1881_12_01 Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

[Ани 15]

Роден Франц Шламбора, чешки художник,

нарисувал цветния Пентаграм

(1 декември 1881 г., Прага - 27 януари 1955 г.)

 

Чехът Франц Шламбора е роден на 1 декември 1881 г. в Прага. Учил е художествена графика. Пристига в България около 1905-1906 г. Франц Шламбора се заселва в Търново и работи като ретушьор в ателието на фотографа Серафимов (1907), с когото обикалят окръга и снимат сватби. На една такава сватба в близкия град Горна Оряховица той се запознава с бъдещата си съпруга Йонка, родом от гр. Лясковец. Женят се през пролетта на 1909 г., а на 10 март 1910 г. в Горна Оряховица се ражда дъщеря им Слава. Синовете на семейство Шламбора – Любомир и Александър, се раждат в София през 1912 и 1914 г. (източник: Вестник Братски живот бр.88 (15))

 

Около 1922 г. рисува цветния Пентаграм. Потвърждение, че цветният Пентаграм не е нарисуван от Ф.Шлятер, а от Ф.Шламбора,  намираме още в Опис на вещите на Учителя. Там е записано, че  художникът на Пентаграма е Ф. Шламбора. (източник).

 

През 1921 и 1922 г. Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на “Песни на Всемирното Братство”

 

Франц Шламбора завършва живота си на 27 януари 1955 година в дома на внучката си.(източник: Вестник Братски живот бр.88 (15))

 

За Франц Шламбора и за Пентаграма може да се прочете от следния източник:

 

Относно Пентаграма

[Ани 15]

    Относно Пентаграма

На основата на дългогодишни наши проучвания, предлагаме различна гледна точка за етапите на създаването на Пентаграма от Учителя Петър К. Дънов – този свещен за Бялото Братство символ, както и за авторството на изображенията му.  Тук няма да излагаме значението на символите, тълкуванията на духовните послания в Пентаграма и методите за духовна работа с него.

Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока древност. Но пентаграм с картини, символи и с имена на добродетели, е даден за първи път от Учителя. В неговите бележници от 1897 до 1900 г. са намерени записани и изрисувани различни символи, свързани с фигурите в Пентаграма – букви, образи и картини, светилник, дъга, кръст, петолъчна звезда. За подобни символи – букви, тръба, изваден нож, образ на Христос и др., Учителя съобщава в писмо до Пеню Киров от 1 септември 1899 г. (Вж. „Епистоларни диалози“. Ч.1. София, 2010).  В много от писмата на същата кореспонденция се говори и за добродетелите.

На Събора на Веригата през 1911 г. (от 10 до 15 август в Търново), на стената в стаята, където са се провеждали заседанията, до образа на Христос е била окачена нова  картина – графичен черно-бял Пентаграм с размери 65х50 см (Фиг.1).
 

Фиг.1 – ГРАФИЧЕН  ПЕНТАГРАМ  от 1911 г.

Учителя подробно разяснил значението на символите, показани в този Пентаграм. Обърнал е особено внимание на думите изписани в кръг: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”. Тук в лъчите има фигури и се четат имената на петте добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В горния край на лъча на Правдата е поставен образът на Христос. Извън лъчите се виждат букви и символи. В края на събора всички присъстващи са получили точно копие на Пентаграма, отпечатано като плакат (65х50 см). Литографският камък, от който са приготвени отпечатъците, е изработен в Литографското ателие на  Иван Празе, което се е намирало тогава на  ул. Гурко №4 в София. Камъкът днес се съхранява в Музея на Учителя Петър Дънов в с. Мърчаево до София. Допълнителни обяснения за значението на Пентаграма, за работата с него и правилното му използване, Учителя е дал и на Събора през 1914 г.

През 1922 г., на поредния събор в Търново, в стаята за молитва е бил поставен нов Пентаграм – голям, цветен, с размери 180х140 см,  нарисуван върху нежен светло-син фон с маслени бои от художник, по лични указания на Учителя. Бил е донесен от София в специална голяма дървена кутия (Фиг.2). Присъстващите са били възхитени от размера и цялостното въздействие на това прекрасно художествено пресъздаване на Пентаграма. За това се говори в редица техни спомени.

Фиг.2 – ГОЛЕМИЯТ ЦВЕТЕН  ПЕНТАГРАМ НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА   – 1922 г

Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” е изписана върху кръг, очертан с цветовете на дъгата. Картините са по-големи и са изведени извън лъчите, срещу върховете им. Въведени са и нови символи – подписът на Учителя отдясно и крилатото колело най-долу, под което има светеща сфера. Има промени и във вече съществуващите символи – окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг; буквата Ж е пренесена с едно поле по-нагоре вляво. Над върха, където се срещат лъчите Истина и Правда, се вижда почти в цял ръст лъчезарната фигура на Учителя, с разтворени ръце, които благославят. В допълнение, извън кръга на Пентаграма има изрисувани още образи – над кръга се виждат три ангела,  а под кръга –  пет детски главички, символ на човешките души. Картината става  емблема на  Духовната школа на Бялото Братство, в която  учител е Учителя. Школата е открита в София на 24 февруари 1922 година с беседи пред Специалния (Младежки) окултен клас (за младите необвързани последователи) и пред Общия окултен клас (за по-възрастните семейни последователи).

През годините картината е грижливо съхранявана навита на руло. Отворена е отново след промените у нас през 1990 г. и легитимирането на Братството. Сега е поставена в стаята на Учителя в културно-просветния Център на Общество „Бяло Братство” в София. Снимката на този Пентаграм може да се види върху корицата на второто издание на брошурата „Пентаграмът“ на издателство „Бяло Братство“ (София, 2013).
По-известно е изображението на цветен Пентаграм, показано в публикацията на Петър Вангелов (Фиг.3). Използвано е на много места – може  да се види днес в редица книги, както и като фотокартичка. Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно копие на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък. Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г. Това художествено копие е с по-малки размери. Цв. Щилиянова не е поставила подписа си. При достатъчно увеличение на фотографията, в долния десен ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си.  Копието е запазено.
 

Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (копие на Цв.Щилиянова от 1963 г.)

Фиг.4 – МАЛЪК ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (година неизвестна)

В спомените на старите членове на Братството се говори за още един цветен, по-малък Пентаграм (Фиг.4). Споменава го през педесетте години и Боян Боев. Нарисуван е върху по-тъмен, синьо-зелен фон. Картината е подобна на големия Пентаграм – с подписа на Учителя, с крилатото колело и светещата сфера, с цветната дъга и с формулата  „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” върху нея. Отличава се с образа на Христос най-горе, а рисунката на светилника е обърната на ляво. Отсъстват фигурите на ангелите отгоре и на децата отдолу. Предполагаме, че този цветен Пентаграм се е появил след войните (Балканските и Първата световна война), не по-рано от 1918-1919 г. Не е известно и дали някъде е запазен оригиналът му. Среща се само негово печатно копие като плакат с размери 49х44 см., съхраняван в домовете на най-старите последователи на Учителя, обикновено поставен в специална рамка под стъкло. Досега ние не сме намерили никакви документални данни за авторството и за времето на появата му.
 

[Ани 15]

Идваме до момента да си отговорим на въпроса – кой е истинският художник на големия цветен Пентаграм от Фиг. 2, показан на Търновския събор през лятото на 1922 година.

Не е ясно  кога и при какви условия, грижливо съхраняваното платно на големия цветен пентаграм е било отваряно и неточно е прочетено името на художника като „Ф.Шлятер“. Вярна е само годината – 1922.  Но в долния десен ъгъл  на художественото платно (180х140см), още през 2005-а година, ние съвсем ясно разчетохме името на художника и то не е Шлятер. Заснехме го отблизо. Така на увеличената фотография  (Фиг.5)  може да се прочете  – „Ф. Шламбора. 19/VIII 1922”. На нея се забелязват и детайлите от структурата на платното.
 

Фиг.5 – УВЕЛИЧЕН подписа от Фиг.2 – „Ф. ШЛАМБОРА, 19/VІІІ  1922”

Версията за художник на Пентаграма с име Ф. Шлятер, изказана за първи път от Боян Боев през педесетте години, се среща в редица съвременни книги, издадени през последните десетилетия. Тя може да се намери и в различни сайтове в Интернет, отнасящи се до Учителя Беинса Дуно и Бялото Братство. Такава е версията и в публикацията на П.Вангелов „Мистериозна картина”.

Легендата за „ученик на Учителя, славянин, живеещ в Америка, който е следвал  указанията на Учителя и е нарисувал  образа му в Пентаграма във видение”, се поражда при свързването на неправилно разчетения подпис на художника с беседа на Учителя Петър Дънов от 28 юни 1923г., озаглавена „Божественото и човешкото” („Окултни лекции”, ООК, ІІ година). В нея Учителя разказва за личността на обущар на име Шлятер и неговата лечителска работа в Западна Америка.

За лечителя Шлятер е отпечатана статия „Величайше чудо“ още през далечната 1905 година в кн. 6-а на сп. „Виделина” на д-р Г. Миркович.
Много подробно за лечителската дейност на обущаря Шлятер се разказва в статия (превод от английски), публикувана в сп. „Всемирна летопис” от 1919 г. В книжка 6-та на списанието (стр. 27-29) авторът Реджинал Б. Спан подробно споделя личните си впечатления от „церителя Шлатер” (навсякъде в статията името е изписано с „а”!), беден обущар, емигрант от Германия, при когото той е потърсил и намерил помощ за заболяването си в гр. Денвър, Колорадо. През 1895 година американските вестници били пълни с разкази за чудесата, които Шлатер правел за оздравяването на мнозина чрез ръкополагане. На въпроса на автора на статията „от къде добива тази сила за всичко, което върши” Шлатер отговорил: „Отец работи чрез мене”. „Втори път като дойда, ще говоря. Сега съм пратен само да лекувам. Нищо повече!”  Лекувал е само няколко месеца – от 27 юли до 12 ноември 1895 г. На 13 ноември 1895 г. сутринта Шлатер не се появил пред чакащите го за лечение хора и не се е върнал повече – както се обяснява в статията на Р. Б. Спан. Споменават се дословно и написаните думи, които лечителят е оставил: „Мисията ми свърши. Отец ме вика, аз трябва да ида. Сбогом. Францис Шлатер”.

Ако анализираме начина, по който Учителя излага примера за Шлятер във въпросната беседа от 28. 06. 1923 г., както и глаголните времена, които тогава е използвал, подразбираме, че той е бил запознат със съдържанието на статиите в списанията „Виделина“(1905 г.) и „Всемирна летопис” (1919 г.). Видимо Петър Дънов не е познавал лично Шлятер от времето на пребиваването си в Америка.Още в началото на 1895 г. той вече се е завърнал в България и на 5 ноември 1895 г. е държал сказка във Варна (Фиг.6). Учителя е разказал случката за обущаря-лечител Шлятер в тази беседа само като „отличен пример на послушание.”
 

Фиг. 6. ИЗВЕСТИЕ за сказка на Петър К. Дънов на 5 ноември 1895 г. във Варна

От направените сравнения на публикациите през 1905, 1919 и 1923 година, става ясно, че окончателно можем да изоставим версията за Шлятер като автор на голямото цветно изображение на Пентаграма от 1922 година.

Потвърждение, че цветният Пентаграм не е нарисуван от Ф.Шлятер, а от Ф.Шламбора,  намираме още в Опис на вещите на Учителя. Там е записано, че  художникът на Пентаграма е Ф. Шламбора. Вещите от този Опис са били оставени в Заложна къща, за да бъдат продавани на търг през 1958 година. Тогава Бялото Братство е било разтурено от властите, а членовете му са били преследвани. (Вж. Забележка на стр. 453 на редактора В. Кръстев в „Изгревът“ на Бялото Братство...“, Т. ІХ, София, 1999).

След горните констатации, от 2005 до 2008 г, ние продължихме търсенията си за автора на големия цветен Пентаграм  Ф. Шламбора, както ясно можем да разчетем неговия автограф върху картината (Фиг. 5). Първите си резултати публикувахме във в.”Братски живот”, бр.38 от м.юни 2009 г., а по-късно и във второто издание на брошурата „Пентаграмът” на издателство Бяло Братство (София, 2013 г.).

И така, да се върнем към личността на художника.

Чехът Франц Шламбора е роден на 1 декември 1881 г. в Прага, в семейство с 12 деца – 6 момчета и 6 момичета. Учил е художествена графика. Той пристига в България около 1905-1906 година заедно с още няколко колеги-художници. Напуснали са страната си, защото не желаели да служат във войската на Австро-Унгарската империя. Франц Шламбора се заселва в Търново и работи като ретушьор в ателието на фотографа Серафимов (1907), с когото обикалят окръга и снимат сватби. На една такава сватба в близкия град Горна Оряховица, той се запознава с бъдещата си съпруга Йонка, родом от гр. Лясковец. Женят се през пролетта на 1909 година, а на 10 март 1910 г. в Горна Оряховица се ражда дъщеря им Слава (Фиг. 7). Синовете на семейство Шламбора – Любомир и Александър, се раждат в София през 1912 и 1914 година.
 

.

Фиг.7 – ФРАНЦ ШЛАМБОРА И СЪПРУГАТА МУ ЙОНКА  (ок.1910 г.)

Фиг.8 – ФОТОАТЕЛИЕ „ПРАГА“ на Франц Шламбора и Цанко Хараламбиев в Търново (1908 г.)

През 1908 година Шламбора има фотоателие в Търново заедно с Цанко Хараламбиев (Фиг. 8), а през 1909 г. открива собствено фотоателие. Става известен фотограф в града и развива активна фотографска дейност. По поръка на Туристическото дружество, през 1909 г. известният търновски архитект Георги Козаров е ангажирал Шламбора да фотографира значими исторически събития, интересни архитектурни,  археологически и исторически паметници в Търново. От тези снимки са били изработени едни от първите пощенски картички на града – често срещана практика и в други градове в края на 19 и началото 20 век. Те са били разпространявани в страната и чужбина. Могат да се открият и днес в стари семейни архиви.

От 1911 г. семейството на художника се премества в София. Тук Франц Шламбора работи  като художник на свободна практика. Изглежда се е вълнувал от борбите на българите за свобода, за което свидетелстват неговите творби от 1912 година  – цикъл от отделни  картини под общото заглавие „Българска велика слава”. Илюстрирал е  книги с патриотична тематика на поета Любомир Бобевски.  В една от книгите –  „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника. На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора  посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г. Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и безкористен труженик“.

През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 –  Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф. Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния десен ъгъл на рисунките. И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство.
 

Фиг.9а – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921 г.  (в долния десен край може да се прочете името Ф.Шламбора)

Фиг.9б – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” –  1921-1922 г.

Шламбора е рисувал през годините пощенски и географски карти, календари, рекламни материали и др. Автор е на политическия стенен календар „Обновение“ за 1914 г., а в календара за 1933 г., издаден от Женското македонско дружество, е включена репродукция на красивата му картина „Изгнаници”.

Повече от десетилетие, почти до края на 1947 г., художникът е работил за известния до национализацията софийски търговец Тевекелиев. Рисувал е за неговите стоки – цветни етикети за зеленчукови и рибни консерви, за кутиите със замразени храни, за вермут и коняк. Негов е пеещият петел върху етикета на сапуните „Петел“ от фабриката на Тевекелиев в Бургас.

Франц Шламбора завършва живота си на 27 януари 1955 година в дома на внучката си. Подробни сведения за живота на художника научихме именно от внучката – музикалният педагог госпожа Мария Мазарова-Гинева (Фиг. 10), автор  на биографичната книга „Тодор Мазаров” (София, 1980 г.). Тя е дъщеря на първото дете на художника – Слава Шламбора и на световно известния български тенор Тодор Мазаров. Като студентка по пиано в Консерваторията Слава се е запознала и по-късно се омъжила за своя състудент Тодор Мазаров. Въпреки, че eпритежавала талант и висока музикална култура, Слава жертва личната си музикална кариера, посвещавайки всеотдайно цялото си време и внимание на Мазаров, убедена в бляскавото му бъдеще.
 

Фиг10 – ВНУЧКАТА НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА – МАРИЯ МАЗАРОВА-ГИНЕВА (в средата), с Величка Драганова (вляво) и Людмила Димитрова (вдясно)

От госпожа М. Мазарова-Гинева разбрахме, че в семейството на Шламбора се е знаело за познанствата на художника с хора от Бялото Братство. Знае се, че Учителя Дънов специално е изпратил един от тях да покани Франц Шламбора за среща. В семейството на художника е известно още, че след тази среща Учителя многократно е позирал на Шламбора за скица в цял ръст. Разговаряйки с “най-интелегентния човек, който е срещал в живота си”, художникът „просто забравял да рисува докато го слушал“.  До края на живота си Шламбора продължавал да контактува с последователи на Учителя и повтарял, че не е срещал по-интересен събеседник от Петър Дънов. Имал е голямо уважение и респект към неговата личност.

Така идваме до обоснования извод, че като е оценил богатия вътрешен свят на художника и качествата му на „идеалист, високочестен и безкористен труженик”, запознат с идеите на Братството, през 1922 г. Учителя Петър Дънов е поверил изработването на един от основните символи на Бялото Братство в България – големия цветен Пентаграм, на художника Франц Шламбора. Това е една от най-значимите негови картини.

Следователно, на лице е пряко свидетелство, че Учителя Петър Дънов е бил рисуван от натура в София през 1922 година именно от този художник – Франц Шламбора, по народност чех. Затова не може да се говори, че образът на Учителя на върха на Пентаграма е бил получен „при откровение по време на видение“ от „славянски художник, ученик на Учителя в чужбина“.

Възможно е Франц Шламбора да има отношение към подготовката и изработването на графичния Пентаграм от 1911 г.(Фиг.1). По време на честите посещения на Учителя в Търново и първите събори там (1909 -1911 г.), Шламбора е бил вече известен фотограф-график в града. Възможно е още тогава да се е запознал с Учителя, още повече, че литографският отпечатък на Пентаграма е изработен в София от друг чех –  Иван Празе. Госпожа Мария Мазарова-Гинева разказа, че е виждала под стъклото върху работната маса на дядо си графично изображение на „петолъчната звезда“, нарисувана върху кадастрон. Тя не помни какви други символи  е имало  върху рисунката. Била е твърде млада, около 20 годишна и не се е заглеждала в подробностите.

Като правим сравнение между символите и фигурите в двете цветни картини от Фиг.2 и Фиг.4., виждаме, че те много си приличат  –  елементите в тях са нарисувани по един и същи начин  и може да  са дело на  един и същ художник.

Ако сравним  трите  Пентаграма (фиг.1, 2 и 4), отново ще установим изключително близката прилика в начина на изобразяване на общите им елементи. Това ни дава още по-голямата увереност да допуснем, че авторът им е  Франц Шламбора.
 

Людмила Т. Димитрова  

Величка Г. Драганова

София, април 2014 г.

Източник

 

 

__________________________

Източник: Относно Пентаграма

[hristo 0]