Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1944_12_30 Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд


Ани

Recommended Posts

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

НА 30 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

 

15740792_10211441837106323_8928303980090

 
 

(Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев. Стенографски записи от процеса. Изд. “Астрала”, София 1996, стр. 201 ÷ 204)



Заседание на Народния съд, вторник, 30 януари 1945 г.

Подсъдим Лулчев:
- Господа народни съдии! Бях изненадан от един пасаж от речта на народния обвинител г-н Армянов. От 25 години принадлежа на Великото Бяло Братство, погрешнo наричано “дъновизъм”, и за пръв път чух от служебно лице да се прави разграничение между погрешките на политиката и религиозните убеждения на човека. Това е една съществена и принципна отлика между стария и новия режим и аз с най-голямо задоволство констатирам тази ясно очертана обществена толерантност. Но заедно с това, г-да народни съдии, Вие видяхте и недоумението на същия народен обвинител при опита му да систематизира и приведе към някоя политическа идея дейността ми. Тъкмо тук той се намери в затруднение и я нарече, ако чух добре: “лулчевщина”. И той е донякъде прав. Но аз мисля, г-да народни съдии, че ако се вгледате малко по-внимателно в тази дейност, вие ще намерите много по-вярното име и наименование - човечност, или още по-точно - братство, братство между хората и мир между народите. Ето основната идея на моя живот, на книгите, които писах в последните години, на веруюто на братството, към което принадлежа, най-после - на смисъла на разговорите, които съм водил с един цар, И ако сега се струва, че е имало малко отклонение понякога от тази основна идея, то се дължи на факта, че в описанието на 7-годишните ми срещи в дневника може би някои неща в подробности да не са записани достатъчно точно, а понякога и само отчасти и набързо, без да съм допуснал, че материалът, който събирах за новия си роман, един ден ще се превърне в обвинителна литература срещу самия си автор.


Господа народни съдии! Господин народният обвинител търсеше да ви изтъкне политика Лулчев. Аз ви заявих, че никога не съм бил политик. И това е истината. В моите дела липсва политическа системност. Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един лекар, помощник на тези, които имат нужда от помощ.

Ето, господа съдии, това съм вярвал, това съм описвал в моите книги, това съм се опитвал да реализирам в моите отношения с царя. Може между желаното и реализираното, между практиката и теорията да е липсвала понякога хармония, но вие, г-да народни съдии, които се сблъсквате всекидневно в живота също така с прилагането на нови идеи, ще разберете, вярвам, затрудненията, които е трябвало да се преодолеят в случая. Аз не мога да претендирам за особена близост, която ми се приписва, но мога с положителност да твърдя, че бях в много случаи една добра спирачка срещу някои неблагоразумни желания на един цар.

При това, не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Господа народни съдии! Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия. Да се обсъдят и покажат погрешките - може би това е закон за самосъхранението на обществото. Но да се подпомогне и подкрепи това малко добро, което е в човека, за да вземе връх, съм смятал също за една проява на братство помежду хората.

Верен на тези разбирания, аз съм дохождал неведнъж в разногласие с мнозина, но затова пък други са ме ценили и разбирали. Вие чухте от самия народен обвинител за ония общественици, които по свои съображения са намирали път към моята малка барака, но аз ще ви кажа, че и хиляди други и обикновени хора, обременени от живота и страданията, са намирали също тоя път и заедно с това утешение и помощ.

Господа съдии! Казвам това със стеснение, не от желание да се похваля, а защото ми се наложи да припомня факти, които мисля, че имат значение при взимане на вашето решение.

Господа съдии! Много се зарадвах, когато чух от почитаемия съд да казва на един свидетел, че за моето безкористие няма нужда да се припомня, защото му е известно. Твърдо вярвам, че също така ясни ще ви станат и останалите основни мотиви на моята дейност и живот.

Господа народни съдии! В обвинението се засегнаха два въпроса, за които ще кажа само няколко думи.

Господа народни съдии! Чудеса в природата няма - има само закони, които, ако знаем, можем да се ползуваме и ние, и околните ни. Когато някои казват, че нещата съществуват, това не подразбира, че те ги създават в дадения случай. И като отречем нещата, и като ги поддържаме, те пак си съществуват. С това ние нищо не можем да допринесем или отнемем на природата. Но отричането на фактите, които не разбираме или не можем в момента да обясним, това не е наука. Ако разполагах с време, бих обяснил много работи, които в Англия, Америка и други части на света отдавна се знаят, и на които у нас някои се присмиват, без да са си дали труд сериозно да ги проучат. Но аз намирам, че те не са виновни за това. Условията на живота у нас са още доста сурови и дават възможност на малцина да надникнат в тези области. Метапсихика, радиестезия, характерология, херметизъм, хиромантия, графология, френология, астрология - всичко това са вече научно обосновани дисциплини и за някои, от които съществуват и катедри при някои университети в Англия, Германия, Япония и Америка. Тук можем само да ги споменем. Но всички те разкриват нови области в науката, имат своите пътища и своите резултати и влияние върху проявите на живота. Възможно е да се срещат и измамници, които работят от името на тези дисциплини, но такива се срещат и във всичките други области на знанието. А трябваше и да напомним, г-да народни съдии, че ако съществува и се продава фалшиво вино, то е само защото съществува и истинското. Природата забавлява глупавите, а на мъдрите разкрива тайните си.

Господа народни съдии! Помена се тук и за “дъновизма” - така обикновено наричат у нас Великото Бяло Братство, Учителят на което е. известен в целия свят с истинското си име - Беинса Дуно. Това не е нито патологично, нито реакционно учение, то не е религия, а още по-малко - секта. То е учение за целокупния живот, към което принадлежат десетки хиляди хора в България и стотици хиляди вън от България. Техният живот е пред вас, те живеят между вас и вие сами ще ги прецените. (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 866 ÷ 867)

Господа народни съдии! Вие чухте фактите и ще присъдите отговорностите. Ако може да става дума да съм бил на някаква служба, то е била вярната и безкористна служба на народа си, и на гонените и преследваните негови синове. И ако може да се говори за някакво “филство”, то е било “человеко-филството”, “братолюбието” към всички страдащи.

Господа съдии! България се намира пред своя златен век. Тя ще изживее върховни моменти и ще има нужда от всички свои добри, разумни и справедливи хора. Те ще трябва да бъдат впрегнати на работа в общите усилия за постигане благоденствието на нашия народ и цялото човечество.

Твърдо вярвам, че в тая велика задача почитаемият Народен съд достойно ще изпълни своята голяма роля, като отдели справедливо житото от къклицата.

 

______________

Източник: V. ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НА 30 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Изгревът - Том 21

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...