. Дядо Благо - спомен на Елена Андреева

3. Дядо Благо (1865-1938), Спомен на Борис Николов

4. Снимки с дядо Благо (Стоян Русев)

5. Песни от дядо Благо (Стоян Русев)

- Излязъл е сеяч да сее

- Братство, единство

- Любовта е извор

- Сине мой

- На белия цвят

6. Статия за дядо Благо във в-к Странджа, Малко Търново, 2014 г., бр. 129, 130, 132

Произведения от Стоян Русев (дядо Благо):

Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (PDF)

Градинката на дядо Благо (детско списание, редактирано от Стоян Русев)

post-3-0-21805800-1483524353.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дядо Благо - Стоян Русев
 

Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя - има дълга бяла брада. Притежава дар слово и е добър поет. Написва много стихотворения, главно за деца, издадени в сборници. По молба на Учителя съставя текст на няколко братски песни, като: „Излязъл е сеяч да сее", „Братство, единство", „Любовта е извор", „Сине мой", „На белия свят" и др. През 1935 г. написва книжката „Сказания на XX век за всеки човек".

Участва активно в братските прояви и за всичко в живота търси съветите на Учителя. В София живее много добър негов приятел, с когото се разбират по-добре, отколкото с роден брат. Няколко пъти му предлага да го заведе при Учителя, но приятелят му мълчи и нищо не отговаря. След известно време той си заминава от този свят. Дядо Благо отива на погребението, където му пожелава мир и светлина в пътя. По това време погребенията стават само в неделя, понеже София е малък град. След погребението пристига на Изгрева, когато Учителя и приятелите се хранят, насядали на пейките Той минава пред Учителя, който прекъсва храненето си, става и го поздравява и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителят му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа.

Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте". След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев - Дядо Благо, един от най-преданите ученици.
  
За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли?"

Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините. Вечерта от 19 до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа, трета свещ за заминалия. Беседата завършва с мотото: „Живот, знание и свобода, това Божия Дух иска". След това обяснява, че Стоян Русев е от четвърто измерение и няма да се преражда повече на Земята.

 

Източник: 12. Дядо Благо - Стоян РусевVI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Изгревът - Том 22

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДЯДО БЛАГО

(Спомен на Елена Андреева)

Дядо Благо, и той беше писател, детски писател. Симпатично старче, много симпатично, но знаете ли, той беше малко от морала на по-старите поколения. Например той казваше: „Срамотно е жена да носи панталон". И когато някои сестри слагаха панталон на екскурзия, за него това беше нередно нещо. Виждате ли в какъв смисъл казвам, от тези порядки. Когато например Учителят видял Мария Тодорова, с панталон я видял и Той казал: „Много хубаво каза й стои панталон". Виждате ли сега, гледане и гледане. Учителят не казва че не й стои хубаво. Не казва нищо. Ето, това е. Пък дядо Благо и най-красиво да стои ще го види че не е редно. Така, в тоя смисъл старите братя и сестри имаха си от порядките на оня свят, както всяко по-възрастно поколение съди младото. Само това е. Не че, не друго е било, но те са свикнали нали на един порядък, новият не могат да го приемат още. А за Учителя, приемаше хората такива каквито са и всякога ще каже нещо хубаво, и за новото, и за това което не е било обичайно за тогава. В.К.: Той е бил детски писател. Е.А.: имаше от него гатанки писани, стихчета писани. Той говореше малко така тъничко, височко. И да Ви кажа нещо което е важно. Той бил на едно погребение при много студено време. Закъсняли там в студената църква като стоял се разболял и умря, няколко дена след това нещо, и получи простуда. И когато Учителят си замина, аз не съм чула за другиго да каже: „Аз го обичах!" За него каза: „Аз го обичах!" И двете беседи неделни които държа, той спомена нещо за него в беседите. Каза: „Това бяха две запалени свещи запалени за дядо Благо". Сега казвам Ви каквото съм чула. Това е едно отношение от по-друг порядък. Значи отношение на Учителят към един човек, който е уважавал и обичал. Той, сам признава че е обичал в другия свят значи по тоя начин, ще говори за него нещо хубаво това са запалените свещи за неговата душа. Дядо Благо беше верен, предан, искрен. Те бяха приятели с Иван Антонов, добри приятели бяха. В.К.: Казаха ми, че той е дал текста на „Братство единство"? Е.А.: Да, но и на други песни. Мисля че и на „Росна капка", на други песни. Учителят му даде мисълта и той в отмерена реч го направи. Мисля, че и на „Любовта е извор". Защото, мисля че на „Хио-Ели-Мели-Месаил" там е дадена „Любовта е извор" така като съдържанието на песента. Но такава каквато ние я пеем е обработена. Някои ми казаха че дядо Благо ги е обработвал. Аз не бях близка с него, не съм го питала впоследствие когато така е имало случаи. Имала съм възможност разбира се да го питам. Не мога да кажа. В.К.: Той е писал под разни псевдоними в списанията. Е.А.: Ами „Дядо Благо" е псевдоним. То името му е друго Стоян Русев. Стоян Русев се казваше. Дядо Благо е псевдонимът му. Има чудесна поезия за деца. Голямо творчество за деца.

В.К.: Последният път говорихме за Дядо Благо. Разкажете ни още веднъж нещо за него. Е.А.: Да ще разкажа, но може да се повтарям. В.К.: Няма повторения, вече са изминали 30 години от заминаването на Учителя. Ти си последната която можеш да разкажеш. Всичко е важно. Комуто се вижда повторение, да не го чете, а да го прескача. Е. А.: Добре. Разпитвай! В.К.: Какво ще ми кажеш за дядо Благо? От къде беше този дядо Благо? Е.А.: Дядо Благо не знам откъде е, но беше в София, детски учител. В.К.: Стоян Русев. Е.А.: Псевдонима му беше дядо Благо. В.К.: Казваха ми че когато си е заминал Учителят държал две беседи и казал: „Това са двете свещи запалени за дядо Благо!" Как стои въпросът? Я ми го разкажи! Е.А.: Дядо Благо отива на едно погребение в църквата „Св. Неделя", в много студен ден. И се простудява. И от тая простуда си отива. По този повод нали, Учителят говори две беседи в негова памет бяха. Споменаваше неговото име по-честичко. Сега дали това са останали при корекцията или не, то е друг въпрос, нали? Защото когато има корекция може да е оставено, но може и да не е оставено. Да е сметнато, че не трябва да се оставя. Но по този повод Той каза, че това са две запалени свещи на дядо Благо от Него. И още едно нещо, длъжна съм да го кажа: „Аз обичах дядо Благо!" Учителят го каза. Аз не съм чула за никого Учителят да каже, обичам еди кого си. Казвам Ви, аз се радвам че чух, да видя обич на Учителя към някой личен човек. В.К.: Ти си ми разказвала една опитност за него. Е.А.: Вижте какво, Учителят каза: „Ако иска някой да отиде на някоя планета, никой да няма, сам да бъде? Има ли такъв желаещ?" Дядо Благо каза: „Да аз искам!" Мен ми направи силно впечатление, че никой не каза искам аз да отида сам на една планета! Да ти кажа, това е човек с Дух! Това е човек който не се страхува. С това си изказване някак си той спечели в очите ми. В.К.: Трудно се издържа сам на безлюдна планета.

 

Източник: 73. ДЯДО БЛАГОЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

Изгревът - Том 9

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

(Спомен на Борис Николов)



Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо.

По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това. Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя. Но възрастните братя решиха да действуват без да се допитат до Учителя. Решиха да Му осигурят спокойствие и охрана. Направиха дежурство пред стаята на Учителя, поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото". Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание. За подкрепление на дядо Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат дядо Благо да ги извика на помощ. Аз лично не одобрявах това. Човек трябва да бъде свободен, а Учителят сам може да се пази. Та нали Учителят работи чрез нас със света. Та ние бяхме проекция на този свят при Него. Но ние това не го знаехме тогава, научихме го по-късно.

Мария Тодорова понякога ще приготви нещо за Учителя за хапване, а тя умееше да се грижи за Него. Сготви каквото трябва и го занесе. Но в онзи ден онези, дежурните постове не я пускат. Тя се чуди, дали това е нареждане на Учителя или решение на братята. Но не смее да прави скандал, защото може да е нареждане на Учителя. Сяда тя на пейката и чака да излезе Учителят и да мине към полянката. Седи и чака. Накрая след час-два Учителят излиза от стаята, преминава през стражата без да я поглежда и се отправя към поляната. Мария скача и се спуска да Му целува ръка, а Учителят я запитва: „Можеш ли да ми направиш една салата?" Мария кимва с глава. Учителят протяга ръка, взима подноса с онова, което Мария е приготвила за Него и бавно се връща към стаята си като минава през стражата без да я поглежда. Мария е щастлива, приготвя салата и тръгва да занесе чинията на Учителя. Дядо Благо, който е на пост пред вратата и е стража, казва: „Дай, аз да го дам!" Но Мария не му дава. „Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила. Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед. Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя. Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото".

Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя?

Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г.

Той създаде детската литература. А какво творчество има само. То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят.

 

Източник: 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)БОРИС НИКОЛОВ

Изгревът - Том 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Снимки с дядо Благо (Стоян Русев)

tom50709.jpg

Учителят на Черни връх със съмишленици през 1914 год. Отляво надясно: 1. Русчев полегнал на лявата си страна с шапка на гла­вата. 2. Дядо Благо - Стоян Русев. 3. Иван Грозев - гимназиален учител. 4. Петко Гумнеров - нисък на ръст, стоешком. 5. Учителят Петър Дънов седнал на камък, а на коляното му е поставена мека кръгла шапка. 6. Син на Русчев, заста­нал прав, юноша с ученическа шапка. 7. Д-р Трифонов, седнал пред № 6. 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада. 9. Тодор Стоименов, пред него лежи сламена шапка. 10. Приклекнал най-отпред с военна униформа е Любомир Лулчев, в чин подполковник и с орден за храброст.
 
200707.jpg

Бивакът на Витоша. 1. Дядо Благо. 2. Бертоли. 3. Учителят. 4. Л. Лулчев. 5. Т. Стоименов, с каскета.

200708.jpg

Бивакът на Витоша. 1. Бертоли. 2. Учителят. 3. Дядо Благо. 4. Л. Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов.

200709.jpg

Бивакът на Витоша. 1. Учителят. 2. Л. Лулчев. 3. Т. Стоименов. 4. Дядо Благо (Стоян Русев).

220382.jpg

Владимир Балючев поднася бяла порцеланова чиния на обяд на масичката на Учителя. Отляво е д-р Михаил Стоицев, а отдясно е дядо Благо - Стоян Русев. Седнали са на скована дълга пейка. На колената са си сложили бели кърпи, за да не се изцапат при ползването с лъжиците.


1207.jpg

 

Паметник на Стоян Русев (дядо Благо) в гр. Малко Търново

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Песни от дядо Благо (Стоян Русев)

 

 

Излязъл е сеяч да сее

 

Излязъл е сеяч да сее

прекрасно благо – нов живот.

И сее той, и тихо пее

пред всеки дом и всеки род:

 

“Безценен дар е Любовта,

красиво чувство – обичта,

и благо дело – милостта,

обилен извор – мъдростта.“

 

И който чуе, в миг потръпва

от тоя благ и мил напев;

и просиява, и възкръсва,

и благославя тоз посев.

 

Безценен дар е Любовта... (2)

 

Любов Вселената облива,

от обич грее всяка твар,

живот в живота се прелива –

тук няма вече млад и стар.

 

Безценен дар е Любовта... (2)

 

http://simeonsimeonov-tenor.org/Proletna_Pesen/11_Izliazul_e_seiach.mp3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Братство, единство

 

Братство, единство ние искаме,

зовът на Любовта ние пускаме,

мира на радостта ние викаме:

благ живот в нас да вливаме.

 

Благ живот в нас да вливаме, (3)

да вливаме, да вливаме, да вливаме,

благ живот в нас да вливаме, (2)

да вливаме, да вливаме, да вливаме!

 

http://simeonsimeonov-tenor.org/Na_Uchitelia/01_Bratstvo_edinstvo.mp3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Любовта е извор

 

Любовта е извор,

тя живота ражда

и пресвята длъжност

в него кротко всажда.

Все напред да ходи

в стремеж към доброто,

що е съвършено

горе на Небето.

 

Работи със нея

в милости желани,

помощта носи й

за души страдални.

 

И туй непрестанно

върши тя самата

като нежна майка

всекиму в душата –

постоянно сади

семенцата драги,

от които никнат

добрините благи.

 

Работи със нея...

 

Таз велика тайна

кой добре разбира,

свойта душа мила

сутрина разкрива,

както кринът бели

на роса небесна

и на слънчевата

светлина чудесна.

 

Работи със нея...

 

Слънцето, което

оживотворява,

овреме човека

топло озарява,

буди и възраства

в него семенцата

и му пълни тайно

с добрини душата.

 

Работи със нея...

 

Плодове тъй сладки,

в Любовта узрели,

най-блажен ще бъде

тоз, който ви вкуси.

В жилища небесни

вечно ще живее,

пред престола Божи

песни ще да пее.

 

Работи със нея...

 

http://simeonsimeonov-tenor.org/Proletna_Pesen/07_Lubovta_e_izvor.mp3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сине мой

 

Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 2 май 1922 г.

 

Сине мой, пази живота,

скрития у тебе жар –

той безценен е по смисъл

и великолепен дар.

Дух безсмъртен, дух нетленен,

туй, което вечно бди

и работи без умора,

непрестанно в теб гради!

 

Ти си тоз живот реален,

синко, себе си познай!

Твойта сила е голяма,

дните твои нямат край.

Ти създаваш всеки подтик,

благородния стремеж,

идеалите високи

и красивия копнеж.

 

Тази плът ти е одежда,

а Земята – школен чин;

ти живееш и се учиш

като малък Божи син.

Дързост, мили мой животе,

с теб е Божията любов!

Тя зове те все нагоре –

в съвършенство и свят нов.

 

http://simeonsimeonov-tenor.org/Proletna_Pesen/08_Sine_moi_pazi_jivota.mp3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На белия цвят

 

Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 9 април 1922 г.

 

Нагоре още да вървим,

към върховете бели,

ефира бял да поздравим

и снежните кристали.

 

Хубостта на Божи свят,

белината, наш е цвят –

вечна сила има,

мрак я не обзима.

 

Нагоре още! Там цъфти

алпийска роза бяла,

зората белите лъчи

в таз роза е изляла.

 

Хубостта на Божи свят...

 

Нагоре! Бяло Слънце днес

от изток ще изгрее,

емблема жива на онез,

в които Бог живее.

 

Хубостта на Божи свят...

 

Нагоре, в тази белина!

Тя всъде ще изпълни

и гибелната тъмнина

в бял ден ще се превърне.

 

Хубостта на Божи свят...

 

Земята ще разхубавим,

на рай ще я направим,

Небето ще развеселим

и Бога ще прославим.

 

Хубостта на Божи свят...

 

http://simeonsimeonov-tenor.org/Proletna_Pesen/12_Na_belia_cviat.mp3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Статия във в-к Странджа, Малко Търново, 2014 г., бр. 129, 130, 132

По повод 150-годишнината от рождението на класика на националната ни детска литература Стоян Русев /Дядо Благо/, роден в село Заберново, община Малко Търново. Изхождайки от едно трогателно признание на краеведа Горо Горов за него, че „сказанията на Дядо Благо за нашите деца са пълни с житейска мъдрост и философия”, писателят Иван Бубалов1), странджанец, изпрати до редакцията на вестника подготвената от него литературна студия, посветена на юбилейната годишнина от рождението на детския писател Дядо Благо. Публикуваме част от нея.

Детският писател Стоян Русев /Дядо Благо/ е роден на 02. 02. 1864 г. в странджанското село Заберново. Родителите му са били средно заможни селяни, с основно препитание овцевъдство и оскъдно планинско земеделие типична характерност за населението на Странджа планина. Русенови били многодетно семейство 18 братя и една сестра. Стоянчо е бил най-малкият - 19-то дете, но се отличавал с добродушие и прилежност. Скромен и отзивчив, мечтаел да стане учител. Началната грамотност получил в Заберново и в съседното село Граматиково. Проявявал е забележителна любознателност. Зиме и лете, от сутрин до вечер пасял стадото на най-големия си брат Русен кехая. В зимните нощи до късно седял край огъня в колибите и слушал в захлас приказките и легендарните приключения на Индже и Вълчан войвода. Така протичало невръстното му детство, докато в един летен ден го сполетяло нещастие. В гората пламнал огромен пожар. До стадото дотичали турски горски стражари. Нахокали го. Той се изплашил, грабнал торбичката и през границата се озовал при брат си Лука чиновник в Бургас. Той го взел под своя закрила и го пратил да слугува на богат гръцки търговец, като се договорил, че Стоян е буден и ученолюбив и трябва да учи. Това е времето след 1879 година, а в Бургас през периода 1885-1900 г. е имало само 4 прогимназии /две държавни български и две частни гръцки/, в които се учели децата на богатите гърци. В една от тях ученик е бил Стоян. Завършил с отличие и продължил в Сливенската непълна гимназия педагогически профил. Завършил я с много добър успех и бил назначен за учител в село Горица /Орман/, Поморийско за времето 1882-1883 г. Следващата учебна година продължава в село Приселци Варненско, но за най-дълго се установил да учителства в с. Росен, Бургаско, днес Созополска община. Тук той решава да дебютира с поезия, като през 1889 година в Бургас отпечатва първата си стихосбирка за възрастни „ЗВЕЗДА“ с подзаглавие Лирически и епически стихотворения. В нея са поместени 24 стихотворения, шест епиграми и осем басни. Макар дебютът му да не е бил определено успешен Стоян Русев не се отчайва, а решава да реализира творческите си пристрастия докрай. Ходи по селски сборове да събира и да записва песни, предания, поговорки и гатанки и да ги обработва. Така се появяват и първите му публикации в сборниците за народни умотворения на Министерството на народното просвещение. (бр.129)

Вторият период на писателя Стоян Русев /1893-1937/, вече известен с псевдонима Дядо Благо, започва през есента на 1893 година, когато бива назначен за първоначален учител в ОУ „Братя Миладинови” София. По-късно и за главен учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, където работи до пенсионирането си. Според близките му, бил е 52-ят по ред учител в Новата Българска столица по онова време... Това е период, в който детският поет Стоян Русев

твърдо се ориентира към творчеството за деца и в 1893 година започва да издава първото месечно детско списание с картинки „ГРАДИНКА”. Русев очертава и кои са основните задачи на списанието: „Да другарува, занимава, насърчава и поучава малките деца...” И от първата до последната книжка върху лицевата корица е било изписано следното мото: „Аз съм градинка, но не с цвете наука мъдра в мен ще берете”.

През тригодишното съществуване на списанието излизат 34 книжки, които обхващат внушителния обем от 800 печатни страници. За сътрудници при неговото издаване Стоян Русев е привлякъл Иван Вазов, Цанко Церковски, Васил Попович, Ценьо Калчев, а също така и някои учители колеги на Русев.

Поради материални затруднения „Градинка” спряло да излиза. Минало доста време, Русев не се успокоил, потърсил детския писател Стоян Попов /Чичо Стоян/ и започнал от 1 октомври 1905 година да издава най-популярното за онова време илюстровано детско вестниче „СЛАВЕЙЧЕ”.

В него за първи път Стоян Русев е подписал материалите си с псевдонима Дядо Благо. Този сърдечен и по детски нежен псевдоним му бил подсказан от децата негови ученици, които, като искали да изразят уважението си към него, се обръщали с думите: „Учителю, колко си благ!”

Вместо програмна статийка в първия брой е поместено стихотворението „Славейче” от Чичо Стоян. Обяснява се, че във вестничето всяко дете „Ще намери басни нови, стари, с картинки и писъмца от деца другари.”

Дядо Благо - Вълшебникът на гатанките.

След спирането на „Славейче“ в 1910 г. Дядо Благо не представа да сътрудничи и в други детски периодични издания, но вниманието му сега е насочено към литературната обработка на гатанките. Те са любимия му жанр, защото открива в тях магиката на словесното вълшебство. В едно от изданията на МНП под № 5 - „Библиотека за малките” в самостоятелно приложение, оформено като книга, Стоян Русев отпечатва „Гатанките на Дядо Благо“ -1925. Подборът на гатанките се извършва от Дора Га-бе, а илюстрациите са на художника Вадим Лазаркевич. Децата посрещат книжката с изключителен интерес. Търсят да разгадаят верния отговор за всяка гатанка. Ето две от тях, станали изключително популярни: „Бодлива крава през плет минава,опашката и отвън остава.“ /иглата с конеца/.

„В равна нива все отбор юнаци,всички имат вирнати мустаци.” /класовете/.

Като член БЗНС, през 30-те години на 20 век, Дядо Благо е поканен от редакцията на „Земеделско знаме” и сп. „Селянка”, като приложение в тях да издава вестниче „Земеделче“. Вестничето започва да излиза два пъти месечно от 15 февруари

В 1937 година Дядо Благо подготвя и издава последната си книга - сборник „Сказания за двайсти век - за всеки човек“. Тази книга е почти непозната за днешните читатели. В нея са поместени 376 римувани, мъдри, кратки тристишия, чиято творческа визия Дядо Благо отправя към бъдещите поколения. На 16 януари 1938 година в София умира детският писател Стоян Русев-Дядо Благо, неоценен достатъчно от своите съвременници. Пословичната му скромност като гражданин и писател е причина той да не бъде изтъкван като известен автор на много книги за деца. И още. По десетките списания и вестници и до днес стоят разпръснати и неприбрани от грижовна ръка многобройните негови творби.

Дядо Благо е автор на 1630 гатанки, 115 басни, приказки и стихотворения. По време на Втората Световна война и бомбардировките над София голяма част от личния му архив изгаря.

Иван Бубалов

__________________________________________________

1) Иван Бубалов. Роден на 1 март 1932 г. в село Бръшлян, Малкотърновско. Автор на книгите “Бръшлянски вечери” (стихове, 1990), “Иманярски предания” (ч. 1-2, 1996), “Небето помни” (стихове, 1998), “Бунтовен марш” (1998), “Пътуващият град” (2010), “Иманярски и хайдушки предания” (2011), “Българе глава вдигнали” (2013).

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×