Jump to content
Ани

1902_11_25 Писмо от Пеню Киров до Учителя, №67

Recommended Posts

Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№67

 

 

гр. Бургас, 25 ноемврий 1902 г.

 

Любез. ми бр. Дънов,

 

[до] гр. Пловдив

 

Писмото Ви от 22-ри того получих днес, разбрах всичко. Ний сега съвсем по-зле сме, отколкото [по] времето, когато ти писах отворената карта. Вчера стана пролом помежду ни следствие усиленото притискане на нашите братя – протестантите.

 

Те, протестантите, (като) се мъчиха с думи и убеждения ту Арнаудова да придумат, ту други някои [зачеркнато], като му казваха, че ще му дадат къща безплатно да живее, ще му помагат в известни случаи, за което ходи при него Тънков с г-жа си и г-жа Пачеджиева. Ходил напоследък и сам Пачеджиев и му казал: „Ти се скиташ в едно море развълнувано; или Вий елате да работите с нас, или ний да дойдем“, и още колко опити. Най-после съставят по измамлив начин събрание в такъв смисъл, че който признава себе си за евангелист или симпатизира на евангелистите, да дойде в г. Тънкови. По такъв начин отиват и наши някои приятели. Там като попели, поповдигнали духовете им с някои и други разкази, станал Пачеджиев и им казал, че който е християнин, да си дигне ръката, и после, който иска Царството Небесно, пак да си дигне ръката. Тогава се обяснява защо ставало това и им се поднася да запишат по една сума на един лист, която ще изплащат в срок [от] 5 години – за да купят църквата им.

 

Това събрание правиха по такъв начин 2 пъти. Аз предупредих нашите приятели, че те има къде да помогнат по-рано. Тъй че, ако имат повече, тогава навсякъде да помогнат. Но те, както се заключава от думите им, от себелюбие, от срам от присъстващите, записали за по 5 години да внасят известна сума. Аз им казвам: аз не съм против това им благородно дело на протестантите, но против този низък, измамлив начин, с който [са] си послужили. Те можеха от амвона да направят това.

 

А на приятелите казвам, че „вие още това, което имате да дължите на Бога, не сте издължили“, за което им прочетох Исайя, 44. При горните причини е една и таз, че не благоволяват да се събираме и като напред. Един ако намеря, двама няма. Това е трудно.

 

Аз имах съобщение от Господа, че те, някои си, са и против мен. За което като им съобщих, изобличиха се и не можаха да скрият. И вчера в нашето събрание заявих, че аз не ще мога да ги считам членове на нашата дружинка за в бъдеще, дотогаз, докато Господ не ми даде да ги приемам за такива. И то по причини, че те казаха, че са свободни. Те отиват там, подкрепят там, а измъчват нас, останалите.

 

Казах им, че „аз ще ви имам пак за приятели в Господа. Ако искате да бъдете там, нищо нямам против това. Но на едно място бъдете, а не тук и там, че нигде – и при това да подбивате нас, останалите“.

 

Сега искам да попитам Господа чрез теб: ако аз несправедливо действам, ще се поправя, ако ли пък тъй [е] трябвало да постъпя, да се потвърди. Едно обаче зная, че те се доста смутиха от думите ми.

 

Приеми нарочно поздравление от Тодор, Арнаудов и мен. [зачеркнато от П.К.]

 

С поздрав.

 

Твой верен в Христа Господа: Пеню

 

П. П. Мъчнотиите за малко са потребни. Аз съм уверен, че това, което Господ гради, то се не разваля, ако би и цял свят да въстане против него.

 

Същий

 

Когато ми пишеш, явявай ми до колко дни ще се бавиш в него град.

 

Същий

 

Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×