Jump to content
Ани

1875_12_06 Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис"

Recommended Posts

6 декември 1875 г - роден Иван Толев,

редактор на „Всемирна Летопис"

 
Иван Толев е български общественик, журналист, редактор, поет и преводач. Роден е в Битоля - 6 декември 1875 г. В 1893 година завършва Солунската българска мъжка гимназия. Заминава за София, където завършва право във Висшето училище на 6 март 1898 година. В София става деец на Македонската организация.
 
Публикува стихове в „Български преглед“ (1893 - 1900), „Учител“ (1893 - 1914), „Зора“ (1898 - 1900) и „Ученически другар“ (1898 - 1900), на което е и отговорен редактор. В 1895 година издава първата си самостоятелна стихосбирка - „Китара“ (Варна, 1895).
 
Избран е за народен представител в V Велико народно събрание.
 
В 1917 година се запознава с Петър Дънов и споделя идеите на Учителя. Започва да издава списание
„Всемирна летопис“ от 22 март 1919 г. до март 1927 г. спряно след атаки от страна на църквата, както и на Иван Грозев и Стефан Консулов.

 

Учителя пише статии в списанието под псевдонима ХХХ.

 

 

1. СТАТИИ ОТ X.X.X. (Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ)

 

2. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

 

3. Иван Толев - спомен наГеорги Събев

 

4 , Снимки на Иван Толев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СТАТИИ ОТ X.X.X.

Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

 

1. ВЛИЯНИЕ НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ
- „Всемирна летопис" , год. I, кн. 2 (1 .V.1919), с. 29-30.

2. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
- „Всемирна летопис" , год. I, кн. 7 (1 .XII.1919), с. 1 -2.

3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС
- „Всемирна летопис" , год. I, кн. 9 (1.II.1920) , с. 1 -3.

4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
- „Всемирна летопис" , год. I , кн. 10(22.III.1920) , с. 1-3.

5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА
- „Всемирна летопис" , год. II, кн. 3 (II-III.1921) , с. 33-35

6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА
- „Всемирна летопис" , год. II, кн: 4 (IV-V.1921) , с. 65-67.

7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА
- „Всемирна летопис" , год. II, кн. 6-4(22.III.1922) , с. 133-135.

8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА
- „Всемирна летопис" , год. Ill , кн. 3 (XI.1923) , с. 55-57.

9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ
- „Всемирна летопис" , год. III , кн. 8-9(IV-V.1924) , с. 175-177.

10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ

- „Всемирна летопис" , год. IV, кн. 1 (III.1925) , с.1 -2.


Izgrew_15_12.png


Izgrew_15_13.png

 

Източник: I раздел СТАТИИ ОТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВИван Толев

Изгревът - Том 15

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

I. ИВАН ТОЛЕВ


Ефросина Ангелова - Пенкова


ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ


Загледах се в две снимки - един и същи човек, а толкова различни. Вярно, направени в различни периоди от живота - при изгрева и залеза, но разликата е интригуваща. Беше събуден интересът ми.


Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. в град Битоля. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и други буйни и мислещи младежи, той става един от сътрудниците на Македонския комитет, на Трайко Китанчев.


Буден ум, действена личност, кипящ от енергия и амбиция още по време на следването си (право в Държавния университет - София), той започва своята изява като журналист, редактор, поет и преводач.


Първите си опити прави като поет и произведенията си публикува в „Български преглед": сп. за наука, литература и обществен живот (18931900), „Учител" (1893-1914), „Зора": педагогическо-литературен и обществен вестник (1898-1900) и „Училищен другар": месечно литературно списание за ученици и ученички от средните учебни заведения (1898-1900). Интересното тук е, че той взима активно участие не само като автор, но и като редактор, и то отговорен редактор. Заедно с Евтим Ангелов Спространов създават едно от най-търсените и предпочитани от младежите издания. Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази. Пише и под псевдонима Е. Маркулев. Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895).


Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898). Издава и труда си „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование" (1898).


На 6 март 1898 година Толев получава своята диплома и възможност да работи като юрист. Без да пренебрегва литературната си дейност той с присъщата си енергия и амбиция започва и адвокатската работа.


Активно се включва в политиката. Участвува с материали, мнения и препоръки във „25 април": вестник за избир. борба и агитация (1899). Избран е за народен представител в V Велико народно събрание. Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председателството на д-р К. Поменов, Толев е пряк участник в обсъжданията на проекта за нова конституция и дори публикува свой „Проект за нова Конституция" (Пловдив, 1905 г.). Заема последователно постове като съдия и прокурор при различни окръжни съдилища.


Участвува в издаването и редакцията на „Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси юридическо списание (1904), списание „България (1906).


НОВИТЕ ИДЕИ


Иван Толев се запознава с идеите на Учителя през 1917 г. и дори има възможността да ги „сподели" писмено със софийския градоначалник (Виж сп. „Духовна култура", 1917 г., кн. XI-XII, стр. 41). Едновременно увлечен от тях и настроен практично, като всеки адвокат, той започва издаването на списание „Всемирна летопис": орган за висша култура (1919-1926). Толев е въодушевен от мисълта на Учителя „Работете между тоя народ защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", която поставя като мото на новото списание (в първата година). Огромното разнообразие от научни, педагогически, окултни, исторически, философски и поетични произведения, особено участието, пряко и косвено, видимо и невидимо, на Учителя, го превръща в един притегателен духовен център, който успява да даде и разпространи така необходимата светлина. Присъствието на Учителя в него (Виж „Изгревът" том II, стр. 286) е отразено и в личното поетично творчество на Толев публикувано на страниците на списанието.


НА УЧИТЕЛЯ


Каква наслада сещам, душа велика, чиста,
кога се вслушвам в твоите Божествени Слова -
кога от теб се лее, с аура златиста,
поток от светлина!

Как твойта благост чудна сърдцето упоява
във трепети безкрайни! И как бих бил готов
в един миг да прегърна Вселената тогава,
препълнен със Любов!

И с теб далеч унесен над бездните незнайни,
аз искам да разкрия дълбоките им тайни -
по Твоето лице...

Но ще съзра ли нявга, зората да се ражда?
Ще утоли ли вечно любовната ми жажда
Великото Сърдце?


Из „ Трепети на една душа "


Но има ли извор, има и желаещи да го посетят - едни с ведри и открити чела, а други - с критика, песимизъм и отрицание. Борбата за надмощие на доброто и злото в душата на човека намира изява в неговите постъпки и отражение в неговото лице. В светлината на Слънцето всичко се изявява, всичко се проявява.


Животът предлага на Толев участие не само в литературата, но и в политиката на страната. Практикуващ адвокат, той е един от държавните обвинители против министрите от кабинетите на Иван Евстатиев Гешов и д-р Стоян Данев, за националните катастрофи (1922). И Толев е изправен на кръстопът - учението за Любовта минава през призмата на личността. Прилагането на разпространяваните от него идеи на Любов и Братство се оказва трудно (Виж„Изгревът", том I, стр. 197; том II, стр. 286; том IV, стр. 523-524; том V, стр. 477-480). Идват и атаките срещу „Всемирна летопис" от страна на църквата и теософите (мнението на Иван Грозев) по страниците на периодичния печат, както и от страниците на книгата „Човекът за теософията и за науката" на Стефан Консулов (София, 1926). И списанието е спряно (Виж„Изгревът", том V, стр. 502-507).


И ТАКА ДО КРАЯ


Нови взаимоотношения, нови събития, нов завой в лабиринта на живота на Иван Толев. Творческите му прояви в различни вестници и списания, като „Час": всекидневен вестник за политика, народностопанска книжнина и изкуство (1922-1923), „Гражданин" (1935) продължават, но в тях вече липсва искрата. Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации.


Следва период на творческо затишие, а по-късно през 1942 година Толев издава една ретроспекция на преживяното - последната стихосбирка - „През бездните и върховете".


И животът издълбава нови белези на лицето и в душата.


И отново поглеждам двете снимки - изгрев и залез.

 

7.1.2000 г.

 

Източник: I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

Изгревът - Том 15

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

27. ИВАН ТОЛЕВ

 

(спомен от Георги Събев)


В Бургас имахме един доктор Възвъзов, който казваше така: „Ако жените знаеха да дишат, нямаше да въздишат." Жените дишат само с горната част на дробовете си, непълно дишане и заради туй най-често така въздишат. Със свободната воля Бог оставя човека да прави каквото ще, но ще жъне последствията, каквито не ще. Това е по мисъл на Учителя афоризъм. Който дълбоко диша, който може да опази ума, сърцето и тялото си чисто, лесно ще види същества лъчисти. Който учението добре познава, никого не изнудва и никого не изнасилва, но всекиму помага.


Ще ви разкажа сега един интересен случай, който си припомням.


Това е било след 1925 година предполагам да е било. Дъщерята на Иван Толев, който беше редактор на списание „Всемирна летопис", едно от списанията, което беше признато и беше препоръчано от всички министерства, единственото списание. Та дъщеря му се разболява тежко. Боледува известно време и дошло положението, поминала се. Родители много се разтъжили затова, на никого не обаждат, заключват веднага стаята, оставят я покойницата и отиват на „Опълченска" 66, при Учителя и му казват: „Учителю, дъщеря ни се помина. Как ще понесем това нещо?" Така, много разтъжени двамата, мъж и жена, отиват. Учителят постоял така сериозно и следтуй казал: „Някой знае ли?" -„Никой, Учителю!" - „Добре, тръгваме." Ако знай, могат да кажат, че се е престорила. Но никой нищо не знай, „Тръгваме!" Взема си бастуна, взема си шапката и веднага тръгват мълчаливи, стигат до къщата на Толев, влизат там, затварят се родителите, и той хваща я за ръцете и й казва: „Върни се!" Тя по едно време взела да помръдва с очи, да примигва, да се събужда, обаче още със затворени очи казва: „Не искам, Учителю!" - „Върни се!" - казва. „Учителю, тука е тъй хубаво, не искам да се връщам!" - „Върни се, защото други път, когато пак дойдеш да поемеш този път, тогава ще бъдеш на по- хубаво място." И тогава тя въздъхнала, съгласила се, след малко си отворила очите и станала. След туй живяла още двадесет години, оженила се, деца отхранила и след туй се поминала вече...


Иван Толев беше редактор на списание „Всемирна летопис", което се издаваше в София. Единственото луксозно списание, което се изпращаше с препоръка, като препоръчан пакет. Аз бях абонат на това списание и имам от него запазено само едно течение. То е излизало няколко години, след това престана да излиза, защото беше много скъпо и сигурно по материални причини престана да излиза.


В. К.: Чувал съм, че впоследствие ИванТолев напуска братството, понеже се разсърдил на Учителя, че не му дал пари за списанието.

Г. С.: Само толкова зная. Че напуска братството и той напусна браството по следната причина: той искаше списанието той да го редактира, а братството да го финансира. И понеже братството не се ангажира с това, те уважават списанието, обаче не се ангажират с това, той затуй се опълчи против братството. Браството не е е имало средства тогава. От тия съображения той се опълчи, даже с жена си се разведе. Не знам дали се разведе, обаче се разделиха. Жена му живееше при сестра си и там се помина след това, след десетина години.

В. К.: Понеже ставаше въпрос за „Всемирна летопис", как се създаде „Житно зърно"? Вие сте участвали.

Г. С.: Житно зърно се създаде след като престана „Всемирна летопис", нямаше никакво друго окултно списание, тъй да се каже една отворена врата, за да се проявяват, да се изнасят идеите на братството и на Учителя. Тогава Младежкият клас събраха младежите и решиха да издават „Житно зърно" и изискаха съгласието на Учителя. Учителят даде съгласието си, даде и името, да бъде „Житно зърно". Те отначало мислеха да бъде „Нов живот" и пр., обаче той каза „Житно зърно". И тъй го направиха, „Житно зърно". Аз за себе си го обяснявам така, защо Учителят каза да бъде житно зърно. Защото житното зърно е най-скромно. Заровиш го в почвата, то повидимому умира, обаче след туй дава голям резултат. И заради туй каза „Житно зърно". Нека бъдем скромни по външен вид и постепенно по пътя на житното зърно да вървим. Да минем през страдания, обаче ще имаме и опитности, ще имаме придобивки. От 1930 година участвах като сътрудник на списанието. Имам доста статии, публикувани под името Г. С. Г. или само Г. С., някъде Г. Събев. А „Синемир", то е далеч по-късно, когато започнах да пиша вече разкази и други работи. А там, за статиите съм Г. С. Г. Списанието беше на абонаментни начала, излизаше 10 месеца и два месеца през лятото почива.

 

Източник: 08 - 27. ИВАН ТОЛЕВВ царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Изгревът - Том 10

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте, приятели.

Искам да ви споделя, че намерих голяма част от много редките списания "Всемирна летопис", издавани в периода 1919 -1927.

 

При мен са всички списания от 1919г. до 1924г. - общо 30 броя, по 5 на година. И от 1925г. имам само три броя - 1,4,и 8 бр.

При първа възможност ще ги сканирам, но ще ми е доста трудно защото списанията са много крехки, а и са малко по-големи от моя скенер.

Очаквайте ги.

 

Преди ми попадна един брой от 1920г., но е без корицата.

Може да го видите тук:

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10207978471684352&set=o.287638551303704&type=1&theater

 

„Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 1919 до 1927 година. Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и поет символист Иван Толев. Девиз на изданието е мисълта на Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“

На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др.

 

Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година.

 

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10208014082334596&set=gm.1041891689211716&type=3&theater

12342635_10208014082334596_8859946286613580605_n.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте, приятели!
Сега сканирах едно доста ценно списание - Всемирна Летопис, издадено 1.02.1920г.

http://petardanov.info/Knigi/1_02_1920_Vsemirna_letopis.pdf

Списанието се издава в периода 1919г. до 1927г. Негов главен редактор е Иван Толев. Повече за списанието може да се прочете тук:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Всемирна_летопис

Също искам да ви обърна внимание за първата статия, която е подписана със три ХХХ

Ето какво пише за тези уводни статии в "Изгрева" втори том:

" В голяма част от броевете на това списание уводните статии бяха написани от Иван Толев, но те бяха по идеи на Учителя или пък той преразказваше разговора с Учителя по набелязаната тема. Толев си водеше записки и в зависимост от това, дали преразказа му беше пълен от разговора му с Учителя, той го отбелязваше накрая на статията с три последователни (XXX) хикса. А когато статията беше по идея на Учителя, той слагаше едно X или отбелязваше с някой друга точка. Така че тези уводни статии са били много интересни за онова време."

http://petardanov.com/index.php/topic/7088-158-всемирна-летопис/

Надявам се със времето да събера и сканирам всички вестници "Всемирна Летопис".

Поздрави!

12304109_10207978471684352_3312620684565707536_o.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×