Jump to content
hristo

1914_11_21 г. Роден Сотир Иванов Костов, художник, последовател на Учителя

Recommended Posts

VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.)

 

Бай Сотир се беше отдал всецяло - 100% на Учението, изказано от Учителя. Беше прочел всички беседи 21 пъти. Запитахме го: „Защо си ги чел толкова пъти?" - „Още в началото на Школата се събират 12 самозванци, обявяват се за апостоли и се обръщат към Учителя: „Хайде, давай Учението, без заобикалки!" Тогава Учителят обявява, че закрива Школата. Под закриване на Школата се разбира, че Учителят няма да говори академично, последователно, а всяка тема ще бъде пръсната във всички беседи. За да извадя всичко, което ме интересуваше: медицина, музика, хиромантия, математика, астрология и т.н. трябваше да чета Учението толкова пъти. Тогава живеех в барака два на два метра. Нямах ток. Четях само нощно време, защото комунистите изпращаха в лагери за притежаване и четене на беседи. Горях вестници и така четях и пишех. Сутрин бях като коминочистач в лицето. Но си свърших работата, която бях запланувал."

Бай Сотир беше извадил над 40 теми. Каквото и да го попитаме, той изваждаше тетрадките и ни говореше с часове, какво е казал Учителят по този въпрос. Имаше над десет чувала с такива тетрадки. Самият бай Сотир прочиташе мисъл, изказана от Учителят и започваше с часове да мисли върху нея, вършейки си работата. След това прочиташе друга мисъл от Учителя и пак така, и пак така - цял живот. Нямаше област от живота, за която да го питаме и да не ни даде практичен, полезен съвет. Никога не го чухме да изказва лично мнение. Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания. Всяка лична мисъл, чувство, действие, е отклонение от Божията воля. Само прави мисли, чувства и действия! Бай Сотир беше пример за това. Личното отсъствуваше. Беше се идентифицирал 100 % със Словото на Учителя. Това беше единственият начин да ни повлияе, чрез личния си пример, защото около него се бяхме събрали все многократни шампиони и призьори от вътрешни и международни състезания по гребане в Панчарево, където бе гребната база. Единственото, което ни интересуваше, беше всичко, което ни помагаше да повишим енергията си и да печелим състезанията си. Всеки от нас бе преминал през различни философски учения, религии и какво ли не още, но без всякаква практическа полза. За първи път бай Сотир ни цитира какво е казал Учителят по въпроса за енергиите. Моментално го приложихме и ефектът беше феноменален. В този момент ние осъзнахме: Учението, с което ни запозна бай Сотир, е за супершампиони и води до фантастични резултати при най-малки приложения. Тогава той ни обясни: „Физическото, умственото и духовното развитие трябва да вървят ръка за ръка. Умственото и духовно развитие не могат да изпреварят физическото, защото това ще доведе съответно до инсулт или инфаркт. Аз ходех пеша от тук (София - Изгрева) до Мелник през планините. Всеки трябва да се упражнява най-малко половин-един час на всяко поле всеки ден."

Бай Сотир беше пример за това. Всеки ден правеше разходки нагоре по баира. На емоционалното поле работеше, като се занимаваше с някакво изкуство. На умственото поле се занимаваше, като проникваше в смисъла на всяко изречение от беседите на Учителя. На духовно поле той беше в непрекъсната молитва. От този пример ние много скоро осъзнахме, че това е най- същественото в живота. В това се заключава изпълнението на Божията воля. Не напразно бай Сотир все повтаряше: „Работа, работа и работа." Под „работа" той разбираше единствено работа за Бога. „Енергията ви на всички нива трябва да расте непрекъснато, защото това означава приближаване към Бога и вечно подмладяване. Затова Учителят казва: „Аз не правя разлика между Любов и работа." Всичко, което ви намалява енергията, е срещу Божията воля и ви състарява."

Бай Сотир още като малък вижда астралните тела на хората. Вървейки след погребална кола, той виждал „мъртвия" седнал в ковчега и се чудел защо погребват жив човек. Тогава не е имало кой да му обясни тези неща. Като по- голям, с един свой приятел правят изчисления и установяват, че в момента Христос е на земята. Започва търсене, като се вглежда във всички известни личности в света. Накрая намира възможност и посещава беседа на Учителя на Изгрева. Той разказва: „Очаквах да намеря красиви и духовни хора, но бях потресен от това, което видях. Всякакви изкривени физиономии, точно противоположно на очакванията ми, срещнах там. Учителят седеше най-смирено долу на подиума с Библия в ръка. Погледна ме, леко се усмихна и после имах чувството, че цялата беседа е за мен. Накрая Учителят стана и преди да излезе, мина покрай мене и ме погледна в очите. След това бях шест месеца ясновидец."
- Как изглеждаха очите на Учителя отблизо?

- Направо детински очи - радостни, весели, чисти. После един приятел ми каза: „Та ти си видял Бога в очите."

Годината е 1944. Скоро след това Учителят си заминава. Бай Сотир разбира защо не попада по-рано на Изгрева. Той проявява пълна непримиримост към безобразията на „братята", което по-късно му навлича и омразата им.

- Бай Сотире, какво значи да си в Бялото Братство?

- Първо трябва да бъдеш ученик, и после брат. А за да си ученик, трябва да си в Учението. А Учителят казва, че който е в Учението, той не остарява. Ние трябва да сме доволни, ако сме оглашени.

- Бай Сотире, а какво значи да си ясновидец?

- Все едно ти се отваря една кутия на главата и започваш да виждаш напред, назад, навсякъде, където помислиш. Помислиш за някой приятел и веднага го виждаш какво прави в този момент. Но е много страшно и трудно да бъдеш ясновидец. Ние нямаме още сила да сме такива. Затова сам се отказах. Виждаш много страшни неща наред с хубавите. Например, винаги когато двама души се карат, между тях има лемурийски духове, които ги скарват. Те са с грозни продълговати муцуни. Друг път виждам рибари, които се крият от бомбардировките в една пещера край Ламанша. Виждам, че скоро върху тях ще падне бомба, но не мога да им помогна.

- Бай Сотире, разкажи ни нещо за следването си в Художествената академия.

- Рисувах най-добре от всички и ме оставиха като асистент след следването ми. Много бързо усвоявах всички техники, които ме учеха професорите ми. От една страна това ги радваше, но от друга - ставаха по- предпазливи към мен. Естествено, всеки си пазеше секретите. Въпреки всичко, след 9.09.1944 г. се опитаха да ме привлекат на тяхна страна. Заявиха ми, че ако не се присъединя към тях, ще ме смачкат. Рисувах най-добре и смятах, че няма да успеят, но сметките ми се оказаха грешни и наистина ме смачкаха. Не можех да си намеря работа и живеех в крайна беднотия. Едва двадесет години по-късно намерих работа като пазач на ведомствена вила тук, над Панчарево. За да ходя по планините си бях направил цървули от автомобилни гуми. Взимах си раницата и рисувах по планините. Нямаше къде да пазя картините си и ги съхранявах под леглото в бараката си. Веднъж, когато съм отсъствал, някой ги беше откраднал. Останаха само някои, които бях скрил другаде. Едва не получих удар.

- Бай Сотире, разкажи ни нещо за Изгрева и хората там.

- Там с тези хора работа нямате! - Отсичаше бай Сотир. - Хармонията на Изгрева продължи шест месеца след заминаването на Учителя. Скараха се за една ябълка и всичко тръгна с главата надолу. Исках да знам всичко, което бяха научили от Учителя на Изгрева. Разпитвах ги непрекъснато. За всичките години, през които бях там, ме научиха на две неща: Как да закопчавам дюкяна на панталона си след малка нужда и да нося лопатка в планината за след голяма нужда. Веднага след като Учителят си замина, жените превзеха Братството и изпожениха всички мъже. Като видяха, че с мен няма да успеят, започнаха всевъзможни атаки. Правеха молитви да бъда изпратен в лагер, но вместо мен взеха един, който спеше в съседната барака. По едно време не можех да дишам, едвам си поемах въздух. Силите ме напуснаха, придвижвах се заедно със столчето под мене. Случайно видях две „сестри" да притичват пред бараката ми. Тогава разбрах, че от известно време са изсипвали пред вратата ми водата, с която мият умрелите. Едвам оживях.

Сутрин ходех да бера гъби където е днешната аерогара. Едрите продавах, а с дребните се хранех. Веднъж на връщане от Черни връх с двама „братя" видях пред себе си Учителя. Беше в ръст и половина и целият сияеше в сребристо. Беше вдигнал дясната си ръка с дланта към мен. Извън себе си от радост, попитах „братята" дали са Го видяли. Оказа се, че не са. Но вместо да се зарадват, ме намразиха още повече в Изгрева. Бях докаран до крайна мизерия. Знаех, че Борис Николов разполага с много пари и реших да му поискам. Той категорично ми отказа. Даже веднъж край Изгрева се срещнахме и той ме погледна с такова презрение, че от притеснение паднах в канавката край пътя. Години по-късно, когато той излезе от затвора, се срещнахме на същото място. Погледнахме се и сега той падна в канавката по същия начин.

Веднъж отидох да питам Боян Боев за нещо. Когато влязох в стаята, където беше той, го заварих с шапката на Учителя на глава, седящ пред куп с пари. Като ме видя, се стресна, легна върху парите и ме запита какво искам.

Преследванията срещу мен от страна на „Братството" продължиха и тук, където работя сега като пазач. Редовно ми носят различни храни, които обезателно изхвърлям. Веднъж ми бяха оставили пакет с бисквити. Посети ме приятел, който беше много изгладнял. Предложих му бисквитите, защото бяха запечатани. След няколко дни се появи на вратата, блед като смъртник. Попита ме: „Сотире, ти ли беше?" Отговорих му, че не разбирам за какво ми говори. „Ядох на няколко места и не разбрах къде ми направиха магия. Добре, че знаех антисредства, иначе си бях заминал."

- Бай Сотире, какво значи да се оправи света?

- Да започне низшето да служи на висшето.

Бай Сотир познаваше кога беседа от Учителя е редактирана и ни забраняваше да я четем. За него това беше кощунство, грях срещу Светия Дух, който не се прощава. Съветваше ни да не четем беседи, издадени след 1944 г.

Иван Манев

Медалист от олимпиадата в Москва 1986 г.


КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Сотир Иванов Костов е роден на 21.11.1914 г. в гр. Лерин, Егейска Македония. Бежанци след войните 1914 - 1918 г., семейството се заселва в гр. Варна. Детството му е трудно, сирак е и е бил често бит от жестоката си майка с камшик. Като юноша се сближава с комунистите, но после се отдалечава от тях. По-късно, чрез попаднала му книжка на Учителя Дънов, той се приближава към него чрез Словото му.

През 1945 г. постъпва като студент в Художествената академия в София и следва живопис. Завършва с отличие. Предлагат му да остане като асистент, но отказва, понеже не може да се подчини други да го ръководят. Така остава без работа и препитание. Работи като реставратор на стари архитектурни сгради в Бачковския манастир и стария Пловдив до 1959 г. По-късно се завръща в София и живее в една барака на Изгрева, но след като я отчуждават, той става пазач на вилите край езерото Панчарево от 1973 до 1992 г., където почива.

На младини е контактувал само с възрастни приятели, а на старини приема само младите спортисти по гребане в гребната база Панчарево край София. Разказва им за Учителя и за Словото му.

През 1999 г. помолихме десетина младежи, посещаващи бай Сотир в Панчарево, да напишат очерк за него. Обещаха, но не изпълниха. Накрая Иван Манов пристигна на Рила и написа нещо за него. Другите отказаха. Дори собственият му племенник обеща да напише нещо като биографични бележки, но също ни излъга. Не даде да публикуваме някои от неговите картини. Обеща, но се изметна. А защо? Помислете.

На 12 май 1999 г. Жана Иванова сама финансира една художествена изложба в салона на „Славянска беседа" на около 50 картини на Сотир Костов. И така дойдоха чуждите хора да зачетат художника и човека Сотир Костов.

Сотир Костов се занимава и с астрология. Мнозина от младите го посещаваха и той нелегално им правеше астрологични карти, след което ги коментираше и разглеждаше в светлината на Словото на Учителя, и им съдействуваше колкото можеше. По онова време тази наука беше забранена от властите. Всичко което се правеше беше нелегално. Всички астрологии бяха публикувани да 1950 г. и те липсваха като помагала за нуждаещите се. Мнозина от моите сътрудници си спомняха за бай Сотир-астролога и с признателност и усмивка разказваха за него.

Това поколение си замина и това време никога не може да се повтори. Останаха спомените, които публикуваме.

Вергилий Кръстев

 

 

Изгрева том 13

 

 

12243494_1653182511629423_6765745789179005772_n.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Снимката е правена на Панчарево. На нея се виждат от ляво на дясно Лозанка Александрова (сестра), Сотир Костов, Руска Костова (сестра) и Иван Петров (племенник).

14666249_1797308187216854_7461239014353258634_n.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Рилски манастир
акварел/хартия, 33/23 см, неподписана

 

Рилски манастир
акварел/хартия, 34/25 см, неподписана

 

Манастирски двор
акварел/хартия, 32/23 см, неподписана

065.jpg

067.jpg

066.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×