Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1923_12_26 Учителя завършва песента "Благост" - гр. София


Ани

Recommended Posts

Учителя завършва песента "Благост" - гр. София

 

Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. , Общ окултен клас, III година, 10-а лекция ("Окултна музика в живота"), а цялата песен – на 26 декември 1923 г. в лекцията Школата и развитието на ученика, ООК - 26.12.1923. Учителя казва: „Силата на тази песен е в нейния ритъм. Тя има за цел да възстанови правилния ритъм на човешкото сърце. ”
 
Цитат от беседата:
 
"Сега ще изпеем новото упражнение „Благост“.

Благост, Благост, Благост,

носи, носи, носи

Светлината, Светлината, Светлината.

Радост носи за живота (3 пъти),

за живота тя (3 пъти).

Стари вдига, млади вдига (2 пъти)

от леглото тя (3 пъти)

Болни милва, здрави радва (2 пъти),

кога иде тя (3 пъти).

И реки текат обилно, и цветя

цъфтят красиво (2 пъти),

кога иде тя (3 пъти).

Музиката е диагноза. Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон. И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени. Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен. Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове. Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо. И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас. Ако не пеете гласно, поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буква, но душата ви да пее.
"
 
Текст на песента:
 


Благост

 

Благост, благост, благост
носи, носи, носи
Светлината, Светлината, Светлината.
Радост носи за живота,
радост носи за живота,
радост носи за живота,
за живота тя, за живота тя,
за живота тя.

Стари вдига, млади вдига,
стари вдига, млади вдига,
от леглото тя, от леглото тя,
от леглото тя.

Болни милва, здрави радва,
болни милва, здрави радва,
кога иде тя, кога иде тя,
кога иде тя.

И реки текат обилно,
и цветя цъфтят красиво,
кога иде тя, кога иде тя,
кога иде тя.

 
Изпълнение на Симеон Симеонов:

http://simeonsimeonov-tenor.org/Na_Uchitelia/13_Blagost.mp3

 

1. Спомен на Теофана Савова за песента "Благост"

 

14. „Благост" - първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. в Общия окултен клас - г. III, 10 лекция, а целият образ - на 26 декември по време на следващата лекция на същия клас. Ритъмът на този образ е в съгласие с ритъма на слънцето и следователно е ритъма на слънцето.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

22 март

(Спомени на Теофана Савова)

 

Празникът на пролеттта! Празникът на пролетното равноденствие. Многоочакван празник.
Като по даден знак ние сме на нашия любим Изгрев. Слънцето не е изгряло. Цяла зима не сме го виждали. Цяла зима не сме виждали и изгряването на слънцето. Със светнали очи и разтуптени сърца посрещаме нашия приятел. Той разчиства облаците и отговаря на усмивките с усмивка. Колко е хубав нашият Изгрев! Колко е хубава картината на изгряващото слънце! Гледа човек и не може да се нагледа; радва се сърцето и не може да се нарадва.

Учителя! Започваме с молитва, после следва песен и завършваме с упражнения.
Целуваме ръка на Учителя!

Сестри и братя се поздравяваме сърдечно!

Това е приказка, нечувана, невиждана, неразказана.
*
Прекрасните утрини се редуват една от друга поинтересни, по-богати, по-разнообразни. Понякога е студеничко на пръстите. Но колко е по-забавно около огъня, който е запален току под боровете. Внимаваме за клоните и се греем, и се усмихваме. И има защо.
*
А утрините обикновено започват така: Ще поскръцне някъде врата. Тихичко ще излезе човек, а вън е приказка! Виолетови воали се разстилат по земята и небето, запълват простора и трептят още звездите, и леко бледнеят пред вълшебната гледка. Човекът се отправя към центъра. Спира се пред боровата гора, която е в двора, и се обръща към изток. И се слива с мълчанието на утринта. Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на тишината, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония. Ранобудна птичка се обажда. Невидима ръка прибира виолетовите воали.
После ги разстила - сиви, синкави и светли. Невидима ръка рисува изтока. Друг човек пристига. Друго птиченце се обажда. Прииждат сестри и братя. Запяват птичките в хор. Изтокът трепти от красота.
- Учителя! - казва вякой.
- Слънцето! - обажда се друг.
Поглеждаш към Учителя и отправяш поглед към изгрева, а сърцето ти се радва, радва.
- Молитва! - казва тихо Учителя.
„Отче наш" зашепва душата. И така любовно, топло и съсредоточено всички се молят с Господнята молитва. Няколко още песни и молитви доизказват копнежа на душите, задоволят ги и после всички се отправят към поляната, където с гимнастически упражнения завършваме празника.
Веднага около Учителя се образува кръг, група от хора, които искат да го попитат нещо, да го погледат още и той да ги погледне. Те търсят отговор на вътрешно зададен въпрос, одобрение за разрешен проблем. Всички искат. И той дава. Целуват му един след друг ръка, а в това време с дума, с поглед, с жест той ще задоволи всички.
Работещите са на своя пост. Те едва изчакват Учителя да свърши с всички, та да дойде ред и до тях. И редът им идва. Учителя пристъпва към тях и те веднага му разказват какво са направили и какво има да правят още. Те дават мнение и той все одобрява.
А как пристъпва Учителя към чакащите! Няма думи, които да изразят това движение напред, нито има нещо под небето, с което да се сравни. Пристъпва така леко, хармонично. Божествено. И затова още от тъмно поскърцват вратите, в ранната утрин хора се отправят към Изгрева. Очите гледат, сърцата любят и умът недоумява. Хармонията на световете е пред техните очи!
Някои сестри намислят да поканят на вечеря Учителя. Не е достатъчно, че са го гледали сутринта ; не е достатъчно, че на обед са били с него в „66". Те искат да устроят нов празник за деня - вечеря. И се събират в определения за вечерята дом. Сръчно и с голяма любов, и с песен всичко е приготвено. Колко са обичани вечерите с Учителя! Малката група от сестри и братя сияе от радост.
*
Учителя има вече стая на Изгрева. Няколко братя си наумиха да направят стая на Учителя и реализираха своята мисъл. Тя е скромна. Но хубаво е, че Учителя има вече къде да влезе, да си отпочине. Има къде да приема посетители.
*
Имаме си вече и чешмичка. Тя е на юг от Изгрева, в полето, на около стотина метра зад боровата гора. Досега си вземамехме вода от чешмата на разсадника, но Учителя откри извор в полето. И започна работа около извора. Всеки ден или почти всеки ден отивахме с Учителя на мястото. Разчистихме извора и мястото се разхубави. Коритцето му направихме открито, та водата, преди да изтече от чучура, да се понагрее от слънцето. А в полето няма нищо - ни къща, ни човек. Един ден една селянка минава оттам и много се учудва на чешмичката, на нейната чистота. Току-що бях измила площадката й. И ми казва:
- Ами за кого си изчистила толкова хубаво наоколо. Никой не минава оттук.
- За тебе, сестричко, й отговорих. Заповядай, ела да пиеш.
- Ще изцапам - отговори, като си погледна изпрашените обувки.
- Няма нищо. Аз пак ще измия - й отговорих. И тя се насърчи, влезе и пи от чистата слънчева вода на нашата чешмичка.
*
Упражнение.
Учителя веднага ни даде за упражнение да използваме водата от чешмичката, да използваме лечебните лъчи на слънцето, като по няколко пъти отиваме с две малки стомнички (на всеки според силата), и, след като се изпотим, да се облеем със слънчева вода и преоблечем. Това упражнение се оказа много здравословно. Пречистихме се от многото утайки и наслоявания в нашия организъм, отвориха се милионите клетки на тялото.
Един ден Учителя ме срещна при гората по пътя за чешмичката и ми каза:
- По-топличка да бъде водата.
Аз разбрах. За моя деликатен организъм не беше достатъчна само топлината от слънцето. Аз започнах да я позатоплям и на огън.
Един ден, когато си бях отишла в града, почувствувах, че губя равновесие. Не можех да ходя. Майка ми и сестра ми бяха на Изгрева, а само моят брат и баща ми бяха там. Пратих да кажат на Учителя. Той казал:
- Няма нищо. Голямо свличане е станало.
Благословен бъди, Учителю! Благодаря!
*
Изгрева става все по-интересен и по-интересен. Особено през лятото. Там сме вече на палатки, защото малките къщички са още проект. А имаме посетители, които се интересуват от новите хора, от новия живот, главно от Учителя. В един хубав слънчев ден дойде учител от София със своя клас, с ученичките и учениците си. Интересува се, иска да чуе нещо от Учителя. Насядаха младите хора на поляната и Учителя им заговори:
„На вас, младите, ще кажа: Потребна ви е чистота. Чистотата и светлината не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека. Те са качества на душата. Ако искате да имате успех в живота си, всякога трябва да бъдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Така разбирам аз чистотата в широк смисъл на думата. Вие, като млади, приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Чистотата е израз на съвършения живот. Това е закон. Само съвършеният живот може да бъде чист. Само съвършената Любов дава топлина. Само Духът носи пълната светлина.
И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена. Това е диагноза, която определя съотношенията на ума, сърцето и тялото. Всичко това съставлява хигиена на душата.
Човек не трябва да се раздвоява в своите мисли, в своите чувства, в своите действия. Това подразбира, че човек не трябва да се раздвоява в своето съзнание. Той трябва да има една свещена идея в живота си! Човек, който мисли, че ще живее вечно, той е разумен, гениален човек.
Та казвам, всички вие сте се родили, за да живеете, затова трябва да се стремите към онези закони, които създават вечния живот. А вечният живот е разумен. Той е само за разумните хора. Новораждането е също така процес, който става в човешкото съзнание.
Човекът, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждат външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светещи, а всички лоши хора, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза една мъжделива светлинка. Това е факт. Когато човек е добър, здрав, от него излизат приятни краски. Той има светли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щом човек се разболее, щом отпадне духом, съзнанието му потъмнява, светлината му се изгубва.
И тъй, за вас, като млади, великото, идейното в живота е да бъдете чисти, да носите светли мисли. И Христос е казал: „Само чистите по сърце ще видят Бога." Да видите Бога, значи да живеете в Любовта. Щом Любовта дойде, животът се развива правилно. Щом животът се прояви, и Светлината ще дойде. И след като дойде Светлината, само тогава ще се придобие свободата. Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора. Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или двама. След време така ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни и честни.
Например сега вие имате известни предубеждения и казвате: „Тези хора не са като нас." Не, всички хора са едни и същи, понеже произходът им е от един и същ източник. Животът по същина е един и същ. По какво се отличаваме един от друг? По какво се различава например един българин от един англичанин? По какво се различават животните от хората? И у животните има до известна степен интелигентност, и у тях има признателност. Разказаха ми един случай за една жена, която намерила някъде в гората едно малко, самотно мече. Тя го прибрала в дома си, приютила го към себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала в гората на свобода. След 4 - 5 години същата жена среща в гората една мечка,
която веднага се приближила към нея, ляга пред краката й и почва да ги ближе. Тази жена познала в мечката онова малко мече, което преди 4 - 5 години кърмила.
Ако в животните има интелигентност, признателност, какво остава до по-висшите същества? Какво остава до човека?
Ето защо казвам: Бъдещето поколение, което иде в живота, трябва да носи чистота и светлина. Хората трябва да носят чистотата. Докато една жена е девица, дева, докато е чиста, тя е силна, мощна. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралните устои на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и, каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината.
Под „чистота" аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка клетка у вас да бъде чиста, външно и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Чистотата е резултат на едно вътрешно усилие на духа. Всяко нещо, което не може да се оцапа, което не може да се опетни, е чистота.
Под „светлината" аз не разбирам само външната, физическата светлина, но и всяка клетка у вас да лъчеизпуска навън светлина. Всяко нещо, което може да се изгаси, не е светлина, а всяко нещо, което не може да се изгаси, е светлина."
Учителя обгръща с милувка малките си слушатели и продължава пак: „Вие, младите, пазете идеала на великата душа и към него се стремете - чисти и светли! Дойде ли чистотата, човек всякога ще бъде здрав. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина."
И добавя пак: „Знание без светлина остава неразбрано."
Здраве без чистота е непостижимо.
Имате ли чистота, вие сте богати.
Имате ли светлина, вие сте пак богати.
Бог е Любов, а Божествената любов ражда чистия живот и братството между человеците.
*
Интересът към Изгрева расте. Там всеки използва своето свободно време. И шосето, което до това време рядко е виждало минувачи, вече се радва на повече хора. Те отиват на Изгрева заради една велика среща. Ученикът отива при своя велик Учител, за да възприеме мисълта му, да срещне неговата велика Любов и диамантената му воля. Той е винаги готов да помогне и да услужи, да даде лек или съвет и да работи върху умовете, сърцата и телата и върху клетките на тези тела.
Един брат се откъснал от лекции, отишъл на Изгрена за един час, а стоял два; друг - така, за да се поразходи, а не забелязал как протекъл денят; трети - да занесе храна на Учителя или на работещите там. Защото столът е все още на „66", но Учителя се застоява тук по-дълго време и интересът вече се прехвърля от „66" на Изгрева. Интересно е наистина. Тук се строи малка къщичка, там се проектира друга. По-често срещаме Учителя по двора. Голяма е разликата между двата дома. Колко свободни се чувстваме! Тук сме като в свой дом, както в дома на своя Велик Баща. Голяма е
радостта да намери човек своя истински Дом! Всички се чувстват свободни. Някой е седнал на меката трева, чете или пише нещо, друг взел стомничките и отива за вода, трети взел метличка - отива да измие чешмичката. Някой започва упражнението, друг
го е свършил и радостно си тръгва за града. Идват и нови хора. Те питат, искат да знаят това, което другите са чули и научили, четат беседи и искат бележки от беседи, учат песни. А какви хубави песни вече е дал Учителя!
1. Песента „фир-фюр-фен" е дадена на 21 август 1922 г. на събора в гр. Велико Търново. Тази песен е за тониране и лекуване - тя регулира теченията в нас. Всяка болест, всяко понижение на състоянието се дължи на нарушената хармония в тялото и
вътрешния живот на човека. Тази песен въдворява именно тази хармония.
„фир-фюр" е това, което ръководи човека, а „фен" е това, което отмахва препятствията, пречиства.
„Тао" - това е една среда, в която човек е потопен, която го обгражда и пази. „Тао" значи абсолютното, непроявеното, безграничното.
„Би" значи това, което се проявява.
„Аумен" означава всички качества, които се съдържат в Божественото; всичко това, което трябва да възрастне, се проявява в своята пълнота.
2. Песента, музикалният образ „Сила жива, изворна"  е дадена на 12 октомври същата година. За да изпее правилно това упражнение, човек трябва да влезе в хармонични отношения с Божествената природа. Няма по-интелигентно, по-разумно и по-отзивчиво същество от нея. Тоновете на „зун-мезун" в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили. Те са мярка. А тоновете на „томето" имат едно от най-красивите съдържания. Те дават красотата на човешкото лице и на вътрешния живот на човека (Общ окултен клас, г. II, 2 лекция).
3. Музикалният образ „Изгрява слънцето", даден от Учителя на 22 октомври 1922 г.в Общия окултен клас, . II, 4 лекция. Изгрява Божественото слънце и поставя човека в прекрасна окръжаваща среда.
4. "Сладко медено"  - музикален образ, даден от Учителя на29 октомври 1922 г. на Общия окултен клас всеоще в салона на ул. „Оборище". Един жив и положителен образ. Колко вълнуваща бе картината при неговото даване! За пръв път чух Учителя да пее и свири!
4.„Венир Бенир" - музикален образ, даден от Учителя на 5 ноември 1922 г. в Общия окултен клас, г II, 6 лекция.
6. „Блага дума на устата" - музикален образ, даден от Учителя на 5 ноември 1922 г. в Общия окултен клас,г. II, 6 лекция.
7. „Духът Божи" - музикален образ, даден от Учителя на 13 ноември 1922 г. в Общия окултен клас, г. II,7 лекция.
8. „Сила жива" - музикален образ, даден от Учителя на 19 ноември 1922 г. в Общия окултен клас, г. II, 8 лекция
9. „Скръбта си ти кажи" - Общ окултен клас, г. II, 8 лекция, 19 ноември 1922 г.
10. „В зората на живота" - Общ окултен клас, г. II,10 лекция, 3 декември 1922 г.
11. „Мусала" - музикален образ, даден в Общ окултен клас.
12 „Махар Бену Аба" - даден също на 3 декември1922 г. в Общия окултен клас, г. II, 10 лекция. Този образ се нарича с право „Молитвата на ученика".
„Махар" значи Великият.
„Бену" - Онзи, Който благославя.
„Аба" - Баща на всичко.
13. „Бог е Любов" - първата част е дадена на 10декември 1922 г., а втората - „Ний ще ходим" - на 17декември същата година, на следващата лекция на Общия окултен клас.
14. „Благост" - първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. в Общия окултен клас - г. III, 10 лекция, а целият образ - на 26 декември по време на следващата лекция на същия клас. Ритъмът на този образ е в съгласие с ритъма на слънцето и следователно е ритъма на слънцето.
17."Грее, грее" - през пролетта на 1924 г.
16. „Светъл ден" - даден на 16 април 1924 г. в Общия окултен клас, г. III, 26 лекция.
17. „Тъги, скърби" - дадена в същия ден.
18. „Ходи, ходи" - музикален образ даден от Учителя на 23 април 1924 г. в Общия окултен клас, г. III, 29лекция.
19. „В начало бе Словото", дадена от Учителя на 5ноември 1924 г., Общ окултен клас, г. IV, 4 лекция.
20. „Кажи ми Ти истината" - дадена на 26 ноември1924 г., Общ окултен клас, г. IV, 7 лекция.
21. „Вечер, сутрин" - дадена на 10 декември 1924 г.,Общ окултен клас, г. V, 9 лекция.
22. „Вдъхновение" - в същия ден и час.
23. „Малкият извор" - на 21 януари 1925 г. в Общияокултен клас, год. IV, 16 лекция.
24. „Вехади" - на 17 юни 1925 г. в Общия окултенклас, г. IV, 28 лекция.
Думата „вехади" значи започване на една работа.Източен мотив. Откъс от една свещена песен.
25. „Аумен" - музикален образ, даден от Учителяна 2 декември 1925 г., Общ окултен клас, г. V, 3 лекция.
Това упражнение човек ще пази свещено в себе си. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред светлината, да заеме положението и състоянието на чисто и безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек до такова състояние, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере, какво нещо е музика, какво нещо е пеене и какво - наука.Тази песен е сложена в една от най-красивите и силни гами.„Аум" е дума на Духа. Изпее ли се тази дума от Неговия език, Той ще ви чуе и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.
26. „Във мрак, тъмнота" - на 3 март 1926 г., Общ окултен клас, г. V, 16 лекция.
27. „Мисли, право мисли" - този музикален образ е даден от Учителя на 6 юни 1926 г. в Младежкия окултен клас, г. V, 30 лекция.Силата на човека седи в свещените, в правите мисли, които той храни в себе си по отношение на живота.
Да, много и прекрасни образи е дал Учителя в областта на музиката и има какво да се учи. А как тонират и лекуват, как повдигат духа! Те действуват на всеки, който ги чуе за първи път! Душата се радва. А скъпоценни сълзи проливат очите. От радост, от умиление душата намира своята среда, търсена от векове.
Благодарим, Учителю, за всичкото благо, което ни даде чрез музиката!
*
При голям интерес в новия ни живот незабелязано изминава времето. Пред приготовления сме за нов събор - съборът през 1926 г. В броеницата от празници той ще бъде новият ни празник с присъствието на Учителя.Но той ще бъде не в Търново и на лозето, а в София, на Изгрева.
Гостите започват да пристигат и да опъват палатки. Сред боровата гора Изгрева заприличва на букет от бели цветя. Идват групи от провинцията, обикновено
всяка със своя ръководител - сестри и братя от цялата страна, и се настаняват на определеното за тях място. И с обедите е така. И колко радостни са те, когато
Учителя им гостува - по време на обед или по някое друго време на деня.
Празник над празниците!
Учителя е извор. Той е отворил големия кран на своята съкровищница и дава. Редуват се една след друга беседи, все по-богати, по-назидателни и интересни. Слушаме словото на Учинтеля, вземаме си бележки в тетрадките и размишляваме. Сродните от векове души сядат заедно да обядват, радват се, благодарят и се опознават.
Съборът започна в неделя и цялото селище беше неописуемо. Учителя държа две беседи - в 11 часа преди обед и в 4 часа следобед. В понеделник, на 23 август,той говори в 9 часа, във вторник, на 24 август, говори в10 часа.
В сряда Учителя говори в 9 часа, в петък беседата беше също в 9 часа, на събора говори в 10 часа, а в неделя той държа две беседи - едната в 8 часа сутринта, а другата в 7,30 часа вечерта.
Посрещанията на слънцето всяка сутрин бяха великолепни. Ранния час, просторния хоризонт, богатият наряд и присъствието на Учителя - трудно е да се опише всичко, преживяно на събора.
Нарядът в понеделник беше размишление за през деня:
Вечната свобода, в която Бог живее, Духът царува.
Матея, 8 гл. 10 ст.: „И като чу Исус, почуди се и рече на ония, които идеха след Него: Истина ви казвам,нито в Израиля съм видял толкова вяра".
1. Кратко размишление.
2. Бог е Любов (песен).
3. Добрата молитва.
4. Отче наш.
5. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди (мото).
Гимнастически упражнения.
Концентрични кръгове.

 

Източник: 22 март1926 г.

Летопис на изгрева - Том 1

Теофана Савова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...