Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1900_05_02 Писмо от Пеню Киров до Учителя, №34


Ани

Recommended Posts

Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№34

гр. Бургас, 2 май 1900 г.


Любез. ми бр. Дънов,

И аз приех отворената ви карта. Позабавих малко отговора си, но то беше за по-напълно да ви пиша.
Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия, Докторът дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на ра­бота, се срещнахме. И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста до­волен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.

От духовете се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил. Те ни да­доха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено.

На Тодор се дадоха доста съвети, така от­части и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай ня­кой. И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напом­ниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да благодарим и се молим.
И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро.

Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал. Арменчето щеше да заминава някъде. Аз се молих за него, да се яви как да постъпи. Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма от­ворен път. Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден.

За бр. Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Же­лязкова118 като са православни, защо са приети и те?". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в на­шата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, ка­зал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого?". „На Бога" — казва. „Где е Той?" — казвам. „На кръста ми" — казва той. „Моят Бог — му посочих с ръка — е там горе. А този е твоят Бог." И така, той почна да ме злослови и др.т. и си отиде. А наш Тодор, като работи при Секретаря, стеснил го светът и целувал [кръста]. Но съвестта го гризе и той и от болен е по-болен. Слабостта не може да изхвърли.

Отговори ми на този въпрос — закон и повеле­ние едно ли е и каква сила имат тук, защото по [...]*

Ето, аз ти израпортувах всичко, не зная само дали още ще имаш да се съмняваш в мене. Чув­ствата отдалеч повече работят.


С поздрав и от двама ни. Твой брат в Хри­ста Господа: П. Киров



...................
* Липсва част от текста.

117.    Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал раз­говори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Зе­мята не е месторождението на науката, нейното отечество е Не­бето. Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и са­мият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хи­ляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)

118.    Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (1845­1931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Коприв­щица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.)

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...