Към съдържанието


Снимка

1901_11_18 Писмо от Пеню Киров до Учителя, №55


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 25 ноември 2016 - 10:22

Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№55

 

 

гр. Бургас, 18 ноемврий 1901 г.

 

Любез. ми бр. Дънов,

 

[до] гр. София

 

От много време не Ви писах. Причините сега ще ти изложа вкратце.

 

Главно, що не ти писах, беше, че аз по наставление от горе вследствие колективната ни молба оттук и по жребието, което теглих, трябваше да почна да изучавам занятието колосвач на разни мъжки и женски бели дрехи. Намери се един арменец, който искаше да отиде в Пловдив да работи това занятие, а на мястото си да остави някой. Услових се да ме изучи за месец време, срещу сто лева възнаграждение. Криво-ляво изучих занятието и задлъжнях 200 лева нещо.

 

Той отиде в Пловдив, но пишман стана. Искаше да се върне и аз, за да си взема парите назад, бях склонил, но ми се заповяда отгоре да не приемам да се върне. И тъй направих, защото и таквоз беше условието ни.

 

И тъй, днес работя с голям труд и мъки, но вярвам, че ще ме избави от всичко противно Бог. Отначало беше по- трудно, но сега съм по-добре. Само че малко се възнаграждавам – нещо около 50-60 лева, от които трябва и да изплащам дълга си. Но затова пък благодарен съм в сърцето си на Господа, защото ме направи свободен, за да не очаквам от никого, а само от това, що мога да изработя и което ми дава Той. Хвала на името Му. Амин.

 

Други причини имаше много. Имахме неприятности от Сатана, между братята. Бог не закъсня да ни избави. Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже единият крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост. Другата болна, що ти писах, и тя, както чувам, е добре, но го крие. Види се, мисли, че ще дирим пари. Друга една госпожица лекувах, имаше постоянно сън и тя се излекува. Ако има нещо за първата болна, яви.

 

Колесников ни беше писал едно писмо по отношение на работата му с Доктора, което приключвам към това ми [писмо]. Прочети го и виж какво трябва да се направи. Ний доста се притесняваме с Тодор по това. Не оставяй чужд и ти на нашето притеснение. Яви пред Господа всичко, както явихме и ний.

 

Тук имах един заинтересован приятел56. Преместиха го в Хасково за контрольор при банката. Там се запознава с една госпожица Балканджиева и с брат57. [На] тази г-ца след молба говорил глас, който наричал себе си „Син Истинний“. Писа ми този мой приятел и ме задължи да питам. Питах и се отговори, че е сам Господ Исус и Неговият Дух я ръководи. Писах им и сега пак ми пишат доста работи. Тя имала около 35 г. и се не жени. Правела молитвена вода и лекувала болни, [за] които се каже. И много други неща ми пишат за нея.

 

Братко Дънов, поздравленията Ви все съм получавал, благодаря. Докторът не изпраща вноса си58, казва, че там си го внасял. Пиши ми и приложеното писмо на Колесников повърни ми.

 

Приеми сърдечните ни поздравления от мен, Тодор, Мелкон и Курустов.

 

Твой верен в Христа Господа: Пеню

 

Адрес: Ул. „Дълга“ – колосвач.

 

_________________________

Обяснителни бележки:

 

56 Вероятно това е Пано Костадинов, за когото се споменава в писмо №64 от 20 юли 1902 г.

 

57 Запасен капитан Недялко Нейков Балканджиев е роден в с. Кадекьой, Русенско, на 10.12.1863 г. и умира в болница през 1913 г. Завършва Военното училище и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г. Капитан е от 1.1.1892 г. Минава в запаса през 1901 г. и е зачислен към Девети резервен полк – Свищов. Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие. Жени се и има 1 дете. За тях говори П. Киров и в писмо № 66 от 7.11.1902 г.

 

58 Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася.

 

Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)

 

 

 






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder