Към съдържанието


Снимка

1901_01_11 Писмо от Пеню Киров до Учителя, №47


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 25 ноември 2016 - 07:56

Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№47

 

гр. Бургас, 11 януарий 1901 г.

Любез. ми бр. Дънов,
[до] гр. Н[ови] пазар

 

Уверен съм, че всяка Божия дума ще се изпълни.

 

Аз сънувах сън, важен и таен по смисъла си за мен. Питах, отговори [ми] се, че е за моето добро. Исках разяснение що е черни жени, но черни като смола, които без страх идеха насреща ми, но и аз, уповающ на Господа, знаех, че нищо зло не могат да ми направят. И вместо да ги прокълна, аз ги благослових. Пак ми беше отговорено: „Не си ли доволен от отговора ми? Казвам ти, че е за твоето добро!“. И тъй остана, сам да следя за сетнините в живота.

 

На 28 декемврий се разболях от инфлуенца в гърлото и през нощта, и на другия ден, доста зле бях. Гледа ме д[окто]р около 4-5 дни и след още един ден Бог ме привдигна. Аз и от това урок вземах. Трябва да имам милост по-голяма към болните.

 

Болестта приех, следствие магнетисване на дяда ми1, който беше зле болен от тази болест. След ден време дяда ми стана добре, но разболя се баба ми. На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат. Почнаха се мъки ужасни. Докторът и други още явиха, че на 35% има надежда. Гледам тези мъки лоши [в]се, съжалих я, казвам на ближните да се молят за прощение на греховете . Направиха това.
 

Отивам и аз да се моля …, с мен твърде чудесно беше. Аз от плач не можех да позная себе си. Познах, че всичките сме много грешни пред Господа. Молeх се за греховете и [за] греховете спрямо мен, и моите спрямо ней. Чу Бог молбата ми и я освободи по-скоро. Тя се помина след шестдневно боледуване. Но и смъртта пример даде на нас. Ний познахме, че е и многомилостив Господ, но че е и праведен съдия. Вардещите жени чули стъпки на человек и осенени от ангела Божий, падат всички на колене и се молят – и тя тъй свършва. Но за мен това всичко е потвърждение на вярата ми. Защото, ако помниш, като бяхме във Варна това лято, чрез теб бе казано, че те, домашните ми, ще бъдат наказани3. Това не го казвам за зло, да не бъде, но само за да се знае, че Господ е говорил.

 

Ний засега, по причини от самото време и тези случки, малко в застой сме. Членовете на тукашната църква4 говорили на приятелите ми и познатите ми. [зачеркнато от П.К.]

 

Бр. Тодор и той е здрав засега. Тези дни е дошла сестра му5, да живее няколко дни при него.
 

Тук приложени изпращам моя нищожен дар от 3 лева марки6.
 

Следя и се надея на Бога, защото той е за нас всичко. Желание имаме ний тук колкото сме, да се видим, но чакаме Господ да рече това.
 

Приеми сърдечните ни поздрави от мен и бр. Тодор.

Твой верен в Христа Господа: Пеню

Другите случки от живота ни премълчавам. Чакам Господ да ги уравни, а нас тук [да] вразуми, понеже всички в много грешим.

 

30 януарий 1901 г. П. Киров.

Същий

 

Съдържа (177) сто седемдесет и седем написани листа7 [бел. на П. К. в края на писмото].

30 януарий 1901 г. П. Киров.

Съдържа (175) сто седемдесет и пет написани листа

[бел. на П. К. на самостоятелен лист].

 

 

_________________________

Обяснителни бележки:

 

1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.

2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт).

3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г. от „Епистоларни диалози“, част І, с. 198.

4 Вероятно става дума за Евангелската църква, за която П. Киров пише в писмото си от 21.12.1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 240.

5 Това е рождената сестра на Т. Стоименов (Стоянов) – Мария, за която се споменава в писмо №44 от 5.11. 1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 225.

6 Тази сума е изпратена като десятък. На първата среща на Веригата през лятото на 1900 г. присъстващите решават да събират Божествения десятък на едно място.

7 Това са листове-чернови на писмата на П. Киров от така наречения от него „втори свитък“.

 

 

 

Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder