Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1900_11_23 Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 45


Ани

Recommended Posts

Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№ 45

гр. Бургас, 23 ноемврий 1900 г.


Любез. ми бр. Дънов,

И двете ви писма получих. (Писмо от 8 ноември и писмо от 12 ноември). Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш.

Първото ти писмо тъй ме завари, както пи­шеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равно­душни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.

Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както раз­бирам, светът го спъва.

Аз чакам за Великата Божия милост. Бог на­последък, между другото, ми даде да разбера, че Неговата воля само в Небесата става, а не и тук. Защото тука няма кой да върши волята Бо­жия. Ако и да има, но те са малко. И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни.

Бог не остава от [това] да ме ръководи. На­последък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.].
[Следва рисунка на път.]

Той по разни начини дохожда да ме учи. Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок. Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее. Аз съм дохождал в треперене само като помисля, че ако Бог отнеме милостта Си от мен, какво ще стана. Ужас ме съвзема.

От Васил наскоро имах писмо. Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви. Казва, че не е бил твърде добър в Бога. Друго нищо не явява за себе си.

Има да се интересуват няколко момчета тука, но не зная какво ги възпира още. Казал съм: каквото Бог даде, че това ще е. Много желая да се видим и [да] се поразтуша малко, но и това на Бога оставям. Ти много добре ме разбираш.

Извинявай за писмото ми — аз не мога добре да излагам мислите си, но зная, че ти и тука ме разбираш. Светът засега се произнася за мене, че съм меланхолик и тайнствен. Мен ме скърбят тези и други подобни неща.

Приеми братското ми целувание и поздрав от бр. Тодора и приятеля Велчева.


Твой верен в Господа: Пеню

Засега чрез бр. отд[елно] ми пращай пис­мата.
Същий

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...