Към съдържанието


Снимка

1901_04_07 Писмо от Пеню Киров до Учителя, №51


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 25 ноември 2016 - 09:43

Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№51

 

 

гр. Бургас, 7 април 1901 г.

 

Любез. ми бр. Дънов,

 

[до] гр. Варна

 

Последното Ви писмо от с. Гьозекен получих. Съобщих всичко на Д-ра относно писаното Ви за него. Писмото ми с дата 21 март, изпратено в Н[ови] пазар, не зная получихте ли.

 

Засега работата относно моя живот се измени. Не зная, нищо не мога да кажа за себе си, защото ме е страх. Само това зная, че трябва да бъда послушен на Божиите повеления и заповеди.

 

В навечерието на светлите празници жена ми дохожда сама да ме моли да се върна и пращаше постоянно хора да ме придумват. Аз отхвърлях всичко, а на нея казах, че ако приема под условие да живеем – добре. Но и то пак, ако Бог благоволи. Ако ли не, не може. Тя прие това ми предложение. Питах и ето що ми се отговори:

 

Съобщение на Пеню и Тодор

 

28 март 1901 г., часа сутринта 7 ½

 

„Аз, Гавраил.

Не бой се Пеню, Господ е с тебе. Бдете и молете се. Сатана е на пътя ви и сам Господ ще ви избави. Пеню, покаянието е турило корени в Ерифили. Пази Божиите обещания. Пеню, Волята Божия е да се върнеш. Не се устрашавай, Господ е с тебе. Искай само от нея условие. Да, и не бой се. Сбогом.“

 

И така, на 28 март, сряда, направихме писмено условие, един вид граждански женитбен акт. Обгербвахме го и се подписа от нас и свидетели от нейна и от моя страна. Сатана рече да се намеси и да попречи в това, но Провидението Божие осуети замислите му.

 

Сега с нея отиваме добре, но относно баща – не дотам.

 

Но аз, моята душа е в страх за спасението си и като че съм отдалечен от Господа, тъй ми се струва. Измъчвам се постоянно, загдето не мога да бъда там, където душата ми желае, там, при Спасителя. Разстоянието до Него знам, че е близо и далеч. Ако да не бяха слабостите на туй тяло, ще бъда близо при Него. Но кой може да ме освободи от страстите на тялото, ако не пак Той. Доколкото мога, следвам, но не съм доволен от такъв живот в Него. Искам животът ми да бъде такъв, какъвто понякога душата ми вкусва и ми дава радостно разбирание.

 

Напоследък тук Бог прави да се интересуват една-две фамилии за Истината Му. В едната жената е верующа, а в другата – мъжът. Аз им давам упътвание, че каквато е Волята Божия, да бъде.

 

Ако намираш за добре, яви ми нещо за нашия живот. Причините, за които загатваш, че ни спъват, кои са и като как да отиваме занапред.

 

Ний, виждам, че [в]се има нужда да се съберем, за да размислим малко върху живота ни. Да разменим мисли и да се ободрим в Господа, но не зная как мислиш ти за това.

 

Може да ти се виждат моите желания не на място, но аз изказвам сърцето си. Дано Бог да ни благослови за делото си. Приеми сърдечния ми поздрав.

 

Твой верен в Господа: П. Киров

 

Нарочен поздрав и от бр. Тодор.

 

 

Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder